Линк към интервюто на заместник-министър Грибнев за „Денят започва“, БНТ
Водещ: С темата „Здравеопазване“ продължаваме. След като видяхме един пример от Варна за това в какво финансово състояние е белодробната болница там, отваряме и към общата картина този въпрос – в какво финансово състояние са болниците сега, изобщо за финансирането в здравеопазването. Тук вече е д-р Петър Грибнев – заместник-министър на здравеопазването. Здравейте, добро утро.
Д-р Петър Грибнев: Здравейте, добро утро.
Водещ: Нека да започнем именно с тази тема – в какво финансово състояние, сред много кризи - от COVID, сега към други, включително виждаме и политическа такава, е финансовото състояние на болниците?
Д-р Петър Грибнев: Финансовото състояние на болниците като цяло може да го кажем стабилно. От 62-те държавни болници, които Министерство на здравеопазването следи и има участие в тях, около 54% не генерират загуби. Останалите проценти генерират загуби, но критичните болници, които ние следим и вие всички знаете, това са известни – „Пирогов“, „Александровска“, „Свети Георги“ в Пловдив и Болницата за хематологични заболявания в София. Те са най-зле финансово да го наречем и именно там ние като принципал сме положили грижи да стабилизираме тяхното финансово състояние.
Водещ: Защо са зле?
Д-р Петър Грибнев: Тези болници имат сериозен обем дейности, първо. Второ, това се дължи на процеси, които са текли с години. Т.е. болницата защо потъва – това е известен факт финансово, защото не може да излезе във финансовия баланс на плюс поради това, че дейностите, които се заплащат от НЗОК, не стигат за покриване на всички разходи.
Водещ: Защо?
Д-р Петър Грибнев: Ами да си отговорим на въпроса „Защо?“. Защо, да речем, Окръжна болница, която също е голяма болница, успява да се задържи стабилна финансово, защо други болници, които са общински дори, успяват да се задържат.
Водещ: Защото не са толкова натоварени, няма толкова пациенти, включително и здравнонеосигурени, които да постъпват там – най-вероятно.
Д-р Петър Грибнев: Така. Отговорът винаги се крие в данните и те са, че когато една болница има достатъчно пациенти, от една страна, достатъчно услуги, които дава на населението, здравеопазване, от друга страна, тя би следвало да получава достатъчно средства за нейното финансиране. Само че тези основни големи болници осъществяват и друга дейност – това е лечението на тежко болни пациенти. Разбирате, че това е процес, който може да отнеме месец, месец и нещо. В тези болници се водят пациенти, които са в тежко общо състояние, така че и това оказва влияние със сигурност.
Водещ: Но това означава ли абсолютно отново отваряне на темата за недофинансираните клинични пътеки, за това, че са остойностени на едни ниски нива и загубата след това е за сметка на болницата за лечението на тези пациенти?
Д-р Петър Грибнев: Вие сама може да си спомните колко дълго време говорим за този проблем с недофинансираните клинични пътеки.
Водещ: Така е.
Д-р Петър Грибнев: Така е. Това, което ние направихме като екип, който застъпи преди около 6 месеца, е да обявим волята да повишим цената на клиничните пътеки, съответно погледнати през анализа на специалисти от Здравната каса и със съветите на финансовите министерства. Успяхме да постигнем сравнително приемливо увеличение. Другото, което се заехме да направим, е да увеличим заплащането в сектора. Репортажът Ви преди сочи това. Колеги в страната, които не успяват да получат достатъчно средства за заплати – това е фактор, който оказва влияние. Друг фактор обаче, който оказва влияние, е именно услугата, която се предлага.
Водещ: Като казвате заплащането обаче, и тук разликите не са никак малки. Много зависи в коя болница си – голяма, малка, общинска, държавна. Да не сравняваме изобщо пък с частните. Тези разлики кога ще бъдат преодолени?
Д-р Петър Грибнев: Преди да Ви отговоря на въпроса, ще Ви дам няколко примера. Болницата в Гоце Делчев е общинска болница, болницата в Самоков е общинска болница. Противно на очакванията, че общинските болници държат зле, тези болници държат добре и се развиват. Трябва да се отговори на въпроса защо едни болници, които са общински, се развиват добре, а други – да речем болницата в Чирпан, където нейният директор постоянно твърди, че има проблеми, не успяват да се развият. Защото ние ще трябва да си отговорим на въпроса какво правим с болниците по общините, по населените места, където трябва да има здравно обслужване. И другата стратегия, която ние сме си определили, е какво правим със Спешната помощ, за да може да осигурим първо достатъчно адекватна спешна помощ на населението, след което да мислим за някакъв тип трансформиране на болниците, които не успяват да се задържат стабилно финансово.
Водещ: Развийте тези два въпроса, много Ви моля, защото те са наистина от онези, които задаваме постоянно, и до никакъв категоричен отговор не се стига, така да кажа. Какво ще се случва с болниците, какъв Ви е планът?
Д-р Петър Грибнев: Тези болници, които се държат добре финансово, те ще продължат да съществуват, разбира се. Като принципал, като Министерство на здравеопазването, което определя политиките, ние трябва да направим максималното да осигурим здравна услуга на населението.
Водещ: Но?
Д-р Петър Грибнев: Тези, които не се държат стабилно и които са под шапката на Министерство на здравеопазването, където ние сме принципал или мажоритарен собственик, сме предприели мерки да предоставят адекватни бизнес-планове, тези бизнес-планове да не са за година какво ще направим, а детайлни – за шестмесечие какво ще направим, как ще го направим. Не само да кажем: „Ще натоварим максимално болницата и ще увеличим хоспитализациите“, а детайлно – как ще го направим, какво ще следите за това нещо, как вие като болнични мениджъри бихте променили състоянието на тази болница и да определите пътя й. Това е един от начините и той е мениджърски подход.
Водещ: Да уточним. Като казахте хоспитализации, обществена тайна е, че има и много фалшиви хоспитализации, именно за да може болницата да получи някакви пари. И второто нещо, за което очевидно се намеква постоянно – какъв е проблемът? Говорим за източване на средства, говорим за злоупотреби в тези болници, които са в толкова лошо състояние, дадени ли са на проверки – споменахте болницата в Чирпан.
Д-р Петър Грибнев: Министерство на здравеопазването постоянно осъществява контрол. Където има необходимост, ние пращаме проверки. Но отговорът на този въпрос се крие и в една друга тема, която ние сме заложили като приоритет, а това е електронното здравеопазване. Когато системата стане видима за всички и данните сочат, че тя почва да става такава вече след въвеждането на електронното направление, тогава ние ще можем да кажем къде, в кои болници каква натовареност има реално, в реално време. Иначе ние получаваме едни данни от болниците, които са към нас на тримесечие, които често, поради процедурни причини и анализ на данните, се бавят. Така че, ние ще имаме възможност да следим процеса по-отблизо.
Водещ: Кога? Кога ще е толкова видимо всичко в системата?
Д-р Петър Грибнев: Ами, виждате сроковете. Електронното здравеопазване върви. В момента въведохме електронното направление. Август месец се очаква да въведем и електронната хоспитализация.
Водещ: Този път обаче всичко добре ли ще стартира? Защото като споменахте електронните направления, имаше фалстарт на места.
Д-р Петър Грибнев: Във въвеждането на всяка една система има в началото проблеми. Това не означава, че това трябва да ни спира, а обратното - да увеличи диалога, да можем да комуникираме по-добре между тези, които изпълняват – лекарите, тези, които разработват софтуерите – софтуерните фирми, и тези, които събират данните, а това е Националната система за електронно здравеопазване (НЗИС).
Водещ: Първо споменахте лекарите. При нас, а вероятно и при Вас постоянно постъпват сигнали – да не ги наричам оплаквания, но са факт, от лични лекари, че все повече ги натоварвате с административна работа за сметка на времето, което те могат да отделят за пациентите си.
Д-р Петър Грибнев: Аз слушах няколко коментара на такива колеги. Ами, нека да бъдем ясни: нали електронното здравеопазване цели точно това – да намалим хартиените носители, да намалим времето, отделено на специалиста за попълване на документацията, и да увеличим времето му, за да може той да осъществява и своята лечебна дейност. Това е смисълът.
Водещ: Това е смисълът, когато системата обаче работи, защото когато блокира …
Д-р Петър Грибнев: Системата, тя е динамична система, разберете, тя е като навързани зъбни колела. Ако едното зъбно колело не работи, и останалите няма да работят. В момента ние стартираме с първите зъбни колела. Трябва време да се наместят. Дайте време. Разработчиците работят активно, комуникират помежду си. Сигурен съм, че след няколко месеца … Между другото, вече за около една седмица период има около 1,4 милиона електронни направления в системата НЗИС.
Водещ: Да, но, д-р Грибнев, и едно да е сгрешено, за този човек това е голям проблем, когато не може навреме да си получи специализираната помощ.
Д-р Петър Грибнев: Пациентът ще стигне до лекаря, независимо дали има някаква грешка в електронното направление.
Водещ: А някакви санкции има ли за фирмата или ако има и други, разбира се, тепърва, когато не се случат нещата така, както трябва по план?
Д-р Петър Грибнев: В момента сме в процес на приемане на Наредба за електронното здравеопазване. Тя съвсем скоро ще бъде приета, в момента е на обществено обсъждане. Санкции от страна на Министерство на здравеопазването ние няма как да правим на фирми, които са частни и които работят в друг сектор – сектора за софтуерни разработки. Това, което ние правим – работим с колегите, които разработват Електронната система за здравеопазване, и там ще следим да няма грешки, защото там има информация на пациенти и т.н. А вече те от своя страна като специалисти комуникират с фирмите разработчици, така че да изчистват тези проблеми, които се появяват.
Водещ: Преди малко, когато говорихте за стратегия и планове, споменахте и Спешната помощ. Какво там?
Д-р Петър Грибнев: Много неща има там, много неща има за правене. Ние наследихме един проект, който е стартирал в ранната 2014 г., с кратки прекъсвания е възобновен 2018 г., трябвало е да завърши 2021 г. – за ремонт на около 230 спешни отделения и филиали. Заварихме изпълнение на завършени обекти едва около 20. Т.е. процентът …
Водещ: За цялата страна – 20?
Д-р Петър Грибнев: За цялата страна. Имаме много кратки срокове, предвид това, че цените постоянно се вдигат и изпълнителите, строителите самите не можем да ги накараме да завършат нещо, чиято цена е определена 2019 г. Те искат съответно да получат своите пари. Така че, тук сме в процес на дофинансиране на този проект и ще направим всичко възможно да го завършим. Но това ще е …
Водещ: Питам се кой контролира целия този процес и забавянето по него. Имат ли в тази система, да я наречем, някакъв контрол директорите на болниците, където се намират спешните отделения, спешните центрове.
Д-р Петър Грибнев: Директорите на болниците, където се намират спешните отделения, имат задължение дотолкова, доколкото да осигурят място да се осъществят ремонтните дейности. Синхронизацията се осъществява, разбира се, в Министерство на здравеопазването. То е бенефициент на проекта и Министерство на здравеопазването ръководи цялата тази дейност.
Водещ: И когато има такова забавяне – само 20 проекта казахте, какво ще предприемете?
Д-р Петър Грибнев: Ами, това е процес, който е текъл години. Нашата задача е да го завършим, разбирате ли? Ако не бъде завършен, няма да …
Водещ: До края на годината колко да кажем, хайде така?
Д-р Петър Грибнев: Ами, до 2023 г., до края този проект трябва да се завърши на 100%. Не го ли завършим на 100%, няма да получим средства, които са определени за него.
Водещ: А финансирането, що се отнася до заплащането на спешните медици?
Д-р Петър Грибнев: Вече предприехме мерки и са вкарани средства в актуализацията на бюджета. Надявам се тази актуализация да се приеме, защото е изключително важно, за да увеличим заплащането на спешните медици в системата, която е под т.нар. второстепенни разпоредители към Министерство на здравеопазването. Това са спешните центрове. Да направим едно малко уточнение. Спешните центрове са към Министерство на здравеопазването, спешните отделения са към болниците, чийто директор е директор, който управлява търговското дружество, наречено „болница“, а ние там играем ролята най-често на принципал, като собственик мажоритарен или като основен акционер в това дружество.
Водещ: Да, това разделение е важно. Само че когато медици излизат на протест или служители – сега последният пример е на Националната здравноосигурителна каса, хората не правят такова разграничение, и казват „Искаме повишаване на заплатите“. И всички в общи линии се насочват към Министерство на здравеопазването и като протести.
Д-р Петър Грибнев: Именно затова трябва да комуникираме с обществото. На обществото трябва да е ясно, че Министерство на здравеопазването определя политиката на здравеопазването на държавата. В здравеопазването има няколко вида болници – това са държавните, университетски, областни, общински и частни болници, които също ползват обаче публичен ресурс. Това също трябва да е ясно.
Водещ: Трябва да приключим. Само с една много важна цифра – с актуализацията на бюджета колко искате?
Д-р Петър Грибнев: Цифри не мога да Ви кажа точно в момента, но средствата са преценени на базата на този колективен трудов договор, който е известен в обществото, да се постигнат нива на заплати, които са посочени там.
Водещ: Благодаря Ви много за този разговор.
Д-р Петър Грибнев: И аз благодаря.