Стратегията предвижда преструктуриране на здравната система, което да гарантира достъпни и качествени услуги, укрепване на управлението и подобряване дейността на лечебните заведения
За здрава нация, ползваща достъпни и качествени услуги в здравната система, е визията на одобрената от правителството Национална здравна стратегия 2008-2013 г. Кабинетът прие и План за действие към нея. Документите са отговор на изискванията на новите реалности, приоритети и предизвикателства в сферата на здравеопазването. Целта им е изграждането на преструктурирана, реформирана, финансово устойчива и ефективна здравна система, която осигурява качествени здравни грижи по промоция, профилактика, лечение и рехабилитация.
Стратегията е насочена към интегриране на грижата за здраве на българските граждани във всички политики – външна политика на страната, политика за национална сигурност, за финансова стабилност, за социална солидарност и справедливост, за опазване на околната среда, в областта на образованието и науката, при бедствия и аварии и др. В нея се залага на промоцията на здравето и профилактиката на болестите; на въвеждане на програмния принцип на финансиране, ориентиран към резултат при кандидатстването и изпълнението на националните програми; на подобряване подготовката на кадри за прилагане на европейското законодателство и мониторинг на дейностите по програмите; на дейностите в областта на хроничните неинфекциозни заболявания; на качеството на живот на хората с хронични заболявания, с ментални увреждания и на лицата в неравностойно положение, съобразно европейските изисквания; на усъвършенстване модела за контрол на рисковите фактори на работното място.
Заложените цели в стратегията практически покриват нуждите и исканията на хората – като профилактика, превенция, промоция на здравето, осигуряване на качество на услугата, достъпност, достатъчност, квалифицираност на помощта, коментира министърът на здравеопазването Евгений Желев на пресконференция при представяне на документа.
За извънболничната помощ се предвижда изготвяне на цялостен анализ на ефективността от въвеждане на системата от 2000 г. до сега; разширяване достъпа на пациентите до специализирана извънболнична помощ – нормативно осигуряване на свободен достъп за някои групи от населението (деца, бременни и др.) до специалист – акушер-гинеколог, педиатър, психиатър; подобряване координацията на дейностите между първична и специализирана извънболнична помощ и болничната помощ; стимулиране създаването на групови практики и придобиването на специалност “обща медицина”; повишаване информираността на гражданите за правата и задълженията им като потребители на услугите на извънболничната помощ. Въвеждане на регламенти за горна граница на пациентите, обслужвани от един общопрактикуващ лекар, минимално време за извършване на прегледите в специализираната помощ и изисквания за осъществяването им на база медицински стандарти са предвидените задачи за оптимизиране дейностите на първичната и специализираната медицинска помощ.
За болничната помощ за периода, посочен в стратегията, ще се състои реформиране на болниците за активно лечение; прогресивно достигане на ниво на високотехнологично оборудване, сравнимо с това на страните от ЕС и с равномерно разпределение в страната; подобряване управлението на болниците, въвеждане на нови управленски способи на болничните мениджъри – обвързване на договорите за управление с резултатите от дейността; разработване на индикатори за ефективност на болничната дейност и стандарти и норми за базов обем работа за различните медицински и хирургически дейности; подобряване координацията между болничната и спешната помощ чрез доразвиване на структурата и функциите на спешните приемни отделения; повишаване отговорността и контрола от страна на собствениците за дейността на болниците.
За спешната медицинска помощ се залага на извършване на структурно-организационни промени; освобождаване от неспецифични дейности (неотложна помощ,транспорт на хемодиализно болни, транспорт на проби за алкохол и упойващи вещества и др.); ресурсно осигуряване; повишаване квалификацията на персонала; готовност за бързо реагиране при аварии, бедствия и катастрофи в съответствие с европейските стандарти и интегриране на системата на спешната медицинска помощ към единен телефон 112. За денталната медицинска помощ е предвидено засилване на дейностите по промоция на денталното здраве и профилактика на оралните заболявания; засилване на профилактичната и лечебна дейност, особено при децата до 18-годишна възраст; повишаване качеството на денталната помощ и квалификацията на лекарите. В документа са включени и подобрения в лекарствоснабдяването, равнопоставеност в здравеопазването, доброволно здравно осигуряване и др.
В стратегията са заложени основни политики - преструктуриране на сектора, промяна в начина на финансиране и допускане на други субекти в здравноосигурителния сектор, приватизация в сектора и въвеждане на електронното здравеопазване. Целта е осигуряване на качествена услуга и контрол на разходването на публичния ресурс, както и финансова стабилност на системата, заяви още здравният министър.
Като стратегически цели в Плана са включени осигуряването на условия за промоция на здравето и профилактика на болестите; предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях; подобряване на извънболничната медицинска помощ; преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ; осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия, съответстващи на потребностите и икономическите възможности на населението; развитие на човешките ресурси в здравеопазването; създаване на интегрирана система за електронен обмен на данни в здравеопазването; осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване.
В плана към стратегията са заложени мерки като разширяване на възможностите за обхващане на децата и младите хора във форми за съвременно здравно образование и провеждане на информационни кампании, свързани с рискови за здравето фактори. Той включва още оценка на замърсяването на околната среда и определяне на районите с повишен здравен риск, изпълнение на национални планове за ограничаване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, изпълнение на Национална стратегия за борба с наркотиците, изграждане на регионален информационен център по въпросите на психичното здраве, както и на дневни центрове за психосоциална рехабилитация, подобряване на националната система за епидемиологичен надзор на СПИН и изграждане на Национална система за епидемиологичен надзор на туберкулоза.
Ще бъдат разработени стандарти за здравните кабинети и образователните институции. Предвижда се деинституционализиране и развитие на алтернативен тип грижи, подобряване инфраструктурата на заведенията за рехабилитация и здравен туризъм. За 2009-2010 г. е заложено изграждане на система за клиничен одит и мониторинг. Други стъпки са усъвършенстване на системата за акредитация на лечебните заведения, подобряване на достъпа до гарантирани здравни услуги, развитие на изследователския капацитет и медицинската наука.
Подобряването на репродуктивното здраве включва развитие на политика за безплодие – гарантиране на достъп и пакет за двойките с безплодие, разработване и въвеждане на задължителен скрининг за рак на гърдата и рак на шийката на матката, на механизъм за контрол на медицинската дейност за бременните жени и пренатална диагностика чрез въвеждане на задължителен пакет генетични изследвания за всички бременни жени.
За подобряване на извънболничното и болничното обслужване се предлага разработване и внедряване на клинични пътеки за еднодневна хирургия, въвеждане на регламент за лечение на пациенти в лечебни заведения за болнична помощ с остри и неотложни състояния, без да се налага хоспитализация. Предлага се до 2009 г. да се разшири системата от лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и възстановяване – разработване на клинични пътеки.
Заложено е още внедряване на електронни здравни карти до 2013 г., а до 2009 г. – създаване на пълно електронно-медицинско пациентско досие.
За гарантиране финансовата устойчивост на националната система на здравеопазване се предвижда поетапно увеличаване на публичните средства за здравеопазване, разработване на единна методика за остойностяване на медицинските услуги и на единни индикатори за финансовата дейност на болничната помощ. Предстоят законодателни промени, свързани с въвеждане на конкурентно начало в системата на финансиране на здравеопазването.
Като основни предизвикателства пред управлението на здравната система стратегията отчита: преструктуриране и оптимизиране за гарантиране на достъпа и качеството в системата; гарантиран контрол на качеството за всички участници в системата; оптимизиране на информационния обмен на данни; икономизиране и оптимизиране на разходите; дофинансиране и решаване на проблемите с нерегламентираните плащания и корупцията; оптимизиране дейността и механизмите за взаимодействие в системата на здравеопазването.