Върни се горе

Искаме да постигнем нов тип на управление на държавните лечебни заведения за болнична помощ. Мерките, които ще предприеме Министерството на здравеопазването са насочени към недопускане на големи финансови задължения от страна на болниците, заяви министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски на проведената днес специална пресконференция.

За успешното реализиране на новия подход на финансиране на лечебните заведения за болнична помощ е необходимо приоритетно погасяване на задълженията на държавните болници до края на 2005 г. За тази цел министър Гайдарски ще настоява пред правителството за предоставяне на допълнителни средства в размер на 145 млн. лв., които ще бъдат разпределени по определена методика, но за реално извършена дейност.

Анализът от направените от Министерството на здравеопазването проверки на финансовото състояние на болниците в страната показва, че към 30 септември 2005 г. лечебните заведения (държавни и общински), финансирани от Министерството на здравеопазването, са поели задължения в размер на 191 млн. лв., в т. ч. просрочени – 115 млн. лв. Особено обезпокояващ е размерът на финансовите задължения с настъпил вече падеж на най-големите в страната университетски болници.

От сравнителния анализ на финансовите и медицински показатели на дейността на държавните болници през 2004 и 2005 г. се установи, че в някои от тези болници размерът на просрочените дългове е рисково висок, подчерта проф. Гайдарски. Той посочи конкретни данни за проверените 9 държавни болници - “Св.Екатерина”, “Александровска”, “Пирогов”, “Царица Йоанна”, Националната кардиологична болница и университетските болници във Варна, Стара Загора и Плевен. За отчетения период техните приходи са на обща стойност 196 млн. лева (158 млн. са по линия на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса), а направените разходи са на стойност 241 млн. лв. Общите задължения са 109 млн. лв. и просрочени към кредиторите – 76 млн. лв.

На първо място сред лечебните заведения по дългове е “Св.Екатерина”. Общите приходи на болницата са 26 млн. лв. (23 млн. лв. са по линия на МЗ и НЗОК), а общите разходи – 31 млн.лв. Задълженията й са 22 млн. лв., а просрочените – 17 млн. лв.

Втората по този показател на задлъжнялост е “Пирогов”. При общи приходи 28 млн. лв. (24 млн. лв. от МЗ и НЗОК), а разходите са 36 млн. лв. Общи задължения неизплатени дългове са 17 млн. лв., а просрочените – 14 млн. лв.

Трета по задлъжнялост е университетската болница “Св. Георги” в Пловдив. При общи приходи от 37 млн. лв. (от МЗ и НЗОК – 31 млн. лв.), общите задължения са 18 млн. лв., просрочените – 10 млн. лв.

На четвърто място е Националната кардиологична болница с общи приходи от 17 млн. лв. (от МЗ и НЗОК – 16 млн. лв.) и разходи от 26 млн. лв. Общите задължения са 15 млн. лв., 11 млн. лв. – просрочени.

Университетската болница в Плевен заема пето място с 21 млн. лв. общи приходи (17 млн. от МЗ и НЗОК) и 24 млн. лв. разходи. Общите задължения са 9 млн. лв., просрочените – 8 млн. лв.

Александровска болница има 22 млн. лв. общи приходи (от МЗ и НЗОК – 15 млн. лв.), а разходи – 27 млн. лв. Общите задължения са 7 млн. лв., просрочените – 5 млн. лв. Седма в списъка е университетска болница “Св.Марина” с общи приходи от 21 млн. лв.(от МЗ и НЗОК – 13 млн. лв.), разходи – 24 млн.лв., общи задължения – 8 млн. лв., просрочени – 5 млн. лв.
Университетска болница “Царица Йоанна” е на осмо място с 14 млн. лв. общи приходи (МЗ и НЗОК – 9 млн.лв.), а разходи – 15 млн. лв. Общите задължения са 5 млн.лв., а просрочените – 2 млн. лв. На девето място е университетската болница в Ст. Загора със задължения от 3 млн. лв., в т.ч. 1,4 млн. лв. просрочени.

Кредиторите на някои от проверените болници вече предприемат действия, свързани с обявяването им в несъстоятелност. В случай, че не бъдат предприети съответни действия своевременно, кредиторите изразяват готовност да обявяват съответните лечебни заведения в несъстоятелност. Освен това се очаква и от други кредитори принудително изпълнение, включително и блокиране на сметките на болниците, съобщи проф. Гайдарски.

Министър Гайдарски изтъкна, че за деветмесечието на 2005 г. в 16-те проверени болници са прегледани 180 хиляди пациенти - 17,2% от всички лекувани в болниците в България. Общият дълг обаче на проверените лечебни заведения за този период е 109 млн. лв., което представлява 74 % от дълговете на всички болници и национални центрове в страната.
Заместник-министър Матей Матеев изнесе данни за финансови нарушения в някои от 9-те университетски болници, установени от Държавния финансов контрол. Националната кардиологична болница има 18 акта за нарушения на финансовата дисциплина, “Св. Георги” има 1 акт и върната ревизия за сигнали, показващи за повече нарушения.

Инспекторатът на Министерството на здравеопазването е констатирал редица нарушения в болниците. В “Св. Екатерина” са извършени разходи за дълготрайни материални активи, които не са свързани с медицинската дейност и с прякото обслужване на пациентите, като икони и други църковни принадлежности, офис-оборудване, товарен автомобил, телевизори и др. Установени са и нарушения на основни принципи при провеждането на обществени поръчки - недостатъчна прозрачност на провежданите процедури, произтичаща от липсващите уведомления до регистъра на обществените поръчки, липса на публикации в централен ежедневник на поканите за участие в процедурите, липса на ефективен контрол при изразходване на бюджетните средства - възложителят е сключвал договори, чиято обща стойност надвишава няколко пъти предварително определения размер за съответна процедура.

В “Св. Екатерина” предвидената стойност на процедурата за доставка на лекарствени продукти е 3,4 млн. лв. без ДДС, а стойността на сключените договори е 8 млн. лв.
Фактическото изпълнение по някои от договорите е в пъти завишено.

Освен това проверката е установила, че болница “Св.Екатерина” поддържа значителни като стойност количества от определени лекарства и консумативи, които не се разходват, което води до ангажиране на финансови средства за по-продължителен период и съответно до блокиране на оборотни средства. Това утежнява финансовото състояние на болницата и поражда задлъжнялост към фирмите-доставчици. Към 31.12.2004 г. складовата наличност от лекарствени продукти и медицински консумативи в болничната аптека е в размер на 6 млн. лв. и представлява 29% от общия годишен разход за лекарства и медицински консумативи за 2004 г. и 349% от средномесечния разход на лекарствени продукти и медицински консумативи за 2004 г. Към 30 юни 2005 г. наличностите от лекарствени продукти и медицински консумативи са в размер на 8 млн. лв., което е 72% от средния разход за лекарствени продукти и медицински консумативи за полугодието на 2005 г. и 434 % от средномесечния разход на лекарства и медицински консумативи за разглеждания период.

Д-р Матеев изтъкна и друг особено тревожен проблем - при закупуването на лекарствени продукти е установена практика те да се договарят на пределните им цени.


В МБАЛ “Александровска” повечето от договорените цени на лекарствата са равни на пределната цена на търговец на едро, като почти няма отстъпки или ако има, те са незначителни, което обезсмисля провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки. Същото е установено от проверките в МБАЛ “Св. Марина” Варна.
И в МБАЛ “Св. Марина” са засечени нарушения на Закона за обществените поръчки - при класирането на фирмите, участнички в процедурата за доставка на лекарствени продукти, медицински консумативи, лабораторни тестове и реактиви, дезинфектанти, рентгенови филми, химикали и контрастни вещества. Не са спазени предварително обявената методика и критериите за оценка.

В МБАЛ “Александровска”, в резултат на проведената открита процедура за доставка на лекарствени продукти, са сключени договори с фирмите доставчици без да е провеждана процедура на договаряне. Анексите са сключени на 27.01.2005 г. в противоречие с новия ЗОП

В УМБАЛ “Св. Георги”, Пловдив е извършено луксозно строителство със скъпоструващи строителни материали, като на комисията не са представени данни за проведена процедура по ЗОП, сключен договор и платежни документи за изпълнение на СМР.

За преодоляване на сегашното положение на болничната помощ в страната Министерството на здравеопазване предприема законодателни мерки, свързани с начина на финансиране на болничната помощ, съобщи министър Гайдарски. От следващата година се въвежда нов начин на финансиране – изцяло със средства от бюджета на НЗОК за дейности по клинични пътеки.

Министърът изтъкна, че от началото на 2006 г. Министерството на здравеопазването ще изпълнява нови функции, свързани с финансирането на дейности по национални и регионални здравни програми и проекти, с финансирането на лечебни заведения в райони с повишен здравен риск, както и на дейности, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Предвиждат се промени в Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения и в редица подзаконови нормативни актове, с които ще се регламентира основния пакет здравни услуги, гарантиран от бюджета на НЗОК, дейностите, които Министерството на здравеопазването ще финансира, както и улеснения достъп на гражданите до лечебните заведения.

Министърът съобщи, че ще бъде въведен нов подход при определяне на правомощията на управителните органи на държавните лечебни заведения. Ще бъдат одобрени нови устави, нови договори за възлагане управлението на лечебните заведения, нови правила за работа на съвета на директорите на държавните болници – еднолични акционерни дружества.

С цел определяне отговорността на управителните органи на болниците в договорите им ще се заложат финансови и медицински резултати, които лечебното заведение трябва да изпълнява и да отчита всяко тримесечие и в края на годината, обясни министърът. Той изтъкна, че управителните органи ще трябва да разработват и представят в МЗ бизнес програми за развитието на лечебните заведения с конкретни медицински показатели (брой преминали болни, използваемост на леглата, среден престой на преминал болен, стойност на преминал болен, на един лекарстводен, на един храноден и др.), които лечебното заведение следва да постигне за едногодишен период. В тази връзка ще бъде въведена и строга система на отчетност на приходите и разходите на болниците.

Министър Гайдарски допълни, че ще има персонални промени в състава на управителните органи на държавните болници. От новоназначените членове на съвета на директорите на болниците ще се изиска да представят в кратък срок оздравителна програма на лечебното заведение, която трябва да предвижда конкретен подход при управлението на приходите и разходите на лечебното заведение.

Министерството на здравеопазването ще разработи стратегия за
преструктуриране на лечебни заведения за болнична помощ и ще предприеме мерки за раздържавяване на дълготрайните материални активи, които лечебните заведения реално не използват, а само трупат загуби от тях. Определени болници ще бъдат преобразувани в друг вид лечебни заведения с цел оптимизиране на тяхната дейност съобразно потребностите на населението от медицинска помощ.

Сподели в: