Това сочат окончателните резултати от електронно допитване в България за бъдещите политики на Европейския съюз за тютюнопушене на обществени места
Над 97% от участниците в електронното допитване в България са се обявили за забрана - обща или частична, на тютюнопушенето на обществени места, а под 3% са против всякаква забрана. Това сочат обобщените окончателни резултати от участието на българските граждани в организираната от Европейската комисия кампания за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места. Допитването за необходимите мерки за това се проведе от 5 март до 15 април и в него своята позиция изразиха 368 българи.
В рамките на европейската кампания Министерството на здравеопазването чрез официалната си интернет-страница осигури достъп до предложената от еврокомисаря по здравеопазването Маркос Киприану „Зелена книга” на ЕС „Към Европа без тютюнев дим: политически опции на ниво Европейски съюз”. В книгата са предложени научни, социални и икономически аргументи против тютюнопушенето.
Получените в МЗ писма са от отделни граждани, семейства, колективи на фирми. Участвали са представители на различни възрастови и професионални групи от цялата страна, заедно с българи от Португалия, Франция, Испания, Англия, Белгия, Шотландия и САЩ.
Над 86% от изпратилите писма граждани настояват за обща забрана, а около 11% - за забрана, допускаща изключения (частична) на тютюнопушенето на обществени места.
От гласувалите непушачи 90% са за обща забрана, а 10% - за частична забрана. Бившите пушачи, взели участие, са 4,9%, а настоящите пушачи – 6,7% от всички гласували. Общо 94% от бившите пушачи са за обща забрана на тютюнопушенето на обществени места, включително работните места. Само 6% от бившите пушачи са за частична забрана.
На другия полюс са настоящите пушачи, като 40,9% от тях са срещу каквато и да е било забрана на тютюнопушенето, като се аргументират с правото си на лична свобода. Над 27% от активните пушачи (59%) са за обща и 31,8% за частична забрана на тютюнопушенето на обществени места.
В писмата си до Министерството на здравеопазването относно необходимостта от обща забрана за тютюнопушене гражданите привеждат различни аргументи. Все повече граждани са притеснени за собственото си здраве. Майки са обезпокоени за малките си деца, които боледуват от астма, алергии, бронхити и др. Места, предназначени за деца, хранене, танцуване, спортуване задължително трябва да са свободни от тютюнев дим. Общата забрана не е нарушаване на нечие право, а защита на правото за здравословна среда и финансовите интереси на непушачите. Непушачите не са съгласни от техните здравни вноски да се заделят средства за лекуване на хора, съзнателно злоупотребяващи със здравето си, и други.
Относно необходимостта от забрана, която допуска изключения, или отхвърляне на каквато и да е забрана, анкетираните посочват, че повишаването на културата относно вредата от активното и пасивното тютюнопушене изисква време. Техен аргумент е и че общата забрана дискриминира пушачите, като нарушава човешките им права, както и че българинът не реагира положително на административни забрани. Общата забрана е неподходяща за ресторанти, барове, дискотеки с престой повече от един час, защото хората са там по собствена инициатива.
От всички предложени в „Зелената книга” опции за създаване на среда без тютюнев дим в ЕС, като най-желана и подходяща гражданите приемат комбинацията от „отворен метод за координация” и „препоръка на Комисията или Съвета”. С по равен процент одобрение следват комбинациите от: „отворен метод за координация” и „обвързващо законодателство”, „препоръка на Комисията или Съвета” и „обвързващо законодателство”, „отворен метод на координация”, „препоръка на Комисията или Съвета” и „обвързващо законодателство”. Като конкретна форма за намеса на Европейския съюз се предлага налагане на ограничителни квоти за тютюна.
Министерството на здравеопазването оценява като особено убедителни и ангажирани с проблема за ограничаване тютюнопушенето на обществени места писмата на Павел Николов, непушач, Албена Димитрова, бивш пушач и Димитър Михайлов, пушач.