Международният ден без тютюнопушене се отбелязва за първи път през 1977 г. в САЩ. Оттогава по инициатива на Американската общност за борба с рака (ACS) ежегодно всеки трети четвъртък на месец ноември се организира кампания срещу тютюнопушенето, която дава възможност на милиони хора да се откажат от пушенето поне за един ден. Тази кампания има за цел да предостави подробна информация за ефективните методи за отказване от тютюнопушенето и от употребата на тютюневи изделия.
Международният ден без тютюнопушене е приет официално от Международния съюз за борба с рака (UICC) и се отбелязва в много страни по света. В България за първи път той е отбелязан през 1990 г..
Данните от различни проучвания сочат, че тютюнопушенето в България достигна през последните години своя “критичен праг”:
- Непрекъснато нараства процентът на пушачите, особено на тези във възрастта до 18 г. и на младите жени.
Относителният дял на пушачите само за периода 1996-2001 г. нараства от 35.6% на 40.5%. Делът на пушачите сред жените от 16.7% през 1986 г. нараства на 23.8% през 1996 г. и достига 29.8% през 2001 г.
- Увеличава се интензивността на тютюнопушенето.
Сред мъжете и жените се е удвоил делът на тези, които пушат 20 и повече цигари на ден.
- Нараства процентът на пасивните пушачи, като това има много тежки последици, особено за децата.
Резултатите от национално изследване върху пасивното тютюнопушене сочат, че за периода 1987-1989 г. относителният дял на децата, пасивни пушачи, е средно 67% за страната.
- Снижава се долната възрастова граница на пропушване.
Данни от "Глобално проучване на тютюнопушенето при младите хора - България 2002" сочат, че:
- повече от половината от децата са запалили първата цигара преди да навършат 13 години (всяко пето момче - преди 10-годишна възраст);
- сред останалите 45 страни, участвали в това изследване, българските деца пушат най-много.
У нас се откриват определени възрастово-полови особености в разпространението на тютюнопушенето.При мъжете се наблюдава увеличаване на интензивността на тютюневия прием, при жените това е съчетано и с драматично нарастване на броя на пристрастените, а при децата и юношите се добавя тревожното намаляване на възрастта на пропушването.
Тютюнопушенето е поведенчески фактор с изключително неблагоприятни здравни последици. Той е сред най-разпространените, най-сериозните и тежки рискови фактори за здравето.
Тютюнопушенето и пасивното пушене са пряк или косвен фактор за заболяемост и смъртност при повече от 25 вида заболявания. Те имат изключително голямо значение за възникването и тежкото протичане на най-сериозните и най-разпространени заболявания с обществена значимост като:
· онкологичните заболявания и по-специално рака на белите дробове, устата, устната кухина и фаринкса, хранопровода и ларинкса, трахеята и бронхите;
· сърдечно-съдовите заболявания – хипертонията, исхемичната болест на сърцето, мозъчно-съдовата болест и атеросклерозата;
· хроничните неспецифични белодробни заболявания - хроничен бронхит, хронична обструктивна белодробна болест, астма и др.
Тютюнопушенето и пасивното пушене увеличават риска от увреждания на плода по време на бременност с последващи тежки смущения – дихателни усложнения при новороденото, раждане на деца с ниско тегло, синдром на внезапна детска смърт и др. Освен това предизвикват психични и поведенчески разстройства, свързани с никотина, който създава зависимост.
Изследванията и проучванията за вредата от тютюнопушенето дават основание да го считат за една основна, но предотвратима причина за влошено здраве, за множество болестни състояния, тежка инвалидизация и смърт.
Тютюнопушенето е поведенчески рисков фактор, който зависи единствено и само от отделния човек.
Широкото разпространение на тютюнопушенето оказва изключително негативен ефект върху общественото здраве у нас. Затова борбата с него е едно от най–перспективните направления в съвременната превантивна медицина.
Световната здравна организация предприе решителни мерки за провеждане на координирани действия на национално и международно ниво за ограничаване на тютюнопушенето и употребата на тютюневи изделия. Съвместно със страните-членки СЗО изготви Рамкова конвенция за контрол на тютюна, която е първият международен акт в областта на общественото здраве. Рамковата Конвенция за контрол на тютюна бе приета на 21 май 2003 г. в Женева.
На заседанието си на 23 октомври 2003 г. Министерският съвет одобри текста на Конвенцията и упълномощи постоянния представител на Република България при ООН в Ню Йорк да я подпише, при условие за последваща ратификация.
До момента Рамковата конвенция е подписана от 77 страни и 5 регионални организации, между които и ЕС, и е ратифицирана от 5 страни.