Относно: Въвеждането на нова технология за контрол на кръвните продукти за вирусоносителство
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,
УВАЖАЕМИ ПРОФ. МИХАЙЛОВ,
Трансфузионната система на Република България е съществена част от здравеопазването на страната и състоянието и развитието ѝ се явяват определящ и стратегически компонент на националната ни сигурност.
Понастоящем диагностиката на донорската кръв за трансмисивни инфекции у нас се извършва чрез серологични тестове за скрининг по два метода: имуноензимен метод и метод на хемилуминисценция .
Посочените методи са чувствителни и специфични, но скритият „прозоречен“ период, в който не може да се открие налична инфекция е дълъг.
Тестването чрез техниката за амплификация на нуклеиновите киселини /NAT/ на донорската кръв е най-новата в световен мащаб технология за диагностика на донорската кръв за трансмисивни инфекции.
Към момента /доклад от 2016г. на Европейската комисия/, 21 страни в Европа прилагат NAT-технология, вкл. и страни извън ЕС - Турция, Албания, Сърбия, Хърватска, Украйна, Швейцария, като тенденцията е тя да стане задължително изискване за диагностика на дарената кръв.
В България въвеждането на NAT диагностиката на дарената кръв е изведено като приоритетна дейност в разработения през 2017 г. от водещи специалисти в областта на трансфузионната хематология проект на Национална програма за развитие на трансфузионната система 2017 – 2021 г. .
В бюджета на МЗ за 2018г., обаче, не са предвидени средства за въвеждане на NAT диагностиката.
Приоритет на правителството и държавния бюджет за 2018г. е развитието на науката и научните изследвания в страната. По тази причина МОН разполага със сериозен ресурс за разработване на програми за научни изследвания.
В търсене на източници за финансиране, МЗ съвместно с МОН разработи Национална научна програма, с която ще се даде старта на въвеждане на молекулярния метод NAT в трансфузионната система на страната, в рамките на 2 годишен период.
В изпълнение на Програмата ще бъдат закупени апарати от най-висок клас за извършване на НАТ диагностика на дарената кръв, с необходимите консумативи, софтуерно осигуряване и обучение на специалистите за Националния център по трансфузионна хематология и за Регионалните центрове по трансфузионна хематология - Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен.
Програмата включва научно-изследователски дейности, резултатите от които ще позволят формиране на визия и научна методология за въвеждането на NAT технологията във всички центрове по трансфузионна хематология, в които се извършва диагностика на дарената кръв.
Мотивите за това са следните:
- инфраструктурата и комуникациите в страната ни не позволяват своевременно, надеждно и точно изпращане на ДНК проби при централизирани изследвания само в 1 център;
- избягва се необходимостта от транспортиране на пробите, както и скъпата и сложна логистична организация;
- всички спешни проби ще бъдат тествани в рамките на 3,30 часа по всяко време и няма да има забавяне при осигуряване на диагностицирани кръвни съставки.
Очакваните резултати от прилагането на този диагностичен метод са:
- превенция на трансмисивните инфекции, поради ранното откриване на т.н. виремия в клинично здрави донори, преди клиничната изява на болестта;
- намаляване на заболеваемостта от трансмисивни инфекции при преливане на заразена кръв, както и
- намаляване на средствата за скъпоструващото лечение на тези инфекции.