Относно: Цялостната политика на Министерство на здравеопазването във връзка с Препоръка на Съвета на ЕС относно Националната програма за реформи на България за 2017 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Във връзка с поставения въпрос относно цялостната политика на Министерство на здравеопазването във връзка с Препоръка на Съвета на ЕС относно Националната програма за реформи на България за 2017 г., Ви предоставям следната информация:
В рамките на „Европейския семестър“ Европейската комисия прави анализ на бюджетните, макроикономическите и структурните реформи в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), с цел да се подобри координацията на икономическите политики в ЕС. Анализът се базира на националните програми за реформи и конвергентните програми на всяка една отделна държава-членка на ЕС (с изключение на Гърция, за която се прилага специална програма). Въз основа на анализа, Европейската комисия предлага на Съвета на ЕС да приеме отделни препоръки за 27 държави-членки, с цел подобряване на растежа, икономическото сближаване в рамките на ЕС и укрепване на социалните политики. По тази причина, на 22 май 2017 г. Европейската комисия прие предложение за препоръка на Съвета на ЕС относно Националната програма за реформи на България за 2017 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2017 г. Съгласно установения календар от Европейската комисия (представен на 23 май 2017 г.) през месец юни Комитетът за социална закрила към Съвета на ЕС следва да направи оценка на предложените специфични препоръки. Препоръките ще бъдат разгледани и от Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз в Брюксел и през месец юни 2017 г. ще бъдат представени за приемане на заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси в Брюксел. Окончателният вариант на препоръките следва да бъде одобрен на заседание на Европейския съвет (на 22-23 юни 2017 г.) и официално приет от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси на 11 юли 2017 г.
В публикуваното на 22.05.2017 г. предложение за Препоръка на Съвета на ЕС относно Националната програма за реформи на България за 2017 г. са констатирани няколко проблема в сферата на здравеопазването – ограничен достъп, слабо финансиране, емиграция на здравни специалисти, слабо покритие на здравното осигуряване и високо равнище на преки плащания, което затруднява достъпа на някои групи пациенти до здравеопазване. Същевременно е отбелязано, че въвеждането на Национална здравна карта е важна стъпка в правилната посока. В констатациите на доклада се изтъква, че селективното договаряне, базирано на Националната здравна карта, има потенциала да подобри достъпа на българските граждани до здравеопазване и да осигури равни възможности за ползване на здравна помощ на територията на цялата страна.
В предложението за Препоръка на Съвета на ЕС се съдържа предложение към България по отношение на здравния сектор в три направления - разширяване на покритието на здравното осигуряване, намаление на преките плащания от страна на пациентите и преодоляване недостига на медицински специалисти в здравната система.
Мерките във връзка с констатираното слабо покритие на здравното осигуряване и отправената препоръка за разширяването му, по които Министерство на здравеопазването ще работи, са ориентирани към допълнително намаляване дела на здравно неосигурени пациенти и разширяване обхвата на извънболничната медицинска помощ. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване на неосигурените лица поради въвеждане на различни механизми за контрол и възможност за гъвкави решения. Основната група лица, които не внасят здравни осигуровки, са над 1 млн. (по данни на Националната агенция по приходите - 1 158 210) български граждани, живеещи извън България. В тази цифра влизат и хора, които са извън България, но се водят в базата данни на Националната здравноосигурителна каса като платци, въпреки че си плащат осигуровките в друга страна - членка на Европейския съюз. Въведените норми с промяната на Закона за здравното осигуряване дават възможност тези лица да бъдат обхванати в момента, в който се завърнат постоянно в страната и съответно имат интерес от ползването на здравни услуги. Министерство на здравеопазването ще предприеме комплекс от мерки за засилване ролята на първичната помощ като значимо средство за справяне с предизвикателствата пред здравната ни система. През изминалата година са увеличени обемите за консултативни прегледи и изследвания в първична и специализирана извънболнична помощ. В изпълнение на Националната здравна стратегия, инициативите ни ще бъдат насочени към подкрепа на политиката за предоставяне на услуги за здравна профилактика и предотвратяване на заболявания. В тази връзка, ще бъде разширен обхвата на профилактичните прегледи с цел ранна диагностика и откриване на хронични заболявания преди навлизането им в стадий, изискващ болнична помощ.
По отношение на второто направление от препоръката, ще бъдат засилени мерките за контрол на преките плащания от страна на пациентите, както и на всички допълнителни плащания на различни изделия и услуги в болничната помощ.
Очакваме изграждането на интегрирана здравна информационна система да създаде условия за реален контрол от страна на пациентите върху финансовия ресурс за тяхното лечение, което ще доведе до оптимизиране на разходите и намаляване на преките плащания в здравеопазването.
Що се отнася до третото направление от препоръката за ограничаване емиграцията на медицинските специалисти, опазването и развитието на човешките ресурси в системата на здравеопазването чрез създаване на сигурност, благоприятни условия на труд, добро заплащане, обучение и ясни възможности за кариерно развитие, остава приоритет на Министерство на здравеопазването. С подписания на 10.10.2016 г. Колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване" бяха определени по-високи начални месечни възнаграждения на работещите в системата на здравеопазване по длъжности. Продължава изпълнението на мерките по Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ, където след поетапно увеличение на заплатите, за пръв път се наблюдава положителна тенденция на преодоляване на кадровия дефицит и постъпващите на работа медицински специалисти са повече от напускащите системата. Приемането на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. създаде условия за подобрен достъп до специализация на лекарите и другите медицински специалисти и възможност за ползване от страна на специализантите на стипендии със средства от европейски проекти и програми. Чрез изпълнявания проект BG05M9OP001-1.015-0001 „Специализация в здравеопазването”, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г., Министерство на здравеопазването цели да подпомогне повишаването на професионалния капацитет на обучаващите се лекари-специализанти по медицина и по дентална медицина като подкрепи продължаването и завършването на обучението им за придобиване на специалност чрез изплащане на таксите за обучение и предоставяне на стипендии. Разширяването на възможностите за повишаване на знанията и уменията на специализиращите млади лекари ще има като пряк резултат осигуряването на по-добри шансове за професионална реализация и предоставяне на по-качествени здравни услуги. В допълнение, чрез изпълнявания от Министерство на здравеопазването проект BG05M9OP001-3.007-0001 „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г., Министерство на здравеопазването цели осигуряване на подкрепа на работещите в системата на спешната медицинска помощ за придобиване на специфични знания, умения, ключови компетентности и мотивация.
Министерство на здравеопазването ще продължи да работи за развитие на човешкия капитал в здравната система, като подобри условията на заплащане, обучение и квалификация на заетите, както и техническата обезпеченост и условията на труд на медицинските специалисти.