Във връзка с Вашия въпрос, Ви информирам следното:
От цялостната информация, която получих след разпоредена проверка от РЗИ-гр.Варна се убеждавам, че в обществото трудно се прави разграничение между здравни, социални, психологически и житейски проблеми, което ме убеждава за пореден път, че съвсем правилно сме застъпили тезата, че не е дошъл момента за законодателно уреждане на евтаназията. В моето становище по законопроекта аз изтъкнах, че при разглеждането на въпроса за нормативното регламентиране на евтаназията, следва да се изхожда от основното предназначение и същността на медицинската наука и практика, а именно: стремежът да се запази и удължи човешкия живот, да се лекува болния и да се води докрай борба за неговия живот, а не да се използват методи за съкращаването му. Допускането на изключения от този основен принцип на медицинската наука и практика би могъл да се осъществи поради много сериозни и основателни причини, наличието на които е установено по безспорен начин, както и при наличието на ясни законови гаранции за спазване на правата на гражданите.
Случаят с г-жа Ваня Георгиева е комплекс от медицински, социални, психологически и житейски проблеми, насложени в годините. По известни за Вас съображения /здравната информация е лична информация/ няма да изброявам нейните заболявания, но Ви информирам, че тя е диагностицирана и лекувана, освен от личния лекар и от водещи специалисти в гр. Варна по правилата на съвременната медицина, в елитни лечебни заведения, със съвременни лекарства. Изписвана е винаги с уточнена терапия за дома и препоръки за контролни лабораторни изследвания и контролни прегледи за соматичното и психично здраве от общопрактикуващия лекар и от необходимите специалисти.
От медицинската документация, предоставена ни от личния й лекар д-р Розалина Николова е видно, че тя е посещавала всеки месец пациентката и й е изписвана уточнената от специалисти терапия (копия от амбулаторни листи и рецепти), като са осъществявани и редовни консултации. Г-жа Георгиева има и експертно решение № 3044/120 от 01.09.2008 г. издадено от МБАЛ „Света Марина” ЕАД гр. Варна.
Вашият въпрос е насочен към здравната система, но ние се запознахме и с обстоятелствата и намесите на социалната система - има социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна. Консултирана е за възможността да ползва социална услуга в общността „Домашен социален патронаж”. Предоставен й е комплект документи за настаняване в специализирана институция с делегирана от държавата дейност - „Дом за възрастни с увреждания”. Тя споделя пред социалния работник, че не е социален тип и не може да живее с друг в едно помещение. В случая има общи действия с представителите на Социалното министерство на територията на града и голямо желание за помощ с възможните нормативни възможности, но все пак избора е право на г-жа Георгиева.
Във връзка с гореизложеното не мога да приема Вашето твърдение, че този случай „представлява в същност силно обвинение срещу здравната система”. По-скоро във връзка с него апелирам да се провежда обективна обществена дискусия по такива изключително сложни обществени отношения, каквато е евтаназията. Има много хора с хронични заболявания, житейски и личностни неблагополучия, които могат да се задълбочат в определени моменти. Има заболявания, които поради естеството им могат да провокират депресивни състояния и желание да се сложи край на живота. Тези мисли /симптоми/ могат да бъдат повлияни с лечение, а не като се удовлетвори болестното желание на лицето. Риска за неправилна преценка в тези случаи е много голям.