ОТНОСНО: Заболявания от кучешка тения
27.
02.09.2011 г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПАНЧЕВ,
Всъщност Вие добре представихте проблема и аз ще си спестя обяснението какво представлява кучешката тения. Направо ще премина към данните, които Ви интересуват.
Анализът на данните за ехинококозата при хората в България за 52-годишен период – от 1954 до 2006 г. сочи постепенно снижаване на заболеваемостта след прилагането на организирани и контролни мерки. През последните 10 години най‑висока заболеваемост е регистрирана през 2002 г. – 732 случая, или 8,32 на сто хиляди човека. След това се очертава тенденция за постепенно намаляване на заболеваемостта, като през 2010 г. тя е около два пъти по-ниска – 3,95 на сто хиляди; през 2007 г. е била 6,24 на сто хиляди; през 2008 г. – 5,61 на сто хиляди; през 2009 г. – 4,25 на сто хиляди.
През последните 10 години се очертава и тенденция за намаляване на заболелите лица до 19 години – 160 случая през 2002 г. и 48 случая през 2010 г.
В различните области на страната заболеваемостта варира в широки граници. Най-засегнати през последните години са регионите Сливенски, Ямболски, Бургаски, Хасковски, Пловдивски и Пазарджишки. Най-ниска заболеваемост под средната за страната е регистрирана в София-град, Кюстендил, Видин и София-област. Динамиката на заболеваемостта от ехинококоза на територията на гр. София за периода 2000-2010 г. показва снижение от 4,58 на сто хиляди през 2000 г. до 1,84 на сто хиляди през 2010 г.
Въпреки това, явно това са положителни тенденции, но България продължава да е страна в Европейския съюз с най-високо разпространение на ехинококозата сред хората. Отговорностите на Министерството на здравеопазването по отношение на това заболяване касаят регистрацията, епидемиологичния надзор и осигуряване на лечение на болните от ехинококоза лица. Нормативната база изцяло е хармонизирана с европейското законодателство по отношение на регистрацията на случаите и прилагане на методи за лабораторно доказване. Националната здравноосигурителна каса поема медикаментозното лечение на пациентите по съответната клинична пътека – в случая това е 232-ри номер.
Мерките за намаляване на разпространението на болестта са комплексни и не засягат само Министерството на здравеопазването, държа да подчертая. На първо място, това е контролирането на кучешката популация, която изцяло е задължение на общините. Неефективният контрол върху кучешката популация всъщност води до повсеместно увеличаване на скитащите кучета, които не се обезпаразитяват и създават постоянни условия за заразяване на домашните животни и хора. Следват пропуски в регистрацията на обезпаразитяването на домашните кучета, контролът на месодобива в екарисажите, за да не се създадат условия за заразяване на кучетата, саниране на околната среда и други. Благодаря за вниманието.