Върни се горе

Относно: Лечението на пациентите в онкологичните и хематологични клиники на България при състояние „outpatient“/т.е. при незадължително постоянно пребиваване в болница/

 

17.02.15 г.

 

            УВАЖАЕМА   Г-ЖО ЦАЧЕВА,

            УВАЖАЕМИ Г-Н  КЮЧУКОВ,

 

            Напълно подкрепям Вашата визия за развитието на онкологичната и онкохематологичната помощ по отношение на извършването на дейности, които не изискват продължителен болничен престой. Бих желал обаче да направя някои пояснения относно понятието „дневен стационар“. В Наредба № 30 от 15.07.2010 г. за утвърждаване на медицинския стандарт "Медицинска онкология" не съществува понятието дневен стационар, но има изисквания за дневно лечение. В Наредба № 8 от 23.03.2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична хематология" понятието дневен стационар съществува, въпреки липсата на законова дефиниция в Закона за лечебните заведения от 2010 г. Това понятие има исторически характер, придобило е гражданственост, поради което не се отъждествява от обществото с новите форми на аналогично клинично поведение, които са въведени с нормативните актове, които уреждат основния пакет болнична помощ, който НЗОК заплаща, а това е Наредба № 40 за основния пакет от здравни дейности, гарантиран от НЗОК /2004 г./. В нея през 2012 г. е въведено понятието „клинична процедура“, което следва да замести понятието „дневен стационар“, излязло от употреба в правния мир.  Цитирам: "Клинична процедура" е система от изисквания и указания за извършването на повтарящи се еднотипни медицински дейности, при което назначената терапевтична схема и състоянието на пациента не налагат престой на същия в лечебното заведение - изпълнител на медицинска помощ, по-дълъг от 12 часа“. За пациентите с всички онкологични заболявания са въведени три клинични процедури – за системно лекарствено лечение, за диспансерно наблюдение, за  проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицелна перорална противотуморна терапия и перорална химиотерапия. Същевременно обаче, съществуват и клинични пътеки за болни с онкологични и онкохематологични заболявания, които предвиждат по-дълъг болничен престой, тъй като има по-тежки случаи, които изискват активно наблюдение и лечение в болнични условия. Не трябва да забравяме и обстоятелството, че онкологичната и онкохематологичната помощ не са развити навсякъде и повечето пациенти се лекуват в друго населено място. Липсата на възможност от болнично лечение по клинична пътека за тези хора е непосилно и свързано с пътни, хотелски и други разходи. Ето защо въвеждането само и единствено на „дневно стационарно“ лечение не е целесъобразно поради изложените обстоятелства.

               Успоредно с дефинираните клинични процедури в Наредба № 40, медицинските стандарти въвеждат изисквания към структурите по медицинска онкология и клинична хематология за наличие на обособена част с легла за дневна системна противотуморна терапия с краткосрочен престой (до 12 часа). Т.е. процесът за дневно стационарно лечение на практика е обвързан и с изисквания за структура, която го извършва. Друг е въпросът, че изискванията имат нужда от доразвиване, особено по отношение осигуряване „качество на живот“ и „психосоциална подкрепа“ за болните и техните близки. Факт е, че базите на лечебните заведения, които осъществяват този вид медицинска помощ се нуждаят от качествена промяна, която трябва да допринесе за хуманизация на медицинското обслужване.

               Приемам твърдението Ви, че се наблюдава нарастване броя на леглата с онкологична насоченост - 1217 през 2013 г., спрямо 1103 през 2012 г., както и на лечебните заведения, които оказват онкологична помощ. Тази констатация не следва да се прави обаче изолирано от данните за онкологичната заболеваемост и смъртност. Цитирам само данните за новооткрити случаи, които са показателни - през 2013 г. новооткритите случаи със злокачествени заболявания нарастват катастрофално на 461.9 на 100 000, при  432.4 на 100 000 през 2012 г., или в абсолютни стойности 33 555 души  през 2013г.,  при  31 588 през 2012 г. Съобщавам данните за тези две години, но за съжаление това е трайна тенденция и тя бележи драстично нарастване след 2000 година.

               Във връзка с изложеното и Вашият въпрос какво бих направил като гарант на НРД, Ви информирам, че към този момент времето за реализация на мащабна промяна по отношение на инструментите на Министъра на здравеопазването – Наредба № 40 и медицинските стандарти е кратко. За мен въпросът за хората с онкологични заболявания, грижите към тях и техните близки има нужда от радикална промяна във философията и нов качествен подход, което е една от целите, които си поставя екипа на МЗ, разбира се, с подкрепата на БЛС, медицинските специалисти и НПО.

 

Сподели в: