ОТНОСНО: Критики към системата на здравеопазването в България в Доклад на Европейската комисия за 2019 година относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите баланси
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧАКЪРОВ ,
Във връзка с внесения от Вас въпрос, дали се предвиждат мерки за увеличаване на публичните разходи за здравеопазване и намаляване на преките плащания от страна на пациентите; предвиждат ли се мерки за решаване на проблема с недостига на медицински сестри и общопрактикуващи лекари; ще се търсят ли решения на проблема с непропорционалното финансиране на болничната и извънболничната помощ; предвижда ли се препоръчаното от ЕК изграждане на обекти за достъпни първични здравни грижи, включително и дългосрочни; предвиждат ли се мерки за препоръчаното от ЕК насърчаване на профилактиката, бих желал да Ви информирам за следното:
По отношение на мерките за увеличаване на публичните разходи за здравеопазване и намаляване на преките плащания от страна на пациентите
В съответствие с приоритетите на правителството и при съобразяване с фискалните правила и цели, здравеопазването е един от секторите, в който публичните разходи се увеличават ежегодно. Такова увеличение е залегнало и в индикативните разчети по средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. Увеличението за всяка една от бюджетните години е от 250 до 330 млн. лв.
В изпълнение на препоръката за предприемане на мерки за намаляване на преките плащания от пациентите ежегодно се разширява пакета от дейности, заплащани от бюджета на НЗОК, които се осигуряват финансово в рамките на увеличението на разходите по бюджета на НЗОК, като за 2019 г. увеличението е с 490 млн. лв. спрямо 2018 г.
С цел намаляване на преките плащания от страна на пациентите и осигуряването на достъп до безопасни, ефективни и качествени жизненоважни лекарства са предприети следните действия:
Други мерки за намаляване на преките плащания от страна на пациентите, предприети от Министерството на здравеопазването са свързани с промените в подзаконовата нормативна уредба, чиято цел е и усъвършенстване на механизмите за контрол върху дейността на лечебните заведение и разширяване на правомощията на Изпълнителна агенция “Медицински надзор“.
Извън обхвата на здравното осигуряване Министерството на здравеопазването осигурява финансиране със средства от държавния бюджет за приоритетни медицински дейности за определени групи от населението, като:
- дейности, свързани с бременност и раждане, на здравнонеосигурените жени;;
- провеждане на скринингови програми за новородени деца и бременни с цел профилактика, ранно откриване и навременно лечение на вродени заболявания за всички новородени деца и за бременни жени, независимо от здравноосигурителния им статус;
- финансово и организационно подпомагане за лечение на деца и възрастни в чужбина, когато съответният вид лечение не може да бъде осъществен своевременно в България;
- дейности, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, както и с асистирана репродукция;
- субсидиране на лечебни заведения за болнична помощ за медицинска помощ при спешни състояния, за продължително лечение на пациенти със сърдечно-съдови, неврологични и белодробни заболявания в лечебни заведения, разположени в труднодостъпни райони, за стационарно лечение на пациенти с психични заболявания и др.
Въведено е задължение за лечебните заведения да издават на пациентите финансов документ за всички заплатени от тях суми във връзка с лечението им. Създаден е и нов механизъм за контрол върху управлението на лечебните заведения, които са задължени да прилагат Наредба № 5 /2019 г. за утвърждаване на стандарти за финансова дейност на държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ.
Държавата осигурява средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес.
За подобряване на здравните резултати на населението през 2019 г. и намаляване на преките плащания от страна на пациентите ще продължи процесът на разширяване на обхвата на дейностите, гарантирани от бюджета на НЗОК, включително на дейностите в извънболничната помощ, както и на промотивните и профилактични дейности. Всичко това предстои да се обсъди в хода на преговорите по Националния рамков договор за следващите три години.
Относно мерките за решаване на проблема с недостига на медицински сестри и общопрактикуващи лекари
Човешките ресурси в сектора на здравеопазването в България са изправени пред същите предизвикателства като останалите европейски държави – застаряващо население и съответно застаряваща работна сила в здравния сектор, недостатъчна привлекателност за младите поколения на някои здравни професии (най-вече професията „медицинска сестра“), неравномерно териториално разпределение в резултат на вътрешна миграция от по-малките към по-големите населени места, миграция на медицински специалисти в ЕС и извън него.
Най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. За преодоляване недостига на медицински сестри Министерството на здравеопазването всяка година полага усилия за увеличаване броя на местата за студенти по специалност „медицинска сестра“ в рамките на капацитета на висшите училища и за популяризиране сред работодателите на възможността да назначават персонал, предоставящ базови здравни грижи.
Усилията са насочени към: подобряване на работната среда, включително получаване на адекватно възнаграждение и оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел намаляване на свръхнатоварването на медицинските сестри; създаване на възможности за реално професионално развитие; утвърждаване статута на медицинската сестра като равностоен партньор в медицинския екип; достойно представяне на професията в обществото от институциите и от медиите.
Създаването на благоприятни възможности за професионално развитие включително и за общопрактикуващите лекари е приоритетна мярка за Министерството на здравеопазването, която цели задържане на медицинските специалисти в страната. Съществена част от тяхното професионално развитие е обучението за придобиване на специалност. През последните години бяха реализирани редица нормативни промени, които да създадат привлекателни условия за придобиване на специалност, а към момента се обсъждат нормативни промени, с които да се подобрят допълнително условията за специализация, включително и за придобиване на специалност „Обща медицина“.
Министерството на здравеопазването изпълнява и проект „Специализация в здравеопазването” с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г. Целта на проекта е да подпомогне финансово провеждането и завършването на обучението за придобиване на специалност от лекари и лекари по дентална медицина.
С реализирането на дейностите по проект „Подобряване на условията за лечение на спешните състояния“ ще се осигури подкрепа на работещите в системата за спешна медицинска помощ за придобиване на специфични знания, умения и ключови компетентности. В средата на 2019 г. по проекта предстоят да бъдат организирани и проведени обучения за работещите от Центровете за спешна медицинска помощ и разкритите към тях Филиали за спешна медицинска помощ и изнесени екипи, както и за работещите в спешните отделения.
През последните години е налице тенденция за намаляване броя на издаваните от Министерството на здравеопазването удостоверения, необходими за упражняване на професиите „лекар“ и „медицинска сестра“ на български граждани в чужбина.
Непропорционално финансиране на болничната и извънболничната помощ:
Със Закона за бюджета на НЗОК през 2019 г. са предприети действия за увеличаване на финансовите средства, предвидени за здравноосигурителни плащания в извънболничната помощ. Така за първична медицинска помощ през настоящата 2019 г. са заложени със 17,8 млн. лева повече в сравнение с 2018 г. , за специализирана извънболнична медицинска помощ – с над 28 млн. лева повече в сравнение с 2018 г., за медико-диагностични изследвания и за дентална помощ – с по 10 млн. лева увеличение в сравнение с предходните две години.
За преодоляване на диспропорциите в потреблението и съответното на това финансирането между болничната и извънболничната помощ са приети нормативни промени, с които се залага задължителен характер на Националната здравна карта, както и условия и изисквания при промяна от страна на лечебните заведения в броя на болничните легла.
Изграждане на обекти за достъпни първични здравни грижи, включително и дългосрочни:
За подобряване на достъпа до здравни услуги и специализирана медицинска помощ на пациенти в спешни състояния, продължава изпълнението на проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020 г., чрез който ще се модернизират и обновят спешните отделения, центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. С изпълнението на проекта за 98% от населението ще бъде осигурен до 30 минутен достъп до спешна медицинска помощ за 24 часово лечение и наблюдение.
Предприета мярка за стимулиране развитието на първичната медицинска помощ е осигуряването от бюджета на НЗОК на допълнително финансиране за практики с неблагоприятни условия на работа.
Държавната политика по отношение създаването на условия за развитие на дългосрочните грижи намира израз в планираните потребности от легла за продължително лечение и легла за палиативни грижи, определени в Националната здравна карта. С оглед идентифицирания сериозен недостиг на болнични легла за продължително лечение и за палиативни грижи в Националната здравна карта са определени потребности от 5 866 легла, при съществуващи 2 494.
Мерки за насърчаване на профилактиката
С цел подобряване на достъпа до здравни услуги и в изпълнение на заложените в Националната здравна стратегия 2020 мерки, ежегодно се актуализират наредбите за определяне на пакета от здравни дейности и за профилактичните прегледи и диспансеризацията, гарантирани от бюджета на НЗОК, като се разширява обхватът на медицинските промотивни и профилактични дейности. Осъществява се и непрекъснат контрол върху извършените задължителни имунизации съгласно утвърдения имунизационен календар за страната ни. Изпълняват се и редица национални програми с профилактични и промотивни мерки в различни насоки: за подобряване на оралното здраве на децата, за подобряване на майчиното и детско здраве, за профилактика на хроничните незаразни заболявания, за профилактика на заразни заболявания.
Въведената потребителска такса е с минимален размер и не зависи от стойността на ползваните услуги. За лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, потребителската таксата е 1/3 от утвърдената, а разликата се покрива от държавния бюджет. С освобождаването на определени групи граждани от потребителска такса се гарантира достъпът и на най-уязвимите групи от обществото до здравни услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване.
С Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020 чрез здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве, които са разкрити във всички областни градове се предоставят консултации от медицински специалисти, психолози и социални работници на бременни с повишен медицински риск, с патология на бременността или с хронични заболявания и увреждания, както и на деца с увреждания и хронични заболявания.