Относно: Недомислици в здравната система за младите лекари
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АТАНАСОВ,
На първо място следва да се отбележи, че създаването на благоприятни възможности за професионално развитие е приоритетна мярка за Министерството на здравеопазването, която цели задържане на медицинските специалисти в страната. Съществена част от професионалното развитие на медицинските специалисти е обучението за придобиване на специалност.
По време на действието на отменената Наредба № 34 от 2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването Министерството на здравеопазването отчете редица проблеми в начина на специализация, включително висока степен на неудовлетвореност сред специализантите от реда и условията за обучение. Като основен проблем се очерта именно специализацията срещу заплащане, която отблъсква младите лекари, и липсата на трудов договор с лечебното заведение – база за обучение.
По тази причина с Наредба № 1 от 2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването беше осъществена концептуална промяна в реда и условията за специализация – значително се облекчи достъпът и се подобриха условията, като специализацията по клинични специалности се провежда въз основа на трудов договор. Трудовият договор гарантира в най-пълна степен правата и задълженията на специализанта във връзка с обучението му за придобиване на специалност, включително получаване на адекватно трудово възнаграждение.
Важно е да се отбележи, че по реда на Наредба № 1 специализантите по клинични специалности (каквато е специалност Психиатрия) заплащат такса само за проведеното от тях теоретично обучение, което най-често е в рамките на 2-3 месеца за целия период на специализация от 4 или 5 години. Максималният размер на таксата за едномесечно теоретично обучение към настоящия момент е 50% от минималната работна заплата. Съответно за специализантите, приети на места, финансирани от държавата, тази такса се заплаща от Министерството на здравеопазването. Специализантите по клинични специалности не заплащат такса за практическото си обучение.
За пълнота следва да се отбележи, че за 2019г. по специалност Психиатрия са утвърдени общо 10 места, за които държавата ще финансира теоретичното обучение (а не 4, както посочвате във въпроса си), като от тях са заети само 2.
Отчитайки проблемите, които са се очертали в практиката от прилагането на Наредба 34 и Наредба 1, Министерството разработи проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1, с който се цели въвеждането на ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти в сферата на здравеопазването.
С промените в наредбата, министерството предвижда да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата по клинични специалности. Така ще се реализира държавната политика, насочена към поетапно преодоляване на недостига на специалисти по определени специалности или в определени региони. По този начин необходимите специалисти по специалности, за които е отчетен недостиг на лекари ще се провежда чрез финансиране със средства от държавния бюджет, а не за сметка на бюджета на лечебните заведения. Ще се създадат предпоставки и възможности специализантите, обучавани на места, финансирани от държавата на високо професионално ниво във водещи лечебни заведения в различни професионални сфери, да започнат работа в регионите с недостиг на специалисти.
Подобрени са условията за специализация по Обща медицина – тя ще се осъществява по общия ред за клинични специалности въз основа на срочен трудов договор на длъжност за специализант, а не въз основа на заповед на ректора. По този начин ще бъде разрешен основният проблем с липсата на доходи по време на специализацията. Министерството на здравеопазването ще субсидира базите за обучение по Обща медицина за местата, финансирани от държавата, и специализацията по Обща медицина няма да е за сметка на бюджета на лечебното заведение за първична медицинска помощ.
Предвидени са промени, с които се цели постигане на по-голяма стабилност и предвидимост в трудовите правоотношения на специализантите, придобили друга специалност, назначени в база за обучение или заемащи академична длъжност във висше училище, чрез отпадане на изискването тези специализанти да променят безсрочния си трудов договор на срочен договор на длъжност за специализант.
Друга промяна е заемането на длъжностите за специализанти да се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда. Така ще се постигне по-голяма обективност на начина, по който се назначават специализантите по клинични специалности чрез въвеждането на конкурсно начало при приема им.
Разработен е и отделен раздел за лекарите по дентална медицина; предвидено е облекчение за специализантите при допускането им до държавен изпит; предвидено е също да отпадне изискването таксите за обучение да бъдат обвързани с месечната минимална работна заплата за страната. Разработени са и промени на оперативно ниво, които ще подобрят определени аспекти в процеса на обучението.
Министерството на здравеопазването следи тенденциите в потенциалната емиграция на медицинските специалисти, тъй като то издава удостоверения, необходими за работа в чужбина на медицинските специалисти, придобили квалификацията си в Република България. Важно е да се има предвид, че издаването на удостоверение не е еквивалентно на заминаване в друга държава с цел дълготрайно установяване там. Част от издаваните удостоверения са необходими за признаване на професионалната квалификация в друга държава с цел обучение или краткосрочна работа, след което медицинският специалист се завръща в България. Част от медицинските специалисти желаят издаване на удостоверение без да имат конкретна възможност да започнат работа в чужбина.
През последните 11 години е налице явна тенденция за намаляване броя на издаваните от Министерството на здравеопазването удостоверения на лекари – български граждани. Намалението е над три пъти – от 655 през 2008г. до 203 през 2018г. Особено интензивно е намалението в броя на издаваните удостоверения след влизането в сила на Наредба № 1, когато броят им намалява 2 пъти.
От изложените данни е видно, че мобилността на лекарите е в рамките на 1-2% годишно. Предвид правото на свободно движение на хора в ЕС считаме, че този процент на мобилност е напълно приемлив и не представлява сериозна заплаха за здравната система в страната.
Независимо от горното, с промените в Наредбата за специализациите се предвижда след приключване на специализацията, лекарите да работят определен период от време – 3 години – в нашата страна, освен ако не възстановят средствата, които държавата е осигурила за тяхната специализация.
В заключение бих искал да отбележа, че в Министерството на здравеопазването се обсъждат и анализират непрекъснато възникналите проблеми и трудности по отношение обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и се търсят оптималните решения и устойчиво планиране на човешките ресурси по начин, който в средносрочен период ще осигури необходимите кадри в тази сфера.