Върни се горе

Относно: Липсата на аптеки в селата и малките общински центрове

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

УВАЖАЕМИ ДОЦ. ЙОРДАНОВ И Д-Р ТИМЧЕВ,

 

На територията на Република България към момента има 3996 действащи аптеки. В 16 малки общини в страната /с общо население над 50 000 души/ няма  аптеки.

Остър е проблемът с денонощните аптеки. Само 0,8% от аптеките са с денонощен режим на работа. Няма такива в големи региони като Видин, Враца, Разград, Смолян и Търговище. В същото време като средностатистически показател брой аптеки на глава от населението,  България се нарежда сред първите страни в Европа с 1806 души обслужвани в една аптека срещу средноевропейски показател от     4450 души обслужвани в една аптека.  Това показва, че страната ни е на едно от челните места по брой аптеки на глава от населението, но на едно от последните, по достъп до фармацевтична услуга.

Режимът за издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти е уреден в Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина. Право да извършва търговия на дребно има всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава-членка, което отговаря на останалите изисквания на закона.   Законодателството в страната не урежда критерии по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, нито относно режима на работа на аптеката. Преценката за мястото на откриване на аптеката, за нейния режим на работа, обем на предоставени услуги и продукти е единствено в ръцете на стопанската инициатива на носителя на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти.

За решаване на проблемите   Министерство на здравеопазването, в сътрудничество със Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата и Българския фармацевтичен съюз е предприело действия в посока разработване на пакет от мерки за стимулиране предоставянето на фармацевтична услуга в малките населени места и слабо населените общини, които ще бъдат въведени чрез изменение и допълнение на ЗЛПХМ.

Предложенията имат за цел да задоволят минималните потребности от дейности, осигурявани от аптеки и стимулиране на „приближаването“ на аптеките до пациентите в малките населени места.  

Въвеждането на публично-частното партньорство за предоставяне на фармацевтични услуги в населените места със затруднен достъп до лекарства е друг начин за справяне с проблема. Понастоящем в страната функционират 39 общински аптеки, по-голяма част от които се намират в малки населени места. Разкриването на аптеки в малките населени места би могло да се осъществява и чрез договаряне за съвместна дейност между общините и вече съществуващи местни дружества притежаващи разрешително за аптечна дейност. Там, където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината би могла да субсидира извършването на тази дейност. В региони, в които аптеките нямат рентабилност да подържат дейности по отпускане на лекарства, заплащани от НЗОК, общините също биха могли да осигурят целеви субсидии за поддържане на тази номенклатура.

От 2016г. в нашата страна съществува информационна платформа, разработена от Българския фармацевтичен съюз за автоматизирана обобщена информация, обединяваща регистрите на Министерство на здравеопазването, Изпълнителна агенция по лекарствата, Национална здравноосигурителна каса и обектите, извършващи търговия на дребно с лекарствени продукти. Същата ще бъде ценен инструмент при изготвянето на Национална аптечна карта и идентифициране на потребностите на населението от достъп до фармацевтични услуги.

В заключение,  формирането на различни политики за стимулиране разкриването на аптеки в общини с малко население и осигуряването на равномерен достъп до лекарства, фармацевтични услуги и грижи би следвало да се търси както в националната здравна политика, така и в политиката на местната власт на регионите.

Сподели в: