Относно: Свръхупотреба на енергийни напитки на деца в България
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ХРИСТОВА,
Енергийните напитки са продукти, съдържащи различни комбинации и количества кофеин, витамини от В групата, растителни екстракти и биологично активни вещества (гуарана, мате, акация, женшен, гинко билоба, таурин, глюкоронолактон, инозитол, карнитин, креатин) и др. Понастоящем в научната литература и в действащото законодателство няма определение на термина “Енергийни напитки”. Тези напитки са разработени като функционални за подкрепа на умствената и физическа активност, за намаляване признаците на умора. Според становище на Европейския орган по безопасност на храните при еднократен дневен прием на енергийни напитки се счита, че не съществува риск за здравето. При консумация на две и повече напитки дневно, поради повишен прием чрез тях на кофеин, в съчетание с други съставки със стимулиращ ефект, е възможно неблагоприятно въздействие върху организма: повишена нервност, тревожност, треперене, безсъние, главоболие, сърцебиене, дихателни нарушения, ерозивни промени на лигавицата на стомашно-чревния тракт, дехидратация, вследствие на загуба на вода и соли от организма. Децата са по-рискова група, поради появата на неблагоприятните ефекти на кофеина при много по-ниски дози, в сравнение с възрастните. Комбинираният прием на енергийни напитки с алкохол и/или наркотични вещества крие значителен здравен риск, особено при млади хора, тъй като стимулиращия ефект на енергийните напитки маскира токсичното действие на алкохола и наркотичните вещества.
По отношение на поставените от Вас конкретни въпроси:
Има ли проучване на храненето на учениците след 2010 год., ако да какви са изводите от него?
През 2014 год. се проведе Национално изследване на факторите на риска за здравето на населението в Р България. За всяка от 28-те области са изследвани и ученици от всички възрастови групи, определени на случаен принцип на базата на съответните списъци от информационния масив на МОН – Регистър на училищата за учебната 2013/2014 г. Изследвани са общо 683 ученици чрез анкетиране относно честотата на консумация на храни и напитки, вкл. и енергийни напитки. Анкетната карта e попълвана от всички изследвани лица, като при деца до 10 години с помощта на родител (член на домакинството), а над 10-годишна възраст - самостоятелно.
Резултатите от проучването показват, че относителният дял на учениците, които консумират енергийни напитки е най-висок във възрастовата група 14-18 години и представлява 49,3% от изследваните деца. Учениците на възраст от 10-13 години, които консумират енергийни напитки са 16,3%, а децата на възраст 7-10 години само 1,9%. Най-рискова група са учениците на възраст от 14-18 години, при които с умерена хронична консумация (прием на енергийни напитки от 1 до 4 пъти седмично) са 27,7% от изследваните, а с висока хронична консумация (прием всеки ден и повече от един път на ден) са 18,7%.
Европейския орган по безопасност на храните публикува становище през 2013 год. Съгласно което в страните от Европейския съюз с най-висок относителен дял на консумация на енергийни напитки (68%) са юношите на възраст 15-18 години, от които 12% са с умерена хронична консумация и 12% с висока хронична консумация.
Какви мерки са предприети, за да се ограничи употребата на енергийни напитки от деца у нас?
Министерството на здравеопазването, съгласно своите задължения и правомощия, е разработило и е публикувана Наредба № 37 за здравословно хранене на учениците (ДВ. бр.63 от 2009г.). Наредбата не допуска предлагането на енергийни напитки в ученически столове, бюфети, павилиони и автомати за закуски и напитки на територията на училища, общежития и бази за спорт, отдих и туризъм на ученици и в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца и социално учебно-професионалните центрове.
Като член на Европейския съюз, България прилага и Европейските изисквания относно етикетиране и представяне на храните на потребителите. Изискванията по този въпрос са посочени в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите и Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните от 2014г. (Приета с ПМС № 383 от 4.12.2014 г., обн., ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г.). Съгласно тези два документа за напитки, които съдържат кофеин, независимо от източника му, в количество по-голямо от 150 mg/l, се изисква изписване на етикета на предупреждение „Високо съдържание на кофеин. Не се препоръчва за деца, бременни жени или кърмачки.“ в същото зрително поле, в което се съдържа наименованието на напитката, следвано от посочено в скоби съдържание на кофеин, изразено в mg в 100 ml.
Какви са регулаторните мерки в останалите страни-членки на Европейския съюз освен поставянето на предупредителен надпис на етикета на енергийните напитки с препоръка да не се консумират от деца, бременни жени и лица чувствителни към кофеин?
Не съществува специфично законодателство за енергийните напитки на Европейско ниво. Въпреки това, всички хоризонтални правни разпоредби, приложими като цяло за всички храни на равнище ЕС (например за етикетиране, хранителни и здравни претенции, добавяне на хранителни вещества, витамини и минерали и др.) се прилагат и за енергийните напитки.
Националното законодателство на някои държави-членки на ЕС имат специфични изисквания отнасящи се главно до съдържанието на енергийните напитки и по-точно определяне на максимални лимити/граници на някои от съставките в тях.
Няколко държави (Германия, Дания, Австрия, Швейцария) са определили максимални граници за влагане на кофеин в енергийните напитки. Те са определени с национален регламент - обикновено в съответния Закон за храните. В Германия с т.н. Немски регламент за плодовите сокове са въведени максимални граници за типичните съставки на енергийните напитки. Това са: 320 mg/L за кофеин; 4000 mg/L за таурин; 200 mg/L за инозитол; 2400 mg/L за глюкуронолактон. Тези стойности са определени с цел осигуряване на безопасна консумация. Нивата, определени в Германия, са а възприети и в Австрийския кодекс Алиментариус и в Швейцарския регламент за безалкохолните напитки. В Дания се прилагат същите максимални граници.
Шведският национален орган по храните (NFA) и Норвежкият орган за безопасност на храните (NFSA) в доклади от декември 2018 г. и февруари 2019 г препоръчват въвеждането на максимална граница за съдържание на кофеин 32 mg/100 ml в енергийните напитки.
Възрастови ограничения се прилагат единствено в Латвия от 2014 г. и Литва от 2016 г., където продажбата на енергийни напитки на деца до 16 годишна възраст е забранена.
Научният и технологичен комитет в Англия счита, че няма достатъчно научни доказателства за забрана на продажбите на енергийни напитки за деца.
Германското правителство систематично отхвърля инициативи в подкрепа въвеждането на възрастови забрани за енергийните напитки, тъй като счита, че действащото законодателство и провеждането на информационни кампании за повишаване на осведомеността на подрастващите за отговорното потребление на храни и напитки, съдържащи кофеин са подходящи и достатъчно ефективни мерки.