Върни се горе

Относно: Политиката на Министерство на здравеопазването към спешната медицинска помощ в страната.

 

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КАДИЕВ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

 

 

Във връзка с поставения от Вас въпрос, относно политиката на Министерство на здравеопазването към спешната медицинска помощ в страната, Ви уведомям следното:

Системата за спешна медицинска помощ в България функционира в настоящия си вид от 1996 г., когато са създадени 28 самостоятелни центрове за спешна медицинска помощ ЦСМП/. Извършените в следващите години реформи в извънболничната и болнична помощ изцяло промениха структурата, организацията, управлението и начина на финансиране на здравната система. В резултат на това възникнаха редица проблеми и се нарушиха взаимовръзките между съществуващата система за спешна медицинска помощ, финансирана и организирана от държавата и останалите структури на здравната система. Липсата на функционални връзки между отделните лечебни заведения и на адекватна нормативна уредба затруднява пътя на спешния пациент на съответните нива на обслужване и нарушава непрекъснатостта на медицинската помощ.

Неустойчивата държавна политика в системата за спешна медицинска помощ доведе и до сериозен кадрови дифицит, влошаване на качеството на осъществяваната дейност и нарастващо обществено недоволство.

Настоящото Правителство на Република България обяви спешната помощ за свой приоритет и още през м. декември прие Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014г-2020г., с ясна визия, приоритети и план за действие, съдържащ конктерни мерки за устойчиво развитие на съвременна система за спешна помощ. Концепцията се базира на въвеждането на интегриран модел за обслужване на спешни пациенти в равнопоставени структури за извънболнична и болнична помощ чрез укрепване на сега съществуващите центрове за спешна медицинска помощ и чрез функционално обособяване на специализирани спешни структури към определени болници, гарантиращи непрекъснатост и високо качество на спешната медицинска помощ.

В Концепцията и предприетите за нейната реализация мерки се съдържат отговорите на всички поставени от Вас въпроси.

Искам да подчертая, че за настоящия екип на Министерство на здравеопазването хората, които работят и ще дойдат да работят в системата за спешна помощ са нашата най-голяма грижа и приоритет на провежданата политика за създаване на сигурност, благоприятни условия на труд, добро заплащане, обучение и ясни възможности за кариерно развитие. Това безспорно ще повиши доверието на обществото към спешната медицинска помощ.

Концепцията предвижда поетапно увеличение на възнагражденията на персонала в ЦСМП до 100% до края на 2020 г.. От 01.01.2015г. възнагражденията на работещите бяха увеличени с 20%, като бе осигурена стартова основна заплата на начинаещ лекар в системата на спешната помощ от 1000 лв. За целта бяха осигурено допълнително 16 млн. лв. от държавния бюджет. В резултат на тази мярка в момента се наблюдава значително увеличение на новоназначените кадри в ЦСМП.

От 01.01.2015г. бе осигурено и увеличение на средствата за финансиране на спешните отделения в болниците с 3 млн. лв.

Едновременно с това Министерство на здравеопазването стартира комплекс от мерки за въвеждане на система за непрекъснато обучение и оценка на знанията и уменията на работещите в системата, в т.ч. обучение и интегриране в дейността на спешните екипи на парамедицински персонал.

Тези мерки ще надградят приключилия наскоро проект ПУЛСС, по който бяха обучени 5 580 души от ЦСМП – лекари, медицински персонал и шофьори и 442 души от спешните приемни отделения на Многопрофилните болници в областните градове. Общо обучения персонал по проект ПУЛСС е 6 022 души.

Министерство на здравеопазването търси и други механизми за повишаване на мотивацията на работещите в системата за спешна помощ, в т.ч. чрез облекчения за специализация на лекарите, започващи работа в ЦСМП, осигуряване на работно облекло, безплатна храна и тонизиращи напитки и др.

Осигуряването на адекватна материално-техническа база и оборудване на системата за спешна помощ е друг основен приоритет на политиката в спешната медицинска помощ.

В края на 2014г. МЗ закупи 56 нови санитарни автомобили за нуждите на спешна медицинска помощ в страната, които бяха доставени през 2015г. за всички 28 центрове. Автомобилите са оборудвани с необходимата апаратура, в т.ч. и апарати за телемедицина, която вече е монтирана по места и персонала е преминал обучение за работа с нея. През тази година Министерство на здравеопазването предвижда закупуването на 12 високопроходими оборудвани санитарни автомобила за нуждите на филиали за спешна медицинска помощ в труднодостъпните райони на страната.

През 2015 г. бяха финализирани преговорите с Европейската комисия за включване на самостоятелна приоритетна ос за финансиране на инфраструктурен проект за модернизацията на системата за спешна помощ по оперативна програма „Региони в растеж“ с бюджет от 163 млн. лв. С тези средства ще бъдат закупени 400 санитарни автомобила с пълно медицинско и комуникационно оборудване, ще бъдат напълно реновирани или изградени наново и оборудвани всичките 198 филиала на ЦСМП, както и ще бъдат изградени и напълно оборудвани 34 спешни отделения към болници, които ще отговарят на съвременните медицински стандарти за качествена спешна медицинска помощ.

Във връзка с подготовката на този проект,  в момента МЗ е в процес на финализиране на процеса по осигуряване на собствеността на филиалите на ЦСМП-проблем, останал нерешен повече от 25 години. Липсата на собственост върху помещенията, в които се намират филиалите, както и на активна политика в тази област, са и причина за лошата материална база и битови условия, при които работят спешните екипи.

В изпълнение на приетата Концепция са предприети и действия за подобряване на организация на дейностите по оказване на спешна медицинска помощ.

Един от основните проблеми в системата за спешна медицинска помощ е липсата на интеграция и ясен „път на движение“ на спешния пациент по различните нива на обслужване – от екипа на ЦСМП до най-високо-технологичното болнично звено, където да бъде оказана високоспециализирана спешна помощ, както и правила за диагностично-терапевтично поведение при пациенти със спешни състояния.

В момента в Министерство на здравеопазването е представен проектът на нов стандарт за спешна медицинска помощ, разработен от националния консултант по спешна медицина, както и спешен пакет медицински дейности, които регламентират обема и обхвата на спешната помощ, предоставяна на всеки български гражданин и обезпечена със средства от държавния бюджет. Със стандарта се въвежда система за триаж на пациентите в спешно състояние и норми за време за изпълнение на спешните повиквания.

Документите са в процедура на одобрение, след което ще бъдат предоставени за обществено обсъждане. Едновременно с това се подготвя пакета от протоколи и алгоритмите на поведение, касаещи спешния пациент, както в доболничната, така и в болничната спешна медицинска помощ и методика за картиране и териториално разпределение на спешните екипи.

В изготвения от МЗ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения са предложени мерки, свързани с утвърждаване на Карта на спешната медицинска помощ, като част от Националната здравна карта, както и задължителна акредитация на Центровете за спешна медицинска помощ

Всички тези организационни мерки са насочени към скъсяване на времето за достъп до спешна медицинска помощ и подобряване на нейната своевременност и качество.

В допълнение, бих искал да Ви информирам, че с цел обмен на опит и добри практики между България и Румъния бе подписано споразумение за сътрудничество в областта на спешната медицинска помощ, на базата на което вече са проведени две изключително ползотворни срещи между експерти в тази облст от двете страни и са постигнати договорености за съвместни дейности и проекти.

Надявам се, че спешната медицинска помощ е безспорен пример за политика, нуждаеща се от обществен и политически консенсус и се надявам всички Вие да ни подкрепяте в усилията да гарантираме чрез нея живота и здравето на българските граждани.

Сподели в: