Линк към интервюто на зам.-министър Жени Начева "Сутрешен блок", БНТ
Водещ: За здраве ще си говорим със заместник-министъра на здравеопазването Жени Начева. Добро утро.
Жени Начева: Добро утро.
Водещ: Да започнем от спешните въпроси за решаване в Бързата помощ. Колективна оставка в Горна Оряховица заради случай отново пореден – нападение над медик. Вие сезирахте прокуратурата за бързо производство, отправихте апел към хората срещу агресията над лекарски екипи. Но те искат конкретни неща. Искат паник бутони във всички линейки, а не в единични, искат видеонаблюдение във филиалите и охрана. Тези мерки кога ще станат, възможни ли са?
Жени Начева: Да. Определено са възможни. По отношение на казуса с Горна Оряховица още петък министърът разпореди да бъде осигурена и физическа охрана. Днес директорът на филиала за Спешна медицинска помощ ще предприеме действия за осигуряване на такава на екипите. Що се отнася до линейките, знаете, че ние закупуваме нови линейки. Ще бъдат предприети действия те да са оборудвани със съответните паник бутони. За съжаление наистина има такива случаи, но работим в изключителен синхрон и пълно взаимодействие с прокуратурата по тези въпроси не само там, а и на територията на цялата страна.
Водещ: Трябва ли да има по-големи наказания за нападение срещу медици? В конкретния случай агресивната жена ще бъде глобена с между 1000 и 5000 лева, тъй като е с чисто съдебно минало и не я грози дори условна присъда.
Жени Начева: Това може би е въпрос на решение на работна група с други министерства и ведомства, които са по-компетентни по тези въпроси. Ние трябва да осигурим сигурност и спокойствие за работата на лекарските екипи на пациентите, които се лекуват във филиалите и центровете за спешна медицинска помощ.
Водещ: Госпожо Начева, знаем, че 400 линейки поетапно ще бъдат внедрени в системата и страната. Ние в „Сутрешния блок“ скоро показвахме и колко проблеми с линейките имат във Варна. Така е на много места. Но дори да има линейки, хората от Спешната помощ и тук в студиото казват, въпросът е кой ще ги напълни, дефицитът в системата е голям, недостигът към момента е около 200 медици. Как ще решавате този проблем, имате ли идея – дали с парамедици, дали по някакъв друг начин?
Жени Начева: След разговор с министъра на образованието и министъра на здравеопазването се взе решение да се възобнови висшето образование в сферата на парамедиците. Тоест, тази специалност отново ще бъде възстановена като такава и първите парамедици ще се обучават още от следващата учебна година. Имаме 3-годишен прогнозен график за броя на парамедиците, които да започнат да се обучават. Ще се даде преходен период на настоящите парамедици, които са преминали курсове за обучение за придобиване право да работят самостоятелно в линейки.
Водещ: На въпроса с недостига на медици е пряко свързан със закъснението на линейки. Така казват от Спешната помощ. То е логично. Също така те казват, че за миналата година 60/100 от подадените сигнали се оказва, че не са били спешни. В редица държави има много солени глоби, ако ти злоупотребиш със спешната помощ, защото докато ти повикваш някой, може би някой друг умира. Тук у нас какво правите? Защо не се събират глоби? Доколкото знам е нормативно разписано да бъдеш глобен, ако злоупотребиш.
Жени Начева: Да. Нормативно разписано е. Трябва да се прилагат тези разпоредби. С Министерството на вътрешните работи, с другите институции, с общопрактикуващите лекари работим по това как практически да бъдат приложени тези законови разпоредби, но дотогава имаме още много оперативна работа с центровете за спешна помощ и общопрактикуващите лекари, както и със системата за спешни повиквания – как да бъдат отсети спешните от по-малко спешните случаи.
Водещ: Иначе какво ви спира да ги налагате тези глоби?
Жени Начева: Информацията за крайното произнасяне на съда за всеки конкретен случай. По различно време получаваме обратен отговор за това кое дело е приключило и с какъв краен резултат, но както подчертах, имаме добро взаимодействие с институциите, от които това зависи, и очакваме напредък в тази посока.
Водещ: Очаквате напредък. Спешни действия трябват в спешната помощ със сигурност, ако не искаме да останем без такава. Добре. Да минем сега към ТЕЛК-вете. На 4 февруари предстои да оповестите мерките, които подготвяте от здравното министерство. Прокуратурата с наистина доста притеснителни твърдения излезе за системата на ТЕЛК-вете. Какво ще бъдат тези мерки от ваша страна?
Жени Начева: За съжаление е така. Има места, където системата на ТЕЛК работи много добре, има и места, където има изключения от тази практика. Това, което може да направим, е да намалим обхвата на нарушенията, които сме констатирали и с действието на прокуратурата и МВР констатирахме. Подготвяме промени в нормативната уредба, които са свързани със задълбочаване и засилване контрола при издаване на медицински документи за явяване пред ТЕЛК комисии. Пътят на пациента преди освидетелстването трябва да бъде много внимателно контролиран и наблюдаван. В тази посока следваме и съветите и на редица организации неправителствени и пациентски на базата на техния опит.
Водещ: Може ли един здрав човек в България да се изкара болен и да взима помощ от държавата без участието на тези лекарски комисии? Това възможно ли е?
Жени Начева: Без участието на лекарски комисии няма как да стане. Въпросът е да не допускаме случаи, при които се издават медицински документи за хора, които нямат основание да ги получат. Това трябва да елиминираме. Аз искрено се надявам, че практиките не са толкова много и с последните действия те ще бъдат изолирани случаи.
Водещ: Може ли да кажете една конкретна мярка?
Жени Начева: В момента в системата на ТЕЛК информация съществува единствено и само за медицинските документи, с което лицето се е явило пред комисията, които могат да бъдат издадени и от последното лечебно заведение, в което лицето е било. Сега искаме цялата налична документация за лицето от явяването му при общопрактикуващ лекар да бъде въведена в системата, както и етапите на проследяване на състоянието му след явяване пред ТЕЛК комисия. По този начин ще знаем цялото здравно досие на пациента и ще е наистина ясно и безспорен факт от какво той боледува и как се лекува и наблюдава.
Водещ: Затова би помогнала Националната здравна информационна система.
Жени Начева: Точно така.
Водещ: Каква ще ѝ бъде съдбата, кажете? Имаше обжалване.
Жени Начева: За радост в момента преодоляваме обжалването на първите тир /.../, които бяха обявени, а за следващите три, които включват и електронната рецепта, и електронното направление, нямаме жалби. Комисия ще разгледа подадените оферти тази седмица и се надяваме наистина да имаме избран изпълнител, който да започне разработката, или изпълнители на отделните модули в системата. Обнадеждени сме на този етап.
Водещ: Кога ще я доживеем?
Жени Начева: Това може да кажем, когато имаме избран изпълнител, тъй като поради многото жалби и забавянето административното на сроковете за стартиране на поръчките, има субективни обстоятелства, но се надявам, че до края на годината би трябвало да имаме основни разработки от модулите, по които сме обявили поръчки.
Водещ: Още конкретни мерки ще чуем на 4 февруари, така ли?
Жени Начева: Да, относно системата за ТЕЛК и анализа на действащата в момента наредба и правилник за нейното прилагане.
Водещ: Знаете, че част от майките на деца с увреждания бяха успокоени след среща при премиера, защото те искат изменение в Наредбата за медицинската експертиза, която е към здравното министерство. Друга част обаче, остават в протестна готовност. Какво трябва да се промени в тази наредба? Къде е ключът към промяната?
Жени Начева: Ключът е именно в това – да гарантираме на всички, че ще бъдат взети правилните решения и наистина болните хора ще могат да получат подходяща грижа по време на освидетелстването и след освидетелстването. Т.е. да има прозрачност на този процес и правилно взимане на медицинските решения.
Водещ: Вие останахте ли изненадана от това, което прокуратурата изнесе като данни за злоупотреби в ТЕЛК-овете?
Жени Начева: Бих казала, че имаме ние своите наблюдения и сме работили заедно със съответните компетентни органи.
Водещ: Изненада нямаше?
Жени Начева: За съжаление, не. Но не бива да слагаме под общ знаменател целия процес на трудово-медицинската експертиза. Целта е там, където наистина има нарушения, те да се преодолеят и да гарантираме на всички хора прозрачен и справедлив механизъм за освидетелстване и най-вече за посочване на добрите страни и възможностите на реализиране на хора с увреждания и на трудовия пазар и в социалния живот.
Водещ: Да минем към белодробните трансплантации, най-накрая поне за сега, могат да си отдъхнат спешно чакащите, защото за тях вече надежда има.
Жени Начева: Да.
Водещ: Кога се очаква във Виена да замине първият български пациент?
Жени Начева: Съвсем скоро това може да стане – още март месец. Това, което трябва да направим е медицински екип да определи един или двама пациенти, които са най-спешно нуждаещи и съответно подходящи за трансплантация на бял дроб, които да заминат за Виена.
Водещ: Ясни ли са екипите от „Света Екатерина“ и ВМА, които ще заминат във Виена, да се обучават?
Жени Начева: Екипите са ясни, те, разбира се, могат да бъдат разширявани. Но първият екип от около 5 специалисти – сред които анестезиолози, гръдни хирурзи, пулмолози. Проф. Клепетко се запозна с тези лекари и предстои да започне тяхното обучение.
Водещ: Кога?
Жени Начева: Месец май е първият едномесечен курс на обучение, след което предстои лятото и шестмесечно обучение на екипите. Тъй като, както подчертаха и лекарите, постоянната работа и пълното отдаване на този процес в практиката са нещо изключително важно за успех.
Водещ: Болница „Лозенец“, къде остава? Говорихме си тук и преди, че два центъра са лицензирани за тези белодробни трансплантации – болница „Лозенец“ и „Света Екатерина“. Като болница „Лозенец“ е тази, която към момента следи състоянието на вече трансплантираните български пациенти.
Жени Начева: Там, където не само болница „Лозенец“, а и в останалите болници, където има изграден добър експертен потенциал, лекарски екип и за проследяване на пациенти след трансплантационния период, тази експертиза ще бъде съхранена и запазена, разбира се.
Водещ: Не я изключвате?
Жени Начева: Не я изключваме като наблюдение на пациентите, като използване на потенциала на лекарите и практиките, които съществуват. Освен това и болница „Лозенец“, и останалите лечебни заведения, които споменахте, а и някои други лечебни заведения оказват трансплантации в други сфери на управление на медицината. Така че този потенциал и практика ще бъдат съхранени. Важно е пациентите да получат най-доброто наблюдение в следтрансплантационния период.
Водещ: Доволна ли сте иначе, от развитието на съдбата на болница „Лозенец“? Предстои второто четене на промените, след които тя преминава към Софийския университет. Тази седмица е второто гласуване в парламента.
Жени Начева: Парламентът ще реши какво трябва да стане, това, което мога да кажа е, че в това лечебно заведение са инвестирани много държавни средства, има модерно оборудване, техника, всичко това ще бъде съхранено и ще продължи лечението на пациентите така, както и досега.
Водещ: Отново се връщам към трансплантациите, за да ви попитам за една равносметка на финала на тази драма, която се разигра. Ще има ли виновен, ще има ли наказан затова, че този договор не беше преподписан и няколко пациенти у нас починаха?
Жени Начева: Това, което мога да кажа и да цитирам до известна степен и проф. Клепетко е, че трябва да гледаме в бъдещето и това, което нашият екип може да направи в бъдеще. Трансплантациите и тяхното бъдеще зависят от няколко ключови неща. Първото е донорството и програмата за донорството. И другото екипната работа и пълната отдаденост на този процес. Ние имаме мотивацията и нееднократно и господин Ананиев е оповестявал да направим и двете неща. Разчитаме на доверието на пациентските организации в този процес. Досега сме получавали от тяхна страна, колкото и странно да звучи, но ние наистина работим добре с тях, тъй като те са по-опитни от администрацията в стъпките, които трябва да бъдат направени. Но това наистина е един екипен процес и изисква време, не може да стане еднократно. Но започне ли да се реализира тази програма, тя трябва наистина сериозно да се реализира.
Водещ: Надявам се, че ще доживеем и тук, в България, да се извърши белодробна трансплантация. Ще видим в бъдеще как се развиват нещата. Последно, защото миналият път, когато проблемът не беше приключил и все още нямахме ново споразумение с Виена, вие казахте че това е административно безхаберие, това са ваши думи. Затова административно безхаберие наказани няма да има, да гледаме в бъдещето, така ли да разбирам?
Жени Начева: Наказанията в тази сфера са не само от компетенциите на Министерство на здравеопазването. Съответните проверки се правят. Това, което зависи от нас изцяло и само, е програмата са се реализира по начин, по който да помогне наистина на хората, които трябва да бъдат трансплантирани и има възможност това да стане.
Водещ: Благодаря Ви за участието в сутрешния блок на БНТ. Заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева.