Линк към интервюто на зам.-министър Жени Начева "Неделя 150", БНР
Водещ: Имаме връзка с Жени Начева, зам.-министър на здравеопазването, председател на Надзорния съвет на Здравната каса. Добър ден, г-жо Начева.
Жени Начева: Добър ден. Здравейте, на Вас и на Вашите слушатели, както и на проф. Гайдарски.
Водещ: От това, което чуваме от него, а и което чухме от д-р Стойчо Кацаров - те и двамата не са срещу модела, не смятат, че не е състоятелен, но според проф. Гайдарски той просто няма да проработи в български условия, а според д-р Кацаров няма да бъде приет поради други причини, доколкото разбирам, съпротивата в гилдията. Вие на какви отстъпки сте склонни, Вие - имам предвид екипа на министерството, така че да бъде поне частично реализиран този модел? От какво няма да отстъпите?
Жени Начева: Аз първо, бих искала да благодаря за това, че и Вие като медии, сте част от този сериозен дебат за бъдещето на здравеопазването.
Водещ: Той засяга всички ни.
Жени Начева: Той засяга всички нас. Благодарна съм и на г-н Ананиев, че като министър започна този дебат, и аз съм част от неговия екип, за да имаме възможността да очертаем проблемите в сектора и да намерим някаква посока за тяхното решение. Както и двамата събеседници, и проф. Гайдарски, и д-р Кацаров подчертаха, изключително много са проблемите. Всеки е недоволен, почти всеки, но никой не дава ясното решение на въпросите, които се поставят. Мога да обобщя някои от основните моменти, които очертаха и Вашите събеседници, и в хода на дебатите в последната седмица станаха ясни. Първият момент е от гледна точка на това, какви са приходите в системата, дали те са достатъчни или недостатъчни, в контекста на бъдещия или настоящ модел на здравеопазването. Митът, че държавата не плаща здравните вноски, бих искала категорично тук да подчертая, е некоректен в днешно време и в хода на тази фискална и следващите години. Минаха времената, в които държавата плащаше 50 процента от минималния осигурителен доход или по-малък дял от минималния осигурителен доход за здравни вноски. В момента, подчертавам и това е факт, единствено децата и социално слабите лица, се осигуряват и то на 70 процента, предстои да се осигуряват на 70 процента от минималния осигурителен доход. Което означава, че в средносрочен план, държавата на 100 процента ще осигурява и тази категория лица, тъй като знаете, че с 5 процента се увеличава този дял.
Водещ: Само че, с по-ниски вноски, нали така, не с 8 процента?
Жени Начева: Не, напротив, 8-процента вноска върху процент от минималния осигурителен доход. Вноските за пенсионерите, за държавни служители и за останалите категории лица, в т. ч. и безработните, са върху размера на доходите, които те получават, така като са здравноосигурителните вноски на всички останали категории лица. Да не говорим, че всяка година Касата отчита изпълнение на приходите, в резултат на дейността на НАП, където се събират вноски от лица, които не са плащали своите вноски. Там също се направиха необходимите нормативни промени. И близо 100 - до 150 млн. лв. - всяка година се преразпределяха допълнително за здравни плащания. Т. е., не е проблем приходната част и 8-процентната здравна вноска, която се плаща…
Водещ: А какъв е проблемът?
Жени Начева: … по-скоро ефективността на разпределение и на изразходване на разходите. Защото, като държавна политика, знаете, че сектор „Здравеопазване” е секторът с най-голям ръст на средствата. Всяка фискална година спрямо предходната - с над 6, до 10 процента има ръст в приходната част на бюджета.
Водещ: Вие казвате, че не са проблем парите, така ли?
Жени Начева: Моля?
Водещ: Вие казвате, че не са проблем парите?
Жени Начева: Аз казвам, че преди да започнем дебата за приходната част, която според мен в момента е уредена, от гледна точка ролята, функциите на държавата и това, което тя, като преразпределителна функция от БВП може да осигури, трябва да започнем дебата върху това, как се преразпределят разходите и балансът в разходите. И също така, другият важен момент е, средствата, които отиват извън здравните вноски в здравната система. Вашите събеседници също маркираха този момент, как те да се изсветлят и да се въведе ред в техния обем, обхват, вид и стойности, които се заплащат от хората.
Водещ: Т. е. като казвате „изсветлят”, само да поясня на нашите слушатели, в момента, при… горе-долу са 4, 5 млрд. лв. публичните разходи за здравеопазване, нали така…
Жени Начева: Да.
Водещ: …още 3, 5 млрд. се финансира системата директно от джоба на пациента. Т. е., Вие не смятате…
Жени Начева: Почти 5 млрд. лв. са публичните разходи за здравеопазване, ако отчетем и това, което се плаща през местните власти, Министерство на здравеопазването. И сега, за средствата, които се предоставят, извън тези средства, на база на официални данни от Статистическия институт по националните здравни сметки, най-голям е делът на доплащаният в сферата на разходите за лекарства, които не се финансират на 100 процента и някои медицински изделия, както и услуги и дейности, които болниците включват в техните ценоразписи. Именно този сегмент ние желаем да изсветлим.
Водещ: Т. е. Вие искате да ги официализирате тези доплащания, а не просто хората да се лекуват качествено срещу 8-те процента здравна вноска, които така или иначе, в общия случай трябва да плащат?
Жени Начева: Ние казваме, че срещу тези 8 процента вноска в момента хората трябва да знаят, какво получават. Това е именно основният пакет медицински дейности. Като казвам „основен пакет” имам предвид всички видове дейности, които Касата финансира, в областта на първичната медицинска помощ, защото до сега говорехме само за болнична медицинска помощ, но тя е само 50 процента от общите разходи, които Касата заплаща – лекарствата, европейските плащания, медицинските изделия, всички сегменти на здравноосигурителните плащания. Както и това, което хората дават, било то срещу заплащане или чрез настоящите застрахователни дружества, също да се знае, за какво се дава и да има регламент в тези средства, регламент. За да може пациентът, както беше отбелязано от Вашите събеседници, да има правото на избор, да знае, да е запознат.
Водещ: Между другото, предвиждате ли да има промени в параметрите на основния пакет, който в момента се заплаща от Касата, в сравнение с това, което ще има в новите частни фондове?
Жени Начева: Това е един продължителен процес, който сме стартирали съвместно и с представители на съсловните организации, и на лечебни заведения, които предоставят информацията, започваме остойностяването на дейностите от този основен пакет. Ние не считаме, че остойностяване на дейностите ще доведе до намаляване на този основен пакет. Напротив, остойностяването на дейностите ще даде най-после една прозрачност и яснота върху толкова дебатирания момент, достатъчни или не са тези здравни вноски. Защото, отново подчертавам, че ефективността на системата, преди всичко трябва да започне от преоценка на разходите и баланса в разходите между отделните направления на медицината, които се заплащат.
Водещ: Т. е., в новите фондове, основният пакет ще има същите параметри, които и в момента се заплащат от Здравната каса, така Ви разбирам?
Жени Начева: Обхватът на дейностите е планирано да бъде същият, които в момента се заплащат от Здравната каса. Ние ще направим прецизен анализ на основния пакет с всички наши партньори в системата, с които работим и в момента. Това ще стане ясно и за съсловието, и за Вас, медиите.
Водещ: Разбрах Ви, да.
Жени Начева: За да можем всички да говорим в една посока и да сме наясно какво съдържа той. И в момента, отново подчертавам, не само в обхвата на болничната медицинска помощ.
Водещ: Разбрах Ви, разбрах Ви. Но, няма да вадите от него скъпоструващите лечения, хроничните заболявания, скъпите лекарства, няма да бъдат вадени от основния пакет?
Жени Начева: Изобщо нямаме намерение, категорично, да променяме основния пакет, така че, здравноосигурените лица, дори и при нов модел, да бъдат лишени от което и да е от правата, които в момента имат, в широкия спектър на здравноосигурителни дейности, които Касата заплаща. Не случайно подчертахме, че този модел ние го разглеждаме в контекста на задължителното обстоятелство, първо, запазване на солидарността на модела, това е категоричен принцип, от който ние няма да се откажем…
Водещ: Да.
Жени Начева: …и второ, честна конкуренция, извинявайте, и равнопоставеност на НЗОК с бъдещите фондове, когато те се появят. Абсолютна справедлива, честна конкуренция, на базата на изцяло доброволен избор от страна на хората. И, ако позволите, само едно нещо да допълним, по отношение на…
Водещ: Кажете, това е важно за пациентите.
Жени Начева: За административните разходи исках да кажа, но…
Водещ: Административните разходи също бяха подчертани като възможен проблем…
Жени Начева: Проблем, да.
Водещ: …фактът, че, например, ако има още 3 или 4 здравни фонда, извън Здравната каса, те също ще трябва да поддържат почти същия административен капацитет и това ще направи така, че голяма част от парите да отиват за администрация, а не за лечение на хората. Този проблем как ще бъде решен?
Жени Начева: Ние не считаме, че бъдещите фондове ще се появят или някой ще даде разрешение за функциониране на тези фондове, за да започнат тепърва да изграждат административен капацитет, за сметка на здравноосигурителните вноски на лицата. Разбира се, тези фондове, бъдещи, ако има такива, които желаят да се лицензират на нашия пазар за бъдещия обем дейности, първо те ще се подчиняват на изключително стриктни правила и критерии за тяхното функциониране, които ще бъдат съгласувани, както с европейските регламенти в тази сфера, така и с наши колеги и практики в Холандия, Германия и други държави, където има подобни здравноосигурителни системи. Т. е., те отговарят на изключително прецизни изисквания за финансова устойчивост и стабилност, от една страна. Самите те трябва да имат административен капацитет, да поемат тази отговорна дейност, а не тепърва да го изграждат със здравните вноски на хората, които ще се запишат при тях. А административните разходи, разходите за издръжка на системата, те просто ще се преразпределят в настоящия си размер между повече участници, когато такива се появят. Защото, едно е да изграждаш административен капацитет за мащаб от 6 млн. здравноосигурени лица, друго е тези 6 млн. да бъдат преразпределени между повече на брой участници. Т. е., има механизми да се оптимизират административните разходи на системата, в рамките на настоящите й мащаби, такива, каквито са.
Водещ: Проф. Гайдарски преди малко каза, като казвате за 500 хиляди, че според него, има опасност от регионализация на здравеопазването. Например, здравни фондове, които да отговарят за определени региони и респективно, хора от други райони на страната няма да могат да се лекуват в тези области, защото пък техните фондове, да кажем фонд, който обхваща само Черноморието, няма да е сключил договори с болници в София или пък в Плевен, или пък някъде другаде, или пък в Пловдив, и респективно, хората от Варна или Бургас няма да могат да се лекуват никъде другаде, освен там. Как ще се избегне или ще се елиминира тази възможност, г-жо Начева?
Жени Начева: Това, което отбеляза проф. Гайдарски, аз съм напълно съгласна с него, е, че ние не сме автори на този вид модел. Той съществува в редица други европейски държави с развити практики, поне основните му принципи. Разбира се, всяка държава си има свои детайли, специфики, особености, които подлежат на междуинституционално съгласуване. Но ние сме се опитали да елиминираме и адресираме рисковете, които са срещнали и други държави, а и предишни разговори по тази тема, едно от тях е възможността, първо, за селекция на пациенти и второ, за регионализация, това, за което говори проф. Гайдарски. Едно от задължителните изисквания, които ще бъдат отправени към фондовете е, да имат териториален обхват и диверсификация на територията на цялата страна. Вие знаете, че две основни права имат нашите пациенти и ние всички, като пациенти, в нашата страна, това е свободен избор на лечебно заведение, свободното движение на територията на цялата страна и изключително добрият достъп до всички нива на медицинската помощ. Тези две преимущества и на сегашната система, ние не желаем категорично да ги елиминираме в следващия модел. Напротив, те са права, които пациентите имат и трябва да ги запазим.
Водещ: Т. е., фондовете ще бъдат задължени да сключват… да имат пациенти в цялата страна?
Жени Начева: На територията на цялата страна трябва да имат договори. Пълно покритие на територията на цялата страна. Още повече, правото на избор на пациента, кой фонд да избере, е допълнителна гаранция, че фондовете не биха си позволили да спекулират с тези достигнати права на пациентите, да се лекуват на територията на цялата страна, отново подчертавам, във всички нива на медицинската помощ.
Водещ: Добре. Друго, което проф. Гайдарски каза, че правителство, в което той беше министър, се опита да въведе, да наложи такъв здравен модел, подобен, разбира се, но не е успяло, поради българските специфики. Проф. Гайдарски все още е на телефона, мисля че той може да повтори с едно изречение своите опасения за това, което се предвижда в сегашния здравен модел. Проф. Гайдарски, конкретно какво Ви притеснява и защо смятате, че този здравен модел няма да проработи, за да може г-жа Начева да отговори?
Радослав Гайдарски: Аз изтъкнах няколко основни причини. Първата причина е недостатъчните средства, с които разполага здравната ни система. Зам.-министър Начева каза, че парите, горе-долу засега, засега стигат. Но Вие виждате, че почти 40 или 50 процента има доплащания. Следователно, явно е, че парите не достигат. И второто нещо, от което аз най-много се страхувам е слабият контрол за разходване на средствата. Защото, дори и тези малко пари, които има държавата и с които разполага НЗОК, не се разходват по правилен начин. Всяка една болница си измисля някакви критерии, по които може да натовари съответния пациент и накрая се получава една огромна сума, която съответният болен трябва да доплати. Това е (…). А за регионализацията, за която говорех, аз разбирам, имат най-добро желание да се вкарат някакви критерии, по които всеки един фонд да сключва договори с всеки един…
Водещ: Да, да има обхват в цялата страна.
Радослав Гайдарски: Да, ама това пак е по желание. Ще видите, че това не може да стане, така както е идеята. Иначе, идеята е прекрасна, аз я приветствам. Но няма да стане.
Водещ: Г-жо Начева, малко пари, казва проф. Гайдарски, има в българското здравеопазване и те няма да стигнат, за да бъдат направени няколко частни фонда?
Жени Начева: Отново подчертавам, дори да елиминираме обхвата на средствата, първо, когато има повече средства и те се усвояват неефективно, колкото и да са те, няма да бъдат достатъчни. Т. е., преди да говорим за размера на парите, ние трябва да говорим за ефективност на разходване на тези средства. И затова проф. Гайдарски, включително резонно и правилно постави и втория въпрос, за контрола в системата. Този контрол в няколко аспекта може да бъде елиминиран и той отбеляза единия от тях. Единият от тях е контрол върху работата на лечебните заведения, който минава, както през правила, стандарти, които ние въведохме за финансово управление и елиминиране на практиките за трупане на просрочия, които няма кой да покрие във времето, другият минава през националната здравна карта, медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, които в момента разработваме, също с подкрепата на цялото лекарско съсловие и професионалистите в тази сфера. Защото това ще даде гаранция на пациентите, че на територията на цялата страна, лечебните заведения отговарят на правилата за най-добро медицинско лечение или лечението, такова, каквото трябва да бъде. И другият аспект, разбира се, по който работим, това е националната здравна информационна система. Там, частично имаме подобрение. Казвам частично, защото част от поръчките с европейски средства, които стартирахме, вече по тях сме сключили договори и започваме работа. По други аспекти, все още спазваме процедурите на Закона за обществените поръчки. Но това е основен приоритет, без който не може да стартира работата на който и да е модел. Затова се опитваме, до края на годината и с това предизвикателство да се справим, въвеждането на национална информационна здравна система във всичките й аспекти, което ще даде право за пациентско досие, за проследяване движението на пациентите, за електронни рецепти.
Водещ: При всички случаи ще бъде много полезна, да. Да Ви попитам, г-жо Начева, ще има ли промяна в цените на клиничните пътеки, когато частните фондове започнат да договарят цените на дейностите с конкретните лечебни заведения?
Жени Начева: Промяната в цените на пътеките и анализа за цените на пътеките започваме още сега, тази година, защото, знаете, че предстои подготовката и сключването на Национален рамков договор. Така че, тази работа ние сме започнали, но тя минава и през оценка и анализ на дейностите на лечебните заведения, защото цената на една и съща услуга на територията на цялата страна, в различни лечебни заведения, е понякога твърде различна. Ние трябва да оценим и тези обстоятелства. Затова, още сега работим по този въпрос. Остойностяването на клиничните пътеки е нещо необходимо и задължително, което ние сме започнали да правим. Както отбелязаха и нашите партньори от съсловните организации, там, както и с новия модел, се опитваме да се учим от добри европейски практики, където се опитваме да съпоставим относителни тегла на дейностите, за да няма тези спекулации, коя специалност е подценена или надценена. Знаете, това са дебати от миналото. По всички тези въпроси работим още сега и не очакваме новия модел, за да коригираме стойностите.
Водещ: Т. е., клиничните пътеки, най-вероятно ще поскъпнат, при договарянето ще се плащат повече пари на болници, в този смисъл…
Жени Начева: Не бих използвала термина „поскъпнат” или „поевтинеят”…
Водещ: Ще се увеличат, добре.
Жени Начева: …просто се опитваме да коригираме стойностите на медицинските дейности, така че в по-добра посока, по-оптимална посока, в рамките на възможностите, които имаме, и при спазване на новите медицински стандарти, които ще разработим.
Водещ: Добре. В този смисъл, можем ли да очакваме обаче, че частните фондове няма да сключат договори с болници в тежко финансово състояние? Съответно, те и без това, някои от тях са изправени прел фалит. Може ли това още допълнително да влоши състоянието им?
Жени Начева: Ние, именно по тази причина, както отбеляза и г-н Ананиев, една от посоките, в които работим, не да чакаме новите фондове, за да започнат болниците да подобряват своето финансово състояние, а именно чрез новите медицински стандарти, правила за добра медицинска практика и елиминиране рисковете, занапред тези лечебни заведения да акумулират просрочени задължения, да си опитаме да ги направим устойчиви и стабилни, така че да отговарят на необходимостта на населението на съответната територия от лечение в тези лечебни заведения. Т. е., тези лечебни заведения, в мащаба, който са търсени от пациентите на територията на съответната област, да бъдат финансово устойчиви, да имат лекари, за да могат да съществуват и да оказват медицинска помощ. Имат ли търсене от пациентите, това няма да е риск за сключване на договори от бъдещите фондове с тези лечебни заведения.
Водещ: Добре. Няколко въпроса, моля Ви за бързо и кратки отговори, защото времето напредва. Как ще се елиминира опасността, фондовете да увеличават или по-скоро да ограничават застрахователното покритие на хронично болни хора? Да кажем, ако когато сключваме договора с фонда сме здрави, но след това, недай си Боже, ни сполети болест, какво се случва с нашето здравно покритие, как ще ограничите възможността, фондът, срещу същите пари, които му даваме, да ограничи възможността за лечение за нас, защото му излизаме по-скъпо?
Жени Начева: Фондът ще може да определя пакети и застрахователна премия срещу този пакет, за дейности, извън основните. Дейностите, които Вие отбелязахте, хронични, социално значими, и сега се финансират от Касата, НЗОК, те са част от основния пакет дейности. Никой няма намерение тези дейности да отпадат от основния пакет, респективно от бъдещите ангажименти на бъдещите фондове, в т. ч. и НЗОК. Спешната помощ, категорично ще продължи да бъде основен акцент в работата на министерството, като държавна политика. Знаете, че и там засилваме капацитета на този сегмент от медицинската помощ.
Водещ: Да. Личните лекари, какво, всички ли ще сключват договори с фондовете, с всички фондове или само с по един? Защото, ако не са сключили… т. е. може да се стигне до нещо като хаос, ако ние предпочитаме един фонд, а нашият личен лекар не е сключил с него, или трябва да сменим лекаря, или трябва да сменим фонда, или какво се случва?
Жени Начева: Най-големият проблем с личните лекари е недостигът на кадри на територията на цялата страна, по ред причини, предимно демографски. И ние се опитваме, в сферата на първичната медицинска помощ да преодолеем именно този проблем, в т. ч. и с политиката по специализация и бъдещо обучение на кадри в медицината. Що се отнася до бъдещите фондове, мисля че там водещ ще бъде изборът на пациентите, които ще изберат съответния фонд. Не считам, че фондовете ще допуснат, да изпаднат в противоречие с техните клиенти или лица, които са ги избрали, защото не са направили съответния подбор на общопрактикуващи лекари. Те са дефицитни и ние ще анализираме много внимателно механизмите за сключване на договори именно на ниво първична медицинска помощ.
Водещ: Отсега се коментира, г-жо Начева, опасността, по-младите или в по-млада възраст, хората, които по-рядко търсят медицинска помощ, активните, работещите хора, да потърсят осигуряване в новите частни здравни фондове, а пък по-възрастните, пенсионерите, хронично болните, хората, които са по-консервативно мислещи, да останат в Здравната каса, което съответно ще увеличи разходите на Касата и ще намали нейните приходи. Има ли опасност от фалит на Здравната каса, Вие сте председател на Надзорния съвет на НЗОК, така че този въпрос би трябвало да Ви вълнува още по-живо?
Жени Начева: Изключително важен въпрос, който поставяте. Ние не бихме допуснали, като надзорен съвет, фалит, условно казано, на Касата и в настоящия момент. Това няма да се допусне и в бъдеще. Но Касата, при бъдещия модел, който обсъждаме в момента, ще бъде абсолютно равнопоставена с всички останали фондове. Подборът на съответните клиенти няма да става на базата на финансови обстоятелства, за това, кой какви вноски получава. Защото на усреднен принцип, всички здравноосигурителни вноски, приходи ще постъпват в НАП и на усреднен принцип ще се разпределят, на база брой записани лица, между съответните фондове. Т. е., принципът на преразпределение на приходите няма да зависи от здравния статус на лицата или от конкретния размер на здравната вноска на лицата, които са записани в съответния фонд. Оттам нататък е въпрос на ефективност на балансиране на разходите, така както и в момента това се прави.
Водещ: Добре. И на финала, да Ви помоля да отговорите на въпроса, с който започнахме, от какво няма да отстъпите в идеите си за промяна на здравния модел, г-жо Начева, Вие, имам предвид екипа на Здравното министерство? Защото, разбрахме, че ще има дебати по тях, министър Ананиев даде заявка, че е склонен да се съобрази с някои предложения. Но, от какво няма да отстъпите?
Жени Начева: От солидарния принцип на работа и в бъдеще.
Водещ: А от демонополизацията на Касата?
Жени Начева: Демонополизацията на Касата е крайна средносрочна цел, която сме си поставили и считаме, че ще доведе до по-добра конкуренция и право на избор на пациентите, преди всичко за избор на този, който да управлява техните здравни вноски.
Водещ: Добре. Благодаря Ви. зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева, тя е и председател на Надзорния съвет на Здравната каса, и проф. Радослав Гайдарски, бивш министър на здравеопазването в „Неделя 150”.