03 Януари 2014
Mинистър Таня Андреева в интервю за в. „Преса”
Госпожо Андреева, какво според Вас успяхте да свършите в системата на здравеопазването за 6 месеца?
Системата беше в изключително тежко състояние. Всички си спомняме близките месеци, в които бяхме изправени пред редица предизвикателства - от липсата на финансов ресурс в касата за разплащане на медицинската дейност в лечебните заведения; спасяване на европрограмите, по които имаше реален риск да загубим 20 милиона евро.
Нямаше ясна визия за следващия програмен период и това всъщност беше една от най-сериозните мини, която можеше да избухне. Защото редица реформи в сектора няма как да се направят, ако няма достатъчно средства, които само държавата не може да осигури.
Казахте „мини”. Доста драматично сравнение...
Тези шест месеца всъщност бяха отдадени на работа преди всичко за гасене на пожари и за спасяване на почти изгубени вече каузи. Няма да крия, че в препоръките на Европейския съюз от пролетта съвсем ясно беше казано, че липсва здравна стратегия, визия и фокус върху спешната помощ. Надявам се хората да виждат, че започнахме бързо да работим по основни, много невралгични теми.
Готови сме от януари да реализираме промените както в структурата на спешната помощ, така и в модернизацията й. Това ще позволи равномерно покритие в страната със спешни центрове и отделения, които да могат да поемат пациентите от различните региони. Което на практика ще доведе до бърз достъп и най-вече навременност на оказаната медицинска помощ.
Но за момента около 200 000 българи не получават навременна спешна помощ. Ще могат ли догодина хората да разчитат, че линейките няма да закъсняват?
За съжаление губим много хора. Именно това налага бърза реформа. Ще има трудности както с кадрите, така и на места в съвместната работа на спешните отделения и болниците. Но всички тези проблеми са моя грижа и аз ще се опитам да ги реша. В спешните центрове ще има достатъчно добра апаратура, за да може да се оказва в пълен обем медицинска помощ. А и колегите няма да стоят само в линейките, те ще могат да работят и в отделенията, на терен - там, където е истинската, голямата медицина.
Вие се отзовахте на публикация в „Преса”, като започнахте проверка в столичната Бърза помощ. Какво показа тя?
Проверката ще приключи до няколко дни и тогава ще мога да кажа повече. Две неща правят впечатление и в София, и в другите спешни центрове.
Първо, раздута администрация. Би могло тя да бъде съкратена, защото няма нужда от толкова много администратори в спешните центрове. И тези средства може да се разпределят към лекарите и медицинските сестри като допълнително материално стимулиране. А защо не и като инвестиции в апаратура.
Второ – на много места директорите на спешните центрове разпределят бонуси от незаетите щатове. Дори е плашещо, че имаме места, където умишлено не се назначават медицински специалисти, за да може тези бройки да остават свободни и от тях да се разпределят пари. За мен това са тежки компромиси, абсолютно неприемливи. Аз съм съгласна, че заплатите в бранша са ниски, и това е нашата задача - да намерим пътя и да повишим заплащането в спешната помощ. Но аз няма да позволя да се прави компромис с човешкото здраве и живот.
Това, че сте лекар, ли Ви помогна да привлечете колегите си на Ваша страна и да стигнете до подписването на национален рамков договор?
За първи път от много време между министерството, касата и лекарите имаше нормален диалог. Говорихме си за медицина и какво е възможно в рамките на този бюджет на касата. Защото, както и председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов каза, това може и да не е най-добрият рамков договор, но е единственият възможен. Може би никога няма да има най-добър, защото здравеопазването е скъп сектор. И колкото и средства да се наливат, те винаги ще може да бъдат усвоени - или като апаратура, или като дейност, за заплати. Но този път имах усещането, че сме един отбор, че стоим от едната страна.
Това как ще се отрази на пациента? Ще получи ли той по-добро качество?
Категорично. Има 27 клинични пътеки, чиито цени бяха повишени. Което означава, че няма да се налага да се прави никакъв компромис по отношение на диагностиката, на лечението на пациента. Тук искам да отворя една скоба, преди всичко за успокоение на хората - никое лечебно заведение и сега не прави компромиси по отношение на лекарствата или операциите.
Като бивш директор на болница мога да кажа, че компромисите се правят по отношение на други неща - хигиенни материали, хартия, някакви консумативи, и то не медицински. Но никога по отношение на терапията, защото никой от нас не е експериментатор и не би си позволил пациентът му да се влоши само защото не прави най-доброто за него.
Управителят на здравната каса д-р Румяна Тодорова заяви, че клиничните пътеки трябва да бъдат пренаписани, така че да са в полза на болните, а не на болниците. Кога може да стане това?
Аз също смятам, че трябва да бъдат пренаписани. Говорили сме и с Българския лекарски съюз за това, и с колегите от различни лечебни заведения. Затова и избързахме да направим новите стандарти на работа в различните медицински специалности, за да може да разпишем и новите пътеки. Това ще бъде къртовски труд, но смятам, че може да се случи още през следващата година. Клиничната пътека трябва да бъде алгоритъм на работа.
Бихте ли пояснили?
Трябва в пълен обем да бъде очертано всичко по отношение на диагностиката, лечението, наблюдението на пациентите с различни заболявания. И в това трябва да участват лекари от всяка специалност, не само националните консултанти да седнат и сами да разпишат пътеките в тяхната област. А иначе единственият начин парите да следват пациента е вместо клинични пътеки да се въведат диагностично свързаните групи. Но това няма да стане следващата година, защото въпреки приказките на предишните управляващи никаква работа не е свършена досега по този въпрос.
Едно от основните обещания на БСП беше помощ за малките общински болници. Ще намерите ли пари за тях, за да може хората от труднодостъпните райони да не умират в линейките?
Да, от 1 януари общинските лечебни заведения ще бъдат субсидирани с 6 млн. лева. Готова е методиката, която изготвихме заедно с Националното сдружение на общините. Уточнили сме критерии, по които тези пари ще бъдат разпределени между 47 малки болници.
Друго обещание на вашето правителство, което обаче не се осъществи, беше смекчаване на забраната за пушене на обществени места.
Аз вече казах, че съм твърдо против отпадането на забраната. Този закон няма за цел да отказва пушачите. Той има за цел да пази непушачите и средата, в която работят хората в институции, в заведения за хранене и т.н. Така че който иска да пуши, си е въпрос на негов личен избор. Ние обаче трябва да се грижим за останалите.
Вие кой модел най-много харесвате - социалистическия на т.нар. безплатно здравеопазване, които вече минахме; солидарния - от който в момента никак не сме доволни, или американския, който е на застрахователен принцип, но за малко не доведе до фалит тяхното здравеопазване?
Ако лично аз избирам, смятам, че трябва да има пълна демонополизация на здравната каса. Тоест всеки да може да избира кои да управляват здравните му осигуровки и кои да плащат за неговото здраве на лечебните заведения. Касата може да бъде един от тях, някой може да избере държавата да гарантира за него.
Като следя обаче нагласите, смятам, че е много по-вероятно да се въведе задължителен втори доброволен стълб. Тоест да има една вноска, която ще отива в НЗОК и ще покрива един основен пакет, а фондовете да осигурят допълнителни услуги. Защото нека да кажем истината на хората - здравните осигуровки не покриват всичко. Те са за един основен пакет, той е разписан в наредба на министерството и не е никак малък за вноската, която е в момента. Но всичко над този пакет трябва да бъде платено или доплатено от нашия джоб или от доброволни вноски. Касата няма откъде да намери повече пари, защото тя работи с вноските на тези, които се осигуряват.
Два милиона души обаче не се осигуряват. Имате ли решение на този проблем?
Според мен трябва да има два пакета - за здравноосигурени и един базисен пакет, който е само при спешност за неосигурени. Трябва да е ясно, че хората, които не са социално слаби, но въпреки това не си плащат вноските, не могат да очакват безплатно медицинско обслужване.
Това означава ли, че ще разрешите официално доплащането в болниците?
Не. Осигурените ще доплащат само за това, което не се поема от здравната каса. Тези, които са с прекъснати права обаче, ще си плащат.
2014 г. по-добра ли ще е за българския пациент?
Не мога да кажа, че 2014 г. ще бъде вълшебна година в здравеопазването. Нямам вълшебна пръчка, а и твърде дълго нищо не е правено. Но хората ще видят постепенно, че едно по едно нещата се променят, и ще чувстват разликата. И аз дълбоко се надявам, че тя ще бъде наистина към по-добро. Това, което със сигурност мога да обещая, е, че ще осигурим достъпна и навременна медицинска помощ на всички нуждаещи се.