Линк към интервюто на проф. Николай Петров „Още от деня“ БНТ
Водещ: Здравейте, вие сте с „Още от Деня”, предаването за новини, анализи и коментари. Първият ни разговор днес ще бъде с Николай Петров, министър на здравеопазването. Здравейте.
проф. Николай Петров: Здравейте.
Водещ: Започнахте промени в ръководствата на големи болници, намалявате бордовете, орязвате ги, защо?
проф. Николай Петров: Силна дума. Бордовете винаги са били в оптимален състав от трима души, обикновено директорът на болницата, още един от лекарите в болницата, обикновено това трябва да е възлов специалист и представител на Министерството на здравеопазването. Така е било винаги, ние просто се връщаме към нормата.
Водещ: Те сега са пет, нали?
проф. Николай Петров: На много места бяха пет...
Водещ: От служебния министър насам...
проф. Николай Петров: ...и това е корекцията, която правим.
Водещ: Добре, защо, толкова много ли се ощетява с техните заплати, за икономии ли, защо го правите?
проф. Николай Петров: Най-малкото е това. Защото първо това е доказана система, че е работила с годините и няма за какво да я променяме, тоест тричленката в борд е напълно достатъчна. Защото, когато са повече, Вие сама разбирате, че това са повече мнения. Когато се взимат различни решения колкото повече са хората в борда, това създава възможност за отлагане на решения. Колективната безотговорност става по-голяма. Това бяха нашите мотиви.
Водещ: Колективната безотговорност, казвате.
проф. Николай Петров: Да, един съвет колкото е по-голям, толкова по-малко работа трябва да очаквате от него.
Водещ: Като говорим за безотговорност и управление на болници, голяма ли е безотговорността, която виждате на места и къде според Вас? Защото се говори за болници на ръба на фалита, които спешно трябва да спасявате, други, които едва ли не с в колапс и вече не могат да бъдат спасени?
проф. Николай Петров: Има примери във всякакви посоки. Има болници, които работят много добре, които се управляват добре и не бих казал, че тук става дума за безотговорност на ръководните екипи. Навсякъде колегите се мъчат, дават своите възможности, за да постигнат едни добри резултати. Резултатите обаче са различни.
Водещ: Защо се получава така, защо в едни болници, като казвате има много добри резултати, нали не визирате в момента частните болници, говорим за общинските и държавните, нали?
проф. Николай Петров: Аз говоря за общински и държавни болници.
Водещ: Защо на едно място може да сработи правилен финансов модел, който да изведе болницата...?
проф. Николай Петров: Правилен мениджърски модел, какви дейности да се развиват, добро управление на разходите, добро управление на самата ежедневна работа на екипите, като се тръгне от заплащане, извънреден труд, процент на заетост от работното време. Много неща са. Ако беше толкова проста работа управлението на една болница, нямаше да го водим този разговор сега. Но, бих казал, че болшинството от директорите на болниците се стараят, друг е въпросът, че не навсякъде се получава. Не трябва да забравяме, че те работят в една много тежка пазарна конкурентна среда, не трябва да забравяме, че добри специалисти, водещи специалисти от държавни болници са привличани от други структури, някои от тях заминават и в чужбина. Знаете, че пациентопотока основно се определя от големите имена в медицината, пациентът търси определено име.
Водещ: Преди време Вие казахте, че когато говорим за финансови проблеми в болници, винаги става дума за държавни и общински и дадохте за пример частните. Кое е моделът, кое е работещото там и може ли да бъде пренесено в общинските и държавни болници?
проф. Николай Петров: Мениджмънтът на частните болници е по-ефективен, в смисъл такъв, че там много внимателно и много по-добре, според мен, се постига балансът между цена – качество, когато се купува нещо и всички добри практики от там ние трябва да ги използваме. Ние трябва да се интересуваме на каква цена те купуват медикаменти, на каква цена хранят пациентите, на каква цена купуват апаратура. Тоест, частните болници трябва да бъдат партньори, едни добри партньори, с които в пазарни условия се конкурираме.
Водещ: Наистина ли може да се конкурирате...
проф. Николай Петров: Да, и някъде започва...
Водещ: ...общинските и държавните болници с частните?
проф. Николай Петров: На много места се получава много успешно. В момента на прима виста мога да ви изредя поне 20 имена на водещи специалисти, които определят потока в държавните болници, просто защото работят там.
Водещ: Доколкото Ви разбирам, проблемът на здравеопазването не е само в тази мантра – няма достатъчно пари, а е и въпрос на мениджмънт. Така ли е?
проф. Николай Петров: Това е съществен фактор...
Водещ: /.../ недостатъчно средства ли имате предвид?
проф. Николай Петров: И факторът управление, също. Множество са, като цяло средствата за здравеопазване, с оглед актуалната обстановка с демографските промени в населението, не достигат. Това може би има своето обяснение, защото ако направим една груба преценка, една група от около милион не плащат здравни осигуровки, още толкова, които са в чужбина и ползват нашите здравни услуги, също. Малкото, които продължават да го правят са изключително претоварени. Процентът на здравната осигуровка, като цяло, сумата, която влиза в здравеопазването. Само че, има една подробност, ако трябва да сме отговорни, за да поставим проблемът финансиране в здравеопазването, трябва да аргументираме защо искаме повече пари, и когато искаме повече пари, ние трябва да можем да докажем с факти, че управляваме добре, няма изтичане на пари. Ние трябва да запушим пробойните и тогава да ни излезе сметката какво не ни достига.
Водещ: На кой въпрос е по-лесно да отговорите? Колко болници общински и държавни са на печалба, или колко са в силно финансово затруднение?
проф. Николай Петров: И на двата мога да Ви отговоря.
Водещ: Кажете?
проф. Николай Петров: На добра финансова ситуация като управление се радват не много болници, не повече от 5-6 в страната. На клатещо се положение, не цветущо, но не застрашени, са основната група от лечебни заведения и има една група, която включва някъде около 7-8 лечебни заведения, които се нуждаят от ръчно управление.
Водещ: Къде се намират те?
проф. Николай Петров: Едната е в Ловеч. Днес имахме отново среща с борда на директорите. Даваме всичко от себе си и ще направим и невъзможното, за да я оздравим тази болница, тя е много зле.
Водещ: А какво ще правите с болницата в Дупница, там случаят е...?
проф. Николай Петров: Болницата в Дупница е общинска болница и ние не ѝ се явяваме принципал. В този смисъл ние нямаме право дори да знаем какво ѝ е финансовото състояние.
Водещ: Как е възможно това?
проф. Николай Петров: Общинските болници получават от Министерството на здравеопазването едни малки пари, по така наречената „Методика” за преминали спешни пациенти, за отдалеченост, които са малки пари, обаче. Техният основен приход би трябвало да е от НЗОК.
Водещ: Случаят там е фрапиращ.
проф. Николай Петров: Той не е само там, просто за него знаете.
Водещ: Къде другаде има подобни случаи?
проф. Николай Петров: На много места.
Водещ: Дайте пример, кажете някъде?
проф. Николай Петров: Аз имах срещи с много директори на общински болници, които идваха заедно с кметове разтревожени. Има, на много места. Срещах се с Казанлък, с Поморие...
Водещ: И там ли има такива фрапиращи случаи? Само да кажа на зрителите, че два пъти казвам фрапиращ, случайно ако не знаят, директорът е дал...говоря за Дупница...
проф. Николай Петров: Аз говоря за финансово зле..
Водещ: Вие говорите и за финансово зле, но има и други случаи, в Дупница например, който е, той не е ли точно заради това финансовото, защото е безстопанственост...давал апаратура за хемодиализа срещу ремонт на покрив, на автофирма, която препродала апаратурата... Това са неща, които...
проф. Николай Петров: Тук контролиращият орган Общинският съвет е трябвало да го следи по-изкъсо.
Водещ: И Вие казвате, че като министър, държавата нищо не може да направи в този случай? Няма механизми, няма лостове...
проф. Николай Петров: Държавата може да направи, по линия на АДФ и на Сметна палата може да се направят проверки. Могат да се направят проверки през Министерство на здравеопазването, Агенция „Медицински одит” може да отиде да ги проверява, но тя не може да провери сделката, която е направил този директор, защото не е в правомощията им.
Водещ: А ще има ли, като говорим за финансови нарушения, ще има ли директори на болници на съд, или ще се задоволявате само с уволнения?
проф. Николай Петров: Аз не съм съдебен орган, аз мога да проверя и да констатирам и да докладвам, където е необходимо. Аз съм входирал вече няколко доклада в прокуратурата....
Водещ: Горна баня случаят сигурно...
проф. Николай Петров: ...периодично имаме срещи и с главния прокурор и се надявам, че те ще си свършат работата. Но нито искам да коментирам, нито искам да издавам присъди, това не е моя работа.
Водещ: Не, няма да издаваме присъди, въпросът най-вероятно е, че един от случаите, поне това стана ясно, че ще се даде на прокурор директорът на Ортопедичната болница в Горна баня. Кои са другите случаи, които сте входирали?
проф. Николай Петров: Случаят Ловеч, има проблем голям, най-вероятно, но аз много добре искам да си изпипам нещата преди да входирам доклад в прокуратурата, защото там не може всеки, където пипне нещо и да праща в прокуратурата. Трябва да има аргументи, нарушения в закона и т.н. Има и други болници, купувал лекарства по фактури без договори, без обществени поръчки, купувани лекарства над референтните стойности, които са заложени като тавани на цени, множество са. И затова аз съм разговарял, имах среща с директорите на областните болници, с много от университетските болници. Имат време да си прегледат нещата и да бъдат внимателни, защото всеки би бил застрашен в една такава ситуация.
Водещ: Нужна ли е цялостна ревизия на политиката в сектора, да се въведе единен стандарт за управление на болниците. Щом едните могат, другите не, значи най-вероятно може да се вземе такъв добър пример и той да се стандартизира, от мениджърска гледна точка?
проф. Николай Петров: Точно така, не само е нужно, това тече в момента, нещо повече, дори парламентът ми го вмени като задължение. До края на годината аз трябва да съм изготвил такъв стандарт, който да влезе в действие. Както го казахте, унифициране, въвеждане на прагове. Изключително съм благодарен и на премиера за волята и на финансовия министър, който току що ми се обади, утре в 8.15 часа имаме среща със заместник-финансовия министър господин Ананиев и с един професор, който е специалист точно в тази област. Ще тръгнем от заплатите, стандарт как се определят заплатите, стандарт как се определя допълнително материално стимулиране, за да можем да видим дали е адекватна тази ножица в заплащането на директори, шефове на клиники, доктори, сестри, санитари. Стандарт как се отчита извънреден труд и как се плаща. Управление цялостно на финансите на една болница и ние ще получим помощ от Министерство на финансите. После, когато почнем да определяме разходите, ние трябва да заложим прагове. Има психологични бариери, има нормативно регулирани бариери за цени, за апаратура, за хранене, за охрана. Ето това ще бъде стратегията, всеки, който се хваща на тази, вече в последните години не толкова благодарна работа, да бъде директор на болница трябва да е наясно, че той трябва да работи в тази рамка, а не може да прави, каквото си иска.
Водещ: Какво стана с идеята да отпаднат лимитите при финансирането на болниците?
проф. Николай Петров: Тя стои като идея, но преди да стигнем до нея аз имам много чести контакти с финансовия министър, ние трябва да сме наясно, че сега съществуващите лимити, които Касата определя за болниците са обективни и реални, а идеята е да се подпомогнат болниците, които се явяват така да се каже, последна инстанция, каквито са болниците „Света Марина” във Варна, прекрасно управлявана болница, „Свети Георги” в Пловдив, една също много добре управлявана болница, областните болници в отдалечените райони, всичко от другите болници пристига при тях и случаят приключва при тях – или с оздравяване, или с неблагоприятен изход. Тези болници трябва да се подпомогнат. Нещо повече, като споменах Поморие, те с право поставят хората въпроса, че лятото ситуацията е много по-различна, отколкото през другите сезони. Когато се определят лимитите на тези болници, трябва да се има и предвид факторът „сезонност”, защото лятото там стига населението до два милиона души, целият Бургаски залив. Значи, ясно е, че лимитът трябва да бъде друг и това трябва да бъде планирано още когато се прави бюджетът на Касата. За това ще работим, за това ще настояваме.
Водещ: Усещате ли подкрепата на колегите си, на съсловните организации, или напротив, срещате една съпротива. Защото обикновено, когато някой тръгне да променя нещо в една система, съпротивата първо идва от тези отвътре, от самата система.
проф. Николай Петров: Засега се радвам на подкрепа. Нещо повече, усещам един изключително голям товар, голямо доверие – как аз ще отида и ще оправя нещата за два дена, което ме притеснява, честно Ви казвам. Ще дам всичко от себе си, дано успея. Колкото успея.
Водещ: Кой ще бъде следващият шеф на Здравната каса, професор Камен Плочев ли?
проф. Николай Петров: Това ще реши парламентът.
Водещ: То май други предложения няма, нали?
проф. Николай Петров: Доколкото знам, не.
Водещ: Значи, той е вероятният предизвестен?
проф. Николай Петров: Не знам, не бих искал да коментирам.
Водещ: Добре, остана малко време но много ми се иска да поговорим и за тази тема, за насилието. То не е от вчера, то е отдавна. Най-потърпевши първо бяха колегите Ви от спешната помощ, спешните центрове. Паник-бутоните и камерите в болниците дали са достатъчна мярка?
проф. Николай Петров: Вършат работа, вършат работа, защото все пак има система за реакция. По-рано бяха съвсем беззащитни. Това нещо мисля, че министър Москов го направи в спешните центрове и е много добро. Това, което ще довършим ние, ето Ви приемственост, ще направим връзката между мобилните екипи на място, джипиес, паник-бутон и гласова връзка, за да се чувстват защитени и на терен. Защото там е уязвимо място, конфликтните места са там, където има среща пациент – близки – медицински екип и където има лоши новини. За съжаление се случват и такива ситуации. Днес имах среща с евродепутата господин Андрей Ковачев и той ми спомена за един случай, от което ми стана много неприятно. На Петте кьошета, докато чакат линейка, една жена е починала, линейката се е забавила... Това е другата страна, че невинаги успяват и спешните медици, защото проблемът е многопластов. В момента всеки може да вземе телефона, да се обади и да иска линейка, нали така? Много пъти има фалшиви обаждания, доста пъти има, когато не е толкова тежък случаят, че трябва да отиде линейка, да отиде линейка и да закара пациента до болницата. Тоест, преценката и регламентът кой, кога и с какви основания има право да извика спешна помощ, все още виси, ние трябва да го решим този проблем.
Водещ: Да, министър Москов беше тръгнал да вкарва разни критерии...
проф. Николай Петров: Трябва да я пазим тази спешна помощ, ние трябва да пазим тези екипи, да гледаме на тях като на нашите екипи, да знаем, че когато го ангажираме със себе си за нещо незначително, ние ощетяваме друг, който може би умира в съседния блок. Тази отговорност ни липсва и от там идва неуважението, защо не и голяма част от преекспонирането в някои медии. И докторите в един момент се превърнаха в жертва. Трябва да помогнете и вие като медии, защото те не заслужават това.
Водещ: Много Ви благодаря за това, че бяхте наш гост.
проф. Николай Петров: Аз Ви благодаря.
Водещ: Николай Петров, министър на здравеопазването.