Линк към интервюто на проф. Николай Петров „Тази сутрин“ БТВ
Водещ: „Тази сутрин” в 8 продължаваме заедно с професор Николай Петров, министър на здравеопазването. Добро утро.
проф. Николай Петров: Добро утро.
Водещ: Чухте ли всичко, което си говорихме с Мария Ванкова преди малко – за фалшивите дипломи, фалшивите документи, които са представени от вече бившия временно изпълняващ длъжността директор на Дупнишката болница?
проф. Николай Петров: Да, чух и всъщност аз сега разбрах за случая.
Водещ: А как Ви се струва, като дори и сега разбирайки за случая?
проф. Николай Петров: Срамен, срамен случай...ситуация просто...
Водещ: Кой изобщо може да допусне нещо подобно?
проф. Николай Петров: Жалко, ако е истина това за болницата, за общината.
Водещ: Болницата обаче е в много критично състояние, както разбрахме от Мария, един милион лева са дълговете ѝ. Ще може ли да бъде спасена, кой трябва да даде тези пари, от общината ли ще дойдат?
проф. Николай Петров: Хубав въпрос, дали ще бъде спасена, но ние не сме мисия на спасяване. Всичко е до ефективна работа, добра организация, добри ръководни кадри. Тя е общинска болница, изцяло управлението е приоритет на Общинския съвет. Здравното министерство, доколкото може да подпомага тези лечебни заведения, е по така наречената Методика за субсидиране, плащайки спешност, плащайки някои други дейности. Но това не са големи суми така, че да се разчита на тях. Основно за една болница, като тази в Дупница е ефективна работа и приходи от НЗОК.
Водещ: Сигурен съм, че много добри специалисти работят там, професоре, само че, гледайки кадрите какво е състоянието на болницата, Вие там лично бихте ли отишли там да се лекувате, или да си правите някакви процедури?
проф. Николай Петров: Хубав въпрос, въпрос на избор. Това население, което живее там, явно разчита на тази болница.
Водещ: Или просто няма друг избор, или просто отива някъде другаде.
проф. Николай Петров: Да, точно така.
Водещ: Само че, колко други болници са оставени на подобна съсипия и на провал?
проф. Николай Петров: Доста са, аз имах срещи с Асоциацията на общинските болници и с доста директори от общински болници в много населени места на страната, те определено изпитват затруднения. За съжаление има региони, където те са единствени и по този начин чрез тях държавата осигурява своя ангажимент да осигури здравеопазване на населението.
Водещ: Тази болница в Дупница е общинска, ясно е, че те трябва да решат от тук нататък какво ще се случва с нея. От министерството обаче може ли да има някаква помощ, или поне...
проф. Николай Петров: Аз Ви казах за помощта, помощта идва от Методиката за субсидиране, където те си получават определените за целта средства. Другата помощ евентуално ще бъде по линия на така наречената Стратегия за управление на лечебните заведения, която ми беше задача, вменена от парламента. До края на годината аз трябва да съм готов, тоест да въведем един унифициран модел за ефективно управление на лечебни заведения – университетски, областни, общински, така че те имат шанса да се възползват от това.
Водещ: И до този момент, проучвайки ситуацията в страната, кои са болниците, да кажем топ 3 на най-критичните болници, тези, които са в най-тежко състояние?
проф. Николай Петров: Ловеч, на първо място, тя наистина е в спасителен режим, Университетската болница в Стара Загора, за съжаление голяма болница, но в много тежко състояние финансово и доста други, но тези две са първенци.
Водещ: За съжаление обаче Вие трябва да спасявате и болниците, трябва да се спасяват обаче и хората, които се трудят там, за лекарите, които са в болниците и които са нападани, или са жертва на агресия. Много често си говорехме за спешните медицински екипи, които са подложени на постоянен терор, но в днешно време виждаме, че дори и акушерките могат да бъдат пребивани по брутален начин. Следите ли всички случаи?
проф. Николай Петров: Аз съм длъжен да ги следя и бих допълнил въпроса Ви с това, че работещите в тези болници не бих казал, че имат някаква вина за състоянието на тези болници. Тези хора са застрашени от фалити на болници, така че ние трябва да се фокусираме върху мениджмънта.
Водещ: Добре, фалити на болници, но пак няма да има виновни, нали така? Хора, които работят там, полагат труда си, стараят се, опитват се да лекуват...
проф. Николай Петров: Те не са виновни, управлението...
Водещ: Те не са виновни, а виновните ще бъдат ли по някакъв начин санкционирани?
проф. Николай Петров: Естествено, всеки, който е пристъпил закона, е клиент на една друга структура на държавата. По отношение на физическото насилие, действително нещата вече излязоха от приемливите, ако може да има такива, граници. Започваме да се излагаме като общество, жалко. Защото това може да бъде преодоляно освен с конкретните мерки, които се набелязаха вчера при срещата с главния прокурор, но и с една много сериозна реакция на всички структури в обществото. Не може така, не може така, и в училище да се упражнява насилие върху учителите и върху медиците.
Водещ: И върху медиците... Казахте, всички виновни ще бъдат клиенти на една конкретна структура, на прокуратурата...
проф. Николай Петров: Точно така.
Водещ: ...Вчера имахте среща с главния прокурор Сотир Цацаров. Нека да чуем част от неговите думи сега...
Сотир Цацаров, главен прокурор: От страна на прокуратурата мерките, които ще бъдат предприети, са указание до всички районни прокуратури за определяне на нарочен прокурор, който осъществява връзка с управителите на болничните заведения, в които има спешни приемни центрове. Целта е да се създаде механизъм между болница, прокуратура и МВР, съответно териториални поделения, който механизъм да обезпечи незабавната реакция, както на прокуратурата, така и на полицията в случаите на посегателства срещу медицински специалисти.
Водещ: Нарочно звено, което ще следи... Какъв ще е този механизъм, който ще действа?
проф. Николай Петров: Главният прокурор изключително адекватно помага в този процес и то е точно по линия на консултативна такава дейност. Значи, когато се случи такъв случай, като в Пловдив, ще има районен прокурор, който ще бъде на разположение на ръководителя на лечебното заведение. Тоест, тази пряка връзка ще даде възможност самият случай да бъде така обработен, та после да завърши с присъда, дай Боже.
Водещ: За да може да има реакция в обществото такава, че когато има нападение, да има наказан и да се знае, че ще бъде санкциониран заради действията си.
проф. Николай Петров: Точно така, за да няма пропуски, когато се описва този случай и накрая да излезе като трудова злополука.
Водещ: Успяхте ли да разговаряте с пребитата акушерка, с доктор Гагова, срещате ли се с тези хора, които са жертва на насилие, те споделят ли Ви начини, по които Вие може да се справите?
проф. Николай Петров: Разговарях многократно с директора на болницата, с акушерката не успях да говоря, защото когато ходих два пъти, тя беше още у дома, на лечение.
Водещ: Беше в тежко състояние?
проф. Николай Петров: Предполагам.
Водещ: Какво бихте им казали на всички тези хора, които всеки ден се срещат, понякога и с опасни пациенти, тези, които проявяват агресия срещу тях?
проф. Николай Петров: Съвет трудно ми е да им дам, но бих споделил моята практика. Аз също работех дълги години на конфликтно място, където се съобщават лошите новини и обикновено негативните реакции на близките на пациентите са точно на такива критични места. Да бъдат внимателни, да бъдат дипломатични, да не влизат в тона, защото това е много трудна игра, много трудна игра. И в крайна сметка да бъдат професионалисти, защото най-лесно е да слезеш на нивото на простака срещу теб, най-лесно е да понесеш негативизма от това, което се случва на близките, като им съобщаваш лошата новина, това коства много, но за обществото е нещо нормално.
Водещ: Състоянието на болниците, включително отношението на пациентите към лекарите, е една от причините, разбира се, освен заплащането, много млади лекари, пък и не толкова млади да предпочетат чужбина. Колко според Вас и какви са данните от страна на министерството на лекарите, които напускат България, на медицинските специалисти, които напускат всяка година страната ни?
проф. Николай Петров: Ако акцентирате върху това като причина, да, може би това е една от причините...
Водещ: Казвам една, изброих и другите...и заплащането включително...
проф. Николай Петров: Точно така, защото хората, младите лекари, а не само и младите, те не искат да получават някакво признание за героизъм и т.н., те искат просто да бъдат оставени на мира, да не се упражняват върху тях от всички възможни посоки. Това пречи на тяхната работа, защото медицината е мисловен процес, човек, за да бъде ефективен, трябва да събере мислите си, да направи анализ, да реализира дейности. Когато той е бомбардиран с агресия, той няма как да свърши добре своята работа.
Водещ: Криза на кадри обаче в сектора, заради ниските заплати и ниското заплащане, това как може да бъде спряно?
проф. Николай Петров: То започва да намалява вече, господин Хекимян. Значи, има една статистика, за последните три години, точно на Асоциацията на младите лекари, те са направили една много голяма анкета, над хиляда души, и има процес на забавяне на емиграцията. Дай Боже тази тенденция да я запазим, а защо не и да я увеличим.
Водещ: Казвате, че тенденцията вече е с отрицателен знак?
проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Когато взехте тази позиция – министър на здравеопазването, какво заварихте там, какво заварихте от реформите на Москов, включително?
проф. Николай Петров: Като на всяко ново работно място доста бъркотия, но не бих казал, че тя е наследство от Москов. Москов е свършил доста добри неща, не очаквайте от мен да го критикувам.
Водещ: Кое е доброто, което е свършил, защото много критика отнесе той?
проф. Николай Петров: Опитите му за налагане на Националната здравна карта. Опитът му да стартира този проект за спешната помощ, който по една или друга причина, може би поради смяна на правителства, малко е забавен, но мисля, че ще влезем в сроковете.
Водещ: Добре, а опитът за това да спре теча в болниците, изтичането на пари разбира се, с пръстовия отпечатък. Какво става с пръстовите отпечатъци?
проф. Николай Петров: Той, както знаете, отпадна. Аз дори имам такъв въпрос в парламента, но трета седмица не ми идва реда да отговоря, заедно с други въпроси. Единият е точно такъв, общо, ако не се лъжа, средствата, които са изразходени за закупуване на устройствата, за закупуване на системата към НЗОК е малко под милион, 700-800 хиляди лева.
Водещ: Това е всичко, включително и хората, които трябвало да бъдат обучени да боравят с техниката?
проф. Николай Петров: Да, да.
Водещ: Близо милион?
проф. Николай Петров: По-малко от милион...
Водещ: Добре, тези пари не са ли така хвърлени на вятъра, нещо, което е закупено, след което просто няма смисъл и изхвърляме?
проф. Николай Петров: Склонен съм да си мисля, че той е вървял в посока повече контрол на входа на лечебните заведения, защото знаете имаше случаи, в които и Ваши колеги репортери даваха чекмеджета с лични карти... Той се е целил в тази посока, да засили контрола. За съжаление нямаше достатъчно време, за да отчете резултата.
Водещ: Да се върнем на контрола, въпросът е дали се е случвало по правилния начин, дали е било достатъчно ефективно, дали не е объркало системата дори...?
проф. Николай Петров: Това щеше да го покаже анализът, ако беше имал шанса да продължи още шест месеца... да се изкарат едни данни... Защото тогава стана едно противоречие, според него бяха намалени с няколко милиона, според служебния министър не е вярно, според Касата също не е вярно.. Не се разбра къде е истината.
Водещ: Споменахте спешната помощ като част от неговите приоритети, на Москов, предполагам, че ще са и Ваши, ще има ли паник-бутон в линейките?
проф. Николай Петров: Да, това го поехме като ангажимент, точно да защитим мобилните екипи, тези, които са в линейките и ходят на рискови места.
Водещ: И кога ще се случи това?
проф. Николай Петров: Сега правим проучване, ще пуснем обществена поръчка. Надявам се в рамките до края на септември-октомври, ако няма някакви обжалвания, да има вече във всяка линейка паник-бутон. Но то няма да е само паник-бутон, ще бъде свързан с джипиес и с гласова връзка с охраняващия, който е отсреща – полиция или охранителна фирма.
Водещ: За да може да е ясно къде се намира линейката и за да бъде защитена. Имаше идея включително в конфликтните зони, където влизат линейки, да влизат полицейски екипи с тях. Това случва ли се?
проф. Николай Петров: Такава практика има в някои региони и тя работи добре – Пловдив, Пазарджик има много добър синхрон. Използвам случая да благодаря на МВР, когато има регион с по-висок риск от такива инциденти, да влизат заедно екипите.
Водещ: А мястото на здравния министър обикновено е много проветриво, очаквате ли атаки срещу Вас?
проф. Николай Петров: Естествено, ще бъде наивно, ако не очаквам.
Водещ: А откъде очаквате да дойдат?
проф. Николай Петров: Не бих искал да ги прогнозирам. Моята философия е – върши си работата, върши я прозрачно...
Водещ: А ще наречете ли Вашата работа, която вършите сега – реформи?
проф. Николай Петров: Ще оставя тези след мен да измислят как да я нарекат. От моята работа трябва да има полза.
Водещ: Искам да Ви покажа едни кадри, за да ми разкажете Вие, към какво Ви връщаме. Защото днес отново ще бъдете на това място.
проф. Николай Петров: А, да...
Водещ: Сарафово е това, преди пет години...
проф. Николай Петров: Да. Един лош спомен.
Водещ: Лош спомен, какво се случи тогава, как разбрахте за Сарафово и за ранените хора там, за убитите хора там и какво предприехте?
проф. Николай Петров: Пътувах за отпуска с жена ми и детето, моята малка дъщеря. Бях спрял радиото, защото тя спеше отзад. Получих обаждане от моята голяма дъщеря: „Тате, разбра ли какво стана?” „Не.” Пуснах радиото и разбрах, веднага се обадих на директора на болницата, хвърлих багажа и отидох там. Това е нормална реакция на всеки реаниматор, това ни е в кръвта на нас.
Водещ: Обърнахте колата и бяхте на летището, така ли?
проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Какво заварихте, какво видяхте?
проф. Николай Петров: Привиден хаос, но иначе доста добър ред. Използвам случая да поздравя колегите от Бургас, защото се справиха блестящо, като организация, като обем дейност. Аз тогава бях и в операционната с доктор Мигаров, един прекрасен хирург. Тогава се работи и оперира за засечено време, тогава няма време да се прави ревизия на коремната кухина, да се види откъде има кървене, има ли лезия на коремен орган, черво, евентуално риск от бъдещ перитонит... защото чака следващият. Видях и доста от поразените, някои, от които загинаха. Това беше изключително коварна история с...парчета тел имаше по телата им. Да не дава Господ да го преживяваме отново.
Водещ: Какво е усещането, когато се връщате там в спомените си?
проф. Николай Петров: Малко тъга и малко вълнение, неприятно чувство.
Водещ: Следите ли какво се случва във Военномедицинска академия?
проф. Николай Петров: Доколкото мога, случват се добри неща. Последната ми среща с професора, който ме наследи, каза ми впечатляващи неща, за два месеца е свалил дълга с още 600 хиляди лева.
Водещ: Коя е болницата първенец, коя се справя най-добре в България?
проф. Николай Петров: Ако разчитаме на данни, които са чисто счетоводни и статистически, много добре се справя „Иван Рилски”, добре се справя болницата в Монтана, добре се справя Университетската болница в Пловдив „Свети Георги”...
Водещ: „Пирогов” винаги е критична, невралгична точка. Там успокоиха ли се страстите?
проф. Николай Петров: Успокояването там винаги е временно, защото там процесът е много динамичен. В такива болници като „Пирогов” е много трудно да се направи планиране и да си подредиш дейността, защото там винаги вървиш след събитията – не знаеш колко ще минат тази вечер по спешност, колко ще са оперирани...
Водещ: Да, но винаги казват – ако не ни дадат пари от министерството, ние затваряме врати?
проф. Николай Петров: То министерството не дава пари, парите основно ги дава Касата...
Водещ: Е, държавата, хайде...
проф. Николай Петров: Държавата, да, така е вярно, държавата. Добра болница, структуроопределяща с лоша материална база, доколкото... тя е строена преди много години. Тя и функционално работи трудно, това затруднява колегите, но се справят добре.
Водещ: Полковник Камен Плочев ли ще е следващият шеф на касата?
проф. Николай Петров: Това ще реши парламентът.
Водещ: Вие заставате ли зад него?
проф. Николай Петров: Да, аз го предложих.
Водещ: Бил е лансиран от Вас, защо, основният мотив?
проф. Николай Петров: Аз, когато трябва да предложа някой, винаги тръгвам от профила на този човек, като почнете от възраст, интелект, научна активност и научни титли, бързина на мислене, бързина на взимане на решения, почтеност, минало добро...Ето, говорим за проучването, че трябва да се проучват хората... Защото аз си давам сметка, че така залагам и моя авторитет. Аз не държа да бъда командир на Касата, Касата си е отделна институция, тя си има нейната автономия. Аз държа да работя в синхрон, аз отварям всичко от МЗ да го гледа Касата и...
Водещ: А някой може да каже, че сте командир, ако сте предложили човека, който...
проф. Николай Петров: ...и искам същото отсреща, защото при откритост, тогава има прогрес.
Водещ: Добре, Вашите три неща, които искате със сигурност да свършите по време на вашия мандат?
проф. Николай Петров: Едното, което трябва да направим задължително е електронно здравеопазване.
Водещ: Само че, до две години ще се случи това, колко ще струва?
проф. Николай Петров: Ще струва, предполагам около 12-15 милиона лева, може би и малко повече.
Водещ: Второто и третото?
проф. Николай Петров: Второто и третото – да наложа този стандарт за управление на лечебните заведения и третото – да се погрижим за хората.
Водещ: Хората в сектора?
проф. Николай Петров: Точно така.
Водещ: Благодаря Ви, професор Николай Петров, министър на здравеопазването, специален гост на предаването „Тази сутрин”.