Линк към интервюто на проф. Николай Петров „Панорама“ БНТ
Водещ: Започваме с проф. ген. чл. кор. министър д-р Николай Петров, министър на здравеопазването. Добър вечер.
Проф. Николай Петров: Добър вечер.
Водещ: Подчертавам доктор. Защото скандални случаи с лекари в последните дни и за съжаление починали пациенти. Какво става, г-н министър?
Проф. Николай Петров: Става едно натрупване, според мен. Такива случаи е имало и в миналото, много вероятно да има и в бъдещето. Не бих казал, че системата на здравеопазване е безупречна, че няма слабости и в това намирам и смисъл на моята мисия като министър – да се опитам да я направя по-ефективна. В тази връзка, използвам случая да отправя един апел към зрителите – не бива да изпадаме в крайности, не биваме да сатанизираме едно съсловие. Имайте предвид, че лекарите, медицинските сестри, обслужващият персонал работят в доста трудна среда. Имайте предвид, че ако трябва да отделим една група от тях, които работят в най-тежките условия, това са спешните медици. Много се надявам с проекта за реализиране на Спешната помощ, който е абсолютен приоритет на настоящото правителство, да подобрим тяхната материална база, тяхното оборудване, включително и паралелно още един проект върви, който ще се отнесе към тяхната квалификация и обучение.
Водещ: Да, прав сте. Не само, че не трябва да ги сатанизираме, но ние всички познаваме прекрасни лекари, които са спасявали живот. Въпросът е, ще се направят ли проверки по конкретните случаи обаче?
Проф. Николай Петров: Тези проверки текат, г-н Василев.
Водещ: Има ли резултати?
Проф. Николай Петров: Резултатите ги очаквам най-късно вторник до обяд, може би още в понеделник. Те са паралелни проверки – в Спешна помощ и в две болници. Естествено, че са необходими няколко дни, за да се видят всички факти. Но искам да вметна, че едно впечатление, което ми направи днес едно интервю, няма да цитирам вестника, защото забравих в кой, на един млад лекар от Александровска болница и като заглавие беше изведено, че трябва да престанем да гледаме на лекарите и сестрите като обслужващ персонал.
Водещ: Съгласен съм. Обаче нали разбирате, виждате, има и протести, лекарите като всяко съсловие се защитават сами. Нямам нищо против това. Въпросът е да не става за сметка на пациентите. Пак повтарям, никой не иска да обижда лекарите.
Проф. Николай Петров: Смисълът от нашето съществуване и нашата работа са пациентите. Ние самите сме пациенти.
Водещ: Добре, няма ли българският лекар по-голямо самочувствие днес, отколкото да речем преди 30 г.? И вярвам, че няма да отречете, че и материално той е доста по-добре.
Проф. Николай Петров: Вижте, самочувствието наистина е по-голямо, отколкото преди 30 г. Но това не се касае само до лекарското и сестринското съсловие. Това касае всички сфери. Нима журналистите не са с по-голямо самочувствие сега?
Водещ: Да, за съжаление, прекалено голямо понякога.
Проф. Николай Петров: Ето тук е разковничето и за медицинското съсловие, да не преиграваме. Трябва да бъдем смирени, трябва да си даваме сметка, че нуждата да ни има нас, са нашите пациенти, сме ние самите, защото и ние сме пациенти.
Водещ: Не е ли проблемът в това обаче, че лекарите и медицинските сестри мигрират? Спомням си, в Панорама преди 11 г. казахме, че така ще стане, наши събеседници, разбира се, не ние, така и стана.
Проф. Николай Петров: Има такъв процес. Само че този процес върви към затихване.
Водещ: Така ли?
Проф. Николай Петров: Ще Ви дам един пример. Годишно студенти медици се дипломират от порядъка на 630 – 640 в цялата страна. Напускащите страната, ако ги изследваме по документите, които издава Министерство на здравеопазването, за 2015 г., обърнете внимание, са 365, за 2016 са 258. Тоест за една година са със 100 по-малко. Голяма част от тези документи, които се издават, удостоверения за квалификация, за да отидат в чужбина, са за краткосрочни курсове. Още един показател, със сигурност 50% от завършващите медицина в България се записват да специализират в България.
Водещ: Тоест ...
Проф. Николай Петров: Тоест трендът намалява, вече е низходящ.
Водещ: Чашата е наполовина пълна казвате, ама според мен е наполовина празна. Значи, половината не се записват в България.
Проф. Николай Петров: По-рано процентът беше много по-голям.
Водещ: Така ли?
Проф. Николай Петров: Да.
Водещ: Въпросът е, какъв е истинският образ на българския лекар днес?
Проф. Николай Петров: Ами, ако мога в резюме да го обрисувам, това е един добре образован човек. Обърнете внимание, в системата на образованието единствено в медицината не се допусна пропуск и пробив. Обърнете внимание и на друго, че има страшно голямо количество чужди студенти в нашите медицински университети. Качеството на нашето медицинско образование е на изключително ниво. Тоест образован, ерудиран, възпитан и поради тази причина търпящ постоянно хули от къде ли не. Лекарят не е и безгрешен. Но той не бива да бъде сатанизиран. Разберете, ние имаме нужда едни от други.
Водещ: Нали знаете, че когато човек види липса на човечност точно у лекаря, се потриса точно най-много заради това, което казахте.
Проф. Николай Петров: Абсолютно сте прав. Още повече, че отношението, човечността, не изисква средства, това не струва пари.
Водещ: Да. Въпросът е, къде е пробойната в системата, най-големият проблем в системата? Вие вече известно време сте министър, преди това също бяхте министър в едно от служебните правителства. Големият проблем къде е? Организацията, хората, парите, кое?
Проф. Николай Петров: И в трите. Ако говорим за парите, ще Ви дам един пример – болниците, а и доболничната помощ се финансират от Касата по цени, които са фиксирани от преди повече от 10 г. Ако тогава определен процент от тези пари са отивали за заплати, за 10 г. животът поскъпна многократно. За 10 г. многократно се повишаваше минималната работна заплата, средната работна заплата, което е добре за България. Само че тук промяна няма. Ние сме още на тази ставка от преди 10 г. Това първо. Второ, като говорим за организация. От една страна имаме пазарен принцип, болниците са търговски дружества, от друга страна трябва да говорим за хуманизъм и всеотдайност. Ето тук е разковничето, според мен. Ако лекарят е освободен от това да мисли колко ефективен ще бъде финансово неговият труд, той ще се раздаде.
Водещ: Сега, Вие, ако се върнем на парите, успяхте ли да дисциплинирате болниците да не харчат толкова? Защото искахте да го направите.
Проф. Николай Петров: Ами, аз и започнах да го правя. На този етап не бих казал, че съм постигнал всичко. Доста постигнахме. Но в тази връзка, в момента се разработва една голяма работна група, разработва т.нар. стратегия за управление на болнични заведения. Говорим за държавни и общински. Това ми беше вменено с решение на НС. И аз до края на годината трябва да бъда готов с тази стратегия. Идеята е тази стратегия, това ще бъдат правила за управление, рамки – когато се назначава или с конкурс се избира един директор, да речем, на заведение, той, това да върви с пакета документи, че той се съгласява да изпълнява тази стратегия.
Водещ: Обаче ако пари изтичат, ако, все пак се дават 4 млрд. ли, колко бяха за здравеопазване...
Проф. Николай Петров: 3,5.
Водещ: Да, 3,5. Това не означава ли все пак, че има и, как да кажа, беззаконие, изтичане на пари, престъпления?
Проф. Николай Петров: Вижте, най-вероятно има и такива случаи. Но аз бих Ви дал пример с една Словения, която е доста по-малка страна и има два пъти по-голям ресурс за здравеопазване. Тоест разковничето, според мен, е в това да можем да гарантираме, че това, няма течове, това е разходът и са необходими тия още 2 см като средства. Защото в момента, ако ние кажем – трябват още 1 млрд., ние не можем да гарантираме дали няма течове.
Водещ: Точно така.
Проф. Николай Петров: Точно така.
Водещ: А електронната здравна карта няма ли да реши този въпрос и отдавна я чакаме да я въведете?
Проф. Николай Петров: В голяма степен ще реши. Има един такъв голям проект, който повече от 7-8 г. ту се стартира, ту се спира. Нашата амбиция е да го реализираме. Електронното здравно досие в здравната каса вече е готово. Предстои в скоро време да се пусне и електронна рецепта, персоналния идентификационен код – всеки пациент да може да бъде информиран, ако случайно сега както с Вас си говорим, се води на лечение някъде и ни оперират в момента. Това нещо ще се изсветли веднага. Другата система, която касае Министерство на здравеопазването и лечебните заведения, стартира с този проект, който е на стойност 10 млн. лв.
Водещ: Какво може да се направи, да завършим с това, реално, г-н министър? Защото много Ваши предшественици обещаваха различни неща. Едни искат да режат като хирурзи, други – като дерматолози искаха, така козметично да оправят нещата. Искам един реаниматор, анестезиолог и невролог да каже каква е неговата реформа.
Проф. Николай Петров: Вижте, аз съм земен човек, не съм краен – нито ще режа, нито ще откривам топлата вода. Но със сигурност няма да си пожаля усилията, за да постигна резултат. Колко ще бъде голям, времето ще покаже. Това ще бъде оценка за моята работа и за моя екип.
Водещ: Благодаря Ви, г-н министър.