13 юли 2013 г. , "Седмицата"
Водещ: Министърът на здравеопазването Таня Андреева е студиото на „Седмицата”. Здравейте, госпожо Андреева.
Таня Андреева: Здравейте.
Водещ: Ще стигнат ли парите за здраве до края на годината или ще трябва да има промяна и на бюджета на здравната каса?
Таня Андреева: Аз очаквам този отговор от д-р Тодорова за бюджета на здравната каса, тъй като вие знаете, че отговорите от бившия вече управител ми бяха отказани, по повод на това с какъв бюджет в момента разполага; за какво са разходите; ще стигне ли бюджетът за заплащане на медицински дейности и на лекарствени изделия.
Водещ: Тоест вие нямате още отговор на най-важният въпрос за парите за здраве?
Таня Андреева: Нямам и в това е моето притеснение. Всъщност, вчера аз разговарях с д-р Тодорова и я помолих да даде отговор на този въпрос. Защото оказа се, че в момента няма ваксини, защото бившият управител не е подал заявките към фирмите, д-р Кунчев, който е главният санитарен инспектор ме информира за това. Все още има неразплатени суми за медицинска дейност и в лечебни заведения. Стана ясно вчера на кръглата маса, която имахме по въпросите за демографията, за репродуктивната медицина, за недоносените, че се бавят плащанията в клиниките за процедурите инвитро и не само инвитро, за всички репродуктивни и асистирани методи за репродукция и истински се надявам да стигнат пари, ако не ще трябва държавата да актуализира и бюджета на касата. Защото все пак касата е основен платец за медицински дейности на лечебните заведения и няма как, ако не плати тя някой друг да го свърши.
Водещ: И за там ли ще се взима заем или част от парите от този заем, за който сега се говори от милиард лева ще отидат в касата?
Таня Андреева: Не мога да дам отговор на този въпрос. Първо трябва да знаем какво е актуалното състояние на бюджета на касата и как върви изпълнението към момента и тогава ще се търсят решения, ако се окаже, че няма пари.
Водещ: Не са ли малко 4-5 милиона лева да бъдат дадени на Министерството на здравеопазването, за което говорихте вчера при милиард заем?
Таня Андреева: Малко са, разбира се и за здраве от години се дава малко. Сякаш все още няма добро разбиране за това, че здравето е безценно. Всъщност, здраве и пари като се заговори малко все едно говорим за някакви ценности и от друга страна за парите като нещо, което…
Водещ: Ще искате ли фундаментална промяна догодина, така да не бъдат около, колко са, 4% за здравеопазване от всички пари, които изработват българите от БВП, а да бъде по-близо до, например десетте процента в някои напреднали европейски държави?
Таня Андреева: Няма как да стане 10%, нека все пак да бъдем реалисти. Не само здравеопазването е сфера, която е тежко наранена и има нужда от много финанси, защото там проблемите с години са наслагвани, подобно е положението и в образованието, подобно е и в културата, в спорта, в политиките за младите, в социалната политика. Много пари ще отидат за новите социални мерки, които правителството предприе по отношение на увеличаване на детските надбавки, помощите за първокласници, пакетите свързани с преодоляване на младежката безработица. Аз съм реалист, ще настоявам за максимално средства. Добрата новина от Европа е, че вицепремиера Златанова е успяла да договори повече пари за здравеопазване. Те ще бъдат дадени в три основни приоритета – спешна помощ, превенция и профилактика и човешки ресурси. И аз се надявам това, което ние не можем сами да си дадем, да получим от Европа като помощ.
Водещ: Ще искате ли промяна на здравната вноска?
Таня Андреева: На този етап този въпрос е много деликатен. Ако трябва да изхождам само от моето разбиране, от разбирането на съсловните организации (Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз) ние бихме искали увеличаване на здравната вноска.
Водещ: На колко?
Таня Андреева: Поне с още 1%, който да отиде за дентални услуги и то за децата.
Водещ: Тоест да стане 9%.
Таня Андреева: Тоест да стане 9%. Като този 1% ще отиде изцяло за дентална медицина, а пакетът за деца ще бъде изцяло безплатен за децата. Но си давам сметка, че много от хората не могат да поемат увеличение на здравната вноска.
Водещ: Тогава решението е да намалите други вноски.
Таня Андреева: Решението е тук държавата да си влезе в своите ангажименти, да си върне обратно три основни дейности, това са интензивните грижи, Фондът за асистирана репродукция и инвитро фондът, по-популярно, и ваксините. Като това ще облекчи в известна степен, ще освободи ресурс на касата, защото мястото й не е там. Първо това е безспорно грижа на държавата и второ там се ангажира ресурс, обществен ресурс от здравноосигурителни вноски като се плащат и за нездравноосигурените и това е големият проблем.
Водещ: А тогава ще останат пари за изцяло безплатни…
Таня Андреева: Ще останат пари за всичко останало, за което касата има нужда да борави. Това ще са близо 100 милиона.
Водещ: А за децата в момента не е безплатна денталната помощ.
Таня Андреева: Не, за децата в момента не е безплатна денталната помощ.
Водещ: И вие искате от догодина да стане безплатна.
Таня Андреева: Аз искам от догодина да има пакет за дечицата и той да бъде изцяло безплатен.
Водещ: С парите освободени от ваксини, интензивни грижи и инвитро.
Таня Андреева: Не с тези пари, аз вече казах, с увеличаване на здравната вноска. Очевидно това може би няма да се случи, защото, казах, че не е само решение на Министерство на здравеопазването, но ще водя разговори в тази посока – от този освободен ресурс част от него да отиде за дентална помощ и то за децата.
Водещ: А онколекарствата ще останат в здравната каса?
Таня Андреева: Онколекарствата ще останат в здравната каса по няколко причини. Една, от които е, всъщност, основната е, че в момента начинът, по който се договарят и след това се провеждат търговете осигурява една по-лесна достъпност до лечение…
Водещ: Но по-високи цени, казват.
Таня Андреева: … но за съжаление по-високи цени.
Водещ: Отколкото, ако всичко се поръчва централно от Министерството на здравеопазването.
Таня Андреева: Така е. Когато търговете са се правили в министерството, методиката е позволявала да се договарят по-ниски цени на медикаментите. Но пък силно е било затруднено снабдяването на лечебните заведения с онкомедикаменти, оттам и достъпът и навременността на терапията. Мислейки върху този проблем заедно с екипа в министерството, стигнах до заключението, че много по-важно за тези хора е бързо да започнат своята терапия, защото това са заболявания, при които не може да се чака, отколкото цените. Но тук само ще направя една скоба, има възможност методиката на договаряне на цени в касата да бъде направена така, че част от цените на медикаментите да бъдат намалени, така, както е било в Министерството на здравеопазването.
Водещ: Според анализи на самата каса, цитирани в пресата, 60% от парите отивали за 10% от лекарствата.
Таня Андреева: Така е, да.
Водещ: Това трябва ли да се променя според вас, защото има и другата логика, като са много хубави тези лекарства, всеки иска най-хубавото възможно лечение?
Таня Андреева: В тези 10% има 5 медикамента, които са единствени и уникални на пазара, те нямат аналози. В този смисъл е ясно, че те ще трябва да бъдат заплащани. Тук обаче е моментът на контрола - дали за всички пациенти, за които се изписват тези медикаменти имат нужда от лечение точно от тях, а не от друга група медикаменти.
Водещ: То всеки има нужда от най-доброто.
Таня Андреева: Не говоря като най-доброто, а говоря като медикаменти, като групи медикаменти. Ще дам пример, да кажем за рак на маточната шийка има няколко групи онкомедикаменти, които са ефективни, тук е въпросът да се подбере кой от тях да бъде избран в зависимост от това какъв резултат ще даде като лечение. Значи, в България поне до момента касата няма контрол върху това каква е ефективността на дадена терапия, когато тя е изписана. В чужбина, дори в Англия никога не се започва от най-скъпия и най-висока генерация медикамент, винаги се започва от нещо малко по-ниско, за да се види ефектът. Ако няма, се преминава към все по-скъпи и уникални молекули или медикаменти, които са създадени от фармаиндустрията.
Водещ: А според вас в България масово се започва с най-скъпото, така ли?
Таня Андреева: Това са констатации на касата, не са мои лични. Сега се надявам д-р Тодорова да внесе малко повече яснота. Според мен трябва да има контрол преди всичко на това кое и защо се използва при лечението на пациентите. И в този смисъл ние започваме изграждането на няколко основни регистъра за социално-значими и скъпи заболявания, които ще дадат яснота колко са заболелите, от какъв вид терапия имат необходимост.
Водещ: Нали и сега има такъв регистър.
Таня Андреева: Има регистър само за онкоболните и той не се адаптира, не се обновява непрекъснато. Там има известни разминавания, но все пак има, макар и несъвършен, има. Подобен регистър сега ще се прави за диабетноболните. Разговаряхме с пациентски организации ще направим такъв регистър за хепатитноболните. Вчера се разбрахме с неонатолозите ще направим регистър за недоносените пациенти в различните групи недоносеност. Това е изключително важно, първо, за да знаем от съответното заболяване колко пациенти има, в каква степен на тежест е заболяването. Това ще позволи и добро планиране след това за финансовия ресурс, който трябва за тях да се отдели.
Водещ: Това в момента България не го знае.
Таня Андреева: В момента не се знае. Различни неправителствени организации подават някакви цифри, но самите те казват, че не са точни.
Водещ: Няма ли да възникнат правни проблеми за събирането по такъв централизиран начин за информация за заболяванията на хората…
Таня Андреева: Не, аз не виждам…
Водещ: … кой ще ползва тези регистри, как ще бъде защитена тази информация?
Таня Андреева: Разбира се, тя ще има пълна защита, както в момента онкорегистъра, както е регистърът за СПИН/ХИВ пациентите, никой няма достъп до тези регистри.
Водещ: Другите европейски държави правят ли такива регистри на всичко, за хепатита например?
Таня Андреева: За всички заболявания те имат регистри, имат статистика. При нас медицинската статистика страда от това, че има клинични пътеки за определени заболявания, а не за всички и ако пациент, който е със заболяване, което няма клинична пътека за него постъпи в лечебно заведение…
Водещ: Но го пишат, че е болен от другото.
Таня Андреева: Да, за съжаление…
Водещ: Но вие така няма да решите проблема с неяснотата поради липсата на регистри, защото в тези регистри ще се напишат болести, от които хора не са болни, а са им ги писали само, защото няма тяхната болест.
Таня Андреева: Не, в тези регистри ние няма да ползваме това, което лечебните заведения подават. В тези регистри ще се вписват пациенти, които са с реално заболяване. Тоест те няма да имат нищо общо с НЗОК. Това ще си е регистър, който ще се прави от Министерството на здравеопазването, а няма да се подава, касата ще има поглед върху него само по отношение на бройката и на тежестта на заболяването, а не конкретно на имената. Защото и вчера разговаряхме с пациенти от Асоциацията на СПИН/ХИВ болните и те също настояха този регистър да остане в МЗ, защото появяването му в касата веднага го прави достъпен за всички.
Водещ: Ще бъде ли въведено догодина плащането на диагностично свързани групи?
Таня Андреева: Не, няма да бъде въведено, защото няма никаква готовност за това. Всъщност толкова промотираните диагностично свързани групи се оказа, че са на етап събиране на статистика, а всъщност каква статистика може да има, когато нито регистри, няма поглед за това какви са реално заболяванията и какви средства трябва да бъдат около тях.
Водещ: Защо България трябва да събира собствена статистика при положение, че по света отдавна сигурно е ясно коя болест най-често с коя друга болест се свързва и могат да бъдат взети готови модели, каквито идеи имаше?
Таня Андреева: Имало е, но не е работено върху тези идеи. Просто е закупен един софтуер, но софтуерът все още не е…
Водещ: Беше някъде от далече, от Австралия…
Таня Андреева: От Австралия, да. Това, че има закупен софтуер не означава, че има готовност за въвеждане на диагностично свързаните групи. Навсякъде по света те се въвеждат повече от 10 години от момента на започване. Тук все още не е започнато дори този процес да се случва.
Водещ: Проф. Генчо Начев, той е директор на Националната кардиологична болница, предлага в интервю във в. „Земя” да се въведе някаква диференциация временно според тежестта на случаите, казвайки, че не може да се плаща едно и също кардиологично заболяване на тяхната национална болница, при която идват тежките случаи от съответното заболяване и другата, където лечението излиза много по-евтино, защото там поемат леките случаи. Ще направите ли такава диференциация догодина, нещо като квази диагностично свързани групи?
Таня Андреева: Това е една идея, която ние вече дебатирахме с лекарския съюз и с представители на различни лечебни заведения. Тъй като клиничната пътека на практика е остойностена само за базисна медицинска дейност. Винаги около един пациент, не винаги, но често, който постъпва с дадено заболяване има редица други придружаващи заболявания. И това е част от тази идея, за която говори проф. Начев, вместо пациентът да извърви всички възможни пътеки във връзка със своите основни придружаващи заболявания в лечебното заведение, в което е той да бъде стациониран по основното си заболяване, а всички консултации и изследвания, които му се правят във връзка с придружаващите заболявания да бъдат остойностени затова лечебното заведение да получи заплащане. Тук обаче това, което ще се опитаме да направим заедно с НЗОК да остойностим тези услуги, свързани с диагностиката и с изследванията и да видим до казва степен, защото те също трябва да се поемат от касата, до каква степен касата при ограничения си ресурс ще може да ги заплаща. Всъщност това е един начин да се дофинансират клиничните пътеки, които в по-голямата част от специалностите са тежко недофинансирани, между 30% и на места до 50%.
Водещ: Ще предложите ли догодина дългосрочно преподреждане на финансирането на здравеопазването – повече каси, те да се конкурират с НЗОК, или пък НЗОК да поеме само базови случаи, а всичко друго да минава през допълнително здравно осигуряване?
Таня Андреева: В момента точно това обмисляме. Не зная до каква степен това ще може да се случи от догодина, защото само по себе си създаването на допълнителни здравноосигурителни каси, особено, ако те са частни, е въпрос на решение на едни други хора, а не МЗ или на правителството. Но аз все повече си мисля, че касата може само да плаща базови пакети, при тази вноска и при този ресурс. Разбира се, това ще касае промяна и на някои от законите. Всъщност в момента Законът за здравното осигуряване допуска такава възможност – да има допълнително вноски в доброволни здравноосигурителни фондове. Проблемът е, че предишното правителство ги направи здравноосигурителни дружества, тоест…
Водещ: Застрахователни дружества.
Таня Андреева: … застрахователни дружества, а не осигурителни…
Водещ: Впрочем, позовавайки се на европейски изисквания.
Таня Андреева: Да, но те не са задължителни, може да има спокойно здравноосигурителни доброволни фондове. Между другото точно промяната на статута бих казала, че силно затрудни работата на тези фондове и бих казала, че практически те вече все по-малък и по-малък финансов ресурс имат да доплащат лечението на пациентите.
Водещ: По време на тройната коалиция БСП, и ДПС не можаха да направят това, за което говорите – по-трайно подреждане на финансирането на здравеопазването, заради фундаментални противоречия между тях. По-скоро ДПС беше за нещо подобно на това, което вие говорите – частните фондове да поемат по-сериозна тежест от финансирането. Сега има ли сигнали, че БСП ще отстъпи от тяхното разбиране за обща солидарност, всички само в здравната каса, пък ако някой има още пари да си додава за луксозната част?
Таня Андреева: Доколкото аз зная БСП има страх да няма каса за бедни и каса за богати. Но все пак не зная там какви ще бъдат настроенията, но аз дълбоко вярвам, че в разговор ще мога да ги убедя, че, пак казвам, с този ограничен ресурс не може да се прави скъпо здравеопазване, не може да се плати на 100% дейността като такава, тоест всички консумативи, изразходвани за медицинска дейност, плюс заплатите на лекарите. Всъщност в тези клинични пътеки в момента никой не е остойностявал лекарския труд. И, ако се замислите, че при тези основни заплати, говоря в общественото здравеопазване, извън частните болници, държавни лечебни заведения основните заплати на лекарите се движат между 700 и 900 лева. Ако сметнете за тази заплата месечно броят пациенти, които са минали може би за един пациент, на лекар се плаща по около левче, а може и по-малко.
Водещ: Вие казвате, че не искате приходите на болниците от клинични пътеки да се използват за ремонт и оборудване, а само за лечебната им дейност. Тогава възниква въпросът от къде пари за ремонт и обуване на болниците.
Таня Андреева: Има два варианта. Ремонтите и оборудването в зависимост от това кой е собственикът, тоест дали са общински или държавни да се поемат съответно от общините или от държавата…
Водещ: Това означава от данъците.
Таня Андреева: От данъците да. Вторият вариант е това, за което преди малко говорихме. Освен НЗОК да има допълнителни такива, като идеята е да може 100% да може да се финансира болницата, за да може да се покрива дейността на лечебното заведение и трудът на лекарите и медицинските екипи, говоря специалисти здравни грижи, санитари, за да може част от този ресурс под някаква форма болниците да могат да си отделят им за други неща. Да кажем, за квалификация на лекари, защото това е изключително важно, в момента никой не го поема. Лекарите се самофинансират, за да могат да подържат добро професионално ниво, а в крайна сметка от това има интерес и лечебните заведения и пациентите.
Водещ: Вие, всъщност, предлагате един по-скоро десен модел, водена от прагматизъм и всъщност би се получило това, което го има…
Таня Андреева: По света да, така е.
Водещ: … навсякъде по демократичния свят – болници наистина за бедни и болници за богати.
Таня Андреева: Така е, здравето струва скъпо, може и грубо да звучи, но е така. Хората също го очакват, те са недоволни от това, което е в момента. Аз си говоря непрекъснато с пациенти - недоволни са от обстановката, в която са в лечебните заведения, недоволни са от отношението, недоволни са, ако искате дори от лейкопласта, с който им се захваща абокатът, защото той е евтин и причинява алергии. Но всичко това е свързано с финансов ресурс, особено в положението, в което са болниците в момента да бъдат търговски дружества.
Водещ: А смятате ли да промените това?
Таня Андреева: На този етап не смятам. Това изисква…
Водещ: Години по Търговския закон.
Таня Андреева: … години по търговския закон.
Водещ: До края на годината обещавате да е готова здравната карта на болниците.
Таня Андреева: Да.
Водещ: Колко закрити болници като тази в Девин ще върнете?
Таня Андреева: Няма да връщам никоя друга закрита болница. Девин беше жизненоважна за хората в трите общини, които тя обслужва – Девин, Доспат и Борино. Аз бях там преди известно време и видях всички хора, чиито близки са починали, защото не са могли да стигнат бързо до лечебно заведение, където да им бъде оказана първа помощ. Такива болници има и в други по-малки общини, които имат редица особености, и географски свързани с хората, които живеят там, ако щете дори с инфраструктурата на региона. Тези болници ние ще ги запазим и това е част от идеята ни да върнем методиката, по която са получавали субсидиите болниците, методиката, която е важала 2005-2009 година – за субсидиране на малки лечебни заведения в трудно достъпни и отдалечени райони. Защото там те не могат да бъдат в истинския смисъл на думата търговски дружества. От тях не може да се очаква никаква печалба, но хората там имат нужда от здравеопазване.
Водещ: На това от десницата отговаряха, че е абсолютно безсмислено да се поддържат болници на такива отдалечени места, където не може да се осигури качествена медицинска помощ. Там няма да отидат добри лекари, защото не може да им се плати, достатъчно за квалификацията, не може да се осигури добро оборудване. Те казваха „По-добре да се инвестира в линейки”, даже още по-общо го казваха „В пътища да се стига до тези места, за да може хората да бъдат превозени до наистина добра болница”.
Таня Андреева: Тук нещата аз ги разглеждам от две страни. Първо, никой не е казал, че тези болници ще се развиват като високо технологични такива. Нямам никакво намерение да осигурявам в болницата в Девин, или в Димитровград, или в Рудозем да се правят мозъчни операции или да се сменят стави. Смисълът на тези болници е да могат да оказват първична помощ, т.е. при постъпване на пациенти, те да могат да бъдат стабилизирани. По-леките случаи, разбира се, и там могат да бъдат лекувани. Тези, които изискват по-високо квалифицирана намеса, след стабилизиране на състоянието ще бъдат превеждани. Разбира се, с времето най-вероятно, когато имаме инфраструктурата, когато имаме хеликоптерите, за които всички си мечтаем, но това също е свързано със сериозен финансов ресурс, може би тези болници сами ще загубят своето значение. Но в момента в ситуацията, в която живеем, живеят хората в тези райони, не може да няма лечебни заведения. Аз говорех с колегите от Спешна помощ, те ми казват, че независимо, че имат линейки, имат екипи на Спешна помощ, казват, особено зимата, пътуването от района на Девин, Доспат и Борино до Смолян отнема до 3-4-5 часа. Нали разбирате понякога човешкият живот е само в рамките на 5 мин., след това го губим. Така че Девин е един емблематичен пример за това,че има райони, в които безспорно трябва да има лечебни заведения. Теренът е много тежък, с дълбоки ждрела. Там е най-високия проход в България, пътя между Девин и Смолян. Именно това е смисълът на здравната карта. Да се прецени в зависимост от населението, от заболеваемостта, от географските особености…
Водещ: 40 км щял да бъде максимумът, едно населено място да е отдалечено от болница?
Таня Андреева: Не, в момента ние работно разглеждаме, защото основното е разстоянието, това е основният критерий. Ние разглеждаме работно три групи. Вероятно, част от тях ще отпаднат, между 40-50 км, между 50-60 км, между 60-70 км и над 70 км. Вероятно групата 40-50 км ще отпадне, защото такъв тежък район е само Девин, практически.
Водещ: Като сложим това изключение, излиза, че всеки ще има болница между 50 и колко км., най-много от мястото където живее, според вашия план?
Таня Андреева: Най-малката дистанция ще е 50 км. Т.е. от 50 км нагоре ще има болници.
Водещ: На не повече от 50 км ще има…
Таня Андреева: Те няма да са болници, те ще са лечебни заведения. В част от тези райони ще има ДКЦ-та, т.е. центрове с до 10 легла. В част от тях ще има само спешни центрове, но те ще бъдат добре оборудвани и максимално обезпечени с екипи. Т.е. като казвам лечебно заведение, моля да не се разбира непременно болница.
Водещ: По-скоро медицински център?
Таня Андреева: По-скоро място, където ще може да бъде оказвана първа помощ. В част от тези лечебни заведения ще има и легла за по-леки случаи, когато се касае за еднодневен, двудневен или три дневен престой. Защото понякога няма нужда, за това че някои си е порязал ръката и трябва да бъде зашита, да пътува 100 км., за да му я зашият, като може да се случи…
Водещ: Или пък трябва да му се влива антибиотик.
Таня Андреева: …близко. Или да му се влива антибиотик за 5 дни е безсмислено да пътува до отдалечен… Знаете ли, в Девин една баба ме прегърна и каза „Дете, моля ти се направи нещо, защото аз давам по 25 лв. да отида до Смолян”. 25 лв. при една пенсия от 150-200 лв. е тежко.
Водещ: Въпросът е, че сигурно могат да ви прегърнат на още много такива места и е важен принципът, който ще прилагате.
Таня Андреева: Няма да се водя от прегръдката, в това можете да бъдете сигурни. Има обективни критерии, по които в цяла Европа се разкриват или закриват лечебни заведения и по граничните и трудно достъпните райони основният критерии е отдалеченост. А в България, където отдалечеността не се измерва в км., а във време, това е още по-съществено да бъде преценено.
Водещ: Трябва ли да се плаща на всички частни болници? Друг спор от години. Дали Здравната каса трябва да сключва договори с всяка болница, която се открива? При новият модел, който вие предлагате, изглежда по-скоро че, ако има базови пакети, тогава касата не би трябвало да е длъжна да сключва договори с всички болници. Тези болници трябва да разчитат на частните фондове, които ще надграждат над тези базови пакети.
Таня Андреева: По Конституция собствеността е равнопоставена, т.е. ние не можем дискриминиране частните болници, защото са частни само. Защото са собственост извън държавната или общинската. Тук има нещо, което е много важно, аз го заявих и на срещата на представителите на Сдружението на частните болници. Всяка болница ще може да получи заплащане, това предполагам, не предполагам, а съм сигурна, че е и мнението на д-р Тодорова, ако тя отговаря на общите правила. Не може да има болница, която да отказва прием на пациенти, докарани по спешност или с по-тежки диагнози и тя да очаква да работи, да бъде финансирана по програмата на всички останали…
Водещ: Тогава може би ще изпаднат общински и държавни болници, да не могат да разчитат на финансиране от здравната каса, ако те не отговарят?
Таня Андреева: Да. Всяка болница, която не отговаря на критериите и на правилата, по които трябва да работи, за да се сключи договор с касата, няма да получава финансиране. Между другото и сега има общински и държавни, които не получават финансиране по някои клинични пътеки, защото не отговарят на критериите. Всички болници трябва да работят при равни правила. Ако отговарят на критериите ще получават субсидия от обществения ресурс.
Водещ: Ще спрете ли промените в ръководствата на болници, докато се напишат правила за тези промени, както настояват от БЛС? След протести на лекари от болниците в Хасково, Столичната онкоболница, заради промените, които направихте в техните ръководства.
Таня Андреева: Само да изясним в Хасковската болница няма промяна…
Водещ: Готвихте се да направите…
Таня Андреева: … Там имаше редовно…
Водещ: … Срещнахте се…
Таня Андреева: Там имаше редовно общо събрание на дружеството, което трябваше в този момент да се проведе, независимо кой е министър. Аз се срещнах с директора на болницата. Това, за което аз бях информирана, той потвърди, че е така. Ставаше въпрос за две от важните отделения, по акушерство и гинекология и по неонатология.
Водещ: Какво е станало с тях?
Таня Андреева: На фона на изключително модерната болница, която той се опитал да направи, това са две отделения, които са в крайно мизерно състояние. Колегите от там остро реагираха, разбира се това аз в срещата го казах и на д-р Близнаков. Той действително подчерта, че за там е била отпусната субсидия от министерството, част от нея той е пренасочил за ремонт на други отделения. Ще се опитам при финансова възможност да помогна тези отделения да бъдат направени. Но в приоритета на министерството на здравеопазването, един от приоритетите е майчиното и детското здраве. Аз в този смисъл няма да направя компромис, когато в тези отделения нещата не се случват по най-добрия начин за пациентите.
Водещ: А ще спрете ли промени в ръководствата, които някъде превеждат като новата власт? Слагат техни хора на мястото на хора на старата власт, което си е стара традиция по принцип в България. Ще спрете ли, както искат от лекарския съюз, такива промени, докато се напишат ясни правила как ще стават промените, конкурсите за такива…?
Таня Андреева: Старата власт много рязко реагира, вероятно водена от това, което те са правили. Аз вече не веднъж казах, че в трудовите досиета на работещите в РЗИ-та, в министерството стоят официалните препоръки от ГЕРБ. За мен това са политически назначения. Всичко останало може да бъде обяснявано по този начин, но за всяка една от промените, които аз правя имам документи. Ако бях тръгнала по техния път трябваше рязко, едноактно да сменя всички шефове и на тяхно място да сложа партийните си членове. Небезизвестен е и случая в София, при който всички директори на общински лечебни заведения бяха сменени. Бяха сложени партийни членове. Така че от ГЕРБ аз не мога да приема никакви упреци в тази посока. Човек трябва да има единна мярка за всичко.
Водещ: Това означава, че няма да чакате да пишете правила, ще си правите промени в ръководството?
Таня Андреева: Правила ще се пишат. За това имаме съгласие с БЛС. Ние сме им изпратили писмо, да дадат своите представители, които ще участват в тази група, която ще разписва правилата. Успоредно с това, обаче, има лечебни заведения, в които има тежки злоупотреби и там ще се върви към нови конкурси и евентуално смяна на съвета на директори.
Водещ: Къде? Например?
Таня Андреева: Има такива места. В момента вървят проверки, нека да видим какво ще покажат проверките, защото в момента говоря на базата на проверки, правени от преди мен. Януари, февруари месец. Миналата година, от предходния министър от ГЕРБ, между впрочем. В момента във всички тези лечебни заведения аз съм назначила нови проверки, които протичат. И след това, ако те докажат тези вече наистина установени злоупотреби, там ще има смяна и преди изработването на правилата.
Водещ: Спешната помощ. Какво се установи последно за линейките при катастрофата в София от тази седмица, при която загина 27 годишна жена? 6 годишното момиченце още ли е в тежко състояние?
Таня Андреева: В тежко, в критично състояние е детенцето, да.
Водещ: Та последно линейките били ли са възпрепятствани от протестите, както първоначално обявиха, че се съмняват от прокуратурата или не?
Таня Андреева: Линейките са пристигнали на време на мястото на катастрофата. При подаден сигнал в 8:25 вечерта, първата линейка е била на място в 8:30. Всъщност това е линейката, която е поела детенцето. 6 годишното момиченце. Следващата линейка е била, сега малко по памет цитирам, просто нямам пред себе си извадката. Но аз имам официална извадка, поисках я още във вечерта на катастрофата, на следващия ден вече я получих официално и на хартиен носител. Линейките, които са дошли, които са транспортирали най-тежко пострадалите до Св. Анна, там няма забавяне. В 8:40 вечерта, аз бях там, в Св. Анна, в 8:40 пристигна първата линейка…
Водещ: Това означава ли, че има забавяне на линейките за по-леко пострадалите?
Таня Андреева: Не няма забавяне за линейките…
Водещ: Няма, всички линейки…
Таня Андреева: Всички линейки, разбира се е имало и някои, които са дошли по-бързо,и Слава Богу. Те са били по-близко в района на катастрофата, но буквално през 5 мин. са дошли всички линейки, за да поемат пострадалите.
Водещ: Вие искате всяка болница да е длъжна да поема спешни случаи, ако вярно разбирам посланието от това, което сте говорила досега. Но много от болниците, най-вече частни, са специализирани. И може да се окаже, че една болница, която има една специалност и се кара тежък случай, който е в съвършено друга.
Таня Андреева: Разбира се, аз не съм имала предвид никога АГ болница да приема с черепно-мозъчни травми. Имах предвид всяка болница, която работи дадена специалност. И никога Спешна помощ няма да закара с едно заболяване в специализирана болница, която е по други заболявания. Но когато бъде закаран пациент в болница, която има компетентността да го поеме, той не може да бъде връщан.
Водещ: А връщан ли е?
Таня Андреева: Ами имало е такива случаи, да. За съжаление. В смисъл, всички ние ги знаем, медиите са ги отразявали.
Водещ: Според вас какво трябва да се направи в спешната помощ? Какво трябва да се промени?
Таня Андреева: В Спешната помощ има три основни проблема. Първият е проблемът с кадрите. Той е причинен от няколко причини – ниски заплати, проблеми при специализирането и защитеност на кадрите по време на работния им процес.
Водещ: Нападат ги, бият ги като ги извикат.
Таня Андреева: Нападат ги, бият ги, ругаят ги и в крайна сметка никой не е до тях да ги пази. В тази посока отново обновяваме джипиес системите в линейките, защото част от тях не работят и те не могат да бъдат проследявани, дори когато подадат сигнал полицията не може да идентифицира бързо къде се намират. Джипиес системите, предстои монтирането на паникбутони, което ще стане до септември месец, в линейките. Знаете вече промените в Наказателния кодекс, които минаха през парламента. И успоредно с това обмисляме, в момента водим разговори с МВР, дали не би могло в критични райони, където най-често това се случва, няма да крия, че това е най-често в ромските квартали, при повикване да има и патрулка.
Водещ: Линейки да ходят заедно с полицията в критични райони?
Таня Андреева: Да. Няма как, все пак лекарите нямат възможност да оказват първа помощ и едновременно с това да се отбраняват.
Водещ: Проблемът със специализациите е, че който работи в Бърза помощ, може да специализира всъщност само спешна помощ?
Таня Андреева: Не само това. Директорите на спешните центрове не пускат младите колеги да специализират поради кадровия дефицит. С това обаче рискуват да ги загубят напълно. Аз имам такива примери с Варна, където новопостъпили пет нови лекари, от които четири са останали, защото не ги пуска директорът на центъра да специализират. Затова в момента ние работим по промяна на Наредба 34 за специализациите, където ще има специални членове и за специализиращите, които едновременно с това работят в Спешна помощ, при които ще има облекчен режим на специализация. Тоест, ако в един ден са на работа, три дни след това почиват, в тези три дни те да могат да отидат да изкарат своите курсове и модули.
Водещ: А заплатите?
Таня Андреева: Заплатите са най-тежкия проблем. Оказа се, че дори това увеличение, което им беше обещано, от 18%, в голяма част от градовете то не е достигнало тази си стойност. Там ще вървим към едно поетапно увеличаване всяка година или в рамките на една година може да стане и двукратно, стига да има финансов ресурс, но от следващата година ще дадем поне 5% отгоре.
Водещ: А другият голям проблем са анестезиолозите и медицинските сестри. Там какво решение виждате?
Таня Андреева: Не само с анестезиолозите, и с неонатолозите, и с патолозите. Всъщност председател на тази работна група е зам.-министъра професор Славов, който е изключително опитен човек и има…
Водещ: Вашият заместник.
Таня Андреева: Заместник-министър, да, професор Славов.
Водещ: Много известен уролог български.
Таня Андреева: Да. В момента в работната група точно това обмислят – дали да няма някакви облекчения или нещо повече държавата да поема или да дава на колегите, които искат да специализират, тези дефицитни специалности. Защото в момента специализацията е въпрос на избор. Ние нямаме никакво намерение да връщаме разпределението или пък да посочваме кой какво да специализира.
Водещ: Не, то проблемът, доколкото аз съм чел, е, че който специализира това, след това веднага отива в чужбина, защото това са най-добрите, най-търсените специалности в богатите държави.
Таня Андреева: Не е съвсем така. Вярно е, че голяма част от тях заминават, но всъщност статистиката от последните години показва, че и малък брой новозавършващи лекари искат да специализират тези специалности. Те са тежки, отговорни. Повечето колеги се насочват към по-малките специалности – очни, ушни, към по-атрактивните специалности, ако мога да кажа, като акушерство и гинекология, хирургия. Тоест има едно предпочитание към определени специалности, а други за съжаление няма търсене.
Водещ: Как ще се борите на общия европейски пазар за българските медицински сестри?
Таня Андреева: Много трудно. Ако трябва да бъда откровена, там също две неща са им важни. И с тях се срещах. Едното е заплащането. За съжаление в една бедна държава всички искат по-високо заплащане и е много трудно как да се намери пътят това да се случи. И, от друга страна, тяхната квалификация и възможността за повече самостоятелна работа. Това го казват и акушерките, и медицинските сестри.
Водещ: В смисъл, как да работи самостоятелно една медицинска сестра?
Таня Андреева: Ами, да кажем акушерките искат по-голяма част от женската консултация да бъде водена от акушерки. Тази част, която не изисква по-високоспециализирана дейност, която вече в…
Водещ: Това влече сигурно и пари.
Таня Андреева: Това влече и пари.
Водещ: А с това не са сигурно съгласни лекарите, акушер-гинеколози, каквато сте и вие.
Таня Андреева: Не. За да се получават пари, те трябва да имат договори със здравната каса. В момента законово те няма как да имат договори със здравната каса. Разбирате ли, всичко това е въпрос на обмисляне как да се свършат отделните елементи в системата и нормативно как да бъде облечено всичко това. Естествено, че аз не мога да го направя за месец-два или дори за година.
Водещ: Преди месец обещавахте пациентите да могат да ходят директно при специалист, ако джипито е свършило направленията. Откога започват да ходят така? Всеки си решава, че има нужда, и отива. Така ли ще изглежда?
Таня Андреева: Аз вече водих такъв разговор с доктор Тодорова. За съжаление това ще трябва… на мен много ми се иска да се случи, но това ще трябва касата да го реши по какъв начин ще се заплаща на специалистите.
Водещ: Но това някъде става ли по света? На мен са ми разказвали легенди, например в Англия, че не можеш да отидеш сам при специалист ей така – решаваш си и чакаш месеци.
Таня Андреева: Става. Разбира се, че става. Има страни, в които не може. Но чакаш с месеци, да, така е. България в този смисъл е мястото, в което пациентите имат най-бърз достъп до специалист.
Водещ: Да, но изглеждат най-недоволни всъщност от това, че не им стига този достъп.
Таня Андреева: За съжаление, изглежда всички сме недоволни и е крайно време да започнем да гледаме и хубавите неща, които ни се случват. Защото действително в чужбина, аз ще ви кажа за моята специалност – акушерство и гинекология, минимум три месеца се чака, за да се отиде при акушер-гинеколог. Ако през това време състоянието се влоши, се отива в Центъра за спешна медицинска помощ и там оказват първа помощ, докато дойде времето да стигна до акушер-гинеколога си.
Водещ: Ще промените ли таксата при личния лекар, респективно в болниците? Имаше две идеи. БСП обещаха да я махат даже…
Таня Андреева: Не, от БСП обещаваха за пенсионери тя да бъде един лев, като разликата бъде дотирана от държавата.
Водещ: На това се възразяваше, че тя е някакъв начин да накараш човека да се замисли, особено ако има свободно време, да отиде да влезе при лекар. Ако това все пак му струва нещо от собствения джоб.
Таня Андреева: Да, това е така. Всъщност това решение изцяло от Народното събрание зависи, защото то касае редица законови промени. Не е в правомощията на министъра на здравеопазването да променя таксите.
Водещ: Вие можете да предложите.
Таня Андреева: Ако трябва да бъда искрена, смятам, че на този етап това не е съвсем добра идея.
Водещ: Тоест не е било добра идея на собствената ви партия, която ви издигна, защото това беше в програмата им.
Таня Андреева: Не, аз не смятам, че ако се намали в момента… или трябва да се намали за всички групи, тоест пенсионери и социалнослаби, тоест всички, които са засегнати групи, тоест на социален принцип, или не трябва да се намалява за никого.
Водещ: Откога ще връщате лекарските кабинети в училище?
Таня Андреева: Те и в момента съществуват. И в момента училищата могат да сключват договори с лекари, които да обслужват и да се грижат за децата.
Водещ: Аз разбрах, че вие имате предвид задължителният им характер да бъде…
Таня Андреева: Задължителният характер… аз искам това да се случи, защото това ще даде една сигурност на децата ни, когато са в училище, в детските градини, в детските ясли. Но се оказва сериозен проблем мотивацията на лекарите да работят в тези кабинети.
Водещ: Как ще накарате хората да ходят на профилактични прегледи?
Таня Андреева: Вас как бих ви накарала, вие как бихте отишли на профилактичен преглед?
Водещ: Ами аз, да ви кажа, ходя. Но това е въпрос на лична мотивация. Има два типа обаче разбирания. Едни казват, че трябва да има санкция. Или който не е отишъл на профилактичен и после се разболее от нещо, което е можело да бъде профилактирано, какво? Да бъде наказан като не бъде лекуван. Така правели в някои държави.
Таня Андреева: Аз имам следното мнение по въпроса. Мисля, че всеки човек трябва да е наясно, че профилактиката е начин да избегне тежки заболявания, от които тежко се страда и се умира.
Водещ: Какво да се прави с тези, които не са наясно?
Таня Андреева: Не може за всяко нещо хората да бъдат наказвани.
Водещ: Добре, ако не бъде наказан, обаче не е отишъл на профилактика и след това търси помощ за същото, трябва ли да я получи?
Таня Андреева: Той ще страда, когато е болен. При тежки заболявания той ще умре. В крайна сметка хората трябва да решават да бъдат здрави и живи или да бъдат болни и да умират от това, че не са не погрижили за своето здраве. Защото профилактиката и скринингите в медицината са начин навреме да се хващат тежки заболявания, на които има лечение, когато се хванат в ранен етап на развитие.
Водещ: Кога всеки ще има лична електронна здравна карта?
Таня Андреева: Проблемът с електронното здравеопазване е от години. Регистри, електронна здравна карта, електронно досие, електронна рецепта. Върху това ще започнем да работим от следващата година, защото това също са дейности, които изискват сериозен ресурс и той трябва да бъде взет предвид. Най-вероятно една част от тези електронни досиета и карти ще бъдат поети и от външно финансиране, от донорски програми и от европрограми от следващия програмен период.
Водещ: Ще промените ли модела, при който цените на лекарствата сега се определят от най-ниската цена на референтни държави, което довело до отказа на големи фармацевтични фирми да продават в България определени лекарства?
Таня Андреева: Моделът на договаряне в зависимост от референтните държави е европейско изискване. Това е директива, която България е приела. Ние няма как да кажем, че ще излезем от това.
Водещ: Да, но въпросът е кой взимаш за референция. България под натиска на общественото мнение и заради разбирането, което е истина, че сме най-бедната държава, казахме: ние ще искаме нашите лекарства да са най-евтини в Европа. Само че се оказва, че на фармацевтични фирми не им пука от този български интерес и те казват: вие сте малък пазар за нас, като ни давате и най-малко, ние пък това лекарство няма да губим дори административни разходи, за да се занимаваме с вас да го продаваме. И никой не може да ги задължи да дойдат в България.
Таня Андреева: Така е, никой не може да ги задължи.
Водещ: Тоест излиза, че България е отишла в другата крайност – да започне да няма определени лекарства заради това, че много иска да са й евтини лекарствата.
Таня Андреева: Да, има лекарства, за които по този начин стоят нещата, поради много ниската им стойност. Има паралелен износ, при което на българския пазар има дефицит на тези медикаменти. Пак казвам, ние не можем да променим това изискване за референтните държави, защото то е европейско изискване. Но това, което можем да въведем, е един разрешителен и уведомителен режим за тези фирми, когато са се регистрирали и са влезли на нашия пазар веднъж, да не могат да изнасят, без да има подсигурени определени количества за пазара в България.
Водещ: Те изобщо спирали да се регистрират даже. Даже аз знам за такова лекарство, което не са се регистрирали.
Таня Андреева: Няма как това да го променим. Между другото, такива медикаменти има и в други европейски държави.
Водещ: Пушенето. Да ви цитирам 30 май, когато казахте онази злополучна фраза, че най-вероятно ще се върви към либерализация на режима. И след това многократно се наложи да обяснявате, защото въпросът към вас беше как един министър на здравеопазването ще иска да се пуши под каквато и да е форма, където и да е?
Таня Андреева: Това беше част от една моя по-дълга фраза, в която казах, че съдейки по настроенията в парламента, защото това беше казано на първия ден, след като аз станах министър, идвайки от Народното събрание, че виждайки настроенията в парламента, вероятно ще се върви към либерализиране на тютюнопушенето. Но виждате, че понякога…
Водещ: Като се махне „съдейки”, излезе, че вие сте за либерализирането.
Таня Андреева: Затова не бива да се маха не само една дума, а не трябва да се вадят думи от фразата.
Водещ: Изводът какъв е? На първия ден като си министър, трябва да внимаваш какво говориш.
Таня Андреева: Изводът е, че по принцип трябва да се внимава какво се говори. И също така би било добре, когато някой нещо казва, да бъде цитиран от началото до края, не само част от изречението.
Водещ: Вие сте си забраната да си остане такава, каквато е.
Таня Андреева: Да. Това е мое дълбоко убеждение. Аз смятам, че този закон трудно беше приет и когато сме постигнали нещо положително, а то е, че в момента има едно единодушие между пушачи и непушачи – на всеки му е приятно да влезе в заведение, в което не се пуши. Не би трябвало да се опитваме да правим крачка назад.
Водещ: Ще предложите ли на правителството увеличаване на глобата до 15 000 лева за първо нарушение, за каквото говорихте пък веднага след това, като ви казаха, че сте за пушенето, и вие отидохте в другата крайност.
Таня Андреева: Не, напротив. Ще предложа глобите да бъдат по-високи, защото в крайна сметка законът е закон. В момента, в който си го нарушил…
Водещ: Проблемът е, че не се събирали тези глоби.
Таня Андреева: Доста глоби са събрани, в интерес на истината. Проблемът е, че някои заведения могат да си позволят няколкократно да платят високи глоби. Там, според мен, трябва да се мисли за по-сериозни санкции като затваряне на съответните заведения в случай на двукратно или трикратно нарушаване.
Водещ: Забравих да ви попитам нещо по специалността ви. 2000-то бебе се е родило в Майчин дом, което е крайно недостатъчно, че е 2000-то, спадът продължава в България. Вестник „Сега” има много интересна статия как във Финландия насърчавали младите майки. От 75 години насам им раздавали една голяма кутия със скъпи неща, които са много необходими като се роди едно бебе. Те можели да избират дали да вземат тази кутия, която кутия ставала на бебешко легло, впрочем, или да вземат 140 евро. Никой не вземал 140-те евро, защото нещата вътре стрували много повече. Смятате ли, че България трябва да приложи някакви такива методи, за да насърчава хората да имат деца?
Таня Андреева: Със сигурност със скъпите кутии няма да стане, които се превръщат в детски легълца. Мотивацията на младите да раждат ще дойде в момента, в който икономиката на страната бъде по-добра, в момента, в който няма толкова тежка безработица. Вие знаете, че от тези близо 400 000 безработни, които станаха безработни през миналите години, по официални данни безработицата е около 25%, но фактически тя е много по-голяма. Така че младите хора имат нужда от професионална реализация и от добро социално положение, за да могат да раждат и да отглеждат своите деца. Защото второто е много по-важно – да отгледаш и да изградиш един човек.
Водещ: За финал бях приготвил въпроса с какъв хоризонт работите, имайки предвид протестите, които искат още утре да ви няма вашето правителство. От разговора ни излиза, че вие мислите за 9% вноска догодина и смятате, че това би било добре, макар да се съмнявате дали ще мине; мислите да правила за болниците – една болница не повече от 50 км от мястото, където живее човек.
Таня Андреева: Едно лечебно заведение. Не е задължително да е болница.
Водещ: Да. И най-сетне мислите НЗОК да покрива само един базов пакет от лечение и много по-силно участие да имат доброволните фондове. Което е перспектива за цял мандат. За цял мандат ли мислите?
Таня Андреева: Отнякъде трябва да се започне. Аз съм убедена, че в България трябва да се правят планове за дългосрочни политики, които да се обличат от съответната нормативна уредба, така че всеки следващ, независимо кога той ще дойде, да бъде принуден да го изпълнява. Защото големият проблем в здравеопазването, в другите сфери не зная, колегите ще кажа, но е, че всичко се върши на парче за момента и всеки следващ смята, че има по-добри идеи от предходния. Дори четиримата министри на ГЕРБ в предходното правителството по здравеопазване не са си говорили помежду си. Всеки следващ си е правил нещо свое за момента. А всъщност идеята в здравеопазването е да има една по-здрава нация, хората да живеят по-дълго и да са доволни и лекарите, и медицинските сестри, и пациентите.
Водещ: Министърът на здравеопазването Таня Андреева гост на „Седмицата”.