Върни се горе

21.03.2013 г.   

Въпрос:
Проф. Петров, вие сте известен и добър лекар, защо се съгласихте да станете министър? 
Отговор: Имам чувството, че президентът търсеше точно това - хора с авторитет и признание в обществото, и неговото предложение ме поласка. Колкото и голям специалист да съм, никога не съм мислел, че ще ми предложат да стана министър. Трябва да бъдеш част от политическа сила, за да ти предложат подобен пост, а аз не съм. Беше въпрос на дълг да приема. Естествено, че можеше да откажа, но винаги съм бил отговорен човек. Но ще направя всичко възможно да не е жертва, защото един от най-големите ми страхове е да не отиде на вятъра целият авторитет, който съм градил досега. 
Въпрос: Страхувате ли се от нелоялно отношение - съдбата на повечето здравни министри от ГЕРБ не беше много добра? 
Отговор: Изключено, вярвам на 100% на президента. Този човек ме спечели в рамките на един час разговор. 
Въпрос: Ориентирахте ли се вече в кабинета си, в МЗ? Отговор: До голяма степен - да, но този процес ще продължи, защото аз съм човек на детайлите. С оглед на късия период, в който ще бъда в този кабинет, нямам и друг избор. Има неща, които трябва да се направят в спешен порядък. Ако човек не е ориентиран, може да сбърка, затова стресът е много голям - вече съм 4 кг надолу. 
Въпрос: Кои са спешните неща, които трябва да свършите? 
Отговор:
По нареждане на премиера всеки министър трябва да изготви план със задачи, срокове и очаквани резултати и ефекти. Първата ни цел е създаването на т.нар. обществен съвет. Той няма да бъде говорилня, а ще изготви стратегията за развитие на здравеопазването в периода 2014-2020-а. Съветът ще работи веднъж до два пъти месечно. Хората се наситиха и отвратиха от рамки, концепции, карти, но в тази стратегия ще заложим на няколко принципа - териториален, заболеваемост, брой население, какви са нуждите от здравни услуги в даден регион, от болници и какво финансиране ще е нужно за тях. Тези решения няма да завършат в рамките на нашия мандат, ние само ще им дадем начало. 
Въпрос: Ще има ли приемственост? 
Отговор: Убеден съм, защото има срокове пред ЕС. 
Въпрос:
Кой ще влиза в обществения съвет? 
Отговор: Ще се състои от съсловни и пациентски организации, както и представители на протестиращите. Крайните решения обаче ще са на правителството. 
Въпрос: Много или малко са болниците у нас в момента? 
Отговор: Броят не е толкова важен, По-същественото е, че не изхождаме от потребностите. Бих искал разрешаването за дейността на една болница да не бъде само акт на министъра, а на колективен орган като Министерски съвет. Защото МЗ дава разрешение, а НЗОК може да няма пари, за да финансира услугите. 
Въпрос: Трябва ли промяна на модела на финансиране? 
Отговор: Това вероятно би трябвало да кажат финансисти. Веригата обаче трябва да се опрости - сега пациентът се лекува в болница, тя чака пари от касата, а подлежи на контрол от МЗ. Системата е изтъкана от недоразумения и не е лошо да се опрости. 
Въпрос: Качеството на медицинските услуги добро или лошо е? 
Отговор: Има големи диспропорции - места, където качеството е на европейско ниво, а болниците са уникално добри. И обратното. 
Въпрос:
Прилагат ли се най-съвременните световни методи на лечение у нас? 
Отговор:
Да, но в ограничен брой болници и за ограничени диагнози. На много места сега няма нито техника, нито лекари. Над 50% от лекарите са над 48 г. Аз съм на 53 и вече е късно да специализирам. В този смисъл липсва генерацията от млади лекари около 35 г., които трябва да трупат опит. По-младите още учат, а тези над 45 г. са в другата граница - имат пациенти, грижат се за тях, за семейство и кредити. 
Въпрос:
Защо избягаха тези лекари? 
Отговор: Причините са много. Защото са по-добре платени, защото работят в по-добри условия, а тук често трябва да правят много компромиси. Търсят по-уреден живот и затова ходят в държави, където всичко е предвидимо и няма стрес, че утре не знаеш какво може да се случи. И накрая тези, които останаха, са смазани от работа и бягат - лекарите намаляват, а натоварването на болниците се увеличава. 
Въпрос:
Реално ли е това натоварване на болниците, или пациенти се хоспитализират без нужда? 
Отговор: Ще ми се да вярвам, че не е така. В нашата болница никога не ни е оставало време да правим подобни неща. В този смисъл ще бъда доста стриктен по отношение на контрола. Вече съм разпоредил проверки на болници със и без дългове, ще се извърши вътрешен одит. Обикновено проблемът е, че контролът е на база документи. Дали има апаратура, специалисти и дали пациентът има показания за тази диагноза - никой не следи. 
Въпрос: Кои болници ще се проверяват? 
Отговор: Всякакви, подбрахме ги на случаен принцип. Другата седмица започват проверките. В къси срокове съм помолил да има и резултати. Ще се проверяват както медицинската дейност, така и финансовата дисциплина. 
Въпрос:  Ще решите ли проблема с интензивните грижи, като застанахте от другата страна? 
Отговор: Ние, анестезиолозите, имахме стратегия, за да го решим. Стигнахме до извода, че трябва да се преработи наредба 40, където са регламентирани интензивните грижи, като нашето настояване беше да остане една процедура вместо две. Сега ще сформираме групата, но няма аз да бъда в нея, а проф. Силви Георгиев ще я оглави. Ще се опитаме да върнем реда от миналата година. 
Въпрос: Ще се ограничи ли броят на болниците, които ще получават пари? 
Отговор: МЗ можеше да ограничи броя, но сега е различно. Ще направим по-добра система за контрол. Ще изчистим документацията и, ако успеем да направим електронен регистър за интензивните грижи, това ще е предпоставка за коректност и адекватност. Идеята е от Кърджали и Смолян например да подават информация на университетската болница в региона. Тя ще бъде първият филтър и ще прави проверка. После ще обобщи данните, ще добави своите и ще ни ги прати. Тук ще има други хора, които ще анализират. Искаме да се върнат и цените от м. г., но това е въпрос на калкулация. Според мен, ако парите отиват по предназначение, може да бъдат и повече. 
Въпрос: Добри ли са бюджетите на болниците тази година? 
Отговор: Докато не получа разчетите на НЗОК, не мога да бъда категоричен. Ще направя обаче всичко възможно в рамките на този бюджет да възстановя методиката от м.г. Няма да рискувам обаче бюджета на касата. Просто ще се опитам парите да се разпределят по-справедливо. 
Въпрос: Какво ще се случи с информационната система в здравеопазването, търгът пак е бил провален? 
Отговор: Търгът е върнат за трети път, лошото е, че срокът за изпълнението на проекта е кратък - до края на годината. Но той може да се удължи и спешно трябва да предприемем стъпки за това. После ще направим нов конкурс, като работната група, изготвяща заданието, ще включва и експерти извън МЗ. Ако може да е с международно участие - още по-добре. 
Въпрос: Други проблеми заварихте ли в наследство? 
Отговор: Ежедневните - проблемът с болницата в Девин, в Стара Загора, в Лом. Това са местни проблеми, но влизат в моя фокус. Днес разбрах, че се е самозапалил пореден човек и разпоредих да се пусне заповед до всички РЗИ-та да организират срещи с рисковия контингент. Ще ходят, ще правят срещи с хората, ще им дават кураж. Тук ми помогнаха думите на президента, когато говорихме с него за поста. Той каза: "Проф. Петров, България много пъти е била в кризи и е излизала от тях, ще излезе и този път, дайте да помогнем, с каквото можем". Реших да помогнем на тези отчаяни хора - ще се намерят психолози, ще се направят срещи с тях. РЗИ-тата са наясно къде са рисковите групи, ще влязат в контакт с тях и ще искаме доклад къде, кой, с колко души е говорил и какъв е резултатът. 
Въпрос: Вие сте анестезиолог, кажете защо няма донорство? 
Отговор: Защото няма рефлекса да се мисли за него, защото се загуби доверието към лекаря. А когато излезеш и кажеш на близките, че пациентът е в мозъчна смърт, те трябва да ти повярват, а не да търсят други лекари, за да го потвърдят. Докторите също не са стимулирани достатъчно, но ние в МЗ подготвяме необходимите промени, за да повишим финансирането на координаторите по донорство в болниците. 
Въпрос: След като свърши мандатът ви, имате ли амбиции да се занимавате с политика? 
Отговор: Имам амбиция да се прибера в болницата. 
Въпрос: Ген. Стоян Тонев как ви пусна? 
Отговор: Той си знае... 
Въпрос: Кой ще ви замества във ВМА? 
Отговор: Там има кой да ме замества, екипът знае как да се справя без мен, защото болницата от години е добре подредена машина. Ние сме вложили много усилия и те са получили признание. С политика не съм се занимавал и нямам намерение да се занимавам.  

Сподели в: