22.03.2013 г.
Въпрос: Проф. Петров, виждаме, че и в министерския си кабинет сте по операционни чехли като в ре анимацията. Как се чувствате тук?
Отговор: Това не е моята игра. Броя дните и се моля по-бързо да дойдат изборите и да се състави кабинет. По оперативната част на здравеопазването тайни нямам. Това обаче е съвсем друга работа, друг тип мениджмънт. Много спешни решения трябва да се вземат, като всяко от тях има огромна предистория.
Въпрос: На кого оставихте реанимацията във ВМА, след като направихте д-р Мирослав Ненков зам.-министър?
Отговор: На доц. Николай Младенов. Избрах д-р Ненков за зам.-министър, защото е умен, оперативен, диалогичен, взема бързо решения, а това са качествата, които изисква този пост. Той ще се занимава с болниците и лечебната дейност. За втори заместник поканих Лидия Нейчева, която беше шеф на аптеката първо във ВМА, после в „Токуда" -прагматик, умен човек, която ще поеме лекарствената политика и ще балансира в огромната бездна от интереси в тази област.
Въпрос: Защо толкова бързате с Националния съвет за реимбурсиране на лекарствата? Какво очаквате?
Отговор: Събрах 30-ина имена и ги предложих за проучване на Министерския съвет. Повечето са преподаватели. Това ще е един съвет, който ще регулира лекарствата - регистрация, реимбурсиране, играчите на пазара. Трябваше да се изберат авторитети, които да са устойчиви на влияние. Деликатно е. Тези хора трябва да напуснат работата си, за да се посветят изцяло на тази дейност.
Въпрос: Населението на България намаля с 600 000 от 2000 i., а разходите на касата за лекарства са нараснали 5 пъти. Как виждате изхода от това?
Отговор: Така е. Същото е и с хоспитализациите. Излиза, че на 6 млн. души население имаме 10 млн. хоспитализации. Въпреки това болниците имат претенции. Вчера се запознах с няколко дела на частни болници за много пари към МЗ - за пропуснати ползи, за неплатено лечение на пациенти.
Въпрос: Какво мислите по принцип за здравната каса? Не е ли назрял моментът за радикални промени като свеждането й до отдел в Министерството на финансите, за премахване на системата на т.нар. общопрактикуващи лекари и връщане на някогашната система „Семашко"? Има стотици хора, лишени от медицинска помощ.
Отговор: Аз имам доста по-революционни идеи, но за съжаление от този пост не мога да си ги позволя. Има нещо сбъркано в цялата система, което води до недоразумения и заради тях го отнасят пациентите. На хората им се внушава, че имат права, но касата налага ограничения. Същото е и с болниците. Идва нова болница, представя документи, министерството й дава разрешително, но я праща касата да я финансира. Дълбоко порочно! За да се появи нова болница, трябва солидна обосновка за нуждата в региона според заболеваемостта, за техниката, за специалистите. Най-важното е обаче здравната каса предварително да каже дали може да даде пари Сега се получават тотални диспропорции.
Въпрос: Кога ще се реши окончателно въпросът с финансирането на болниците? Надзорът на НЗОК отмени лимитите по диагнози, но още няма решение на правителството, както и гаранции, че с връщането на бюджетите ще има пари.
Отговор: Трябва да има решение на Министерския съвет и може би ще се стигне до вадене на пари от резерва на касата. Това е единственият начин, защото има много нови болници, които също на база прогнозен бюджет би трябвало да получат финансиране. До дни ще сменим част от надзора на НЗОК, като вкараме още двама представители на министерството с цел повишаване на контрола и по-оперативна работа. Стремежът е да успокоим системата.
Въпрос: Какво ще стане с интензивните грижи? Има 40 млн. лв., а реално са нужни около 65.
Отговор: Нещата ще се променят. Другата седмица ще се събере работна група от анестезиолози - шефове на големите реанимации в страната, която за 4-5 дни ще предложи промени в наредба N40. Паралелно ще се преработят и самите клинични процедури по интензивните грижи. Големият проблем сега е с определянето на болниците и леглата. По-рано МЗ можеше целево да избере на коя болница дава и на коя -не. Касата обаче няма това право. Тя трябва да финансира всички, с които има договор. А всички болници, които имат второ и трето ниво, искат да вземат интензивно лечение. Миналата година кандидатите бяха 40, тази са 127. Затова въпросът е да се прецени кои болници наистина правят интензивно лечение. Това ще е задачата на тази работна група - да ги отсее. Ако се получи, тези пари може и да стигнат.
Въпрос: Посочете критерий за истинска реанимация.
Отговор: Трябва да има на щат поне 5-има анестезиолози. Много болници нямат. Важно е да се прецизират и пациентите в интензивните сектори. Често в реанимация болните стигат до вегетативно състояние - лежат там, но всъщност се нуждаят само от хранене и рехабилитация, без лечение. Затова е нужен стриктен контрол. Ще се опитаме за върнем миналогодишната сума от 500 лв. за интензивни грижи за пациент, но това ще зависи от касата. Ако все пак броят на болниците се окаже много по-голям и се стигне до понижение на сумата, ще обясним ясно, че това се налага, защото са се включили още много играчи в тази дейност. А пациентите много добре знаят къде е истинското интензивно лечение. Тогава чрез електронното регистриране на пациентите ще се опитаме да вкараме контрол между самите реанимации - да се следят една друга какво правят.
Въпрос: Имате ли идея как да спре това безкрайно надлъгване между касата и болниците?
Отговор: Това е сложно решение и трябва да се вземе колективно, вероятно от следващото правителство. Знае се, че сегашните клинични пътеки са недофинансирани, те въобще не покриват труда на лекарите.
Въпрос: Ще успеете ли да подготвите почвата за въвеждане на диагностично свързани групи?
Отговор: Това си върви. Има проект да стартират в няколко болници от 2014 г. Това е много добра система, но за да заработи, трябва да има пари. При сегашната система, когато човек влезе за операция, касата му плаща само за нея, а при диагностично свързаните групи тя ще плаща и за лечение на съпътващите му заболявания - например и на диабета, и на кръвното. Тогава пък ще възникне риск всички пациенти да се окажат с по 10 съпътстващи заболявания. Пак ще има нужда от стриктен контрол.
Въпрос: Какво ще правите с тези закрити и полузакрити болници?
Отговор: Повечето от тях са общински. Натрупали са дългове както заради това, че клиничните пътеки са недофинансирани, така и заради ремонти, апаратура. Повечето са главно към доставчиците, и то за период от 5-7 г. Единият изход е здравното министерство да им покрие дълговете, което ще е лош прецедент, тъй като има и много държавни болници с дългове. Другият е създаване на филиал на голяма близка болница - моделът в Оряхово. Същото е и в Девин. Сега там е създадено дъщерно дружество към смолянската болница, търси се само сграда. Не може да се помещава в досегашната болница, сградата е запорирана. Затова ще се опитаме да уредим да се ползват 1-2 етажа от нея, като помолим общината и кредиторите да се оправят, без да пречат. Оглеждани са и други сгради, но те ще глътнат много пари, за да се пригодят за лечебно заведение.
Въпрос: Има ли шанс поне да се отмени забраната ВМА да си възстановява парите за капиталови разходи?
Отговор: Направил съм вече постъпки пред финансовия министър по този въпрос, но отговорът засега е „не". Играем в много тясно поле и няма никаква възможност за преразпределение в рамките на този бюджет.
Въпрос: Ще се намесите ли в конфликта в Александровска болница, където старият директор бе сменен в последния ден от управлението на ГЕРБ?
Отговор: Там предстои конкурс. Срещнах се и с двамата. Те всъщност са временно изпълняващи длъжността. Имаше конфликти на личностна основа. Аз ги предупредих, че ако продължават, ще вкарам това като декласиращ фактор за конкурса. Наивно е да мислиш, че колкото повече оплюваш конкурента си, по-големи стават шансовете да спечелиш конкурса.