"Денят започва", 11 април 2013 г.
Водещ: В следващите минути ще си говорим за здравеопазване.
Водещ: Наш гост е проф. Николай Петров, министър на здравеопазването в служебното правителство. Добро утро.
Водещ: Добро утро.
Николай Петров: Добро утро.
Водещ: Тъй като вие сте във вихъра на медицината така или иначе, има ли нещо, което ви изненада, което ви шокира, след като получихте един по-мащабен поглед към състоянието на здравеопазването в България.
Николай Петров: Действително имаше неща, които бяха нови, но чак изненадващи за мен – не. Аз идвам от професията и то активната професия, така че доста от нещата ми бяха ясни, механизмите на някои неща не ми бяха ясни.
Водещ: Например, изненадва ли ви, не знам дали да я нарека заплаха, но намерението на всички анестезиолози в болницата в Стара Загора да напуснат?
Николай Петров: Аз не съм изненадан, аз съм в проблема. Това е един процес, който стартира преди мисля година, процес на обединение на двете болници – университетската и областната болница. Там през цялото време е имало напрежение. Понякога базирано на обективни факти, понякога базирано на субективни фактори. Едно от първите неще беше да се заемем с този проблем. Какво направихме – поканихме борда на директорите, заедно с директора на болницата, директора на РЗИ-Стара Загора, нашата структура и колегата, който е най-недоволният, така да го наречем, мисля че д-р Балов. Тази среща се състоя още миналата или по миналата седмица. Исках да обсъдим какви са проблемите и да ги избегнем, не да вървим срещу тях, защото конфронтацията не е конструктивен подход. На тази среща се набелязаха мерки и тези мерки според мен вървят в нелоша посока, защото се оказва, че от така нареченото обединение в Стара Загора, реално са обединени болниците с един директор, а надолу структурите продължават да бъдат паралелни, което няма смисъл. За да не бъда голословен, ще ви дам пример, че при обединението няма да се загубят при 90 000 лв. на месец за интензивно лечение. Това беше резултатът от обединението. Болницата, ако продължава да работи с две структури, както беше досега, по-интензивно лечение, месечно те ще губят по 90 000 лв. Какъв е смисълът при свършена работа да получиш по-малко пари?
Водещ: Тоест не виждате основание за недоволство на тези лекари?
Николай Петров: Не. И вчера разговарях с наши представител на Министерството на здравеопазването в борда на директорите, тя ми каза, че има още един-двама колеги, които още не са си подписали договорите. Това не е коректно и не е вярно, че всички не били подписали, всички са подписали.
Водещ: Успокои ли се социалното напрежение в съсловието? Лекарите казаха, че в съсловието леко ще се поуспокоят като уважение към вашата фигура. Какво обаче трябва да се направи за трайно решаване на проблемите, защото вижте какво се създава – инвестират се милиони, наистина в България влезе много скъпа, много хубава техника, с нея обаче работят едни лекари, които получават доста скромни заплати за това, което в Европа получават техните колеги?
Николай Петров: Това е много голям въпрос, който ми зададохте. Действително аз им благодаря на колегите за кредита на доверие, който ми дават, аз ще направя всичко възможно да го оправдая. Но проблемите не са само в това дали са недоволни лекарите, ние трябва да идентифицираме проблемите къде са.
Водещ: Успокои ли се социалното напрежение в съсловието? Лекарите казаха, че в съсловието леко ще се поуспокоят като уважение към вашата фигура. Какво обаче трябва да се направи за трайно решаване на проблемите, защото вижте какво се създава – инвестират се милиони, наистина в България влезе много скъпа, много хубава техника, с нея обаче работят едни лекари, които получават доста скромни заплати за това, което в Европа получават техните колеги?
Николай Петров: Това е много голям въпрос, който ми зададохте. Действително аз им благодаря на колегите за кредита на доверие, който ми дават, аз ще направя всичко възможно да го оправдая. Но проблемите не са само в това дали са недоволни лекарите, ние трябва да идентифицираме проблемите къде са. Проблемите са много, в голямата си част чисто организационни, защото като че ли мениджмънтът в самите болници не винаги е достатъчно добър, не винаги е достатъчно ефективен. Когато говорим за заплащане на лекари, правилата досега може би са допуснали да се получи резултат, при който една малка част от лекарите да получават много големи заплати, друга голяма част от лекарите да бъдат с ниски заплати. Това нещо ще излезе може би след няколко седмици, защото текат одити в повечето от болниците с дългове, но като цяло аз също не мога да си отговоря на въпроса как е възможно с млрд. преди 989 година да се покрива цялостното здравеопазване, а сега с 3,5 млрд. и всяка година повече бюджет и парите все не стигат, дълговете все нарастват. Тоест някъде се бърка в разпределението на парите, някъде се бърка в управлението на парите и ние ще се опитаме за късото време каквото можем да заложим като предпоставки, за да може да идентифицираме проблема, така че следващите след нас да се съобразят с това нещо.
Водещ: Губят ли се някъде и пари, проф. Петров понеже перманентно, периодично се чува за загубени суми от сорта на 40 млн., 80 млн., някъде се губят между държавата и здравната каса, лекарите дадоха под съд или поне заплашиха, че ще дадат под съд касата?
Николай Петров: Сигурно имат своите основания да се съмнява, и за да няма такива съмнения, защото аз не мога да допусна, че могат да изчезнат, ей така 400 или 40 млн. бяха?
Водещ: 40 млн.
Николай Петров: С д-р Цеков днес ще имаме отново среща с пълния отчет за първото тримесечие на годината, защото държим да бъдем в течение, но в счетоводния му баланс, по негови думи парите са налице. Аз не съм финансов орган, който може да го каже, може би това нещо трябва да го кажат финансисти, но и през ум не ми минава, че може такава голяма сума средства да изчезнат. Какво значи да изчезнат? В казармата знаете приказката, че всяко нещо може да си смени собственика, но то не изчезва.
Водещ: Как гледате на практиката пари, които хората внасят в здравеопазване, в края на годината от сметките за здравеопазване да отидат в държавния бюджет, каквато практика имаше от предишното правителство?
Николай Петров: Аз лично имам мнение, но няма да го изкажа сега. Според мен не е коректно, защото доколкото знам по Конституция тези пари трябва да отидат само там. Не съм експерт в тази област, но някак си ми се струва некоректно.
Водещ: Какво стана с проблемите, които се създадоха около НЗОК, решиха ли се проблемите с лимитите, които се планираше да се въведат в болниците? Сега например, ако ми се наложи и отида при личния лекар, има ли пред мен рискът да не получа направление за специалист?
Николай Петров: Точно това ще коментираме днес, защото продължават да се оплакват болниците, лекарите в доболничната помощ, се стартира с лимити. В същото време от страна на касата казват – да, има лимити, но накрая каквото отчетат, ние всичко плащаме. Това също е истина. И аз не мога да схвана какъв е проблемът и логиката на това да залагаш лимити, може би като възпиращ фактор, защото има и го и другото. Помислете – България е 8,5 млн., млрд. за здравеопазване, сега е 6 млн., а разходите за здравеопазване всяка година растат, обемите на болниците всяка година растат, броят на болниците всяка година расте. Разбирате ли – някъде тук липсва логика в цялата тази работа.
Водещ: Намирате ли логика в това да бъдат откривани все нови и нови болници, които преливат към себе си персонал от вече утвърдени или смятате, че трябва да бъде ограничен по един или по друг начин техният брой?
Николай Петров: Ето, тя бройката на анестезиолозите или въобще на лекарите е една и съща в един град. При всяка нова болница се включват нови екипи и откъде идват тези… Някъде нещо не се отчита коректно. Не може например в един град като Шумен да има 0 анестезиолога, Шумен е на посоки, давам пример. И се появява нова болница, всяка декларира по пет, по десет анестезиолози. По документи, като погледнете, ще видите, че там има 50 анестезиолози, а те реално са си тези 0, които са си били.
Водещ: В такъв случай…
Николай Петров: Проблемът според мен е в контрола. Проблемът е в контрола. А иначе на въпроса дали намирам логично откриването на нови болници, да нека да се откриват, аз съм за конкуренцията, но на плоскостта на правилата.
Водещ: При тази финансова ситуация, която описвате, не трябва ли със симпатия да гледаме на опитите на здравната каса да въведе някаква дисциплина, някакъв ред? Тези лимити не са ли точно за такива намерения?
Николай Петров: Изглежда и сигурно и тази теза има поддръжници, но това пък създава напрежение, защото те работят в страх дали ще им бъде платено – болници, джипита, защото над него тегне заплахата на лимита. Накрая наистина те се издължават, те си изплащат всички отчетни дейности.
Водещ: Говорихме си преди малко, проф. Петров, в последните дни отново стана актуален казусът с болницата в Девин. Отново предложението е тя да стане филиал на смолянската болница, но не знам, поправете ме, ако бъркам, но скоро прочетох, че и болницата във Видин е в тежко състояние, въобще болниците в малките градове има ли начин на тях да им бъде помогнато?
Николай Петров: Болниците в малките градове, ако се спрем на общинските болници, нали за тях говорим?
Водещ: Да.
Николай Петров: Аз имах среща с Асоциацията на общинските болници преди два дни. Обсъдихме доста подробно техните проблеми и в сравнение с това, което е досега, от началото на годината, те получават една доста сериозна помощ здравното министерство, освен че работят по клинични пътеки и получават финансиране от касата, те получават за спешна помощ пари, което е глътка въздух за тях. Но там се получава проблемът от това, че както всички други болници и те имат натрупани определено количество дългове. Когато се стигне до лош диалог и конфликт с кредитора, тогава вече насреща е субектът, който трябва да преговаря и общината. Тогава ние нямаме властовия и финансов ресурс, за да подпомогнем тази болница. Такъв е случаят в Девин. Ние имахме повече от три-четири срещи с кмета на Девин. Той е един много активен човек и онзи ден бяхме или вчера, онзи ден при премиера г-н Райков заедно с финансовия министър. И ние сме готови с това решение, като филиалът, дъщерното дружество на болницата в Смолян, което ще работи в Девин, е създадено още преди аз да стана министър по юридическа такава регистрация. Сега търсихме вариант къде да го разположим това. Ние ще го разположим на база на съществуващия спешен център. Ще има една-две стаи, оборудване за тежки случаи, които се владеят, след което ще могат да се изведат към Смолян. Това е и временно решение. Ще разположим и мобилни автомобили с /…/, ехограф и лаборатория. Тоест кабинетите ще бъдат в автомобили, за да може да се затвори пакета на диагностика. Там ще има 4 часа дежурен лекар освен спешните екипи, които ще продължат да си вършат работата. Това е временно решение, докато… ние се разбрахме финансовият министър ще помогне с експерти, да се прехвърли запорът на тази сграда върху друго общинско дружество и да се освободи сградата от тежест, защото на практика кметът има желание да ни предостави сградата, но той не може да се разпорежда с нея, докато тя е под запор, нали разбирате – това е проблемът. Тоест от негова страна добронамереност, от наша страна добронамереност. Надявам се в рамките на не повече от две, три седмици, месец те да приключат тези прехвърляния на тежести и да се разгърне болницата в Девин.
Водещ: Една наредба на министерството събуди неприятното усещане, че се налага таван и се замразяват цените на лекарства без рецепта, същевременно обаче се появиха и други тълкувания, какво всъщност предвижда въпросната наредба? Наистина ли са замразени цените на някои лекарства, каквито публикации излязоха в пресата?
Николай Петров: Когато стартирахме работа, това правителство нашият лайтмотив беше прозрачност, прозрачност, прозрачност, в този ред на мисли и в тази наредба. Тя е качена за обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването. Точно това е смисълът на едно обсъждане, за да се получат мнения срещу някои мерки, срещу някои точки в наредбата. В този ред на мисли ние работим много активно. Направили сме необходимите консултации, взели сме си необходимите бележки и днес ще се проведе второто заседание на обществения съвет по здравеопазване, който стартира преди една седмица. Темата на срещата ще бъде точно това – лекарствената политика и от това трябва да произлезе решението. Ние дори трябваше, срокът изтече, да свалим наредбата, ние продължаваме да я държим на сайта, защото не сме взели окончателно решение, а ви уверявам, че окончателното решение ще бъде справедливото и обективното решение. Ние ще се съобразим с абсолютно всички мнения – на производители, на търговци, на пациенти, на НЗОК, на съсловни организации. Аз и моят екип нямаме интерес да бъдат скъпи или евтини лекарствата, ние не можем да ги администрираме. Ние можем да ги обсъдим, но трябва да присъстваме на обсъждането всички заинтересовани страни, за да можем да постигнем компромис. Ако не можем да постигнем компромис, това е моят стил на работа, това пак е резултат – не постигнахме компромис.
Водещ: Като говорим за обективно определяне на цените на лекарствата, смятате ли, че поскъпването им с няколко стотин процента на някои места с 800 процента, в последните години е обективно обусловен?
Николай Петров: Не съм експерт по лекарствена политика, но такива драстични скокове са необясними за мен.
Водещ: Съветът за реимбурсиране тогава какво прави?
Николай Петров: Той това ще прави.
Водещ: А досега?
Николай Петров: Досега не мога да кажа какво е правил. Националният съвет по цени и реимбурсиране беше моята първа задача – да го структурирам като състав, да изготвим правилник и той в момента се готви да започне работа. Работи се по помещенията, за да се преустроят, защото това е нова структура. Тя за първи път ще заработи сега. Това са 45 души персонал, трябва да се напълни със съдържание, експерти, компютри, офис техника трябва да има. Правилник сме публикували за работа, който също е за обсъждане. Той ще бъде автономна структура. Той е към министъра на здравеопазването, но се назначава от премиера, от Министерски съвет.
Водещ: Как ви се струват тези прословути случаи, г-н министър, в които се оказва, че в съседни държави български лекарства са по-евтини в България?
Николай Петров: Не ми се струва добре.
Водещ: Виждате ли начин това да бъде коригирано?
Николай Петров: Има нещо ненормално и това трябва да изчистим. Аз съм оптимист, че ще можем да го изчистим.
Водещ: Едно умишлено напрежение, което се създаде последните месеци, е именно намерението за промяна в начина за изпращане на лечение на деца в чужбина, къде, в кого се състои конфликтът и какво ще бъде решението на този конфликт?
Николай Петров: Тук конфликт няма, как да кажа прекалената прозрачност, да я наречем, защото иначе трябва да ползвам друга терминология – действително се готви едно актуализиране на тази наредба, но тя още не е качена на сайта за обсъждане, разбирате ли, тя е просто една идея. И се появиха по медии, коментари и така нататък, разтревожени хора.
Водещ: То е нормално да са разтревожени хората.
Николай Петров: Тя не е качена като факт за обсъждане, разбирате ли. Вие, за да обсъждате една статия, трябва да я има поне в пресата поне, тя я няма или поне я нямаше тогава. Истината е, че ние нямаме интерес да бъркаме наредбата, ние нямаме интерес да оставим и старата. Искаме да избегнем едно тичане с един набор документи към НЗОК, с друг набор документи към Министерството на здравеопазването, искаме да унифицираме системата. Така че, ако пациентът не мине през НЗОК или има шанс да мине там и не е одобрен, ние да ползваме направо техните решения на националните консултанти – и само идваш с документите и веднага му се приемат за разглеждане, защото досега пакетът, нужен за НЗОК, е един, при нас е друг. При НЗОК могат да се подават и документите и в регионалните центрове – РЗОК-атата. При нас я няма тази практика. Тоест човекът от Силистра трябва да дойде до здравното министерство. Защо да го губи това време, защо да вади нови документи. Ние искаме да унифицираме подхода – тези документи, които са нужни при нас, да бъдат същите като в НЗОК, да може да си ги подаде човекът по местоживеене и да му свърши бързо проблемът. В тази връзка също взехме мерки. Преди три дни се срещнах с г-н Каменов, който е председател на Агенцията за закрила на детето. И се разбрахме – правим една среща и с пациентски организации – това, което ги устройва, ОК, това, което не ги устройва, няма да ги променяме. Ако не ги устройва въобще промяната, приключваме с този въпрос. Няма да има нова наредба.
Водещ: За финал да ви задам един изключително професионален въпрос – болно ли е българското здравеопазване, и ако е болно, към, кое отделение бихте го насочили – към хирургията, към вътрешно отделение или към това, в което работите, реанимацията?
Николай Петров: Затруднихте ме с този въпрос.
Водещ: Извинявам се, за което.
Николай Петров: Обикновено трудните казуси в моята практика сме ги решавали заедно с няколко специалности. Може би и тук така трябва да се оперира – правим консилиум – хирург, реаниматор и други специалности, ако са нужни.
Водещ: Добре. Пушите ли?
Николай Петров: Тоест няма да се реши въпросът от една специалност. Това е грубо заблуждение и грешка според мен.
Водещ: Пушите ли и имате ли отношение към идеите за връщане на стария режим на тютюнопушене.
Николай Петров: Аз пуша, но спазвам правилата. Сега, откакто съм министър, дори не смея да пуша и на улицата, защото ще кажат – министърът пуши и гледам на места, където няма да ме видят.
Водещ: Как гледате на настояването да се върне старият режим на пушене, когато се позволяваше в определени помещения да се пуши?
Николай Петров: Това е политическо решение. Аз не бих искал да го коментирам. Ние не сме политици, ние сме експерти.
Водещ: Благодарим за това гостуване. Вашият предшественик водеше между другото водеше и неистова битка с тютюнопушенето.
Николай Петров: Знам. Благодаря ви.