19. 09. 2012 г., „Под лупа”
Водещ: Днес в „Под лупа” ще говорим за здравеопазване – сферата, която е най-важна за всеки един от нас – за перспективите за нейното модернизиране до 2020 г., за цените на лекарствата, за заплащането на лекари и специализанти, също така и за кризата с кръводаряването. По всички тези теми наш гост днес е министърът на здравеопазването г-жа Десислава Атанасова. Здравейте.
Десислава Атанасова: Здравейте на вас и на вашите зрители.
Водещ: Г-жо Атанасова, да започнем с една актуална тема. Вие пристигате буквално от заседанието на Съвета за социално и икономическо развитие при президента. Ще го цитирам, ако ми позволите: „Българската здравна система остана една от най-нереформираните и са необходими нови решение и действия”, каза той по време на това заседание. Как ще се модернизира здравеопазването до 2020 г.? Какви са вашите идеи?
Десислава Атанасова: Да, безспорно днес беше проведен Съветът за икономическо и социално развитие на темата „Здраве и здравеопазване, политика и развитие в бъдещето”, като акцентът беше поставен не толкова какво досега се е случило в системата на здравеопазването, има ли реформа или не, а напротив. Идеята беше да се очертаят бъдещите рамки за следващия програмен период 2014-2020 г. и точно тези становища в изказванията на всички участници в този дебат се чуха – как виждат системата и развитието на здравеопазването в България десетилетия напред. Всъщност, коментирахме и темите относно достатъчни ли са финансовите ресурси в здравеопазването, ефективно ли се харчат средствата в здравеопазването, кои са най-наболелите проблеми – проблемите в извънболничната помощ, в болничната помощ? Постоянно увеличаващият се финансов ресурс в здравеопазването носи ли като последващ резултат и високо качество? Най-честите проблеми в системата, като достъпът на хората до медицинска помощ, липсата на някои медицински специалности, които вече са доста дефицитни, и постоянното изтичане на кадрите от България и как да преодолеем това. Върху тези теми и този дебат днес реализирахме при президента. Хубавото е, че всички парламентарно представени групи в Народното събрание изказаха своето становище и като че ли вече начертахме няколко от приоритетните цели, които следва да заложим в бъдещето развитие на здравеопазването, върху които трябва да се фокусираме. Разбира се, всеки изрази различни идеи, но безспорно е, че в България електронно здравеопазване трябва да има и това се заяви не само от президента, но и от всички парламентарно представени групи и техните представители от експертите, които бяха един доста широк кръг, и можеше да се чуят мненията на много хора от системата. Освен това, достъпът до медицинска помощ и бързината за достъп и реформа в спешната помощ. Втората тема, на която акцентирахме – темата за профилактика и превенцията на незаразните заболявания. Темата за здравето на децата ни, както и темата за активно стареене при възрастните хора.
Водещ: Можем ли да кажем, че това са все пак едни основни желания за една бъдеща стратегия за развитие на здравеопазването до 2020 г.?
Десислава Атанасова: Ние в момента и до края на годината трябва да начертаем рамката – как искаме да изглежда здравната система през 2020 г. И не е добре просто тази рамка да има един пожелателен характер, а напротив – трябва да заложим реални мерки, реални стъпки. Тези стъпки и тези мерки, и тези идеи трябва да са приети консенсусно, така че всяко правителство след това да се съобразява с това, което е заложено сега. А и в крайна сметка пациентът, който е в центъра на системата, да бъде удовлетворен от нея.
Водещ: Като казахте да се приемат всички тези мерки консенсусно, днес съсловните организации излязоха от срещата и те казаха, че не им бил даден достъп да се изкажат. Какво е вашето мнение? Вие участвахте в тази среща, защо се случи това?
Десислава Атанасова: Аз доста се изненадах от позицията на съсловните организация, която наистина по-късно от медиите разбрах, че са изразили, след като напуснаха срещата. Доколкото разбирам, те имат забележка към организацията на тази среща и към протокола на президента. Аз мога да кажа, че всички, които бяха на масата – може би около 40 човека, заявихме желание предварително да участваме в този дебат, имаха възможност да кажат своята позиция и наистина е жалко, че днес нямахме възможност да чуем позицията нито на лекарския съюз, нито на зъболекарския съюз, нито на Съюза на фармацевтите. Тази позиция беше важна да се чуе, защото това са нашите партньори в здравеопазването. Именно те са експертите, те дават становище по всички приоритетни оси за развитието на системата и наистина, надявам се да изпратят поне своето становище както до президента, така и до Министерството на здравеопазването, а и до всички останали участници в този дебат.
Водещ: Предполагам, че вие ще имате редовни срещи с тях, с тези организации. Пък да не забравяме и пациентските организации, защото те са също много важна част от този диалог за развитието на сектора.
Десислава Атанасова: Пациентските организации бяха там до края на срещата, изразиха своите мнения, защото действително трябва да се чуят експертните становища, но трябва да се чуе и гласа на пряко ангажираните в системата, а именно тези, които предлагат услугата, тези, които работят реално в сектора, и тези, които я ползват, а именно мнението на пациентите. Много беше полезно, че всички пациентски организации и неправителствени заявиха своята позиция. И мисля, че идеите, които маркира и президентът, а и всички колеги в изказванията си, бяха подкрепени и ще бъдат подкрепяни от пациентските организации.
Водещ: Винаги говорим, че един от основните проблеми в здравеопазването е финансирането му, макар че като погледнем като абсолютна стойност парите, които се отделят за здравеопазване, хич не са малко. Обикновено питаме винаги, когато се готви бюджетът за следващата година, ще има ли увеличение на този бюджет. За следващата година какво предвиждате вие?
Десислава Атанасова: Между другото, аз ви казах, че една от темите днес на дебата беше достатъчно ли са средствата за здравеопазване, каква част от тях са публичните средства и колко са средствата, които пациентите дават, дали под масата или чрез допълнителни плащания и дали този финансов ресурс, който формира средствата в здравеопазването пък, е съразмерен на качеството, което получават пациентите. За следващата година ще има отново увеличение на бюджета за здраве. Може би вече и вие сте отразили, че финансовият министър каза, че в четири сектора ще има увеличение на средствата. Здравеопазването е един от тези сектори. Разбира се, по-голямата част от средствата ще бъдат заложени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), тъй като знаете, че тази година имаше едно решение на Конституционния съд, който се произнесе, че трансферът от 100-те милиона, който НЗОК правеше към Министерството на здравеопазването, е противоконституционен и сега ще се наложи тези средства да бъдат в бюджета на НЗОК, а съответно от Министерството на здравеопазването да бъдат прехвърлени редица дейности, които ще се плащат от НЗОК. Но общият бюджет за здраве може би около 150 млн. ще бъде повече.
Водещ: Да минем и към една друга актуална тема. През последните дни имаше апели от всякакви ведомства, включая и вашето, за недостига на кръв и тези масови акции за кръводаряване. Защо се стигна до това положение, защото така или иначе и друг път се е случвало у нас. Да ни кажете конкретно за сега?
Десислава Атанасова: Аз мисля, че първи, които организирахме кампанията по кръводаряване, беше Министерство на здравеопазването и Националният център по трансфузионна хематология. Това се случи, защото принципно и традиционно месец август е месец с по-малко регистрирани кръводарители. Тогава е месец, в който почти всички хора са в отпуска, а традиционно тогава не спират тежките оперативни интервенции. Напротив, регистрира се е пик на катастрофите, където има много по-голяма необходимост от кръв и кръвни продукти. Освен това през този месец имаше доста постъпили хора за лечение на онкологични заболявания, имаше извършени няколко трансплантации на органи – все дейности, които изискваха големи количества кръв, и местата, където тази липса се усети най-драстично беше в София и болниците в Западна България. Традиционно най-натоварени са лечебните заведения в тези области, тъй като и в София има най-много лечебни заведения от цяла България, както и за София са необходими ежедневно около 100 литра кръв.
Водещ: Сега положението вече е овладяно?
Десислава Атанасова: Положението вече е овладяно. Използвам вашия ефир да благодаря на всички български граждани, които се отзоваха на апела на Националния център за трансфузионна хематология и дариха кръв. Ние имахме недостиг от кръвните групи А и нулева. Вече са попълнени абсолютно всички липси. Хората даряват от всички кръвни групи вече, така че тези кампании трябва да продължат, а не само в такива критични ситуации да се отзоваваме. И аз, между другото, много приятно бях изненадана – само за няколко дни и само в София последната информация от днес, отпреди час е, че 1000 човека вече са дарили кръв. Тоест ние сме едно солидарно общество.
Водещ: Това е много хубаво, действително. Нека така и да продължи в бъдеще, защото действително, ако очакваме само с кампании, когато има нужда, въпросът тогава няма да се решава така, както би едно регулярно – да кажем, на два пъти в година един човек да реши да даде доброволно кръв. Както би трябвало в една по-развита страна. Чувал съм, че във Финландия е най-напред в това отношение.
Десислава Атанасова: Изключително важно е всеки, който има възможност, разбира се и медицински показания да дари кръв, да го направи. Това от своя страна първо ще намали трайно недостига на кръв и кръвни продукти в България. Освен това ще пресече нелегалната търговия с кръв. Сега мнозина хора са изправени пред абсурдната ситуация, когато техен близък или те се нуждаят при операция от кръв и кръвни продукти, да си заплащат кръвта, и то пред центровете за транфузионна хематология. Това са редица регистрирани такива случаи за продажба на кръв, което е забранено по закон, пък от своя страна.
Водещ: Искам да ви пусна един репортаж от днес, от нашите колеги от Велико Търново. Пак става дума за кръводаряване и проблемът с наличието на кръв. Той разказва за един частен случай, който се оказа, че не е толкова частен.
Репортер: Съпругата на Трифон се е лекувала от тежко онкологично заболяване. По време на лечението са й направени няколко операции, за които семейството е трябвало да набави кръв.
Трифон Колев: Просто много често семействата на онкоболните изпадат във финансова криза, така да се каже, и за капак на всичко, се налагаше да ходим и да търсим, да се пазарим, за да си набавим кръвта сами.
Репортер: Основното изискване при планираните тежки операции, при които се очаква да има кръвопреливане, е да бъде представена бележка за дарено определено количество кръв. Едва когато това условие е изпълнено, може да бъде осъществена хирургичната интервенция. Проблемът обаче е, че бележката трябва да бъде издадена от кръвен център на територията, на която се намира лечебното заведение.
Трифон Колев: Тези бележки, които се използват в момента в Република България, са незаконни. За тези бележки няма нормативен акт, който да разрешава тяхното използване. Ние сме принудени или да водим хора от други градове, от родните си места или да излизаме и да плащаме за кръв. Направих експеримент като звъннах в Националния трансфузионен център (НТЦ) и попитах дали мога за предстояща операция може ли да се вземат бележки от Велико Търново и да се представят в София в трансфузионния център. Беше ми отговорено, че трябва да си доведа хората на място да дарят кръв.
Репортер: Направихме си експеримент и се обадихме по телефона на Националния център по трансфузионна хематология. Ето какво ни казаха.
Репортер: Добър ден. От Велико Търново се обаждам. Интересува ме, тъй като предстои операция на мой близък, дали може кръвта, която е дарена, да бъде дарена в Търново и да взема бележките и да ги представя в София?
Служител от НТЦ: /.../, извинявайте, в Търново?”
Репортер: Да.
Служител от НТЦ: Не, няма как да стане. Защото няма транспортна връзка между Велико Търново и София. И кръвта няма как да бъде транспортирана.
Репортер: Според Трифон набавянето на кръв е проблем с национално значение, на който обаче не се обръща нужното внимание.
Водещ: Видяхте този репортаж. Един частен случай, обаче изправя доста хора, които в един момент провеждат тежко лечение и са ограничени и със средства, трябва да докарат свои близки, да кажем, както е случаят от Велико Търново – да даряват кръв в София. Защо не може да дарят кръв в Търново, пък да им го признаят?
Десислава Атанасова: В страната функционират пет центъра по трансфузионна хематология и всеки един от тези пет центъра има сключени договори с лечебните заведения и съответно доставя кръв и кръвни продукти именно на тях. За да се преодолеят точно такива ситуации, каквато видяхме сега, не само с липсата на транспортна връзка, както се изрази служителката от Центъра по трансфузионна хематология, а с липсата на кръв и кръвни продукти, са тези кампании. И те не трябва да са епизодични или периодични, а трябва постоянно хората да имат съзнание, че с даряването на кръв спасяват човешки живот. Но аз мисля, че за момента след тази кампания, която и медиите много широко разпространиха, и колегите от всички ведомства се включиха – и министерства, и областни администрации, и продължават кампаниите – ние ще решим проблема, но нека кампаниите не спират, за да не сме изправени пред подобни ситуации. Може единствено само да се реализира при наличието на достатъчно кръв и кръвни продукти в България.
Водещ: Вървим напред в нашия разговор. Наскоро бяхте с правителствена делегация в Израел и там подписахте едно споразумение за сътрудничество в областта на „Спешната помощ”. Знаем всички как е развита „Спешната помощ” в Израел и, естествено, да ви задам въпроса – къде сме ние, къде са те? Питам ви като материална осигуреност и като реакции при кризи, като природни бедствия и големи катастрофи?
Десислава Атанасова: Аз ще започна малко по-глобално и по-общо. Разбира се, част от четиригодишния план за сътрудничество между България и Израел е насочен към сътрудничество в „Спешната помощ”, но ние ще си сътрудничим и при обмена на информация по лекарствена политика, и в заразните заболявания, и в националните програми ХИВ и СПИН, както и програмите за незаразни болести, и още много други секторни политики. Но конкретно са „Спешната помощ”. Ето, днес темата за „Спешната помощ” беше тема за дебати при президента. Именно ние, национално отговорните политици и експерти, заявихме, че това трябва да бъде наш приоритет, защото „Спешната помощ” в България, за съжаление, не се намира на подобно място, каквато е в Израел. Правим и сме взели конкретни мерки и правим конкретни стъпки за подобряване организацията на „Спешната помощ”, но проблемите в „Спешната помощ” не са само относно техническата обезпеченост. Напротив, линейки има достатъчно в София, но липсват кадри, които да работят в „Спешна помощ”, защото там заплащането е ниско, трудът е изключително...
Водещ: Тежък и отговорен.
Десислава Атанасова: ... тежък, отговорен и няма достатъчно квалифицирани кадри, които да работят там.
Водещ: Когато има ниско заплащане, естествено, че няма желаещи да работят там, въпреки че вие тази година направихте една стъпка за увеличаване на заплатите, но може би все още не може да се преодолее тази инерция.
Десислава Атанасова: Няколко стъпки сме направили и то в няколко посоки. Първо, по отношение на това да бъдат увеличени заплатите в „Спешна помощ”. Да, от 1 юни те са факт – увеличени са с 18%. Втората стъпка, която мотивира хората да работят в „Спешна помощ”, това е промяната в Наредба 34 – възможността на лекарите, работещи в „Спешна помощ”, да специализират абсолютно всички специалности. Това е една огромна възможност, дадена пред тях, особено имайки предвид факта, че имаше години наред, когато бяха обявявани за нулеви години и вече някои от медицинските специалности са доста екзотични и почти няма хора, които да работят определени специалности. Говоря не само за спешна медицина, но говоря за анестезиолози, говоря за патоанатоми, съдебни медици и т.н.
Водещ: Говорихте също така, че ще бъде реорганизирана „Спешната помощ” в София. Имам предвид не само като техническа обезпеченост, а като локации?
Десислава Атанасова: Да. Това е и следващата ни стъпка заедно с г-жа Фандъкова имахме разговори на тази тема, защото в София и в останалите големи градове в страната големият проблем е с бързината на достъп на екипите, поради най-различни причини. Това че тук има задръствания в определени часове, огромен трафик, освен това огромно население и огромна миграция към големите градове, съответно много адреси, малко екипи. Взехме решение, че ще бъдат разпределени на няколко места екипи на „Спешна помощ”, в няколко района на София. Те разбира се са така подбрани – това са Кремиковци, „Студентски”, „Надежда”, „Люлин” и разбира се на „Сточна гара”, където е локализирана и в момента „Спешна помощ”, така че екипите да имат много по-малко време за достъп до адресите. Смятам, че това е една мярка по отношение за бързината за достъп в големите градове. Решили сме да започнем пилотно тук, в София, и надявам се, че ще бъде успешен проект, така че да можем да го имплементираме в други градове. Между другото, вече има решение на Общинския съвет, с което се предоставят безвъзмездно помещения в ДКЦ-та в тези райони за настаняване на екипи на „Спешна помощ”. Смятам, че съвсем скоро организацията по самото техническо обезпечаване, както и разпределението на екипите и на хората, които ще работят ще е факт.
Водещ: Аз ви благодаря за този разговор. Останаха доста незададени въпроси, но запазвам си правото отново да ви поканя, защото, така или иначе, всеки от нас се интересува за своето здраве и лечението на своите близки. Благодаря ви за участието в „Под лупа”.
Десислава Атанасова: Благодаря.
Водещ: Отново ще се видим, предполагам, съвсем скоро, защото темите, така или иначе, за цените на лекарствата, за заплащането на лекарите са актуални и ще продължават да са такива. Това беше и днешното издание на „Под лупа”.