Върни се горе

12.03.2013 г., „Това е България“ 

Водещ:
Г-жо Атанасова, как оценявате избора на служебен кабинет? Министър-председателят, решението на президента на Републиката Плевнелиев. 
Десислава Атанасова:
Първо аз бих искала чрез вашия ефир да поздравя президента за избора на служебен министър на здравеопазването. Разбира се, избора за служебен премиер, човек от дипломацията, мисля, че е изключително удачен, но тъй като се вълнувам най-вече от системата на здравеопазването, смятам да коментирам това назначение. Познавам проф. Петров, миналата година с моя заповед той стана национален консултант по анестезиология, той е Лекар на годината за 2012, един безспорен професионалист. Работила съм с него, така че съм спокойна, че оставям сектора, администрацията и министерството в изключително добри ръце. 
Водещ: Това означава, че когато сте се обърнали за назначения, за неговите назначения, просто сте имали много добро око, и то очевидно не е само при вас, а този избор е направил и президентът на Републиката. 
Десислава Атанасова: Да, безспорно, аз смятам, че се заложи на професионалисти, наистина е най-правилният избор, смятам, че тези хора трябва наистина в секторите, в които ще работят, да осигурят една стабилност, да осигурят приемственост, да осигурят, разбира се, провеждането на едни честни парламентарни избори и вече всеки в своя сектор да довърши това, което е започнато. В сектор здравеопазване има много неща… 
Водещ:
Вие какво оставяте, какво е вашето наследство? 
Десислава Атанасова:
Моето наследство, мога да кажа, че оставям подредено министерство, оставам една добре работеща администрация, работеща сроковете, и администрация, насочена към обслужване на обществото. Оставям много свършена работа през тази една година и на полето на законодателството. И изготвените нормативни актове, и по отношение на лекарствената политика, и по отношение на медицинските дейности, подготовката на медицинските стандарти, и по отношение на оперативните програми. Всъщност трябва да кажа, че безспорно може би най-голямата гордост на мен и моя екип е усвояването на европейските средства. Защото вече 150 милиона лева се реализират по средносрочната рамкова инвестиционна програма на Министерството на здравеопазването, а те обхващат 13 лечебни заведения и тази програма е насочена чрез реализация на европейските средства във високотехнологична апаратура за диагностика на онкологични заболявания. 13 лечебни заведения в България, това са 10 областни многопрофилни болници, три центъра от национално значение, ще имат нова, високотехнологична апаратура. Освен това смятам, че е изключително спокоен е секторът по отношение на лекарствената политика. Знаете, че там направихме промяна в Закона за лекарствата в хуманната медицина, миналата година променихме и подзаконовата нормативна база, с което бяха намалени надценките на търговците на едро и на търговците на дребно с 2 %. Вече има възможност да се извършват служебни проверки на цените на лекарствените продукти през 6 месеца, а не на една година, както беше до миналата. Вече България се реферира със 17 държави – членки на ЕС, и се търси най-ниската цена и вече касата може да договаря всички лекарствени продукти и всички медицински изделия, за която тя плаща, а не само 100 % реинбурсираните от нея. Разбира се, смятам, че огромен успех за нас е инвестицията в човешкия ресурс. Миналата година бяха променени както нормативната база и Наредба 34 за специализацията и продължаващото обучение на българските лекари, така бяха осигурени и с европейски средства на стойност 16 милиона лева инвестиции в това българските млади лекари да продължат своето обучение и специализация. Един изключително голям и важен проект за това да задържим българските лекари тук. По отношение на инвестициите в човешкия ресурс е и друг европейски проект, проектът „Пулс, който е за обучение на всички работещи в системата на спешната помощ. Той е на стойност 6,5 милиона и включва обучението на целия персонал – от шофьорите на линейки до лекарските екипи. Разбира се, не мога да пропусна и това, че миналата година имаме един сериозен успех по отношение на Фонда за лечение на деца, знаете, че там отпадна лимитът от 180 хиляди лева и вече 715 деца през 2012 бяха лекувани за сметка на държавния бюджет и намериха шанс за това да живеят. Разбира се, трябва да обърна внимание, че и националните програми вървят в своя нормален и дори бърз ход. От миналата година имаме нова национална програма за борба с рака на маточната шийка и за първи път се заплаща ваксината за рака на маточната шийка за всички 12-годишни момичета със средства от държавния бюджет. Продължава програмата за поставянето на силанти на най-малките български граждани, пак чрез средства от бюджета. Реализиран е и друг голям проект, който е за скриминг на онкологичните заболявания. Това е проект, които предстои да се разгледа, и който е на стойност 20 млн. лв., и е насочен към скриминга на рака на гърдата, рака на маточната шийка и рака на дебелото черво. И безспорно голям успех по отношение на грижата към пациентите са промените в наредба 38, с която даваме възможност на осем нови диагнози и лечението за тях с лекарствени продукти да се плаща от касата. Там влизат изключително редки заболявания като болестта на Помпе, булозната епидермолиза и още други тежки диагнози, за които досега пациентите не намираха лечение в България с лекарствени продукти, които да се плащат от публичния фонд. 
Водещ: Направихте сериозен анализ на медицинските стандарти, т.е. на какви условия трябва да отговарят медицинските заведения, това изключително много се оценява от пациентите. 
Десислава Атанасова:
Да, безспорно. Това, че бяха преразгледани всички медицински стандарти е от изключителна полза, от една страна, наистина и гарантира качеството на медицинската услуга на пациентите, но и от изключителна полза за лекарското съсловие, защото защитава и техния труд. 
Водещ:
Да, това е двустранен процес и вие поставихте много ясно акцента и за двете страни. 
Десислава Атанасова: Да, безспорно. През цялото време сме работили, така че да имат спокойствие в системата, пациентите да се чувстват удовлетворени от услугата, която получават, и от диагностиката и лечението, а лекарите да се чувстват удовлетворени от работата си. Знаете, че миналата година в рамките на бюджета, който имаше Министерството на здравеопазването, успяхме да повишим заплатите на работещите и в спешната помощ, и в районите центрове на трансфузионна хематология, и в държавните психиатрични болници. Капиталовите разходи, които направихме, така че да създадем по-добри условия за лечение и по-добри условия за работа на лекарските екипи, са на стойност 16 млн. лв. и са в цялата страна, във всички областни болници. Тоест политиката ни наистина е била насочена към това хората, ползвателите и работещите в системата да бъдат максимално удовлетворени от нея. 
Водещ:
И сега идва ред на препоръките към вашия приемник, проф. Николай Петров. 
Десислава Атанасова:
Аз имам само няколко препоръки към него – да продължи това, което сме започнали, защото голяма част от проектите ще бъдат финализирани през следващите месеци, до месец юни. До края на месец юни трябва да приключат всички проекти, които сме стартирали. А трябва да продължи работата по електронната информационна интегрирана система на Министерството на здравеопазването – един проект, за който също много сме говорили, който много дълго сме чакали, който ще даде информация от страна на пациента за това какви медицински услуги ползва, какво финансиране очакват лечебните заведения и каква е хоспитализацията и заболеваемостта в държавата и, разбира се, да продължи работата по диагностично-свързаните групи. А тази работа е на един наистина много сериозен етап, в момента се прави сериозен анализ на това как ще се променят относителните тегла, обучават се кодировчици, започва информационния обмен от лечебните заведения към министерството. Това са проектите, на които държим и които трябва да продължат. Аз мисля, че ще има приемственост и ще има наистина добър завършек на всичко, което сме започнали. 
Водещ: А за какво бихте предупредили проф. Петров? Той все пак си е човек от системата, едва ли много неща са му чужди, но сигурно има подводни камъни.
Десислава Атанасова: Това действително е малко по-труден въпрос, който не съм очаквала, за какво бих го предупредила, но ще му кажа, че трябва да си пази здравето. Действително този пост е труден, този ресор е изключително труден, защото трябва да се отговори на очакванията и на пациенти, на лекарското съсловие. Т.е. решенията трябва да се вземат с консенсус. Може би това ще е предупреждението – да бъде диалогичен, да бъде консенсусен и да се допитва и да разчита на екипа си. 
Водещ: А оттук насетне накъде? 
Десислава Атанасова:
Оттук насетне към предизборната битка. Аз съм човек, който е в редиците на ГЕРБ от нейното създаване и още когато беше сдружение „Граждани за европейско развитие”, учредител съм на ПП ГЕРБ, така че ще участвам в изборите. 
Водещ:
Съжалявате ли, че не успяхте да завършите мандата като правителство? Много неща направихте и като че ли не бяхте оценени. Бяхте там, за което не носите чак цялата вина. 
Десислава Атанасова: Аз мисля, че ще се оцени това, което сме направили. Аз не бих оценила сама себе си, защото съм безкрайно самокритичен човек, смятам, че трябва и колегите, и съсловието, и пациентите да дадат своята оценка за моята работа. Надявала съм се, че не съм излъгала доверието на никого.

Сподели в: