19 януари 2013 г., "Седмицата"
Водещ Кирил Вълчев: Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова в студиото на "Седмицата". Здравейте, г-жо Атанасова.
Десислава Атанасова: Здравейте. Добър ден и на вашите слушатели.
Водещ: Председателят на дружеството на анестезиолозите проф. Николай Петров ви пише тази седмица на вас и на здравната каса с безпокойство от цените, които през тази година ще се плащат на болниците за интензивно лечение. До миналата година това се плащаше от бюджета на вашето министерство, сега вече ще плащате от здравната каса и той дава пример. Недоумение сред професионалистите, казва той, буди въпросът как е възможно интензивно лечение на един тежко болен пациент да е оценено през миналата година от здравното министерство на 500 лева дневно, апрез 2013 г. здравната каса да го оцени на 357 лева. Вие имате ли отговор на този въпрос?
Д. Атанасова: Първо ще започна от там, че вече наистина са гласувани от Министерски съвет цените и обемите на медицинските дейности, които през 2013 г. ще плаща касата.
Водещ: Защото не беше подписан договор с лекарите, затова вие променихте закона.
Д. Атанасова: Точно така, затова се наложи Министерският съвет да ги определи, но те са по предложение и са приети от надзорния съвет на касата. В надзорния съвет на здравната каса има представители не само на държавата, но има представители и на пациентските, и на синдикалните организации, т.е. всички, които са гласували, че това ще бъдат цените и обемите, а тези цени и обеми се определят и след преговори с лекарския съюз, с преговори със зъболекарския съюз...
Водещ: Ама, лекарският съюз изобщо не е съгласен с това. Те също казват, че е абсурд да се намалят толкова парите за интензивно лечение.
Д. Атанасова: Всъщност те изобщо не са преговаряли. Когато бяха поканени, защото през времето, когато се развиваше дебатът ще има или няма НРД и какво ще се случи, ако няма НРД и тези дейности, които досега Министерство на здравеопазването плащаше, преминат в касата, ще ли е възможно лечебните заведения да работят по тях, многократно ръководство на Националната здравноосигурителна касса и самият надзорен съвет канеше на среща Българския лекарски съюз, защото от две години вече текстовата част на НРД се подписва и договаря отделно, и цените и обемите се договарят отделно. Тоест имаше няколко възможности Български лекарски съюз да седне на масата за преговори и да договори такива цени на медицинските дейности, така че националните консултанти, в случая проф. Петров, да не се налага да пише писма на министъра на здравеопазването или на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Водещ: По-големият въпрос, който засяга всички българи, те общо взето знаят, че имат за в краен случай за интензивно лечение добро лечение в България, болниците, интензивните отделения са добри в България. Сега, като им намалите с една трета парите, дали няма да почнат да умират хора, защото не стигат пари?
Д. Атанасова: Първо ще кажа, че вследствие на това, че имаше решение през миналата година на Конституционния съд, изобщо се наложи тези дейности да бъдат прехвърлени в Националната здравноосигурителна каса за плащане. Целият обем от 45 милиона средства за интензивно лечение и реанимация са заложени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Съгласно наредба 40 пък са определени условията и пакета, и дейността, на които трябва да отговарят лечебните заведения, за да имат ниво на компетентност съгласно медицинския стандарт и да могат да работят и да оказват медицински грижи по интензивно лечение, реанимация. Разбира се, трябва...
Водещ: Чакайте да обясним на хората всъщност какво направихте вие. Досега Министерството на здравеопазването плащаше за интензивно лечение, т.е. ако те закарат в болница в безсъзнание, не започват да изследват имаш ли ти здравни осигуровки или нямаш, а те лекуват и държавата от данъците на всички плаща за това. Същото беше с ваксините. За да не сееш зарази, независимо дали си осигурен или не, ти слагат ваксина. Същото беше с ин витро процедурите, защото България иска да насърчи раждаемостта, амбулаторното проследяване на пациенти с психични заболявания, кожно-венерическите болести, онкодиагностиките с ПЕТ скенери. Това бяха неща, които България беше решила, че независимо дали си осигурен или не, ще получаваш тази минимална жизненонеобходима здравна грижа с данъците на всички. Сега вие ги прехвърлихте към здравната каса и вече хората, които са осигурени, почват да плащат за тези, които не са осигурени, с осигуровките им.
Д. Атанасова: Първо да кажем, че не е много коректен примерът, който дадохте - в безсъзнание те закарват в някоя болница и ще плащат всички, защото спешната помощ се плаща от държавата и всички спешни състояния се финансират от държавата. След това, когато се установи диагнозата и съответно лечебното заведение има договор с касата, и работи по тази клинична пътека, така или иначе пациентът бива хоспитализиран по тази клинична пътека и лечебното заведение получава средствата си по договарянето със здравната каса. Да, действително тези дейности бяха прехвърлени за плащане в касата. . .
Водещ: И ако не е бил осигурен този човек, а са положени интензивни грижи за него, сега вече всички други осигурени ще платят от техните вноски за него.
Д. Атанасова: Трябва да кажем, че здравното осигуряване е задължително в България и това смятам, че е един от начините да насърчим хората да се осигуряват здравно, защото. . .
Водещ: Е как, като ще се плати така или иначе? Дали си осигурен или не, ти ще получиш и ваксина, ще получиш и ин витро, ще получиш и интензивно лечение.
Д. Атанасова: Първо, ин витро процедурите и изобщо дейностите по репродуктивната медицина се извършват само на здравноосигурени жени. Това е записано в текстовете, които ние променихме и в закона за здравето, и в наредба 40...
Водещ: А за ваксините, за психичните?
Д. Атанасова: . . . тоест не биха могли да се възползват здравнонеосигурени жени и за тази мярка ни подкрепят абсолютно всички пациентски организации.
Водещ: Така, психично болен?
Д. Атанасова: Психично болен. . .
Водещ: Ако не е осигурен, ще бъде ли платено с парите от касата?
Д. Атанасова: Не, за всички неосигурени лица, които се налага да бъдат хоспитализирани, има заделен финансов ресурс в Министерството на здравеопазването и в Министерството на труда и социалната политика, ако те, разбира се, отговарят на критериите съгласно закона за социално подпомагане.
Водещ: Ама, така, както казвате, аз не разбирам какво сте прехвърлили. Амбулаторното проследяване на пациенти с психични заболявания сте прехвърлили. Преди - осигурен, неосигурен, държавата наблюдава този болен с пари от бюджета на Министерство на здравеопазването. Сега вече ще бъде наблюдаван със здравните осигуровки на всички.
Д. Атанасова: За тези, които са здравноосигурени, а за тези, които. . .
Водещ: Които не са?
Д. Атанасова:. . . не са здравноосигурени има средства в нашия бюджет.
Водещ: Тоест сега вие обяснявате, че всъщност остава бюджет в Министерството на здравеопазването за всички тези неща, които изброихме, за хора, които не са осигурени. Това ли е обяснението?
Д. Атанасова: С изключение на средствата, които са предвидени за асистирана репродукция. Там задължително и само асистирана репродукция се осигурява на. . .
Водещ: Тоест простичко. . .
Д. Атанасова:. . . жените, които са здравноосигурени. За имунизациите, понеже и за тази дейност попитахте. . .
Водещ: Да, да.
Д. Атанасова: Ваксините са по задължителния имунизационен календар. Ваксините се правят на всички деца до 18 години. Всички деца до 18 години съгласно нашето законодателство са здравноосигурени, и то за сметка на държавата.
Водещ: Онкодиагностика с ПЕТ-скенер. Ще бъде ли някой, който не е осигурен, ще може ли да отиде на ПЕТ-скенер?
Д. Атанасова: Да, и затова има предвидени средства. . .
Водещ: И остават в. . .
Д. Атанасова:. . . в Министерство на здравеопазването, но почти всички пациенти, които са с такава диагноза са и с решение или на. . .
Водещ: ТЕЛК.
Д. Атанасова: . . . лекарска комисия или на ТЕЛК.
Водещ: Да, и заради това се водят осигурени.
Д. Атанасова: И те също са здравноосигурени граждани.
Водещ: Добре. Тоест. . .
Д. Атанасова: Тоест. . .
Водещ:. . . целият този дебат, който се провежда, Хасан Адемов, щях да ви цитирам, който казва, че се унищожава смисъла на здравното осигуряване, вие туко-що обяснявате, че всъщност държавата ще продължи да плаща с бюджет на Министерство на здравеопазването на нездравноосигурените за определени жизненоважни дейности.
Д. Атанасова: Точно така. Така че няма никаква драма. С промените, които направихме в закона за здравното осигуряване стана възможно и без подписване на НРД от лекарския съюз, тези дейности да бъдат гарантирани. Защото вие нали си представяте на 1 януари 2013 да няма интензивни грижи, да няма възможност за асистирана репродукция, да няма ваксини.
Водещ: Да, ама тогава става без значение дали си осигурен за тези жизненоважни дейности. Значи, излиза, че ще вземете от моите пари като осигурен, за да ида на ПЕТ-скенер обаче, ако не съм си плащал осигуровките, държавата ще е осигурила пари в Министерството на здравеопазването за същата работа. И така се създават две категории хора - на балами, които се осигуряват, и на такива дето не се осигуряват, но държавата покрива жизненоважните неща като интензивното лечение.
Д. Атанасова: Държавата следва да гарантира на българските граждани именно лечението им при спешни състояния. И да, тя гарантира, защото има български граждани. . .
Водещ: Ама, за едните с техните пари, а за другите с парите от данъци.
Д. Атанасова: Има български граждани, които са наистина на дъното на социалната стълбица и не могат да се осигуряват.
Водещ: Не говорим за тези на дъното, говорим за някой дето има пари, но не се е осигурявал.
Д. Атанасова: Законът за здравното осигуряване е. . .
Водещ: . . . но ще получи интензивно лечение.
Д. Атанасова: . . . много ясен и конкретен. Първо, кога се възстановяват здравноосигурителни права - след като се възстановят всички средства, които са дължими към системата. Освен това и в момента по действащото ни законодателство, след като си здравнонеосигурен или си възстановяваш правата, или си заплащаш стойността на медицинската услуга.
Водещ: Тоест неосигурените ще си платят за интензивното лечение, това казвате.
Д. Атанасова: Да, ако не отговарят на условията, които сме заложили. . .
Водещ: Да, ето това.
Д. Атанасова: . . . или са социално слаби и за тях има бюджет в Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика.
Водещ: Подкрепяте ли това решение на здравната каса - парите от здравни вноски, които не са били изразходени миналата година, да отидат във фискалния резерв? Възраженията, които бяха направени, са, че на фона на ниските лимити за здравни услуги това е абсурдно. Или има направо изключени неща от плащане от здравната каса - протезите или зъболечението. Ами, ако остават пари, дайте да включим и протезите, да включим по още две пломби на човек да му се направят. Защо трябва да се дават парите от осигуровките да се крепи, да се подпомага държавата, а не осигурените?
Д. Атанасова: Първо ще започна оттам, че съгласно закона за бюджета на касата има приходна и разходна част и никога не трябва да има дефицит в този бюджет, и толкова, колкото са приходите, такива трябва да бъдат и разходите. И първия въпрос, който трябва да си зададем - защо се получи така, че в края на 2012 имаше преизпълнение. Причината, едната, е, че вследствие на всички мерки, които предприехме по отношение на лекарствената политика, законодателните промени, бързата работа на комисията по цени и реимбурсиране, даде възможност Националната здравноосигурителна каса да заплати с 22 милиона по-малко средства за лекарствени продукти за домашно лечение, съгласно наредба 10 и съгласно наредбата за цените и реимбурсирането на лекарствените продукти.
Водещ: Това е похвално. Спорът е къде отиват 22-та милиона. Защо трябва да се дадат на Симеон Дянков да си крепи фискалната стабилност, а да не се дадат на хората, които са ги дали тези пари на тези толкова добре управляващи ги хора и да им се сложи по още една пломба на тези хора?
Д. Атанасова: Първо, защото законът за бюджета на здравната каса се приема и всички корекции в него се извършват с решение на Народното събрание. Не е възможно единствено и само надзорният съвет на 28 декември да вземе подобно решение и да разплати 50 милиона лева към различни свои контрагенти.
Водещ: А, тоест това го мислите - тази година да си върнете парите на хората от техните осигуровки в здравната каса и да се предложат още услуги, защото е била управлявана добре касата?
Д. Атанасова: Между другото и при промяната на закона за здравното осигуряване, и при гласуваните обеми и цени на медицинските услуги, освен че се прехвърлиха дейности от министерството в касата, вероятно вие знаете, че през 2013 вече ще има четири нови пътеки, които са изключително важни. Пътеката за лечение на будната кома. За първи път, проблем, който многократно е поставян в България от най-различни пациентски организации, от хора, които са нямали изход. Пътека, която ще бъде свързана с онкологичните заболявания. Пътека за спешни състояния при деца с неустановен произход. Пътека за реконструкция на меки тъкани. Това са все дейности, които ние сме предвидили през 2013 година.
Водещ: Продължаваме с министъра на здравеопазването Десислава Атанасова. Три болници връщат безнадеждно болна. Частен център й предлага експеримент. Става дума за 29-годишна жена, на която три болници в София й отказват грижи. Тя е болна от тежка форма, казват лекарите, в терминален стадий на рак. Всъщност това поставя големия въпрос къде се лекуват тези хора, т.е. те не се лекуват, а къде отиват тези хора, за които медицината не предлага решение.
Д. Атанасова: Да, първо да кажа, че аз лично се ангажирах с този случай. Става въпрос за 29-годишна пациентка, която наистина е в терминален стадий. Направено е всичко възможно - консултации с националния консултант по медицинска онкология, чието становище е било, че химеотерапията при нея би навредила. . .
Водещ: Допълнително.
Д. Атанасова:. . . може би и на други жизнени функции, и единствено се налагат палеативни грижи. Наистина проблемът е там, че до момента няма медицински стандарт за палеативни грижи. Миналата година през септември с моя заповед създадох работна група, която да изработи такъв медицински стандарт. . .
Водещ: Смисълът какъв е от този стандарт? Въпросът е, че болниците всъщност нямат начин, по който да получават пари за това, че ще се грижат за такъв човек, това ли е?
Д. Атанасова: Смисълът в медицинските стандарти е първо да се определят условията, на които трябва да отговарят тези лечебни заведения - наличие на апаратура. . .
Водещ: А тези всички хосписи в момента как съществуват?
Д. Атанасова: . . . в случая всъщност това е без значение, но наличие на достатъчно медицински персонал и т.н. И в момента се плаща за палеативни грижи на лечебните заведения, само че сумата е твърде непривлекателна. Затова и има толкова малко лечебни заведения, които осъществяват такива палеативни грижи. Например Военномедицинска академия имаше преди такъв договор, но ръководството прецени, че само и единствено се трупат задължения, ако се осъществяват тези палеативни грижи. Тоест пак. . .
Водещ: Месечно, съм чувал, че става дума за. . . частните хосписи взимат примерно стотици, даже към хиляда лева минимум е цената за такова нещо. А колко плаща. . . колко се плаща иначе от. . .
Д. Атанасова: Да, това е безспорно. Ами, съвсем малка е стойността на процедурата, която се плаща. Тя е ежедневна грижа. Но фактът, че трябва да намерим начин да бъдат разкрити много повече такива услуги и те да бъдат гарантирани със средства. . .
Водещ: Това ще го направите в държавните болници.
Д. Атанасова: . . . от бюджета на държавата чрез Министерство на здравеопазването и от касата е очевиден. Да, трябва да го направим. Тези хора не трябва просто да бъдат оставени да се справят сами, те и техните семейства. Ето тук държавата трябва да се намеси и трябва да помогне.
Водещ: Това кога?
Д. Атанасова: До началото на февруари трябва да е готов медицинският стандарт, и веднага след това ще дадем възможност на лечебните заведения да подават своите документи, за да могат да подписват договори и съответно да оказват. . .
Водещ: Тоест вие казвате, че още тази пролет в държавните болници. . .
Д. Атанасова: Това са моите амбиции.
Водещ:. . .в общинските болници. . .
Д. Атанасова: Да.
Водещ: . . . ще се появят отделения за. . . които ще са като хосписи за хора, които няма надежда за тях, но те ще могат да остават там да се грижат за тях.
Д. Атанасова: Това са моите амбиции. Неслучайно и част от проекта по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и "Регионално развитие", където средствата за това в голяма част от общинските болници да бъдат изградени такива отделения за долекуване са насочени към тази тема - да има места, в които да се приемат хора в терминален стадий, на които да се оказват именно такива палеативни грижи.
Водещ: Друг тежък въпрос е свързан с превенцията на тези заболявания. Всъщност България отделя като че ли най-много средства за терминалния стадий на онкологичните заболявания, той е и най-скъпият. Там се дават страшно много пари за много скъпи лекарства, които пари, ако се дадат по-рано за откриването на онкологичните заболявания, ще излиза много по-евтино.
Д. Атанасова: Да, и тази тенденция вече я преодоляваме. Това става чрез реализирането на два големи проекта. Единият проект се казва "Спри и се прегледай". Той е насочен именно към превенцията на онкологичните заболявания, става въпрос за скрининг на рака на маточната шийка, рака на гърдата и рака на дебелото черво. А този скрининг. . .
Водещ: А къде да спрат тези хора?
Д. Атанасова: . . . ще се осъществява в лечебни заведения в цялата страна, а не определени с административен акт. До 23 януари трябва да е готов вече националният скринингов регистър, в който ще се въвеждат всички данни. След това, вторият етап на този проект е всички, които са в тази застрашена фокус група, да бъдат уведомявани и канени на профилактичен преглед и, разбира се, последният етап е осъществяването на тези прегледи. Ние ще дадем възможност на всички лечебни заведения и всички лекари специалисти да могат да ги осъществяват, да попълват данните в националния скринингов регистър, така че в България да има яснота каква е заболеваемостта.
Водещ: Ама, то трябва да има апаратура, която да е сложена на определении места.
Д. Атанасова: Безспорно, в тази връзка е и най-големият проект в Министерство на здравеопазването за 148 милиона за оборудване с апаратура за диагностика и лечение на онкологичните заболявания. И тук наистина благодарение на това, че екипът на министерството последните няколко месеца работи денонощно и екипите на тези 13 лечебни заведения, които ще получат тази апаратура, ще е факт през 2013 наличието на високоспециализирана медицинска апаратура. 13 лечебни заведения получават най-висок клас линейни ускорители, радио хирургия и всичко необходимо за това да се гарантира медицинската помощ на българските граждани.
Водещ: Точно във всичко необходимо влизат консумативите. Решихте ли проблема с ПЕТ-скенерите, които нямаха изотопи и България ги караше с един самолет някъде от централна Европа, не си спомням откъде, мисля, че от Унгария, което беше някакъв абсурд. Всяка сутрин ходи самолет до чужбина, за да докара банки с този изотоп, за да може да работи машината във Варна, а в София имаше машина, която не работеше, точно защото нямаше изотоп.
Д. Атанасова: Ами, сега може във вашия ефир да съобщим новината, че в началото на февруари, може би на 1 февруари, ще бъде открита апаратурата, така нареченият циклотрон, който произвежда изотопи, за първи път в България в болница "Света Марина" във Варна.
Водещ: Там където е основният, един от основните апарати.
Д. Атанасова: Там по европейския проект е предвидено закопаването на два линейни ускорителя, които трябва до края на месец май и началото на юни да бъдат доставени, тоест намираме и търсим всякакви...
Водещ: Чакайте само да свършим с тази тема. Планът обаче беше, доколкото съм говорил със специалисти онколози, те смятаха, че трябва на две места в България да има такъв...
Д. Атанасова: Да, такъв е планът.
Водещ: ...апарат.
Д. Атанасова: Може би знаете, че има един проект на БАН, с който България също се ангажира. Бяха дарени средства от американското посолство, от българската държава именно отново за изграждане и на такъв циклотрон, който ще работи не само за медицински нужди, но ще работи и за нужди на науката.
Водещ: Това ще е вторият.
Д. Атанасова: Да, и ще е тук в София.
Водещ: В София, а тази година ли ще стане той?
Д. Атанасова: Надявам се да стане тази година.
Водещ: А от февруари вече България сама ще произвежда изотопи във Варна.
Д. Атанасова: На 1 февруари ще можем да открием апаратурата.
Водещ: През седмицата говорихте за стандарт за управление на болниците, така че всички те да управляват по един и същи начин процесите. Това по повод на похвалите, които сипете за управлението на болница "Света Анна", където впрочем открихте точно център... обновление на отделението по анестезиология.
Д. Атанасова: Да, така е, няма стандарт в системата на здравеопазване по отношение на управление на лечебните заведения. Говоря за стандарт не само за достатъчна ефективност на разхода на публичните средства, които постъпват, но и по отношение на управление на човешките ресурси - продължаващото обучение, инвестицията в човешки ресурси, инвестицията в апаратура. Именно считам, че трябва в този стандарт да бъдат записани добрите практики, там където ги има, а лошите практики, които трябва да бъдат преодолявани, така че всяко лечебно заведение в България, което е държавна 100 процента или над 51 собственост в капитала на дружеството да се управлява по един и същ начин.
Водещ: Кога ще бъде въведено това, да го наречем, ИСО за управление на болници?
Д. Атанасова: Ами, в момента работим по него заедно с Министерство на финансите, с експерти, с Агенцията за държавен финансов контрол, с експерти от Сметната палата, именно защото това са хората и екипите, които забелязват празнотите или липсата на законосъобразност при определени решения и действия от страна на лечебните заведения.
Водещ: Ще стане ли ясно да края на мандата ви колко болници ще останат в България, финансирани от здравната каса и на какъв принцип?
Д. Атанасова: Ще започна от там, че съгласно Закона за здравето ние трябва да определим в националната здравна карта брой на дейности на високотехнологичните методи, и този срок почти изтича, той е 6-месечен срок. Така че съвсем скоро ще бъде оповестено как ние считаме и не само ние като екип, но и цялата статистика, и всички проучвания, и национални консултанти, които са дали становище за това на какъв брой население при каква заболеваемост колко високотехнологични методи за диагностика и лечение са необходими.
Водеща: Това ще го направите преди изборите?
Д. Атанасова: Да. Ние почти сме готови и аз смятам, че...
Водещ: И не се опасявате, че като кажете на два града, които в момента имат болници с определени отделения, които ще попаднат в категорията, как ги наричате вие, високотехнологични, които смятате, че е нецелесъобразно да се харчат пари там, защото има друг град на 30 километра, в който е по-добре да се съсредоточат и кадрите, и техниката, не се притеснявате, че тия хора от това градче няма да гласуват за вас?
Д. Атанасова: Само да обясня следното - високотехнологичните методи това са кардиохирургията, това са инвазивната кардиология, това са определени дейности в неврохирургията, например ендоваскуларната терапия, това са . . .
Водещ: А, няма да, няма да направите по-широката карта, в която да кажете колко хирургии, например общи хирургии, коремни хирургии, трябва да има България. Няма да го кажете преди изборите.
Д. Атанасова: Тази национална здравна карта и в момента е факт. Тя е определена съвсем неотдавна - първо след като са заседавали областните здравни комисии и са определили техните приоритети и наличие на лечебни заведения, специалисти и апаратура, след това бе одобрена и националната здравна карта и ние сега ще определим националната здравна карта по отношение на високотехнологичните методи. Нещо много важно . . .
Водещ: Това ще бъде картата на болниците на България?
Д. Атанасова: Аз считам, че по отношение на високоспециализираните и технологични методи тя трябва да бъде задължителна.
Водещ: Аз ви питам за другите методи, защото една от тезите е, че България има много болници и разпилява парите си за здравеопазване.
Д. Атанасова: Така или иначе в момента Законът за лечебните заведения е такъв, и ние го прилагаме като такъв.
Водещ: Няма да го променяте, то и преди изборите направо звучи невероятно да го промените.
Д. Атанасова: Смятаме, че следва да се промени по отношение на високотехнологичните методи за диагностика и лечение, което е стъпка в тази посока.
Водещ: Тоест ще направите по-малко такива - то това ще е идеята, няма да отворите нови, ще направите по-малко например кардиохирургии в България.
Д. Атанасова: Не, ще посочим минималните и максималните възможности на лечебните заведения съобразно заболеваемостта и населението на Република България, наличието на медицински специалисти и наличието на 24-часово обслужване при спешни състояния и необходимата апаратура, така както е съгласно медицинските стандарти.
Водещ: Има ли район вече, който е пред грипна епидемия?
Д. Атанасова: Не. Все още не. Грипната епидемия в България все още не е започнала. По данни на националните консултанти по епидемиология и инфекциозни болести през миналата седмица са регистрирани около 83-ма на 10 хиляди души заболели от грип.
Водещ: А епидемия колко е? За да стане епидемия, колко трябва да са?
Д. Атанасова: 200 на 10 хиляди души е вече обявяване на грипна епидемия.
Водещ: Има две възможни тези. Аз съм чувал много хора казват – сега ходят и обикалят, включително вашите експерти доктор Кунчев, доктор Кожухарова, ходят и обикалят колко страшен грип идва, за да плашат хората да ходят да си слагат тия ваксини, за да печелят фармацевтичните компании. Това е едната възможна теза. Това всяка година се играе. Другата възможна теза е, че ако това наистина е така, защо България не инвестира и да сложи, не е толкова скъпа всъщност една ваксина, да сложи поне на всички деца, всички възрастни хора задължително ваксина?
Д. Атанасова: Ами, първо, наистина очакванията през тази година на експертите са грипът и грипната епидемия да протекат малко по-интензивно, отколкото през 2012. В никакъв случай обаче не трябва да всяваме някакъв страх у хората. Тази грипна епидемия протича като всяка друга през предходните години, между 5 и 6 дни. Аз бих искала да кажа, че здравната ни система е в готовност да реагира на предстоящото разпространение на грипа.
Водещ: Тоест?
Д. Атанасова: Изпратили сме указания за това регионалните здравни инспекции да направят преглед на своите планове за действие при евентуални такива действия при епидемия, да има мерки и разчети, които да включват необходимостта от разкриване на допълнителни болнични легла там, където се налага. Да се направи оценка на поддържаните количества лекарствени средства с оглед недопускане на недостиг, такъв, какъвто е имало през предходните години, както и редица организационни мерки във връзка с недопускане нарушаване на нормалния режим на служителите поради прекалена заболеваемост.
Водещ: Трябва ли да стане задължителна ваксината, респективно платена от държавата, като за тетануса примерно? Да се слага всяка година на, да кажем, всички деца до 18-годишна възраст, всички хора над 60-годишна възраст. Нали, веднага аргументът - това струва пари, обаче на това пък може да се възрази, че по-скъпо струва да ги лекуваш после.
Д. Атанасова: Първо, така или иначе има утвърден задължителен имунизационен календар ..
Водещ: Не, не аз ви питам дали сте да се промени? Ясно е, че го няма в момента. Вие смятате ли . . .
Д. Атанасова: Да, действително трябва да се обсъди въпросът за това колко ще струва на държавата, но не мисля, че тази ваксина трябва да бъде задължителна, тъй като и в момента има най-различни течения в обществото "за" и "против" ваксинирането. Тоест трябва да дадем възможност на хората за свободен избор. Така както за първи път стана възможно да работи националната програма за рака на маточната шийка, а знаете там, че държавата инвестира в тази национална програма и осигурява ваксина за всички 12-годишни момичета против рака на маточната шийка, но тя е абсолютно доброволна и се поставя единствено и само след съгласието на родителите.
Водещ: Тогава по друг начин да ви попитам. Трябва ли държавата да плаща за ваксината на този, който иска да си я сложи, както давате пример с маточната шийка? Нали тия хора не плащат за тази ваксина?
Д. Атанасова: Не плащат, но това е по отношение на превенция на едно изключително сериозно онкологично заболяване.
Водещ: А ако слушате доктор Кунчев за грипа, като заговори колко е страшно, и то е значимо заболяване. Освен това съм чувал, че от грип се умира, нали, гледам, че в Ню Йорк тази седмица са въвели извънредно положение за грипна епидемия.
Д. Атанасова: Да, регистрирани са такива случаи по света.
Водещ: Така че ключовият въпрос е според вас трябва ли да се върви в тази посока грипната ваксина да стане безплатна за тези, които искат, защото вече си развихте тезата за доброволността?
Д. Атанасова: Не, не мисля.
Водещ: Не мислите. Всеки да си я плаща.
Д. Атанасова: Да.
Водещ: Имат ли запас от ваксини за птичи грип? Правим преход, защото сега ще включа вашия предшественик Божидар Нанев - той, знаете, работи в чужбина, откакто вече не е министър, но преживя доста покрай купуването на тези ваксини за птичия грип и поводът да го включа е, че оправдан беше в края на миналата година.
Д. Атанасова: Да, Министерството на здравеопазването има достатъчно налични количества. Във всички регионални здравни инспекции има достатъчно запаси, така че няма място за тревога сред населението.
Водещ: Не, то тревогата може и да е в друга посока - че се купуват страшно много ваксини, които им изтича срокът на годност. Неговата история със сигурност я знаете. Англичаните са го натискали да им купи техните вече с изтичащ срок на годност ваксини и са му ги давали на половин цена, и нашата прокуратура решава, че това е повод да го атакуват за престъпление, че е купил ваксини не с изтичащ срок на годност, но по-скъпи. Та всъщност сега България сигурно ще изхвърли много от тези ваксини за птичия грип.
Д. Атанасова: Така или иначе държавата трябва да гарантира достатъчно количество при евентуална грипна епидемия...
Водещ: А може ли като англичаните да ги продадем на някоя друга държава, както те? Правите ли въобще такива неща?
Д. Атанасова: Не сме обмисляли за момента такъв вариант.
Водещ: Защото тяхната схема явно е тази. Малко преди да изтече започват на натискат по-неразвити от тях държави да им изкупят ваксините уж по-евтино, ама да не са капо, както се казва, съвсем на нула.
Д. Атанасова: Така или иначе предпочитаме да гарантираме на всички български граждани, че при една евентуална грипна епидемия ние ще имаме възможности за реакция, така че да не се притесняват.
Водещ: Подкрепяте ли референдум за забраната на тютюнопушенето? Това също е идея, която сега беше вкарана последните дни от СДС.
Д. Атанасова: Три пъти "не".
Водещ: Три пъти "не".
Д. Атанасова: Три пъти "не". Има в момента действащ закон, така или иначе той се прилага. Направени са над 100 хиляди проверки. Няма нужда от референдум "за" или "против" тютюнопушенето. Безспорно е, че не трябва да се отменя забраната. Аз съм го казвала нееднократно. Заявявали са го и колеги от правителството, и премиерът, и народни представители. Двете комисии на Народното събрание отхвърлиха предложенията за промяна на Закона за здравето. Тоест моята позиция остава непроменена.
Водещ: Ще ни изненадате ли как ще гласувате на референдума за "Белене" другата неделя?
Д. Атанасова: Аз ще гласувам с "не".
Водещ: Три пъти "не".
Д. Атанасова: Веднъж само.
Водещ: Както каза премиерът. Добре. Десислава Атанасова, министър на здравеопазването, гост на "Седмицата" на "Дарик" радио.