04.02.2013 г., "Тази сутрин"
Водещ: 1992 г. новооткритите ракови заболявания у нас са били 26 000 за една година. Последните данни обаче са за 34 000 души. Рязко се увеличава броят на онкологичните заболявания у нас според специалисти. Днес е и Световен ден за борба с рака. Това ще е една от темите на разговора, който предстои сега.
Водеща: С министъра на здравеопазването Десислава Атанасова. Добре дошли.
Водещ: Здравейте.
Десислава Атанасова: Добро утро.
Водеща: От тук да започнем.
Десислава Атанасова: Да, действително, в рамките на Европейската седмица за борба с рака, днес е Световният ден за борба с рака – наистина бич на съвремието ни. Над 300 000 вече са болните от онкологични заболявания и, слава Богу, нашата държава вече реагира, като започнахме с изграждането на модерни центрове на диагностика и лечение на онкологични заболявания. Нещо, което в продължение на много години не се е правило, сега имаме възможност с европейски средства да постигнем. 148 милиона лева по европейско финансиране са именно с насока и концепцията на България за по-добро здравеопазване – инвестиция в апаратура за диагностика и лечение на онкологични заболявания.
Водеща: Имат ли обаче всички хора достъп до тази апаратура? Те са… Апаратурата обикновено е в големите градове или в големия град. Не знам – в София и в кои големи градове има сериозна апаратура? Имат ли хората достъп наистина?
Десислава Атанасова: Тринайсет лечебни заведения ще се възползват от този проект в цяла България. Действително, големите градове – това са областните и университетските болници. Но така или иначе, единствено там има и специалисти, които да работят с тази високотехнологична апаратура.
Водещ: Достатъчно ли са тези специалисти? Друг голям проблем е, че висококвалифицираните кадри рязко намаляват – патоанатоми, съдебни лекари, анестезиолози, детски лекари, микробиолози, хирурзи.
Десислава Атанасова: Многократно сме говорили на тази тема и сме отчели защо, каква е причината, защо се случва така. На първо място, привлича ги, разбира се, свободният европейски пазар, където могат да вземат далеч по-добро възнаграждение. Така или иначе, цяла Европа е поставена пред такъв проблем. Необходими са над 2 милиона лекари за Европа и в момента редица европейски страни изпитват такива затруднения от висококвалифицирани кадри. На второ място, доскоро имаше проблеми с Наредбата за специализация и продължаващото обучение. Тези проблеми вече са преодолени. Още през 2012 г. направихме промени в Наредба 34 за специализацията и сега могат да специализират всички медицински специалности работещите в спешните центрове без приемен изпит. За останалите сме осигурили дори европейско финансиране. 16 милиона - един грандиозен проект, ще влязат в това обучение на българските млади лекари, които желаят да специализират. Този проект в момента тече.
Водеща: И големият въпрос, който на много хора може да им прозвучи като клише, но профилактиката – съвети? Женските, най-често срещаните онкологични женски заболявания, могат с профилактика да бъдат хванати навреме и да не се развие болестта.
Десислава Атанасова: Точно така. Това е становището на всички лекари, че всяко едно онкологично заболяване, дори най-тежко, ако бъде разбрано навреме състоянието на пациента, винаги може да се преодолеят последиците. Такъв проект, пак за профилактика и превенция на онкологичните заболявания, също стартира. От 1 март започват профилактични прегледи по три направления – рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво, също един голям европейски проект на стойност 20 милиона лева.
Водещ: Колко хора ще обхване?
Десислава Атанасова: Хиляди.
Водещ: Може ли всички да минат?
Десислава Атанасова: Не, фокусирали сме се върху рискови групи, определени, разбира се, според възрастовата граница, според населените места, защото има различна заболеваемост в различни райони. Но този проект обхваща хиляди българи и целта му е първо да ги запознае с рисковете от онкологични заболявания и на второ място, разбира се, да ги предпазим.
Водеща: Добре, но все пак, културата за превенция каква трябва да бъде? Дайте пример със себе си – колко често си правите профилактични изследвания? Кажете, ето примерът на здравния министър мисля да стигне до повече хора.
Десислава Атанасова: Аз съм много редовна в профилактичните прегледи. Правя си през шест месеца профилактичен преглед.
Водещ: На всеки шест месеца?
Десислава Атанасова: Да.
Водещ: Един въпрос, който… поради спецификата на нашата работа, познаваме всички здравни министри и винаги го задаваме. Няма министър здравен, за който да не е трябвало да питаме – липса отново на лекарства за онкоболни. Миналата седмица имаше съобщения за проблеми на много места, и чуйте какви спекулации на пазара са се образували заради липсата им. От пациентски организации съобщиха за „Иринотекан” от 31 лева, който струва, го продавали за 134 лева. „Оксалиплатин” от 17 лева – 167 лева. Лекарство, което е 50 – за 106 лева. Става спекула на пазара заради липсата на…
Десислава Атанасова: Не, аз мисля, че тук имаше спекулации в една медия, че са увеличени 100% цените на лекарствените продукти, и това беше вестник „Дума”. Затова нося…
Водещ: Това вярно ли е?
Десислава Атанасова: Не, не е вярно. Затова нося извадка от позитивния лекарствен списък каква е била цената към 19 декември 2012 г. и каква е цената към 29 януари 2013 г.
Водеща: На тези, изброените от Виктор?
Десислава Атанасова: Точно така. Ето, вие можете да погледнете колко е струвал този продукт.
Водещ: „Иринотекан” – тук пише 31,90 лева, че е скочил на 134 лева.
Водеща: 105 лева струва…
Десислава Атанасова: Всички тези продукти, които нося като извадка от позитивната лекарствена листа…
Водеща: „Гемцитабин”.
Десислава Атанасова: … са качени на сайта на Министерство на здравеопазването и това го правим заради публичност и откритост, и съгласно закона.
Водещ: Твърдите, че такава спекула в цените няма, така ли?
Десислава Атанасова: Абсолютно. Ето, сравнете например този продукт, който е от 1000 милиграма…
Водеща: Тук струва 105 лева.
Десислава Атанасова: … в момента струва 50,56 лева. Следващият продукт, който е от 200 милиграма…
Водеща: Тоест обратна пропорция?
Десислава Атанасова: Точно така.
Водеща: Не е бил 50 и е станал 105, а е бил 105 и е станал 50 – това твърдите?
Десислава Атанасова: Точно така. Да. 21,07 – вече струва 10,11 лева.
Водещ: Има ли ги лекарствата – големият въпрос тогава, по болниците? Знам, че ще кажете, че е тяхна отговорност, обаче ако болниците не се справят, какво правят болните?
Десислава Атанасова: Когато болниците не се справят, се намесваме ние, намесва се държавата. Такъв казус имаше миналата седмица с липсващи два продукта. От единия – „Петфлуорацил”, който е най-използваният за борба с онкологичните заболявания, наистина имаше технологичен проблем и той все още съществува – промяна на производствената линия на заводите в Австрия, но успяхме да осигурим 24 000 дози, които са внесени вече на българския пазар и се разпределят между лечебните заведения. Другият продукт…
Водещ: В момента има ли липси? В момента, тази сутрин, в 8.20 часа?
Десислава Атанасова: В момента няма липса на тези продукти. В момента за другия, „Оксиплатин”, предстои доставка, но вече започват регулярните доставки. Имайте предвид, че наистина е отговорност на лечебните заведения да провеждат процедурите по обществените поръчки и да договарят ритмично доставки.
Водеща: Гледам… Вижте какво пише отдолу под нас – „Здравни реформи”. Защо за четири години близо ГЕРБ се отказа от здравните реформи – онези, генералните, които и вашият предшественик обясняваше? Най-малкото, няма да има пътеки, ще има едни такива диагностично…
Водещ: Свързани групи.
Десислава Атанасова: Свързани групи.
Водеща: Свързани групи. Защо се отказахте, защо не се довърши това, за което се говореше?
Десислава Атанасова: От диагностично-свързаните групи не сме се отказали в никакъв случай.
Водеща: Ама за някакъв следващ мандат май ще стане?
Десислава Атанасова: Действително много работа трябва да се свърши, за да бъдат въведени. И в момента от Националния център по здраве и анализи работят по въвеждането на диагностично-свързаните групи. Да, вярно е…
Водеща: За хората, които не са наясно за какво говорим – парите да вървят след болестта, а не болестта да бъде сложена в някакъв калъп, и я стигнат парите, я не стигнат.
Десислава Атанасова: Да, точно, съвсем добре го обяснихте. Не сме се отказали. Просто техническата подготовка на всичко това, да бъдат въведени, изисква прекалено много време. За съжаление, проблеми, които са трупани над 20 години в тази система, наистина не могат в рамките само на един мандат да бъдат решение. Знаете ли, в петък, събота и неделя бяхме в Търговище, Разград, Варна. Там направихме ремонт на отделения, които не са ремонтирани, откакто е построена болницата. В Търговище от 1964 г. не беше правен никакъв ремонт на тези отделения – това са 40 години! В Разград – от 1965 г. Във Варна, откакто има вътрешно отделение в болница „Света Анна” не беше правен ремонт – повече от 30 години!
Водеща: А останали ли са специалисти да работят в тези отделения?
Десислава Атанасова: Да, специално в тези отделения, където има инвестиции и които направихме ние, има специалисти, които да работят.
Водещ: Но – нали знаете, че журналистите винаги търсят едно „но” – виждаме усилията, свързани с реновиране на болници, на отделения и т.н. Това обаче не ни убеждава, че здравеопазването е приоритет. Най-малкото защото ние сме държавата, която отделя най-малко пари от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване, или поне такава класация разгледах – 4%, 4,1-4,2%, докато в много европейски държави процентът е 7-7,5. Това означава, че като цяло здравеопазването не е приоритет за нашия бюджет. И министър Дянков, който каза, че реформи няма, не си ли противоречи по този начин – малко пари, пък…
Десислава Атанасова: Тази година за здраве са отделени най-много средства от всички бюджети досега – 3,4 милиарда.
Водещ: Вие говорите за абсолютната стойност. Но процентът от брутния вътрешен продукт показва, че здравеопазването не е приоритет.
Десислава Атанасова: Напротив, аз мисля, че ние не трябва да разчитаме само на бюджетни средства. Затова търсим и най-различни европейски програми и наистина успяваме да ги реализираме. Докато преди няколко години бяха спрени всички еврофондове и единствено и само се разчиташе за реконструкция и обновяване и на болниците на бюджетни средства, сега вече не е така. И не само. Има много мерки, които са свързани, както ви казах, с обучението на лекарите. В момента тече и един проект, който е за спешната помощ, на стойност 6,5 милиона, който е за обучение на всички работещи в спешната помощ – от шофьора до лекаря. Това обучение се провежда в „Пирогов”. Проектът, за който ви казах, за 16 милиона – за специализантите. Проектът за скрининга на онкологичните заболявания – 20 милиона, дошли от Европа, европейски средства.
Водещ: Виждаме това, с европейските пари го виждаме. Но от националния бюджет?
Десислава Атанасова: 148 милиона – за реконструкция с фокус диагностика и лечение на онкологията. Това са все усилия, които трябва да бъдат оценени. И наистина, в рамките на няколко месеца са реализирани тези проекти.
Водещ: Въпросът е в друго. Не е задължително да имате успех в усвояването на европейски пари. Дали държавата има приоритет или сред всички 27 ние отделяме най-малко от брутния си вътрешен продукт за здраве. Защо е така, не трябва ли да се промени и този показател?
Десислава Атанасова: Когато правим оценка на това, трябва да видим и нашата държава, в каква ситуация е икономиката ни и в тази световна икономическа криза колко средства можем да отделим. Трябва да кажем, че с тези 8% здравни осигуровки, колкото средства бъдат събрани, толкова се отделят за здраве. Многократно сме говорили с вас и за неосигурените пациенти, многократно сме говорили и за това – видях и анонса – защо касата не плаща всички медицински изделия, а плаща само някои. С 8% здравна вноска имаме достатъчно добър основен пакет, т.е. такъв, който да покрива основните нужди.
Водеща: А колко да стане тая вноска? Разчитам в думите ви, че е малко тази вноска.
Десислава Атанасова: Тази вноска – 8%, за тази година също я запазихме. Но непрекъснато има натиск за това да се плащат повече лекарства, да се плащат по-добре клиничните пътеки за момента или диагностично-свързаните групи в последствие, да се плащат повече медицински изделия от касата. Но за първа година, например, в Закона за здравното осигуряване заложихме възможност не само лекарствените продукти да се договарят от здравната каса, но да се договарят и медицинските изделия. Тоест ако се постигнат едни много по-добри договорености, ще има възможност не само определени медицински изделия да се поемат от касата, а много повече.
Водеща: А докъде стигна борбата ви със здравно неосигурените, т.е. тези, които ползват медицинска помощ в България, но не се внесли един лев в тази система?
Десислава Атанасова: Знаете, че имаше редица предложения за това как да се повиши събираемостта. Някои от тях изобщо не бяха приети от Народното събрание. В крайна сметка, в момента под 1 милион са здравно неосигурените български граждани. Все още…
Водеща: В тях влизат и тези, които живеят в чужбина.
Десислава Атанасова: Да, тези, които живеят в чужбина… Все още не са категорично отделени групите на тези, които трайно са напуснали България, тези, които са неосигурени някъде навън и са без трудов договор - работят на черно и живеят без адресна регистрация, и тези, които са социално слабите граждани. За социално слабите граждани има механизъм, по който да ги подпомогнем – чрез бюджета на Министерство на труда и социалната политика и чрез агенциите за социално подпомагане. Така че те се лекуват за сметка на държавата.
Водещ: Още малко статистика. Мъртвораждаемост – 7,8% срещу 4% в Европа. Детската смъртност – два пъти по-висока, отколкото в Европейския съюз. Продължителността на живота, очакваната – 73 години, с шест години по-ниска от тази за Европейския съюз. Много комплексни фактори има, но все пак, смъртността и липсата на прираст се очертава да е много, много сериозен проблем, включително и демографски, за следващите десетилетия.
Десислава Атанасова: Да, сериозно внимание трябва да се обърне на демографската криза, защото наистина статистиката в никакъв случай не е положителна. Ние се опитваме наистина да влагаме много средства. Първо, да започнем от реконструкция и обновяване на лечебните заведения с добри АГ отделения, добри детски отделения. Наистина са на изчезване и педиатрите навсякъде в страната. Това е специалността, от която ще почувстваме остра нужда. Но така или иначе, има и много фактори на околната среда, рискови фактори за здравето на българина. Работим също по европейски проект, за да ги предотвратим – солта в храната, обездвижването на младото поколение, тютюнопушенето и много други рискови фактори. И аз мисля, че тук успяваме. Със забраната за пушене вече имаме своебразна победа. Аз, преди да ми зададете въпроса дали тя ще остане – да, ще остане. Това е политика на цялото ни правителство, подкрепено и от народните представители от ГЕРБ.
Водеща: Доколкото разбрах…
Водещ: Вие спряхте ли цигарите или от време на време запалвате?
Десислава Атанасова: Няма никакво значение в случая.
Водещ: Добре.
Водеща: Вчера здравният… не здравният, а финансовият министър обясни, че общо взето, забраната за тютюнопушене е причината, поради която той ще остане или няма да остане на поста си. Разбрах, ако падне забраната, си тръгва.
Десислава Атанасова: Това го заяви премиерът още в края на 2012 г., в едно интервю, че е готов с оставка, ако се върне забраната за пушенето.
Водеща: Сега сериозно към един от проблемите, които Виктор постави в тази статистика. Четох вчера, че една българска болница в момента се бори, за да спаси плода на едно 12-годишно момиче. Бременно момиче, 12-годишни, лежи за задържане. Не мога да кажа къде точно – мога да направя справка веднага след като тръгнете да ни отговаряте. Но Министерството на здравеопазването, освен Министерството на образованието, което би трябвало да има ангажимент към тази образованост – като става въпрос за детска смъртност, за…
Водещ: Демографски очаквания.
Десислава Атанасова: Проблеми.
Водеща: … едни хора, които очевидно не ходят на лекар и очевидно не внасят вноски, но за сметка на това пък създават деца, които влизат в една друга рискова група, защото знаем, че децата, родени от деца, имат сериозни проблеми и т.н., и т.н. Разбрахте ми въпроса.
Десислава Атанасова: Да, разбрах го. Първо, да кажа, че проблемът с преждевременното раждане сред малцинствените групи - при повечето случаи срещу него трябва наистина да има редица мерки. И то не само от Министерството на здравеопазването, но комплексни – образователно министерство, Министерство на труда и социалната политика. Но нека да кажем, че тук не само държавата трябва да се намеси. Това дете на 12 години - почти на толкова е синът ми, между другото – все пак има родители. Къде е ролята на семейството и семейната среда? Вероятно това е свързано с някакви традиции.
Водеща: Те казват – това е традиция, женим се рано, раждаме рано.
Десислава Атанасова: Да, може и да е така. Но бих казала, че каквото и да направи държавата, за да ограничи подобни неща, ние не можем да се справим без семейната среда. И в момента подготвяме една програма по Норвежкия финансов механизъм. Една от целите всъщност е насочен именно към превенцията на ранното раждане сред малцинствените групи. По този финансов механизъм ще получим пари и за детско здравеопазване, за майчино здравеопазване, за здраве.
Водеща: Какво ще им казвате на тези хора по този механизъм? Как ще им го обяснявате точно, как ще стигнете до тях?
Десислава Атанасова: На първо място, изключително важно е образованието…
Водеща: Колкото и пари да се излеят, ако вербално не е ясно отношението към проблема…
Десислава Атанасова: Затова трябва комплексен подход – образование и работа със семейството.
Водеща: Сега трябва… Да.
Водещ: Една тема, новина от петък ви чета и ще ви помоля да я коментирате. „Здравното министерство – осъдено за отказ да разреши лечение в чужбина. Състав на Върховния административен съд отмени отказ на министъра на здравеопазването да разреши на пациент лечение в чужбина, съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването. През март 2012 г. пациент с миелоидна левкемия подава заявление до министерството за разрешение за извършване на костно-мозъчна трансплантация в чужбина. Специализирана комисия предлага да се разреши такова лечение, предвид особената форма на левкемия и така…, министърът на здравеопазването издава заповед за отказ. Междувременно костно-мозъчната трансплантация вече е извършена и заплатена от пациентката.” Какъв е този случай? И когато нещо не може да се извърши качествено в България, защо трябва отказът да казва „Лекувай се и пробвай в България”?
Десислава Атанасова: Нека да кажем, първо, как работи и Фондът за лечение на деца и Комисията за лечение.
Водещ: Това е за възрастен пациент в случая.
Водеща: Да.
Десислава Атанасова: Да. Защото аз много благодаря на вашата медия, че обърнаха специално внимание на това как работи Фондът за лечение на деца – поканихте директора, който обясни механизма. И само няколко думи да кажа. Всички български граждани могат да се обръщат и трябва да се обръщат първо за помощ от държавата. В този конкретен случай – не мога да го коментирам в детайли, но само ще кажа, че правилата са такива, съгласно наредбата, че ако може да се извърши лечение в България, средства не се отпускат.
Водещ: Специализираната комисия е предлагала да се разреши лечение в чужбина, поради особената форма на заболяването, и другото е, че съдът е осъдил министерството, отказа на министъра.
Десислава Атанасова: Ако за това заболяване няма доказани методи някъде в света, също не се заплаща лечението. За Фонда за лечение на деца мога да кажа, че наистина работи много бързо и много бързо се вземат решенията. Мога да…
Водещ: Какво казахте обаче за този случай – че човекът е бил обречен и се преценява, че дори операция в чужбина няма да го спаси? Това е основание за отказ?
Десислава Атанасова: Не, не, в никакъв случай не мога да кажа подобно нещо, още повече, че аз не съм лекар. Конкретно ще проверя този случай, но при всички случаи, има експерти, има национални консултанти, които дават становище.
Водещ: Които са били за операцията в чужбина.
Десислава Атанасова: Наистина ще го проверя, не мога в момента да ви отговоря. Искам да кажа обаче, че наистина много средства се влагат в това българите да получават качествено здравеопазване навсякъде по света. Знаете и последният случай за двегодишното детенце Емине, което замина, и слава Богу, всичко е наред.
Водеща: Само че там проблемът се оказа друг. Не в липсата на желание от страна на държавата да плати лечението, а в тоталната незаинтересованост, която са проявили от българската болница – тук, софийска болница, след като са поставили страшната диагноза. Никой на тези хора… Ето, виждаме Емине в кадър в момента. Водещ: Емине.
Водеща: Никой на тези хора не им е казал, че има Фонд за лечение на деца в чужбина. Те не са длъжни да знаят, никой не е длъжен да знае. Въпросът е, че има едни специалисти, експерти, информирани хора, които…
Десислава Атанасова: Трябва да го правят.
Водеща: … когато са им обяснили „Тук, при нас не може да стане”, поне да им дадат телефона или да им кажат „Има такова нещо”.
Десислава Атанасова: Да, за съжаление…
Водеща: Това трябва ли с някакви наредби да става, да се задължават болниците да посочва пътя на бъдещо лечение?
Десислава Атанасова: Не става с наредби, както и не става с наредби да бъдат уредени взаимоотношенията между лекари и пациенти.
Водеща: Такъв закон се готви, май - за защита правата на пациентите?
Десислава Атанасова: Да, готви се такъв закон…
Водещ: Сега ще ви помолим да го коментирате, защото четем, че д-р Дариткова го пише – да не могат да ти крещят и да не могат да те нагрубяват.
Водеща: Само да довършим с болниците и с Емине.
Десислава Атанасова: Никога не е имало закон за защита правата и задълженията на пациентите досега в България. Това наистина се прави за първи път. Аз го приветствам. От доста време се подготвя и аз смятам, че ще стане факт до края на този мандат и ще бъде приет от Народното събрание. Но наистина има морално-етични норми, които в какъвто и да е нормативен акт да облечеш, ако те не се спазват, не може държавата да гарантира за тях, че ще се прилагат. Това за болницата – да, безспорно, трябва хората да бъдат насочвани към адекватно лечение, трябва да имат право на второ мнение. На можеш да обречеш наистина едно двегодишно дете за това, че не даваш информация на неговите родители, че някъде в света то би получило адекватно лечение. Водещ: „Жалко за детето” – била репликата, поне цитирана от родителите.
Десислава Атанасова: Това няма как в нормативен акт да го поставим и да задължим лекарите да задължим лекарите да не казват „Жалко за детето” или всякакви други реплики.
Водещ: Да, когато има шанс особено.
Десислава Атанасова: Но пък може с помощта на медиите да направим една много добра кампания за информираност на хората, да знаят, че тези неща са гарантирани от държавата – лечението на деца в чужбина по Фонда за лечение на деца. И аз мисля, че това е един от най-големите ни успехи, защото това беше първото решение, което Министерски съвет прие след като станах министър, а именно, отпадането на лимита за лечение на деца в чужбина.
Водеща: Колко пъти е пресрочен този лимит, който беше наличен, преди да го отпаднете?
Десислава Атанасова: Има лечения на пациенти, които струват над 200 000 евра.
Водещ: Две съвсем кратки реплики по всъщност две огромни теми – евтаназията, дали въобще е на дневен ред, и защо постоянно се сменя шефа на трансплантациите… Агенция ли се нарича?
Водеща: Агенция.
Десислава Атанасова: Агенция по трансплантации.
Водещ: Нон-стоп, някакъв поток тече там - по-голям, отколкото… По-често министрите май не се сменят, отколкото шефовете на агенцията.
Десислава Атанасова: Първо, за евтаназията. Миналата година имаше такъв законопроект за разрешаване на евтаназията. Той не се прие от Народното събрание и в момента, съгласно Закона за здравето, евтаназията не е разрешена. Относно Агенцията по трансплантации – да, действително миналата седмица аз смених директора, защото не се справяше с работата си. Четири трансплантации за миналата година, една донорска ситуация за тази.
Водеща: Ама какво зависи от шефа на Агенцията по трансплантации, когато хората очевидно не правят такива донорски акции в тежки моменти за техните семейства или когато няма донорска ситуация, както го наричате?
Десислава Атанасова: Зависи, защото е много важна координацията между донорските бази, Изпълнителната агенция по трансплантации и трансплантационните екипи. Напротив. Миналата седмица дори говорихме и с проф. Владов, който е национален консултант по трансплантология, и който казва, че на практика има донорски ситуации, които не се съобщават, и няма кой да свърши работата.
Водещ: Да се възползва. А има ли опропастени случаи, в които близките на човек са дали „Да” за органите…
Водеща: Или изобщо не се е стигало до такава ситуация?
Десислава Атанасова: Не, не, не, не говорят, просто никой не е говорил с близките в този момент.
Водещ: А, никой не ги пита дали са съгласни да дарят органи…
Водеща: Да.
Десислава Атанасова: Никой не ги е питал.
Водещ: … за чакащи. Колко много хора чакат!
Десислава Атанасова: Да, именно тази координация трябва да се засили, защото финансова дейността е обезпечена много добре. Съгласно наредба на Министерството на здравеопазването се плаща за абсолютно всичко – и за координаторите на екипите, и за експлантация, и за трансплантация. Тоест финансов проблем тук не съществува. Трябва обаче да има добра мотивация на тези екипи, трябва да има изключително добра координация, защото времето при трансплантациите е най-важно.
Водеща: Имаше болници-отличници, които в кризисни ситуации съобщават, говорят с близките и веднага прехвърлят нещата към своите колеги – там, където може да бъде направена трансплантация. Сега каква е равносметката? Можете ли да направите някаква равносметка?
Десислава Атанасова: Сега равносметката наистина не е добра. За миналата година – четири осъществени трансплантации от трупен донор.
Водещ: Много е малко, да.
Десислава Атанасова: Това е просто под всякакво ниво, затова си отиде и директорът. Надяваме се, че близките на такива пациенти в мозъчна смърт наистина ще проявят съчувствие и ще направят нещо велико, и ще спасят човешки живот.
Водещ: От мен последен въпрос – ще останем ли без медицински сестри? И това е въпрос, който сме задавали на всички министри, и решение няма – изтичат, изтичат, бягат. Това е.
Десислава Атанасова: Това е въпрос в контекста изобщо на липсата на достатъчно кадри и аз многократно съм заявявала, че това е един от най-големите проблеми на нашето здравеопазване – това, че ги привличат европейските пазари с по-добро заплащане. Знаете, че направих изключително тежки усилия, за да задържа кадрите тук, в България, чрез увеличение на заплатите. От 1 юни - на спешната помощ с 18%, от 1 ноември – с 16,6% на държавните психиатрични болници и кръвните центрове, а от 1 януари, така, както бях обещала – с още 16,6% на кръвните центрове в цялата страна са увеличени заплатите. На фона на бюджета, който има министерството, това са възможностите.
Водещ: Каквато пицата, такива и възможностите.
Десислава Атанасова: Всичко, което е имало като икономии, съм го разпределила като заплати на хората, които работят реално на терен и които се сблъскват ежедневно за спасяване на човешки живот. В здравното министерство през 2012 г. бонуси не са получавани.
Водеща: Добре. Сещам се обаче за една обява, която случайно в една университетска болница извън София видях, на входа на болницата – „Германски клиники търсят медицински персонал”. На обява на университетската болница е …
Водещ: Сигурно не стои дълго тази обява.
Десислава Атанасова: Ами, да, нашите медицински специалисти – и лекари, и сестри, са много квалифицирани, изключително трудоспособни, и затова наистина навсякъде ги търсят.
Водеща: Благодаря ви за това гостуване.
Десислава Атанасова: Благодаря.
Водеща: Министърът на здравеопазването беше наш гост.