6.11.2012 г.,"Тази сутрин"
Водещ: При нас е здравният министър Десислава Атанасова, здравейте.
Десислава Атанасова: Здравейте.
Водещ: И вие имате потвърждение, просто да го споменем, и от директора на болницата, че около 3.30 ч. е настъпила смъртта на българския патриарх, потърсили са ви, за да ви съобщят, предполагам?
Д. Атанасова: Да, съобщи ми тази сутрин проф. Спасов. Мога да кажа само бог да го прости и светла му памет на патриарха.
Водещ: Възможно ли е да се обявява национален траур или нямате идея? Министерският съвет. . .
Д. Атанасова: Това става с решение на Министерския съвет, утре имаме заседание. Вероятно.
Водещ: Ще прецени според ситуацията?
Д. Атанасова: . . . ще се прецени. Да.
Водеща: Блиц ще бъде интервюто ни. Ще трябва в следващите минути да бъдем изключително бързи по три големи теми. Парите в спешната помощ . . .
Водещ: И въобще спешната помощ.
Водеща: . . . и спешната помощ и колко бърза е тя? Малките болници след събитията в Девин, а и не само там. А ще засегна накратко и онзи въпрос за парите, които държавата внася в здравната каса за студенти и пенсионери, и деца. С кое да започнем, от спешната помощ?
Д. Атанасова: Да започнем от спешната помощ. Първо да кажем, че няколко са проблемите в спешната помощ. От една страна, финансирането и възнагражденията на работещите. Може би и на това се дължи, че има много незаети места в спешната помощ и за лекари, и за друг медицински персонал.
Водеща: Тежка работа срещу никакви пари.
Д. Атанасова: Тежка, изключително тежка работа срещу, да, малко средства. Направихме възможното да бъдат увеличени заплатите в "Спешна помощ" и от 1 юни с 18 процента те са увеличени. Другата причина - недостатъчната възможност да работят и да се обучават лекарите в "Спешна помощ". Вече стартира и един проект - "Пулс", който е с европейско финансиране. В "Пирогов" се правят обученията на всички 6500 лекари, фелдшери, медицински сестри, шофьори от "Спешна помощ" от цялата страна. Това обучение ще продължи до края на следващата година и този проект е на стойност 6.5 млн. За специализациите, и преди сме говорили във вашия ефир, че беше променена наредба 34, като дадохме възможност работещите в "Спешна помощ" лекари да специализират каквато и специалност пожелаят, без да има някакъв контролиран избор или административен, и тази възможност сега може да се реализира чрез европейски средства. Миналата седмица 16 млн. лв.бяха спечелени от Министерството на здравеопазването по проект "Развитие на човешките ресурси" за обучение на 1000 специализанти, 1000 български лекари, които ще получават стипендия в размер на две минимални работни заплати и ще се заплаща таксата им за обучение.
Водещ: Опитвате се. . .
Д. Атанасова: Това са. . .
Водещ: Изброявате. . .
Д. Атанасова: Да.
Водещ: . . . различни пари по. . .
Д. Атанасова: Няколко неща.
Водещ: . . . да намерите за обучение за по-добри условия на труд може би. Но самите заплати - явно тези 18 процента не са достатъчни. Четох, че са нужни за размерите на град като София около 80 лекари. Вярно ли е това? А имаме 16 екипа с 16 лекари.
Водеща: Осемдесет. . .
Водещ: . . . екипа.
Д. Атанасова: Осемдесет екипа.
Водещ: Така ли е?
Д. Атанасова: Да. Нужни са много повече, отколкото в момента работят. И поради тази причина и онзи ден гледах един репортаж. . .
Водещ: Дете 40 минути чака линейка.
Д. Атанасова: . . . за линейка, която според близките е закъсняла. Но пък тогава се включиха и на 112 шефът, и д-р Гелев, които обясниха, че линейката с този екип, в който е имало педиатър, е бил във "Факултета" и е нямало възможност в трафика да дойде до адреса.
Водещ: Дори близките не обвиняваха лекаря.
Водеща: Конкретните хора и конкретният екип е направил всичко възможно, това никой не го отрича, включително и близките.
Водещ: Нямало е друг екип обаче.
Водеща: Въпросът обаче е, че на територията на двумилионна с гостите всеки ден София има един екип, който да обслужи дете в беда.
Водещ: В този момент е нямало друг.
Д. Атанасова: По тази тема също сме предприели действия със столичния кмет г-жа Фандъкова. Тази седмица също ще открием един филиал на "Спешна помощ". Имаме амбициозна програма до края на годината филиалите на "Спешна помощ" в София да бъдат 4, да са разположени в четирите краища на София. Открихме вече в Кремиковци такъв...
Водещ: Да се стига по-бързо.
Д. Атанасова: . . . през октомври. Да, тази седмица ще открием в "Люлин", остават "Надежда" и Студентски град, така че екипите да са разположени по-близо до хората, за да се стига по-бързо.
Водещ: Но ще има ли хора за екипите? Иначе филиали е много хубаво да има, и линейки, и апаратура, но хора, които да искат да работят?
Д. Атанасова: Да, безспорно липсата на кадри е най-големият проблем за системата и този проблем трябва да се постави на масата и да се търси решение. Това е и становището и на лекарския съюз, и на всички, които имат нещо общо със системата на здравеопазването - съсловни, неправителствени пациентски организации. Да, и ние правим всичко възможно наистина да попълним необходимите бройки за системата на "Спешна помощ" с редица мерки.
Водеща: Всъщност. . .
Д. Атанасова: Но искам да кажа нещо друго. Четири нулеви години имаше за
специализация. Всички млади лекари предпочитаха да напускат България, да търсят своята реализация навън, а не тук, в страната.
Водеща: Тоест ти си учил 5 години, това да обясним на хората, които не са в гилдията, учил си 5 години, след това нямаш възможността да специализираш, за да работиш като лекар.
Д. Атанасова: Да, при предходния. . .
Водеща: Това на територията на България е невъзможно.
Д. Атанасова: . . . мандат, при един бивш министър, проф. Гайдарски, бяха обявени 4 нулеви години за специализация. Това е катастрофално за системата на здравеопазването.
Водещ: В катастрофално състояние ли е българското здравеопазване, хващам се за думата по повод една декларация на лекарския съюз, в която бяха изброени няколко неща. Милион и 300 хиляди неосигурени, никакъв начин да се вкарат пари, накрая всички ние, които сме осигурени, чакаме, нямаме достъп, направленията свършват, доплащаме си, можем и двамата да ви потвърдим различни ситуации, доплащаме си, въпреки че си внасяме вноските. И в крайна сметка тези, които се осигуряват и поддържат тази система, поддържат и милион и 300 хиляди човека да бъдат обслужени. Брутният вътрешен продукт е най-малък, 4 процента вместо 7 например, колкото искат лекарите. . .
Д. Атанасова: Нека да кажем. . .
Водещ: . . . и накрая нищо.
Д. Атанасова: . . . нещо друго. За бюджет 2013 г. парите за здраве ще са 3 милиарда и 400 милиона, разпределени като средства в касата, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика. Какви са мерките за събираемост. Знаете, че аз бях предложила няколко, Народното събрание не ги прие. Надявам се, че сега и НАП, който е органът по събиране на здравните осигуровки, както пък и касата, който е основният платец чрез нашите здравни осигуровки и финансира лечебните заведения, ще търсят и други механизми. Още през 2010 г. бяха завишени многократно санкциите за това, ако не плащаш своята здравна осигуровка, че те изключва системата. Кога можеш да се върнеш обратно. Но те така или иначе виждате, че. . .
Водещ: Провали се това, не сработи.
Д. Атанасова: . . . събираемостта, която се очакваше. . .
Водещ: Няма я.
Д. Атанасова: . . . е видно, че я няма. Друг е въпросът какъв е профилът на тези здравно неосигурени хора и досега никой не е отговорил на този въпрос. Защото от този милион и 200-300 човека има такива, които трайно не живеят в България, но са в рамките на Европейския съюз, но те са без никаква адресна регистрация. Те нямат валиден трудов договор, който някъде да е регистриран, за да знаем, че работят на друго място в Европа и следва да плащат здравните си осигуровки. За социално слабите - те са една цифра, която държавата знае, защото има възможности. . . И за тази година, и за останалите предходни в бюджета на Министерството на труда и социалната политика винаги се заделят средства за социално слаби граждани, които не могат да заплащат своето лечение.
Водеща: Колко са тези хора, социално слаби, които не могат?
Д. Атанасова: Тези хора са около 250-300 хиляди горе-долу с . . . граждани, които съгласно критериите за социално подпомагане попадат. . .
Водеща: Да.
Д. Атанасова: . . . под критериите на държавата, които е създала и за тях плаща държавата чрез Министерството на труда и социалната политика.
Водещ: Какво глобално ще се промени обаче? Лекарите продължават да бягат, няма медицински сестри, в кръвните центрове вдигнахте им заплатите, но бяха готови всички дружно да хвърлят оставки – във Варна и в Стара Загора.
Д. Атанасова: Аз не мисля, че не . . .
Водещ: Ожилва го човек пчела в Оряхово и умира.
Д. Атанасова: . . . трябва с толкова черни краски да рисуваме системата.
Водещ: Такива са.
Д. Атанасова: Веднага ви отговарям.
Водещ: Петнадесет години ни е назад здравеопазването и по доста методики на лечението, хората отиват в Турция.
Д. Атанасова: Но нека да кажем, че това не се дължи на това, че има някаква държавна политика, насочена към това да фалират общински болници, защото и такова нещо чух, и то от колеги народни представители, което просто като изказване е недопустимо. Ето, ние правим възможното хората да имат болнична медицинска помощ по места. Оряхово казахте за пример. Да, наистина трагичен инцидент с ожиления човек от пчела, но това е било алергичен шок и той не е можело да бъде спасен.
Водеща: Дори, ако е бил на територия на болница с екипи, специалисти, реагирано е светкавично, знаели са какво правят?
Д. Атанасова: Вчера бях в Оряхово, поисках отново допълнителна информация, екипът е направил всичко възможно да спаси този човек. Имат спешни шкафове навсякъде, в центровете за спешна медицинска помощ, екипите са обучени да реагират при такива ситуации. Просто много бързо се е развил алергичният шок и на това се дължи, за съжаление. . . Но пък в Оряхово намерихме решение на проблема със закритата и фалирала общинска болница, която не е фалирала сега, а много назад във времето - през последните три години е трупала задължения. Тази болница е със задължения от два милиона, а същевременно до миналата година никой не търсеше решение на проблема с болницата в Оряхово. Вече имаме кмет, който се ангажира с този проблем, и през лятото общинският съвет на Оряхово взе решение тази болница да стане филиал на болницата. . .
Водещ: Да се вземат мерки.
Д. Атанасова: . . . във Враца. Разкрихме вчера две отделения за болнична помощ. Водеща: По същата схема като девинската към Смолян.
Д. Атанасова: Не съвсем, защото от Девин все още и кметът на Девин, и общинското ръководство, и общинският съвет не са взели решение какво ще бъде това дъщерно дружество, дали ще бъде това лечебно заведение филиал на болницата. . .
Водещ: Ще продължим след минутка.
Д. Атанасова: . . . в Смолян.
Водеща: Връщаме се към разговора с министъра на здравеопазването. Стигнахме плавно до темата за малките болници. Да ви задам и един въпрос, макар че решението е в ръцете на финансовия министър, онези пари, които държава плаща на здравната каса, осем процента, би трябвало да бъдат вече върху 420 лева, а не както да 210 досега. Всъщност финансовият министър се е отказал от намерението и от решението, гласувано 2009 година в Народното събрание, парите, върху които държавата да осигурява студенти, деца, пенсионери, има ли още групи, та парите да бъдат 210, а не 420, нещо, което Народното събрание е решило през 2009. По тази тема какво можете да ни кажете?
Д. Атанасова: През 2009 имаше промяна в Закона за здравното осигуряване, каква да бъде вноската и за децата, и цялата тази група. Тази година със Закона за държавния бюджет се предлага да отпадне като преходна разпоредба тази норма.
Водещ: Това не е ли допълнителна секира. . .
Водеща: Тоест държавата да дава. . .
Водещ: . . . към парите за здраве?
Д. Атанасова: На заседание на здравната комисия заместник финансовият министър всъщност обясни това с грешка в предходните бюджети и …
Водещ: Че е давано повече?
Д. Атанасова: Да, че са давани повече средства. . .
Водещ: Не сме усетили.
Д. Атанасова: . . . за здраве на точно тези групи.
Водеща: И сега какво, отказът от това решение от 2009 е нещо като компенсация за грешката в предишните бюджети ли? Или Владислав Горанов да питаме?
Д. Атанасова: Ами, най-добре е този въпрос да бъде към Министерството на
финансите. Предстои разглеждането на първо четене в пленарна зала на Закона за държавния бюджет и съответно закон за бюджета на касата и аз мисля, че там ще бъдат изяснени всички въпроси.
Водещ: Кога ще могат българите, срещнах го това някъде напоследък, така или иначе го правят от безизходица, да им се поемат парите за лечение в чужбина не само в случаите, когато се твърди, че тук няма възможност за това лечение, а в случаите, когато отиваме там и заради по-добро отношение, и заради по-развито оборудване. Просто здравеопазването ни, за съжаление, на много места е с години назад. Хора отиват масово в Турция например да се лекуват от онкологични заболявания, въпреки че твърдят, че и тук можели да ги спасят. Е, с по-голяма смъртност у нас.
Д. Атанасова: Сега, бих искала да кажа, че се опитваме да преодолеем и това - липсата на добра и високотехнологична апаратура, като използваме оперативните програми. Знаете, че 148 милиона по оперативни програми с бенефициент Министерство на здравеопазването вече са реализирани. Приключили сме обществените поръчки, започнаха строителствата и доставката на апаратура. Говорим наистина за много високи технологии, за линейни ускорители, за РЕТ скенери, говорим за т.нар. томотерапия, т.е. цялата апаратура, която навън се предлага като възможност за лечение и за диагностика, ще я има в България в рамките на една година. Може би следващата година вече наистина ще имаме достъп до такива високи технологии. Но за парите за лечение навън, безспорно няма как държава като България с такива средства, които отделя за здравеопазване, да плаща милиони и те да изтичат навън по чужди клиники. Затова ние правим всичко възможно, каним специалисти тук, в България, използваме всички възможности на оперативните програми, които сега имаме и надявам се, че и следващият програмен период ще продължат, парите да остават тук. Нашите кадри са много квалифицирани, ще имаме и добра медицинска апаратура и аз се надявам, че ще има и по-добро лечение и диагностика за българските граждани.
Водеща: Едно интервю, което ще продължим и ще ви поканим отново, защото предвид събитията и промяната на сценария не можахме да зададем всичките си въпроси, а вие не можахте да отговорите на всичко, което искахме да ви питаме.