Върни се горе

12.10.2012 г., „Денят започва”  

Водещ: Наш гост тази сутрин е Десислава Атанасова, министър на здравеопазването. Добро утро. 
Десислава Атанасова: Добро утро. 
Водещ: Нека да започнем, не бих го нарекла скандал, но с последната кадрова промяна от вчерашния ден в оглавеното от вас министерство. Много коментари предизвика напускането на шефа на Изпълнителната агенция по лекарствата Александър Янков. Действително ли има някакъв скандал по неговото напускане или причините са чисто лични? 
Десислава Атанасова: Мога да заявя и от вашия ефир, и вчера го казах на всички медии, които се интересуваха, че няма скандал. Г-н Янков подаде оставка, в която мотивите му са лични причини. Аз я приех. 
Водещ: Имате ли вече някаква ориентация за негов заместник, тъй като вече започнаха да се спрягат някакви имена из пресата? 
Десислава Атанасова: Разбира се, още е съвсем рано, за да заявя категорично кой ще бъде неговият заместник. В момента провеждам разговори, срещи за евентуален бъдещ негов заместник. Все още няма име, на което нито аз да съм се спряла категорично, нито някой да е приел. 
Водещ: Нека да преминем към финансирането на здравеопазването за следващата година. Преди вас в нашето студио беше заместник-министърът на финансите Владислав Горанов. Има увеличение на средствата за здравеопазване следващата година. Защо? Къде ще отидат тези пари? И намирате ли за достатъчно финансирането на българската медицина следващата година? 
Десислава Атанасова: Да. Безспорно това е най-високият бюджет за здраве общо, който е формиран досега като глобална бюджетна рамка. Говоря за бюджета на НЗОК и бюджет на министерството. Аз направих възражение относно рамката на бюджета, тъй като през тази година с решение на Конституционния съд бяха обявени за противоконституционни трансферите на 100-те млн. от НЗОК към министерството. И за 2013 година следва да се прехвърлят дейности към касата, които тя да плаща, така че да спазим решението на съда. Тоест, в министерството ще има за догодина 100 млн. по-малко. Направили сме всички видове разчети, така че да няма проблем при преминаването на дейностите. Но моето възражение се състоеше в това, че са необходими допълнително средства по няколко пера. Първото е за Фонда за лечение на деца. Знаете, че от 2012 година, в средата на годината беше отменен лимитът от 180 хил. лв. И така вече много повече български деца могат да се лекуват в чужбина, без да има определен лимит по-различни медицински специалности и диагнози. Това, разбира се, от своя страна доведе до увеличаване на разходите по това перо. И от началото на годината до този момент около 490 деца са получили помощ от Фонда за лечение на деца. Тоест, там трябва да се предвидят повече средства за 2013-та. Другите средства, които ще са необходими, това са средствата за инвестиции в здравеопазването. Тази година, 2012-та се наложи именно от перо „инвестиции”, капиталови разходи да се направи вътрешно преразпределение, така че да се инвестира в човешкия ресурс и да бъдат увеличени средствата за възнаграждения в спешната помощ. А от 1 ноември ще бъдат увеличени и възнагражденията в държаните психиатрични болници за работещите и в районните центрове по трансфузионна хематология с около 17 процента. Тоест, за следващата година ще има нужда от по-сериозно финансиране за инвестиции. И последното перо, по което съм поискала средства, това са за дейност в труднодостъпните, планинските и полупланинските райони на България, където трябва да се гарантира достъпът до медицинска помощ на населението. От друга страна, това са лечебни заведения, предимно общински, които в нощните часове или през почивните дни поемат цялата тежест и цялото натоварване на всички прегледи на населението поради факта, че на места има и недостиг на незаети практики на лични лекари. И няма и достатъчно извънболнична медицинска помощ. 
Водещ: Възниква обаче логичният въпрос защо трябва да се дават повече пари за една сфера, в която реформата не се състоя? Самата вие имахте идеи, когато поехте поста, които не се състояха. От Министерството на финансите също не са много доволни от състоянието на сектора, който управлявате. 
Десислава Атанасова: За реформата в здравеопазването се говори от 20 години. Мисля, че всички знаем, всеки, който заеме поста министър на здравеопазването започва да прави грандиозни планове и концепции за реформата. И наистина през цялото това време само са се трупали проблемите, но никой не ги е решавал, защото това е една изключително чувствителна тема и сектор, в който резки движения не може да има. И не следва да се прави политика от здравеопазването, а по скоро политика на здравеопазването и там трябва да сме обединени абсолютно всички – и парламентарно представени групи, и политическият елит, и гражданите. Но бих искала да кажа, че когато аз поех поста министър на здравеопазването заявих, че ще правя промени в няколко сектора. Първо, за мен беше приоритет спешната помощ. Вече виждате, че там се реализират конкретните стъпки. Там бяха няколко проблемите. Първият проблем с финансирането на системата. От части сме намерили решение. Знаем, че 18 процента в никакъв случай не са грандиозни пари за заплати на работещите там. Знаем, че е изключително тежък трудът и изключително отговорен. Но в рамките на този бюджет и тези възможности на държавата не може да си позволим повече. Втората тема в спешната помощ беше липсата и възможността работещите в спешна помощ да бъдат привлечени по някакъв начин. Младите специалисти. И ние им дадохме тази възможност като направихме промени в Наредба 34. Така че всички млади лекари да могат да специализират всички медицински специалности. До преди няколко години дори имаше обявявани нулеви години за специализация от предишни ръководства на министерството. И това нанесе много сериозен и тежък удар изобщо върху кадровата система обезпеченост на системата на здравеопазването. Тоест, и този проблем го решихме. От тази седмица стартира един многоочакван проект. И това е проектът ПУЛСС, пак в спешната помощ. Този проект е за обучение на всички работещи в спешната помощ и това са 6500 лекари, медицински специалисти, фелдшери и шофьори. Това са практически уводи при оказване на помощ при спешни състояния. Разработени са анализи, сборници, наръчници. До края на 2013 година всички работници ще бъдат обучени. И това, с което наистина много се гордеем, че практическото обучение включва и тренировъчни обучения над специални дигитални манекени, които показват човешки функции на организма и човешки реакции при редица заболявания. В понеделник стартира този проект. И аз съм изключително доволна, защото е факт. Той беше забавен твърде много във времето. От 2009 година се говори за този проект. И той вече се осъществи. 6 млн. и 200 хил. са средствата, които сме спечелили по европейско финансиране, за да го реализираме. Отново в спешната помощ следващата тема, която е била малко пъти акцент, това е времето на достъп до адресите от подаването на повикването. И там намерихме решение, което надявам се ще бъде много добро. И веднага ще се усети особено тук в София, защото трафикът е много натоварен, с разкриването на допълнителни филиали на спешната помощ. В понеделник първият беше разкрит в кв. „Кремиковци”. Изказвам благодарност на СОС, на г-жа Фандъкова, на кмета на района, които ни подкрепиха. Направиха с техни средства ремонт на посещенията в 16 ДКЦ. Ние оборудвахме екипите. Има линейка. Ще работят 16 човека, специално в този център. Така че времето за достъп до пациентите в този район ще се съкрати многократно. До края на месец октомври такъв център ще бъде разкрит мисля, че в „Люлин”. И предстои в „Студентски град” и „Надежда” да бъдат разкрити такива филиали. Ние направихме това своеобразно райониране с г-жа Фандъкова, така че да решим проблема на София. Пациентите да имат бързина на достъп от повикването до пристигането на екипите на спешна помощ. Ако този пилотен проект покаже много добри резултати, ще го реализираме и в други големи градове в страната, в Пловдив, Варна и Бургас, където има подобен проблем. Тоест темата „спешна помощ” това са мерките, които аз предложих, които вече са реализирани. Втората тема, лекарствената политика, която също ми беше приоритет. Вече са готови промените в подзаконовата нормативна база и те са готови много отдавна. Промените в Наредба 10. Промените в Наредбата в цените и реинбурсирането. Предстои и второто четене на закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в комисия по здравеопазване и Народното събрание. И се виждат и конкретните резултати от всичко това, което сме направили. Около 500 лекарствени продукта вече са с нови по-ниски цени. И това е в резултат именно на проверките, които прави комисията по цени и реинбурсиране, служебните проверки в срока, по-малък, който се определи съгласно нормативната уредба. И мисля, че това се отразява пряко и върху заплащаните средства от НЗОК и от средствата, които отделят българите. Знаете, че с промените в наредбата по цени и реинбурсация основните текстове, които променихме, това е, че дадохме възможност на касата да договаря отстъпки на всички лекарствени продукти, а не само на тези, които се заплащаха 100 процента от нея до преди няколко месеца. Именно с промените променихме и надценките на търговците на едро, и търговците на дребно. Те бяха намалени с два процентни пункта. Тоест, свършили сме всичката работа и по промените на нормативната уредба в частта „Лекарствена политика”. Очаквам, че сега, когато започне договарянето и за цените на медицинските изделия, защото и такъв текст писахме в Закона за здравното осигуряване, това ще доведе до трайно намаляване на цените и на влаганите медицински изделия. 
Водещ: Със сигурност. С удоволствие очакваме това да се случи. Същевременно обаче има, вашата система е, като че ли и двете страни, които участват в нея са недоволни. Пациентите много често са недоволни. Лекарите са много често недоволни. По едно стечение на обстоятелствата ми се наложи тази година доста често да обикалям по болниците с мои близки. И виждам как голяма част от елита на българските лекари особено в млада възраст, те имат една единствена амбиция, една единствена идея как да се махнат от България. Не може ли държавата нещо да направи в тази посока, така че да задържа най-добре подготвените си и най-перспективните си лекари? 
Десислава Атанасова: Знаете, че когато сме обсъждали многократно тази тема, няколко проблема са се поставяли. На първо място обаче стои осигуряването на достатъчно финансов ресурс. Трябва да кажем, че наистина в останалите европейски държави заплащането на лекари, медицински специалисти е много по-различно от заплащането в България. Но трябва да си дадем сметка, че това са възможностите на държавата. Това са възможностите на бюджета. Това са възможностите на икономиката ни. Тоест и правителството, и държавата като цяло полага всички усилия заплатите в този сектор, възнагражденията, които са определени и от мениджърите на лечебните заведения, да са достатъчни, така че да задържат възможно най-много лекари тук в България. Знаете, че и тази година беше подписан Колективният трудов договор в сектор „Здравеопазване”, който предвиждаше увеличение между 10 и 20 процента на основните заплати на работещите в сектора. Има и промени относно заплащането на нощния труд. Той беше обидно малко. Той беше 0,50 лв. Сега вече е увеличен на 100 процента и е 1 лв. Ще се съглася може би и с коментар, че 1 лв. е нищо за 1 час нощно дежурство в натоварено лечебно заведение, но други възможности за момента държавата ни няма. И това е обективната истина. На фона на цялата икономическа обстановка, на цялата криза не само в Европа, но и в света, това са възможностите. Правим всичко възможно да намираме начини да задържаме младите лекари тук. Казах ви и промените в наредбата за специализацията е една такава стъпка. 
Водещ: Използвам това, че споменахте за Колективния трудов договор да ви прочета един въпрос, който дойде на нашата поща. Той е следният: След като подписаният обнародван Колективен трудов договор предвиждаше увеличение на заплатите на всички държавни служители в здравеопазването от 1 юли, сега вие говорите за увеличение на заплатите в психиатричните болници от 1 октомври, а не със задна дата от 1 юли. Аз, доколкото схващам въпроса - хора, които работят в психиатрични болници се надяват да получат увеличение на заплатата със задна дата, не от 1 октомври, а от 1 юли, както е по Колективния трудов договор. 
Десислава Атанасова: Колективният трудов договор така или иначе е договореност между работодатели и синдикати. Той наистина е факт с увеличение на заплатите между 10 и 20 процента на основните възнаграждения от 1 юли. Но трябва да кажем, че се разпростира само между тези колективи, които членуват в тези организации и които са направили допълнително договаряне и са го приели. Не разбрах наистина точно въпроса, но държавните психиатрични болници и Районните центрове по трансфузионна хематология, на които предстои да бъдат увеличени възнагражденията и то от 1 ноември, тъй като в тази посока е писмо от Министерството на финансите, с което ни се разрешава да направим вътрешно преразпределение и от средствата за капиталови разходи и инвестиции да прехвърлим в перо за работни заплати, не е възможно от 1 юли да бъде това увеличение. 
Водещ: Добре, разбрах ви. Напоследък, то е нормално за такава система като здравеопазването, има много скандали, недоволни пациенти от лекарско обслужване. Имате ли някакви допълнителни данни за онова, което се е случило в Дупница, където близките на една наскоро починала жена твърдят, че лекарят е бил пиян. Колеги на лекаря твърдят, че той е бил под въздействие на лекарствата. Чакаха се кръвните проби там. Дали има някаква допълнителна информация? 
Десислава Атанасова: Първо, започнах с това и ще ви опонирам, че не съм съгласна с това, че в сектор „Здравеопазване” е нормално да има скандали. Не. Напротив, за съжаление... 
Водещ: Не. Не казах скандали, нормално е двете страни да са недоволни, както при всяка услуга. 
Десислава Атанасова: За съжаление има две страни. От една страна, са пациентите. От другата страна са лекарите. Разбирате, че в отношенията или в моралните ценности и на двете страни това не би могло с административни мерки или с някакви законодателни да се регулират тези отношения. Да, безспорно този случай наистина нашумя и медийно. Аз имам констативния протокол от проверката на Регионалната здравна инспекция в Кюстендил, която установява, че състоянието на пациентката е влошено много преди този лекар да бъда на работа. Тя четири дни е била в кома. И от съдебно-медицинската експертиза се потвърждава, че състоянието на лекаря няма нищо общо със състоянието на пациентката. Сега обаче за това допустимо ли е изобщо при една толкова отговорна професия лекар или, който и да е служител да си позволи в такова състояние да влиза в лечебното заведение, без да коментирам това в следствие на лекарствени продукти ли е, в следствие на алкохол ли е. Аз мисля, че не. Самото наличие на 2,47 промила алкохол в кръвта, това количество са установили дрегерите на полицията, е недопустимо да се случи. Надявам се, че директорът на болницата, която е общинска, ще вземе своевременно мерки. Знам, че този лекар в момента е в болничен. Но няма да се допусне за в бъдеще лекари и друг персонал да бъдат в такова състояние и да изпълняват възложените им задължения и да злоупотребяват с доверието на пациентите по този начин. 
Водещ: Какво се случва около проверката в „Пирогов”? Доколкото четох някъде има актове, които са връчени на шефа на „Пирогов”, но се обжалват в съда. 
Десислава Атанасова: Проверката в „Пирогов” все още продължава. Агенцията за държавна финансова инспекция не е изпратила окончателен доклад за това колко и какви актове и за какви нарушения са връчени. Самият проф. Раденовски заяви, че са му връчени седем акта за административни нарушения. И те са свързани с възлагането на обществени поръчки. Тоест се потвърждават констатациите на Инспектората на Министерството на здравеопазването. Разбира се, не мога да коментирам какви са актовете. Той заяви пред мен, че те ще се обжалват в съда. Надявам се, че съдът вече ще отсъди те дали са законосъобразни или целесъобразни, представени на самия директор.
Водещ: Една тема доста сериозно се настани в медийното пространство. Искрица надежда проблясна за пушачите. Беше им дадена надежда, че може да бъде смекчен режимът на тютюнопушене в заведенията. Има много оплаквания от бизнеса, че това сериозно намалява приходите. Вие, склонна ли сте да отстъпите по някакъв начин да се намери някакъв взаимно приемлив компромис, така че хем ресторантите да реализират добри приходи, хем хората, които не желаят да им се пуши, когато отидат на ресторант, техните права да бъдат гарантирани? 
Десислава Атанасова: Аз ще започна от там, че напоследък, миналата седмица на конгрес на Дружеството на кардиолозите, както имаше и конференция на кардиохирурзите и то на световно ниво, се изнесоха последните данни и констатации за това какъв е ръстът на сърдечно-съдовите заболявания. Има данни за ръста на онкологичните заболявания. Онзи ден статистиката, която ние изнесохме от министерството, беше относно това, че България е на водещите места по брой на пушачи сред младото население. Огромен процент от 16-годишните българи са пушили поне по една цигара през живота си или поне по една цигара през последния месец. И България е на водещо място по брой на момичета пушачи, които ще бъдат бъдещите майки на бъдещото младо поколение на България. И спирам с коментара по повод пушенето. Смятам, че е правилна стъпката, която се предприе и парламентът гласува тотална забрана за пушенето. Аз няма да подкрепя промените, които са внесени от двама независими народни представители. 
Водещ: Доколкото си спомням вие също водихте много тежка битка с тютюнопушенето, нали не бъркам? Бяхте пушач или бъркам? 
Десислава Атанасова: Не. Не бъркате. Аз спазвам закона, така че мисля, че не е необходимо да обсъждаме моята лична битка с пушенето. 
Водещ: Благодаря ви. Десислава Атанасова, министър на здравеопазването. 
Десислава Атанасова: Благодаря ви.

Сподели в: