Водещ: Добър вечер. Вие гледате „Референдум” – предаването, което иска да чуе вашият глас. В следващия час ще коментираме мерките за намаляване цените на лекарствата, ще усетят ли пациентите поевтиняването на медикаментите и какви са притесненията на фармацевтите? В студиото в дискусия по темата един срещу друг застават представители на здравните власти и на пациентските организации и фармацевтите. Въпросът тази вечер – смятате ли, че договарянето с производители, дистрибутори и фармацевти за отстъпки в надценките на лекарствата ще доведе до спад в цените. В допитването на „Алфа рисърч” участват хора от цяла България, които в момента седят пред телевизорите вкъщи. Те дадоха отговора си на въпроса точно преди да започне предаването. Сега ще чуят различните мнения в студиото и отново ще гласуват, за да видим дали дискусията в „Референдум” ще повлияе на нагласите им. Събрали сме доста мнения и въпроси на страницата ни във Фейсбук. Очакваме ви там през цялото време на предаването. Ето кои са участниците в дискусията тази вечер. Добър вечер на Десислава Атанасова, министър на здравеопазването. Здравейте и добре дошли. На Пламен Цеков, управител на НЗОК. Здравейте, добре дошли и на вас. Даниела Дариткова, председател на комисията по здравеопазване в парламента. Добре дошли и на вас. Добър вечер на Стойчо Кацаров, от Центъра за защита правата в здравеопазването. Добре дошли в студиото. Аделина Любенова, заместник-председател на Българския фармацевтичен съюз и член на Висшия съвет по фармация, който е консултативен орган към здравното министерство. Добър вечер. И Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. Добър вечер и на вас. Време е да започнем разговора.
За да отворим дискусията, нашата основна задача е тя да бъде динамична, за да можете повече от вашите тези да изкажете тук в студиото и да ориентираме зрителите, да тестваме какво знаят хората към момента, допитване на „Алфа рисърч”, нека да видим резултатите. Знаете ли за кои лекарства гражданите ще плащат по-малко, ако производители, дистрибутори и фармацевти намалят надценките? 67,8% от запитаните смятат, че гражданите няма да знаят какви са намаленията и като цяло няма да плащат по-малко. 21,2% от участващите в анкетата казват, че това ще се отнася само за заплащаните медикаменти от здравната каса, 7,6% очакват това да е за всички лекарства в аптеките, без мнение 3,4% от запитаните. Госпожо министър, да започнем оттам. Тези мерки за евентуално намаляване на цените на лекарствата, за кои точно медикаменти се отнасят?
Десислава Атанасова: Министерство на здравеопазването (МЗ) разработи широка група от мерки по отношение на това как да бъдат регулирани занапред цените на лекарствените продукти с предложенията за промяна в два закона – Закона за здравното осигуряване и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и с промени в Наредба 10, която вече е факт и е обнародвана. И предстоящата промяна в Наредбата за цени и реимбурсиране, която все още е за публично обсъждане, оповестена е на сайта на министерството и днешната среща, и днешният „Референдум” е част от това публично обсъждане и аз се надявам, че ще чуем всички мнения и ще вземем консенсусните решения в крайна сметка. Тези мерки са насочени към всички лекарствени продукти, които се заплащат от НЗОК, от Министерството на здравеопазването, от лечебните заведения и които пациентите си купуват по лекарско предписание от аптеката. Може би малко по-късно в детайли ще кажем какво ще променим в нормативната база така, че намалението на цените на лекарствата наистина да се почувства от пациентите и от потребителите. Има информация вече, оповестена на сайта на министерството, за това как от март месец досега са се намалявали цените на лекарствените продукти. За някои продукти то е наистина драстично, но може би по конкретните лекарствени продукти по-късно ще дам конкретни примери.
Водещ: Ще влезем постепенно в детайли. Госпожо Любенова, ще ми се тук да се обърна към вас. Вече казахме, ако по веригата производител-дистрибутор-аптека се направят необходимите отстъпки, очаквате ли, че ще се получи това, ще се направят ли необходимите отстъпки?
Аделина Любенова: Аз много се радвам, че министър Атанасова започна по този начин разговора и дебата, защото в общи линии това, което ние очаквахме като съсловие и като граждани е наистина да се покаже една структура на нова лекарствена политика и съответно на една нова ценова политика. Идеята за това да се търсят начини, по които цените на лекарствата да бъдат редуцирани, е правилна. Въпросът е какви са механизмите и контролният начин, по който ще се осъществи всичко това. В общи линии договарянето, предоговарянето тоест, и воденето на разговори с производителите в основата на това наистина цените, които се заплащат с публични средства, говорим за лекарства по лекарско предписание, защото лекарствата без лекарско предписание, само за гражданите да уточня, са на регистрационен режим, трябва да се контролират много стриктно и всъщност гражданите очакват цените на лекарствата да паднат точно в частта доплащане от пациента – тези, които се заплащат с публични средства. Може би оттук трябва да тръгне разговорът и да кажем, че разговорите, които в момента НЗОК се опитва да провежда с производителите и провежда реално, са структуроопределящи. И тук съм приготвила една таблица, за да покажа колко съществена е ролята на производителя във формирането на цената, тоест те наистина са структуроопределящи. В първата ценова група на лекарства от 0 до 10 лева, структуроопределящи са производителите с близо 64%, както се вижда; останалите участници – търговците, събрани заедно едно и дребно, са около 19,72 и ДДС-то до 100% е някъде около 16,51. Този тренд се запазва и в останалите ценови групи – от 10 до 30 лева и над 30 лева. Тоест политиката за водене на преговори за договаряне на отстъпки с производителите, аз намирам за изключително правилна. Що се отнася до останалите корекции, които внася Наредбата за регулиране и регистриране на цените и която в момента е на обществено обсъждане, е притеснителна не толкова за фармацевтичното съсловие, както излезе доста в медийното пространство, а най-вече за пациентите, защото според нас като съсловие и като хора, които са пряко срещу болката ежедневно, ние смятаме, че достъпът до фармацевтични грижи и до лекарства в една голяма част от регионите, които са под 10 000, пък и в големите населени места, ще бъде ограничен поради факта, че това ще намали възможността на аптеките да поддържат една богата номенклатура и наистина една отговаряща на търсенето наличност в аптеките.
Водещ: Това е и основното притеснение, споделено на страницата ни във Фейсбук и ще говорим за това след малко. Даниела Дариткова, моля ви, защото този въпрос е най-добре към вас, защо държавата не намали цената на лекарствата много по-осезаемо, просто като се свали ДДС-то?
Даниела Дариткова: Държавата прави своите мерки във връзка с това да се оптимизира лекарствената политика. И когато говорим за подобрен достъп до ефективни, ефикасни лекарства, би трябвало да се разглежда именно тази част от лекарствата, която подлежи на регулация. Защото тази част, за която вече се говореше, че е поставена на пазарни механизми, лекарствата без лекарско предписание, според едно проучване, което скоро беше споделено в парламента, наистина бележи известен ръст. А това, което се регулира от държавата, съобразено с останалата потребителска кошница, наистина търпи някакво не толкова драстично развитие. Тоест държавата прави своите мерки, държавата е възприела други механизми за постигане оптимизиране на цените. ДДС върху лекарствата е тема, която би следвало да се обсъжда в рамките на цялостната данъчна политика, а не изолирано по отношение на лекарствените препарати. Като страна членка на Европейския съюз ние имаме право на диференцирана ставка по ДДС по три пункта. Такава досега е допусната само за туризма с цел преференциални условия за този сектор. Такава възможност за фармацевтичната индустрия на този етап смятаме, че не се налага, защото това е подпомагане именно на тази индустрия, не само намаляване цените на лекарствата. На този етап данъчното законодателство в България се развива въз основата на единна ставка на ДДС и в рамките на всяко едно обсъждане и на новия бюджет, и на данъчните закони, може да се коментира тази тема. Нека да изчерпаме първо другите възможности за оптимизиране цените на лекарствата.
Водещ: Стойчо Кацаров, в правилна посока ли сме тръгнали по отношение на възможностите да се усети намаляване на цените на лекарствата?
Стойчно Кацаров: Не. Вървим точно в обратната на правилната посока. Ако искате да постигнете ниски цени на който и да било пазар, единственият известен на човечеството начин е да стимулирате конкуренцията и да ограничите държавната намеса. В случая се подхожда точно обратното – увеличава се държавната намеса, увеличава се държавната регулация и като допълнителен ефект, според мен, от това, което се предлага специално за намаляване на надценките на търговците на едро и на аптеките, може да се получи нежелан ефект индиректно да се стимулира монополизацията на пазара на лекарствата. Аз смятам, че правилно е здравните власти да постъпят по този начин и да се опитат както да съкратят сроковете за издаване на различните видове разрешения и лицензи, така да намалят таксите, които се събират за издаването на различните видове лицензи; да се противопоставят на вертикалната интеграция на пазара и по този начин да стимулират честната конкуренция на този пазар. В моя квартал се появиха в рамките на няколко години 5-6 магазина за хранителни стоки. Трябва да ви кажа, че само в резултат на това нещо цените на всички хранителни продукти рязко спаднаха, без никаква регулация, без никой да им е определял каквито и да било надценки. Просто стремейки се да привлекат клиенти, те намаляват цените. Това се отнася не само за хранителните стоки, това се отнася и за производителите на лекарства, и за търговците на едро, и за аптеките.
Водещ: Кратка реплика, моля ви, след това господин Хасърджиев.
Даниела Дариткова: Лекарственият пазар не е обект на свободна пазарна инициатива. По законите на Европа и по нашето законодателство той подлежи задължително на държавна регулация. Това касае лекарствените препарати, които са по лекарско предписание, които се заплащат чрез фондовете и държавните средства. Така че в този смисъл няма как да се разчита на чисто пазарни механизми. Вече казах, че там, където е оставен пазарът да действа при т.нар. описи продукти без лекарско предписание, там цените нарастват. Това показват статистиките. Така че активни мерки от страна на държавата, няма как да се осигури достъпът на гражданите и тази политика да бъде ефективна.
Водещ: Станимир Хасърджиев.
Станимир Хасърджиев: Ще се опитам много простичко да обясня на хората, които сега ни гледат, за кои лекарства точно говорим и как се разделят лекарствата.
Водещ: Ами за всички по касата и с рецепта.
Станимир Хасърджиев: Така е. Но хората очакват да влязат утре в аптеката и там да намерят лекарства на половин цена. Това няма да се случи, каквото и да направим, освен ако не се предприемат драстични мерки, една от които е да излезем от Европейския съюз, защото там цените горе-долу действат в референтната система. Едните лекарства са тези, за които говорихме, те са без лекарско предписание, като те боли глава, като имаш температура влизаш в аптеката и си купуваш такива лекарства. Там регулация няма. Там единствено конкуренцията, както каза доктор Кацаров, наличието на много продукти, много производители – само това може да свали цените за тези лекарства. Другите лекарства обаче са лекарствата, които закупуваме с публични пари. Това са парите от здравната каса, това са парите от Министерство на здравеопазването. Тези лекарства и техните цени са обект на строга регулация на няколко нива. Едното е европейското ниво. България е член на Европейския съюз, в Европейския съюз действа т.нар. референтна система. Което означава, че цените във всички държави членки на Европейския съюз, говоря за цената на производител, са почти изравнени, тъй като всяка държава член на Европейския съюз сравнява с другите държави. Аз лично смятам, че тази референтна система работи срещу...
Водещ: Е да, обаче в същото време знаете ли колко наши зрители казват: защо не го направим като в Гърция? Аз не съм...
Аделина Любенова: В Гърция ДДС-то е различно.
Станимир Хасърджиев: Да. Сега ще обясним откъде идва разликата. Тук говорим за цена на производител - как едно лекарство излиза от завода и колко струва то. Понеже съществува тази референтна система, държавите сравняват помежду си, по тази причина цените на производител са почти уеднаквени. България сравнява с осем до този момент, предлага се от Министерство на здравеопазването да сравняваме със 17 държави, това е добре. Испания сравнява с България, нали разбирате, че ако тук цената падне, тя ще падне в Испания, оттам ще падне във Франция и т.н. И това практически е невъзможно да се случва в една държава. Откъде идва разликата в цената? Разликата в цената идва от допълнителните надценки - надценка на дистрибутор, надценка на аптека. Но най-голямата част от цената за огромно съжаление, особено в България, идва точно от високото ДДС от 20%, което за съжаление наистина е едно от най-високите в Европа. В повечето държави, включително и съседните нам държави, това ДДС е от порядъка на 8-10%.
Водещ: Искам господин Цеков да включим, защото още не сме ви включили в разговора. Какво става, ако по веригата например производителят каже, че той е готов да направи своята отстъпка от надценката, но след това дистрибуторът или аптеката не я направят, или някой по веригата не направи своята отстъпка? Тогава няма как ние да усетим понижаване на цената. Имате ли вариант за тази ситуация.
Пламен Цеков: Искам малко да се върна назад във времето, механизмът, по който касата е разплащала медикаментите, най-вече за домашно лечение. До 2008 година е работел механизмът на пряко договаряне с производителите в НЗОК и тогава сме постигали едни много добри ценови равнища. И преди три години въобще не стоеше въпросът за цената на медикаменти, които заплаща касата. От 2008 година, подчинявайки се на европейска директива за референтната стойност на медикаментите, в България се въвежда този механизъм и касата от 2009 година е задължена да заплаща цените на медикаментите си по референтна цена, която е регистрирана в Комисията по цени и реимбурсация, медикаментът е включен в позитивния списък и се отнема възможността на касата да влияе по какъвто и да е начин върху цената на медикамента. Тя вече е формирана. Механизмът на формиране на референтната цена е такъв, че ние търсим досега в 8 страни от Европейския съюз най-ниската цена на съответния медикамент и го регистрираме в България. Тоест цената на медикамента не се определя в България, тя се определя в някаква сродна на България страна, сродна да речем по население...
Водещ: И сега, като не са 8, а са 17, каква е разликата?
Пламен Цеков: Разликата няма да бъде кой знае какво, а ще покажем на обществото, че наистина ние търсим в по-голям пул най-ниската цена. Друг е въпросът, че дори и най-ниската цена за България може да се окаже не по силите на нашия данъкоплатец. Т. е., не в икономическата му способност, покупателната му сила не е достатъчна. И затова законодателят ни връща отново към механизма на пряко договаряне и даде възможност НЗОК да договаря други цени, след като е регистрирана една референтна цена. Това е практика в целия ЕС и касата като обществен фонд се подчинява на малко по-различни правила. Т. е., тя може да си позволи да договаря отстъпки от референтната цена.
Водещ: Дайте кратки реплики.
Десислава Атанасова: Бих искала да кажа, че вече с промяна в Наредба 10 дадохме възможност на касата да договаря отстъпки от цените на лекарствените продукти, не само 100-процента, заплащани от нея, но и на всички лекарствени продукти ...
Водещ: Ама някой изяви ли желание да направи такива отстъпки?
Десилава Атанасова: Разбира се, да. И има сериозно намаление. Д-р Цеков може да каже.
Водещ: Искате ли само репликите на другите ...
Пламен Цеков: Приключи процедурата по договаряне на онколекарствата. Сега предстои, от месец септември, да договаряме абсолютно всички медикаменти, които ги заплаща НЗОК и се надявам, че там наистина ще имаме резултат. И са прави нашите събеседници отсреща, че производителят е този, който може да даде най-сериозната отстъпка. Да, може би ДДС-то дава директен и пряк ефект върху цената, но ако държавата е показала какво натоварва цената, ние искаме да знаем с какво и производителят натоварва цената и как я формира. Ние до сега не знаем истинската себестойност на медикаментите, които влизат в България. Надявам се при това договаряне да достигнем максимално до истината и тогава можем да говорим и за ДДС.
Водещ: Кратка реплика, след това ще Ви дам възможност.
Аделина Любенова: Това, което искам да допълня е, че наистина референтното ценообразуване е нещо много полезно и то дава своите резултати. Намира се най-ниската референтна цена в съответния регион. Това е чудесно. Оттук насетне, обаче, според нас, трябва да се промени нивото на реимбурсните нива. Т. е., ние говорим за един различен ценови механизъм. И сега ще Ви цитирам една държава – Унгария, която смятаме, че е близка до нашите икономически показатели и е в референтната кошница и в момента. Тук имаме, в тази държава, само вижте колко ценови нива, с различните коефициенти. Една Чехия. Ето вижте, те са абсолютно ясни, разделени са на 8 ценови групи с различни реимбурсни нива. Чехия по същия начин е с едни 6 различни ценови нива. Естония също е с 6. Т. е., ние смятаме, че механизмът е много подходящ, но трябва да се променят тези реимбурсни нива и нека да дам пример как. Ако едно лекарство, което струва до 10 лв. и се плаща с публичен ресурс, и е с, да речем 25 процента реимбурсация, реимбурсацията не е на цената 10 лв., а е на референта, който обикновено е, да речем, 4 лв. или нещо такова. Т. е., намерена е най-ниската референтна цена. 25 процента се плащат от тези 4 лв., което е 1 лв. Т. е., лекарството от 10 лв., пациентът ще плаща 9 лв. Ако се приеме сегашното предложение ...
Даниела Дариткова: Само че пациентът може да избере и лекарство, което струва 4 лв. в рамките на групата, аналог.
Аделина Любенова: Да, това е позитивът. Но, ако реши да остане на това лечение, което му е показало добра ефективност от терапията, всъщност ще плаща 9 лв. А, ако се приложи сегашното предложение в проекта на наредбата, редукцията на надценката на търговците, събрани заедно – на едно и на дребно, ще бъде в рамките на 38 ст. Т. е., намалението ще дойде на 8, 62 лв., разбирате ли? Ако това лекарство не е плащано със средства от публичния фонд, а е на свободна продажба, както ние го наричаме, тогава редукцията ще бъде само в рамките на тези 38 ст., т. е., 9, 65. Разбирате ли, че наистина трябва да се промени системата?
Водещ: Г-жо министър, да, заповядайте, след това Стойчо Кацаров
Десислава Атанасова: Г-жо Любенова, заложихме един механизъм, при който отстъпките от надценката се разпределят солидарно между касата и пациента. Освен това, бих искала да се върна малко назад за това как работи Комисията по цени и реимбурсиране, когато говорихме за цена на производител на лекарствен продукт. Знаете, че наистина се реферираме с 8 държави. Сега те ще станат 17, с промяна в наредбата. Ще се търси най-ниската цена, както се е правило до момента. И откакто работи Комисията по цени и реимбурсиране в този си вид, около 1 000 продукта вече са с променена цена. 488 от тях имат намаление в цената. Като могат да цитирам и конкретни данни. На „Зуледроник ацид”, от 806, 84 лв., цената вече е 525 лв. Мисля, че 300 лева са едно сериозно намаление в цената. Много са, казах Ви, над 280 продукта са с такова намаление в цената. И това е само на ниво позитивна листа и комисия по реимбурсиране. Преди да започне договарянето в Националната здравнооисигурителна каса.
Водещ: Стойчо Кацаров.
Десислава Атанасова: Така че, аз съм убедена, че намаление в цените на лекарствените продукти ще има, когато всички мерки, които предложим заработят заедно. Това, което Вие казвате по повод надценките на търговците на едно и търговците на дребно и тези 2 процента, които ние предлагаме да бъдат намалени е предмет на вече друго обсъждане. Но когато говорим за цена на производител на лекарствен продукт, трябва да отчетем наистина извършеното до момента. И да отбележим факта, че именно с извършването на служебните проверки, в много по-къс период от време, така, както сме го предложили да става, на 6 месеца, ще даде ефекта за пациентите и мисля, че това не може да се отрече от никой
Водещ: Заповядайте.
Стойчо Кацаров: Аз си мисля, че ако някой слуша разговора, без професионално да е запознат с темата, съвсем ще се обърка от цифрите, процентите, таблиците, графиките, реимбурсиране, рефериране и т.н. Сега, правилно е здравната каса да може да договаря, защото тя сключва договори и по този начин на практика гарантира определено количество. Нормално е, когато гарантираш едно количество, да имаш претенция да ти бъде дадено. Това е нормална търговска практика, няма причина да не се прилага и в здравната каса. Що се отнася до надценките и до нивата на реимбурсиране, според мен колкото по-проста е системата на реимбурсиране, толкова по-добре за всички и толкова по-добри резултати ще се постигнат.
Водещ: Тоест вие казвате, че в момента е добра или не е?
Стойчо Кацаров: Не, не, не е добра. В момента здравната каса казва: реимбурсирам това лекарство 100%, но всъщност това не е така, тя реимбурсира 100% само най-евтиното от групата. За останалите... За всичко друго се доплаща много, понякога дори и много. Най-простата система е процентното реимбурсиране. Имаме лекарства, които са 100% платени, такива, които са 75% платени. Има ясни критерии за това кои лекарства трябва да са 100% платени и кои да не са 100% платени. Ще дам един такъв пример с лекарствата, които ползват болните с ревматоиден артрит, с болестта на Бехтерев и другите костно-мускулни заболявания. Въпреки че наредбата казва, че тези лекарства трябва да се реимбурсират 100%, здравната каса продължава да ги реимбурсира на 75% и това за един болен означава 600-700 лева доплащане на месец. Ако той не си намери спонсор, това лекарство е недостъпно за който и да било български гражданин.
Водещ: Ето, господин Цеков, един въпрос, който идва точно навреме. Защо, ако имаш Паркинсон, ти покриват 100% лекарствата, а ако си с Алцхаймер не?
Пламен Цеков: Наистина, пред мен е статистиката на колко лица миналата година касата е поела ангажимент за тяхното лечение – 1 522 000 граждани са получили медикаменти, като голяма част от тях, на 1 000 000 приблизително е заплатена на 100% терапията. Ние винаги се хващаме за изключението, но при нас нямаме нито една постъпила жалба от пациенти, които е трябвало да доплащат значителна сума и не са могли да си осигурят необходимото лечение за медикамент, който касата реимбурсира частично. За миналата година имаме за захарен диабет 94 590 000 лева изразходвани, като тук е 100% заплатена терапията, имаме ръст от 6 000 000, защото са включени иновативни или т.нар. аналогови инсулини. Инкретин базираната терапия, за която се вдигна страшно много шум, също показва един значителен ръст и касата беше принудена да премине на друго ниво на отпускане.
Водещ: Въпрос, който, ако мога да ви помоля, максимално точно и кратко да ми отговорите. С това, че, казва министър Атанасова, има доста медикаменти с чувствителен спад в цената, това желание да се направи отстъпка и фактът, че те са поевтинели, означава ли, че вие ще имате възможност на повече хора да дадете възможност да се лекуват с такива медикаменти, какво се случва след това? Като се направят тези отстъпки и тези жестове по веригата, кой печели от това нещо?
Пламен Цеков: Разбира се, печелят гражданите, защото ние увеличаваме обема, който заплащаме. Това е за миналата година, след като е имало отстъпка от около 4% в множествена склероза, имаме с 200 човека повече, които са финансирани и от 21 000 000 сме отишли на 23 000 000. Така че то това е целта на отстъпките – да спестим средства не просто заради самите средства, а да можем да осигурим на повече граждани лечение.
Станимир Хасърджиев: Точно така. Понеже представлявам пациентите в Надзорния съвет на здравната каса и пряко наблюдавам работата и на доктор Цеков, и на администрацията там, направихме си труда да изчислим само с онкологичните лекарства и там първите продукти, за което беше позволено на касата да договаря отстъпки, какво би спестила касата за тази година? Само с тези първи лекарства, които са няколко десетки...
Пламен Цеков: 123 медикамента.
Станимир Хасърджиев: Да, по наши изчисления най-вероятно ще се спестят поне 7-8 милиона тази година, което означава със 7-8 милиона да се закупят повече лекарства за повече нуждаещи се пациенти. И това е позитив, и ние трябва да продължим в тази посока да работим, наистина да договаряме добри цени, условия и отстъпки, за да може с парите, които имаме, а те не са много, те са половин милиард, това са 500 милиона, с тях повече пациенти да могат да се лекуват. Факт е обаче и това, което доктор Кацаров казва – в България нивата на реимбурсация, това, което излиза от джоба на българина като доплащане, това е най-високия...
Водещ: Това щях да ви кажа, значи повече хора могат да ползват този медикамент, но този, който го ползва, все трябва, ако трябва, сто лева да извади.
Станимир Хасърджиев: Да доплаща. Напротив. Това, което министър Атанасова предлага, аз не знам как ще стане на практика, но тя предлага отстъпката, която се договаря, половината да остане в здравната каса, половината да бъде за пациента. Не знам на практика как обаче това ще стане.
Водещ: И тогава пациентът да почувства, че доплаща по-малко. Така ли?
Десислава Атанасова: Да. И пациентът да почувства, че плаща по-малко. Да се увеличат обемите, защото вярно е това, което казахте за нивото на реимбурсацията, но да не забравяме, че и много лекарствени продукти за първи път влизат в Приложение 1 на позитивната листа. И за вашите зрители да кажа, че например за лечението на мукополизахаридоза – рядко заболяване, тази година ще бъдат отпуснати около 6 милиона лева за лечението на четири деца. Това досега не се е случвало. Именно от намалението и договарянето на надценките на лекарствените продукти има финансов ресурс да се случи това и касата започва да го плаща. Никое правителство досега и надзорен съвет на касата не е вземало решение за включване на тези продукти в позитивна листа.
Пламен Цеков: В същото време, искам да добавя, че това е възможно, защото намалението на медикаментите, които министър Атанасова изчете преди малко, дава вече реален ефект върху това, което плаща касата. Миналата година средномесечният разход за медикаменти за домашно лечение е бил около 44 милиона, в момента се движим на 43 милиона, което показва около един милиона на месец по-ниски разходи. Това пък ни даде възможност ние да се ангажираме с мукополизахаридозата и не само с нея. Имаме в редките заболявания над 30 милиона лева, които даваме за тези пациенти, които имат нужда от лечение; за трансплантациите два милиона, онкозаболяванията над 10 милиона на месец.
Водещ: Ако искате да коментирате това, моля ви накратко, защото много искам да поговорим за притесненията на аптекарите. Защото те са доста сериозни.
Станимир Хасърджиев: Съвсем накратко само да кажа. Нали разбирате, че всичко това се случва, гражданите могат да го усетят с това, че повече хора ще имат тези безплатни лекарства, но практически това не променя цената на самото лекарство в аптеката. Цената си остава същата. Но цените, на които здравната каса плаща, те са специални, те са договорени допълнително, като касата е най-голям платец. Така че хората трябва да правят разлика за кои цени ние говорим. Не можем да имаме нереалистични очаквания, че утре в аптеката всичко ще бъде на половин цена, защото това няма как да стане, защото сме в Европейския съюз.
Водещ: Мисля че това го изяснихме. Госпожо Любенова, моля ви обаче вече да дадем насока към коментарите и притесненията на аптекарите. Имам тук доста такива въпроси, които събрах през деня. Общо, да кажа, на страницата ни във Фейсбук дискусията е такава - аптекарите казват: вие имате ли идея каква е печалбата, тя е между 3 и 5%, и ако ние трябва да направим отстъпка за още един, нещата стават много сложни и не знаем дали ще издържим. От другата страна много хора им казват: беден аптекар няма, мислим, че аптеките трябва да направят такива отстъпки.
Стойчо Кацаров: Може ли да довършим този разговор обаче, преди да минем на аптеките, защото пропускаме нещо много важно?
Водещ: Кажете.
Стойчо Кацаров: Властите предлагат една година клиничен опит за ново лекарство преди да бъде допуснато в позитивната листа. Сега, всички ние около тази маса знаем, че тези нови лекарства струват 200, 300, 2000, 3000, 5000 лева. Никакъв клиничен опит няма да се добие, просто една година най-малко новият медикамент, след като е регистриран, няма да може да влезе в позитивната листа и по този начин ще бъде недостъпен за българските граждани. Какъв може да бъде ефектът от прилагането на едно такова правило? Ефектът може да бъде фирмата производител въобще да се откаже да регистрира продукта на българския пазар, както се случи с много продукти, които даже не са и нови. Вие знаете, получавали сте жалби, че в момента на българския пазар липсва „Хидрея”, липсват „Томоксифен” и „Аноксиурея”. И нашите сънародници...
Аделина Любенова: Само че е по друга причина. Защото има проблем със заводите в Австрия, а не защото не са регистрирани.
Стойчо Кацаров: С „Томоксифена” и „Аноксиуреята” нямат нищо общо със заводите в Австрия. Нашите сънародници ходят в Турция, Гърция да си купуват лекарствата, включително и тези, които се произвеждат в заводите в Австрия. Фирмите загубиха интерес да продават на нашия пазар точно заради административните процедури и аз затова се опитвам да ви подскажа – прекалявайки с натиска, прекалявайки с административните процедури, може да се получи резултат те просто да се откажат въобще да бъдат на нашия пазар.
Десислава Атанасова: Господин Кацаров, не мисля, че в момента дори с предложенията за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина много се скъсяват сроковете и това могат да го потвърдят всички, които са се запознали със законопроекта. Освен това...
Стойчо Кацаров: Но едната година е факт, нали, клиничен опит?
Десислава Атанасова: Това не е предмет на Закона за лекарствените продукти. Това е предложение в Наредбата за цените и реимбурсирането, което в момента се обсъжда и тя е за обществено обсъждане, затова сме тук. Тоест наредбата не е факт и можем да вземем притесненията и на компаниите за иновативни лекарствени продукти, и на пациентските организации и този срок да бъде намален.
Водещ: Даниела Дариткова.
Даниела Дариткова: Все пак, ако може да обобщим досегашния разговор, който касае достъпа на хората през фонда, който имаме – НЗОК, мисля че имаме съгласие, че хората трябва да имат достъп до ефективни ефикасни лекарства именно чрез този фонд и ние ще търсим всички механизми в рамките на средствата, които отделяме, от една страна да се постигнат оптимални отстъпки, защото касата едва от началото на тази година договаря отстъпки; от друга страна да може новите терапии, за които се борят всички пациентски организации, в скъсени срокове да влизат в касата. Тук вече според мен трябва да имаме консенсусно поведение и да търсим наистина ефективните механизми.
Стойчо Кацаров: Под всички механизми нали и ДДС?
Пламен Цеков: Само да добавя за иновативните медикаменти.
Водещ: Добавете кратко, след това ще ви помоля да коментираме...
Пламен Цеков: Иновативни медикаменти не означава по-ефективни от съществуващите от тяхната група сродни медикаменти. Така че за мен е разумно една година на свободния пазар лекарството да докаже своето право на съществуване и след това фондовете да го заплащат.
Водещ: Не, не, не ви се приема.
Стойчо Кацаров: Доктор Цеков, „Гливек”, „Херцептин” – това са животоспасяващи лекарства.
Пламен Цеков: Това не са иновативни медикаменти, които се появяват за пръв път на пазара.
Стойчо Кацаров: А какви са? Те нямаше въобще да ги има на пазара, ако това правило важеше. Въобще нямаше да ги има на пазара.
Пламен Цеков: Говорим за иновативни медикаменти, които са със сходно действие на вече съществуващи на пазара, и ние казваме: тоя е вълшебен медикамент. Нека да се убедим на свободния пазар, че е ефективен и тогава фондът да го плаща.
Станимир Хасърджиев: Нали затова имаме комисия по цени и реимбурсация, да преценим кои лекарства...
Аделина Любенова: Едно изречение само, ако ми позволите. В наредбата е изключително добре разписан фактът, че трябва да се използват фармакотерапевтичните ръководства и това е моята препоръка и допълнение към това, което трябва да се направи, защото те не са факт. Защото оценката на ефективността от терапиите ще дойде по този начин и тогава отново ще го водим този разговор. Така че наистина възползвайте се от това и дайте да ги направим.
Водещ: И за вас тази една година е прекалено дълго време.
Аделина Любенова: Абсолютно.
Станимир Хасърджиев: Категорично трябва да отпадне.
Водещ: Категорично, казват от тази страна.
Аделина Любенова: Защото ЕМА, така или иначе много добре знаят всички, които се занимават с този сектор, че е разрешила употребата им в Европа все пак.
Станимир Хасърджиев: И не само това. Ние трябва да разчитаме на оценката на експертите. Когато комисията по цени и реимбурсация, където има и експерти, които разбират от това, казват, че това лекарство е необходимо, и когато експертите от съответните специалности, тоест лекарите казват, че е необходимо...
Водещ: А защо цените не са фиксирани, така, както в цяла Европа? Въпрос на зрител.
Аделина Любенова: А, ето сега ще говорим на тази тема.
Водещ: Само преди това да си завършим за аптеките.
Десислава Атанасова: Само две думи за утвърждаването на терапевтичните ръководства.
Водещ: Новите медикаменти.
Десислава Атанасова: Да. Това ще се върши от новия Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. На Висш съвет по фармация имаше такова предложение, обсъждахме го и го приехме единодушно. Тоест има разбиране в Министерство на здравеопазването и на всички членове на Висшия съвет по фармация, че това трябва да е факт.
Станимир Хасърджиев: И това трябва да е критерият за влизане на едно лекарство за реимбурсация. Никакви административни мерки, никаква една година. Колко пациенти ще измрат, за да чакат да мине едната година. Не може по този начин.
Пламен Цеков: Все пак в тая една година никой не забранява това лекарство да се продава в България. Нека да се продава.
Станимир Хасърджиев: А кой ще го плаща?
Пламен Цеков: А защо трябва общественият фонд да плаща един медикамент, който не е доказал своите качества на пазара?
Станимир Хасърджиев: Защото експертите така са казали и защото в пет други държави от тези 17, с които ние се сравняваме, вече това лекарство се заплаща. Така че не може да има такъв двоен стандарт.
Пламен Цеков: В почти всички държави в Европа има такъв лимитиращ период от време, в който медикаментът трябва да докаже своя клиничен ефект спрямо конкурента си и тогава се заплаща.
Водещ: Господин Цеков, дайте сега като ви се говори, да ви задам и този въпрос, че е важен. Аптекари питат, аз за аптекарите сега, за да не останат разочаровани. Защо здравна каса бави плащането към аптеките средно с 51 дни, след като аптеките работят с две трети от лекарствата към касата безплатно?
Пламен Цеков: Това е технологичното време, което е необходимо да бъдат обработени отчетите, да бъдат проверени и да се заплати. При механизма на договаряне с търговците на едро обикновено аптекарите получават отстъпка в плащанията минимум 51 ден, така че аптекарите по никакъв начин не заплащат медикаментите от джоба си. Когато касата им преведе, те се възползват от правото на отстъпка, на отсрочено плащане 51 дена от търговеца на едро и му ги възстановяват тези средства. Така че там драма няма, според мен изкуствено се нагнетява напрежение в тази посока.
Стойчо Кацаров: Ама дали е изкуствено? Защо тогава само една четвърт от аптеките изпълняват 100% безплатни лекарства?
Аделина Любенова: Да, ето това е...
Пламен Цеков: Толкова са заявили това желание.
Стойчо Кацаров: Да де, ама дали това е само технологично? Защо го правят?
Аделина Любенова: Те не са мотивирани.
Пламен Цеков: Това е право вече на избор на всеки един аптекар.
Стойчо Кацаров: Ама не е право на избор, защото вие като държавна власт имате ангажимента...
Пламен Цеков: Ние сме обществена институция, ние не сме държавна власт.
Стойчо Кацаров: Вие не може да се държите като търговец, а вие имате отговорност да осигурите достъп на хората до лекарства в цялата страна, а не само в една четвърт от страната, както се явява в случая.
Пламен Цеков: Над 2000 аптеки имат договор с касата, така че проблемът смятам, че не е...
Водещ: Даниела Дариткова, моля ви да вземете отношение по този въпрос. Много хора казват, че ако аптекарите решат, че това им идва в повече и те не могат да се справят, се очаква да закриват аптеки, а на някои места това би било фатално, защото може градът просто да остане без медикаменти. Мислили ли сте по този въпрос? Какво казвате като очакван ефект на тези хора?
Даниела Дариткова: Механизмите за стимулиране на фармацевтите да работят със здравна каса и да разкриват аптеки там, където досега нямат пациентите достъп, са основно в ангажиментите на изпълнителната власт, защото там първо се регламентират надценките, които дават аптеките на лекарствата, с които работят, и от друга страна това, което касата заплаща за работа на фармацевтите с рецепти, които са обект на реимбурсация. От друга страна, в рамките на нашите законови възможности, ние сме записали такава възможност – в местата, където дълго време няма открита аптека от магистър-фармацевт, там да работят помощник-фармацевти. Разбира се, смятам, че трябва да се търсят и други възможности в колаборация с общинската власт, защото няма как да се намерят добри решения без единство на действията на държавните институции и общинските власти, които имат интерес да осигурят на гражданите едно по-добро медицинско обслужване. Тук наистина ще търсим варианти за решение и мисля, че вече сме обсъждали такива възможности.
Водещ: Министър Атанасова, те очакват да чуят коментари от вас. Надценките, казват тези хора, не са големи. Средно, тук понеже имаше една дискусия, средно надценките са между 13 и 15%, казва Мими Цокова, обаче това зависи какво е лекарството, колкото по-скъпо е то, толкова по-ниска е надценката. И те казват, че над 30 лв. нагоре изобщо не отиват. Няма надценка повече от 30 лв., което означава, че те не печелят кой знае колко. И се притесняват, че сега трябва и те да правят отстъпки.
Десислава Атанасова: Само да внесем тук яснота. Лекарствените продукти наистина са в различни ценови диапазони. От 0 до 10 лв. – около 990 лекарствени продукта са. От 10 до 30 лв. – 680 лекарствени продукта и над 30 лв., където са вече 1 200 лекарствени продукта. Какво се случва с надценките, ако те се променят и тази промяна е с два процентни пункта? Наистина в първата ценова група, където са най-евтините лекарства, да речем вземам един пример с „Пирацетам”. Той към 1 юли е с цена 15.72 лв., цената на производител е 10 лв., пределната цена с новите надценки ще бъде 15.24 лв. Тоест наистина стотинки, които реално пациентът почти няма да ги забележи при изпълнението на рецептата. Във втората група, вече разбира се, колкото повече се качва цената на лекарственият продукт и промяната в надценката се отразява. В третата група е най-сериозно отражението за лекарствени продукти над 30 лв. Например при еритропоетините от 134.40 лв. към 1 юли, цената на производител е 90 лв., пределната цена, вече ще бъде около 127 лв. Тоест има вече сериозна и драстична разлика. Такава разлика е показана за всички, една справка сме направили. За всички останали продукти, които са около 15, разликата е вече между 10 и 15 лв., при промяна на надценките.
Водещ: Да, тук звучи доста по-чувствително.
Десислава Атанасова: И ако един пациент има няколко продукта на една рецепта и тя трябва да бъде изпълнена, дали няма това да се отрази на неговият финансов ресурс? Защото за аптеките, може би, ще има, някои от тях ще имат затруднения, но за един човек, който взема 200 лв. пенсия, дали няма да му се отрази промяната на нивото на надценките и съответно даже и тези 2, или 5, или 10 лв. Смятам, че също ще повлияят върху неговият месечен бюджет.
Аделина Любенова: Нашето мнение съвсем не е такова. Ние смятаме, че редукцията на надценките на търговците на едро и на дребно, няма да повлияе съществено върху цената, която плаща пациентът. Защо? Защото едно изследване, отново започваме с изследванията, защото те са достоверни и реалистични, на АМS, показва, че в България надценките на търговеца на едро и на дребно са най-ниски в страните от Европейския съюз. Това е 1.14 евро, забележете. В сравнение с Полша, където е 1.32 евро, Италия 3.75 евро, да не говорим за Финландия 8.93 евро, Франция, с която се сравнява 3.81 евро и така нататък. И отново се връщам на прословутата таблица...
Водещ: Тоест те според вас са на минимума, така ли?
Аделина Любенова: Абсолютно. Това са възможно най-ниските надценки в Европейския съюз. Още повече, че българският пациент се интересува от една качествена фармацевтична грижа и нека не забравяме, от това да си намери лекарството в аптеката. Ако това се случи и наистина се редуцират тези надценки както на търговеца на дребно, така и на търговеца на едро, защото нека не забравяме, че търговецът на едро пък е този, който отнася целият финансов риск, той е буферът, в общи линии той дава отложеното плащане на аптеките, той предплаща лекарствата на производителите, в общи линии той се грижи въобще, за да има лекарстворазпространение в България. Ако настъпи такава редукция тотално ще се получи недостъп на лекарствата в аптеките. В момента зареждат по едно-две от позиция. Сега няма да зареждат и по толкова, така ли е? Това са реалностите в момента. Тоест ние какво смятаме...
Водещ: Това звучи малко притеснително.
Аделина Любенова: Да така е. Притеснително е. И още нещо, нека да се върнем...
Водещ: Само моля ви, малко по-кратко.
Аделина Любенова: ... нека да се върнем на достъпа, защото той е в основата. Какво се случва в момента? 38 общини по едно изследване на Български фармацевтичен съюз, не искат да сключват аптеките договор с касата, защото не виждат в това никаква мотивация и смисъл. Да не говорим за скъпоструващите и решението преди няколко дни на Комисията за защита на конкуренцията, в което се казва, че аптеката реално понася цялата социална функция по отношение на скъпоструващите, тоест на тези лекарства, които са 100%...
Водещ: Прекъсвам ви тук, моля ви за бързи коментари.
Десислава Атанасова: Госпожа Любенова, само че кажете, че 2.90 лв. плаща касата – на всяка обработена рецепта.
Аделина Любенова: 2.90 лв., обаче плащате за това даденият пациент да влезне при джипито и да си получи рецепта. Аз пак ще се върна на онази сметка с 10-те лева и лекарството, което може да бъде...
Пламен Цеков: Той при джипито не получава само рецепта, получава и преглед, за да получи рецепта.
Десислава Атанасова: Получава и преглед, и медицинска помощ.
Аделина Любенова: Вижте, 2 лв. на фона на 1 000 лв. някакси не са обективни. Трябва наистина да настъпи корекция и аз се надявам да имаме един позитивен дебат в това и да се съобразим със становището и мнението на Комисия за защита на конкуренция, защото това не е нещо маловажно.
Водещ: Прекъсвам ви. Моля ви бърз коментар по тази тема, за да минем към следващата.
Десислава Атанасова: Бих искала само да кажа, че за съжаление в последните няколко дни бяха изнесени данни, че в аптеките ни обслужват инженери, митничари и хора без образование. Българския фармацевтичен съюз точно на това трябва да обърне внимание – на качеството на работещите в аптеките.
Аделина Любенова: Българския фармацевтичен съюз това го прави непрекъснато.
Стойчо Кацаров: Чакайте сега. Чакайте сега. Каква връзка има едното с другото?
Десислава Атанасова: Има за качеството на фармацевтичната грижа.
Стойчо Кацаров: Като намалите приходите, ще станат... и таксиметрови шофьори. Вижте сега...
Водещ: Само да призова хората да гласуват на основния ни въпрос, за да имаме време да обработим резултатите.
Стойчо Кацаров: Нещо много важно искам да ви предложа и да поясня. 2% намаление на надценката, от гледна точка на пациента са наистина 2%. От гледна точка на аптеката обаче това са 13-14% намаление на приходите от лекарства, които са на прескрипция. И сега, от 1 юли – 13% увеличение на тока, 15 ст. увеличение на бензина. Това са неща, които...
Десислава Атанасова: Това увеличение и хората го понасят, господин Кацаров, не само аптекарите.
Стойчо Кацаров: Това са неща, които влизат в разходите на една аптека. От друга страна се намаляват приходите с 13-14% на аптеката. Това създава риск част от аптеките да не издържат на този натиск и да фалират. И тогава, вместо да изпишем веждите, може да извадим очите. Да – лекарствата са станали по-евтини, но няма от къде да си ги купим. Най-рискови са малките аптеки и тези, които са в малките населени места. Има опасност да останат само тези, които са включени във вериги, зад които има производител и търговец. И аз ви предлагам, преди да приемете това нещо, направете един икономически анализ за въздействието върху стопанската дейност. За да не се окаже... защото после ще бъде късно. Още повече, че има такъв закон, който ви задължава да го правите всеки път, когато предприемате такива мерки. Направете такъв анализ, за да сте сигурни и вие, че няма с едно добро намерение да постигнете много лош резултат за българските граждани. Защото нали смисълът е да се направи добро за българските граждани.
Водещ: Въпрос на зрител, който хвърлям така в пространството, как се отразява върху цената на лекарствата доста честите екскурзии, преобладаващо международни, организирани от фармацевтични фирми за личните лекари?
Стойчо Кацаров: Не само за личните лекари. Значи, това е друга тема. Аз започнах разговора с това – стремете се да стимулирате конкуренцията, да ограничите изкривяванията. Това е едно от изкривяванията на конкурентната среда. Някои фирми са изключително агресивни спрямо лекарите и изкривяват пазара като се предписват точно определени лекарства. Тук и държавата, и съсловните организации са...
Водещ: Възможно ли е, госпожо Дариткова, с това да се спекулира?
Даниела Дариткова: В Закона за лекарствените препарати ясно е разписано какви са механизмите за представяне на мостри или стимули от страна на притежателите на разрешителното за употреба на определени лекарствени препарати. Повечето фармацевтични фирми имат етични кодекси, които трябва да спазват. Има европейски практики за сериозни санкции в това отношение. Смятам, че би следвало и контролът в България да бъде в същата посока, макар че повечето от фирмите са с международно представителство. В този смисъл няма как само единствено усилията на държавните институции да покажат своя ефект. Съсловните организации са изключително важни, а защо не и пациентските организации да сезират за подобни случаи – направление на терапията на пациентите в определени посоки в зависимост от интереси, ако имате такива данни.
Станимир Хасърджиев: Сезираме, доктор Дариткова, и вие правилно казахте, имат много тежки и сериозни етични кодекси фармацевтичните компании. По тези кодекси компанията има право да даде до две опаковки от дадено лекарство на лекар за година. Кажете ми как ще се натрупа една година клиничен опит, особено за скъпите лекарства. Това е абсурд и българските пациенти, ако този срок бъде допуснат, ще останат без лекарства и ще започнат да съдят всички подред, защото това е нещо, което още повече ще затрудни достъпа.
Водещ: Без нови лекарства, нали така?
Станимир Хасърджиев: Да. Но ние трябва да работим точно да улесняваме този достъп, защото това е инвестиция в нашето здраве, това е инвестиция в бъдещето на България. Лекарствата не са разход.
Пламен Цеков: Защо трябва първо да бъде направена с обществените средства, без да е доказано наистина, че тази инвестиция струва наистина парите, които трябва да се платят?
Станимир Хасърджиев: Защото, доктор Цеков, вече е доказано. Клиничните проучвания, експертите така са казали, в пет държави вече са го потвърдили. Разбирате ли?
Даниела Дариткова: Аз мисля, че този дебат е част от общественото обсъждане на наредбата. Мисля, че още не са финализирани текстовете.
Станимир Хасърджиев: Така и се надявам, да не се финализира това с 12-те месеца.
Водещ: Господин Цеков гледайте да оборите. Той ми се струва най-твърд в това. Имам обаче въпрос, по който много държа да вземете отношение тук. Случаят е личен, обаче не знам дали има българско семейство, за жалост, което да не е преживявало нещо подобно. Една жена ни пише: от три месеца взимам лекарството „Фемара” за хормонално лечение на рак на гърдата. Месец април и май цената на лекарството, обявена от здравната каса, е 127 лева, аз доплащах 7. През юни цената, обявена от касата, е 132, а аз доплащам 56. Защо?
Пламен Цеков: В момента със сигурност няма да мога да отговоря защо се е получила такава разлика, при положение, че е мръднала цената в касата само с 5-6 лева, пък при пациента се е получило 57. Аз бих казал на тази госпожа да се обърне към нас и ние ще проверим случая, да видим дали наистина тя е трябвало да въобще да доплаща тези пари.
Водещ: Ние ще се погрижим да ви го дадем. Това не е някаква демагогия, не може за всяко лекарство да знаете, обаче ми се струва...
Стойчо Кацаров: Аз ще ви отговоря. Това е лекарствения продукт „Летрозол”, който здравната каса изплаща уж 100%. Споменах преди малко, ще го повторя.
Водещ: Да, ама има разлика в доплащането.
Стойчо Кацаров: Ама тя доплаща 100% само най-евтиния, който струва 72 лева. Когато „Фемарата”, която е също „Летрозол”, струва 120 лева, пациентът доплаща 50 лева, то е ясно.
Пламен Цеков: Разбира се, когато имаме генерик, ние плащаме цената на генерика. Който иска да се лекува с друг медикамент по него избор, доплаща разликата.
Стойчо Кацаров: Не е 100%. Плащате 60% от този лекарствен продукт, не 100. Това е.
Пламен Цеков: При 75% реимбурсия, не са доплащали нищо. Знаете много добре механизма, по който...
Водещ: Нека да видим финални резултати и последните ви коментари. Нямаме повече време. Смятате ли, че договарянето с производители, дистрибутори и фармацевти за отстъпка в надценките на лекарствата ще доведе до спад на цените? 44,9% мислят, че да; 51,2% са скептично настроени; 3,8% без мнение. Да видим сега как отговориха хората, които участват в допитването в София и страната. Бих казала, чувствителна разлика, обикновено нямаме чак толкова. Хората в страната се надяват да усетят спад в цените в по-висок процент, докато в София малко повече са скептиците, както и хората, които не могат да преценят. Да видим сега как отговориха те преди да започнем дискусията и с какво това, което вие казахте тук, промени нагласите им. Това са резултатите преди да започнем разговора. И промяната, ако обичате. 10% от песимистите все пак очакват да има някаква промяна и да се усети спад в цените. Малко повече стават хората, които очакват наистина тези мерки да доведат до някакъв реален ефект.
Десислава Атанасова: Всъщност ние нямахме възможност тези мерки добре да ги обясним, защото...
Водещ: Мисля, че доста неща обяснихте.
Десислава Атанасова: ...доста участници в „Референдум”, всеки акцентираше някаква точка от нашия общ дневен ред. Може би и в следващи предавания ще е добре отново да сме заедно и да обсъдим вече в цялост нормативната уредба така, както е приета. Надявам се да постигнем консенсус.
Водещ: Аз смятам, че темата винаги е интересна. Сега да си използваме последните минути все пак на всеки от вас да му остане чувството, че е успял да си каже най-важното. Един час няма как да стигне. Заповядайте.
Станимир Хасърджиев: Аз ще кажа следното – здравеопазването е инвестиция за всяка една държава. То не би трябвало да се приема като разход. Всяка стотинка, вложена в здравето на гражданите, се изплаща многократно на всяка една държава. Ето защо аз смятам, че трябва да работим към разширяване на достъпа, към улесняване на това българските граждани да си взимат лекарствата и да могат да бъдат здрави, по-дълго да работят и в крайна сметка да произвеждат продукт. И затова всякакви такива административни мерки, които ни се предлагат, би трябвало да не бъдат приемани, но в крайна сметка да има наистина силна регулация, която да осигури така, щото с парите, които имаме, да се купуват повече лекарства за повече български граждани. Аз мисля, че правилни са нещата, които са започнати. Ще стигнем до консенсус. Ще стигнем.
Водещ: И срокът за влизане в позитивния списък да не е една година.
Станимир Хасърджиев: Стига това... Не, това една година... Средното време за изчакване в България да влезе едно ново лекарство е четири години - това е справка, която ние направихме за 2011-та. Представете си още една година. За нас това е недопустимо, така че трябва да работим в друга посока.
Водещ: Моля ви по-кратки реплики. Заповядайте. Последни думи.
Даниела Дариткова: Добрите решения в системата на здравеопазване, специално в лекарствената политика, се постигат на базата на диалога. Аз мисля, че ние сме показали, че сме диалогични и това, че тук спорим, е в името на пациента и за това наистина ние да подобрим достъпа на българските граждани до ефективни, ефикасни лекарства. Смятам, че ще следваме своя път, който сме начертали и наистина ще е добре след време да очертаем резултатите от тази лекарствена политика и да търсим още по-добрите оптимални решения, пак на базата на съчетаните усилия на правителствените институции, на законодателната власт, на неправителствения сектор, на неправителствените организации, защото така наистина се постигат добрите дълготрайни решения.
Водещ: Госпожо Любенова, последно изречение.
Аделина Любенова: Това, което аз искам да кажа е, че наистина сме за диалог и благодаря за това, но се надявам наистина той да бъде конструктивен. Защото през годините ние много често сме участвали в диалог, но не винаги сме постигали един оптимален резултат, най-вече за пациентите. Така че много се надявам на една чуваемост. И когато ние предлагаме, тоест фармацевтичното съсловие предлага едни оптимални механизми, чрез които пациентът да се чувства доволен и да има, говоря още веднъж за този равнопоставен достъп до лекарствени средства и фармацевтични грижи в цяла България, Българският фармацевтичен съюз е направил много сериозен анализ за това. И е много важно да се знае, че аптеката е лечебно заведение, тя не е търговски обект. И затова, когато се говори за надценките, не бива да се гледа по този начин на тях, едва ли не аптеките по някакъв начин използват тази своя надценка за собствено облагодетелстване. Те го използват единствено и само за това да инвестират в аптеката и да има достатъчна наличност. Така че много се надявам на един конструктивен диалог през следващите дни и така предложените проценти на редукция да не се случат, защото това наистина ще доведе до едни много сериозни сътресения в нашия сектор.
Водещ: Благодаря. Пламен Цеков.
Пламен Цеков: Това, което ми се ще да остане като заключение от целия разговор, който водим тук е, че наистина всички ние - и пациентските организации, фармацевти, и министерство, парламент, водим битка в една посока. Тя е максимално близко да бъдем до населението и да му покажем, че усилията, които полагаме, са насочени към спестяване на средства, които те заделят за здраве. Искаме да им покажем максимална прозрачност, най-вече в договарянето, което ще извършим наесен за договарянето на продуктите, така че да им покажем до каква степен можем да стигнем в договарянето при намаляването на цените. От друга страна, използвам възможността тук да приканя всички фармацевтични фирми, които желаят техните медикаменти да бъдат заплащани с пари от обществения фонд на НЗОК, да не се притесняват наесен и да заповядат на преговорите, без да се чувстват насила карани за това нещо. И само за иновативните медикаменти. Всеки нов медикамент означава надежда. Ние трябва да даваме тази надежда тогава, когато сме убедени на сто процента, че тя наистина е такава.
Водещ: Благодаря ви. Стойчо Кацаров.
Стойчо Кацаров: Дами и господа, на нас са ни скъпи не само лекарствата, на нас са ни скъпи и телевизорите, и автомобилите, и доматите са ни скъпи. Ние сме държава с много бедни граждани, с мизерни доходи огромната част от хората. Затова всичко ни е скъпо. И са ни ниски доходите и сме бедни заради прекомерната държавна намеса във всяка една стопанска дейност. Тоя административен терор смачква хората и не позволява да бъдат богати. Затова в началото ви казах и с това ще завърша – посоката, в която вървите, е обратната. Намалете административните регулации, намалете таксите, стимулирайте конкуренцията на този пазар и се борете с монополите и ще получите и ниски цени, и високо качество.
Водещ: Благодаря ви. Десислава Атанасова, последно е вашето изречение и закриваме разговора.
Десислава Атанасова: От всичко казано дотук, много се надявам наистина пациентът да бъде в средата на системата, неговият интерес да е защитен както от страна на държавата, въпреки критиките, така и от страна на пациентските организации, така и от страна на фармацевтичния съюз. И се надявам, че когато тези мерки бъдат реализирани, десетте процента от вашето онлайн гласуване на хората, които вярват, че ще подобрим достъпа, че ще намалим цените на лекарствените продукти, ще бъде увеличен многократно.
Водещ: Да, голяма е отговорността за тези 10% и за всички други, които се надяват на това. Аз ви благодаря много за този разговор.