Водещ Виктор Николаев: Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ни е на гости. Здравейте, добре дошли.
Десислава Атанасова: Здравейте, добро утро.
Водещ: Да започнем с цените на лекарствата, защото имаше големи очаквания, а според някои от темите в печата всъщност не е проработил механизмът за по-евтини лекарства, защото голяма част от тях има отказ да се намаляват от страна на самите вносители на големите фирми, но прочетох вчера за лекарство, което е поевтиняло със 700 лева. Бихте ли могли да кажете как е възможно да има такава... Нещо да поевтинее със 700 лева, означава, че много неща не са наред били.
Д. Атанасова: Възможно е. И без да коментирам как са отразили медиите вчерашните пресконференции на здравното министерство и на касата, бих искала да кажа, че наистина комисията по цени и реимбурсиране работи в много добри темпове и за последните две седмици още 50 лекарства са с много по-ниски цени.
Водещ: Това са лекарства, които касата купува с парите на осигурените, така ли? Или лекарства, които са на свободния пазар, не са реимбурсирани и са на свободни...
Д. Атанасова: Това са лекарства, които се разглеждат от комисията по цени и реимбурсиране.
Водещ: Позитивният списък, платените от държавата частично или напълно.
Д. Атанасова: Точно така. Може би трябва да поговорим малко и за самия механизъм, че първо, когато едно лекарство получи разрешение да се продава в България, то си регистрира цена. Именно тази комисия по цени и реимбурсиране регистрира цена. Когато става въпрос за ОТС продукти, тоест продавани на свободния пазар, без изобщо да има регулация, просто се регистрира цена, без тя да се регулира. За всички останали, комисията по цени и реимбурсация чрез декларация от фирмите производители регистрира съответната цена. Знаете, че ние се реферираме с няколко държави като държава член на ЕС и в едногодишен срок се прави служебна проверка или фирмите декларират своята цена. Този срок ние предлагаме да бъде намален на шест месеца, така че много по-бързо да се правят служебните проверки от комисията и цените да падат, както се случва и в момента.
Водещ: Кой обаче... прекъсвам ви да уточним кой е допуснал да се купува лекарство на цена 700 лева по-висока от тази, на която би могло да се продава, пак с печалба за производител или вносител. 700 лева разлика е нещо драстично и може да ни накара да подозираме наличие на корупция, за да си затворят съответните хора очите. 700 лева разлика е много.
Д. Атанасова: Тази цена, без значение на кой лекарствен продукт е, се регистрира. Оттам нататък получава ниво на реимбурсация или сто процента, или определен процент, който впоследствие се плаща от касата. Тази цена, регистрирана в България, веднъж в годината, се реферира чрез служебна проверка и чрез декларация от фирмата, тоест фирмата производител е заявила тази цена, тя е регистрирана в България и чак след служебната проверка, която в момента извършваме, се проверяват цените в референтните държави и те падат.
Водещ: Тоест в други държави 700 лева по-евтино е било предложено, за тези населения, които са доста по-богати от...
Д. Атанасова: Точно така, точно така, да.
Водещ: ...а тук 700... Коя е тази фирма?
Д. Атанасова: Не мога да ви кажа коя е фирмата, в момента само знам, че този лекарствен продукт е от групата за лечение на онкологични заболявания и е намален не със 700, а с около 600 лева. От 885 лева на 322. Друг изключително скъп медикамент е за възстановяване на нервно-мускулна блокада. Там намалението е от 5255 лева, на 4560 лева за опаковка.
Водещ: Да обясним, след като е направено сравнение, че доста по-евтино, с тази огромна разлика, която е постигната сега, е предлагано на други населения от страни - членки на ЕС, така ли? Оттам идва.
Д. Атанасова: Да, точно така.
Водещ: А защо се получава това желание, трудно озаптващо се очевидно, да се продава по-скъпо тук, в най-бедните държави? Как си го обяснявате?
Д. Атанасова: Защото механизмът досега, беше, че се прави проверка, служебна, както и се подава декларация от фирмата за промяна на цената в рамките на една година. Тоест веднъж годишно, без значение дали през януари е паднала тази цена, може през ноември...
Водещ: Тоест в България два пъти допускат да мине номерът, най-грубо казано, и заради това е минавал номерът.
Д. Атанасова: Ами може и така да се нарече. Въпросът е, че вече е очевадно, че има воля и се случват реално нещата. Има реално намаление на лекарствените продукти, аз нося цялата статистика за всички лекарствени продукти, които са намалени със служебните проверки, които извършва комисията, тя заседава непрекъснато, но...
Водещ: Неподкупна ли е тази комисия според вас, за да разчитаме на тяхната работа съвестна?
Д. Атанасова: Убедена съм, че е неподкупна. фактите говорят сами за себе си. Смятам, че и с промените, които предвиждаме, това рефериране да стане с много повече държави, 17 на брой, тоест да не сравняваме вече в осем европейски държави, а в 17 европейски държави цените и там, където цената веднага е намалена, се отразява и на българския пазар, както и че комисията вече няма да се събира един път или два пъти в седмицата, а ще бъде един постоянно действащ орган, който ще се занимава изцяло и само с регулирането на цените на лекарствата, регистриране и ниво на реимбурсация, и ще има собствена администрация, смятам, че когато заработи, ще има действително и много по-драстични намаления в цената на лекарствените продукти. Ние може да продължим, защото има лекарствени продукти, които са за лечение на онкохематологични заболявания, които са намалени от 1500 лева на 1300, за лечение на сърдечносъдови заболявания, за инфаркт на миокарда, лекарство, което е намалено от 45 на 19 лева, за лечение на астма е намалено от 70 на 35 лева.
Водещ: Да.
Д. Атанасова: Тоест огромен спад в цените на лекарствените продукти.
Водещ: И все пак. И все пак. Два подвъпроса, поводът от един филм в "Би Ти Ви Репортерите" на Мария Савкова, който беше доста любопитен, имаше сравнение с Македония. Нищо че не е членка на ЕС. Имаше сравнение и с Гърция, която е членка. ДДС в България знаем, че е 20 процента, в Македония е няколко пъти по-нисък, четири по-нисък данък добавена стойност, отколкото в България, тоест пет процента, в Гърция е 6,5 процента ДДС. С Дянков възможно е да имате разговор да направим така, както правят в Гърция и в Македония, това ще е от полза на хората, непосилни сацените, дори и с намаленията.
Д. Атанасова: А всъщност формирането на цената става по следния начин - първо се взема цена на производител, както ви казах, вече ще се реферираме със 17 държави, вземаме най-ниската цена, която се плаща в Европа. След това се формират двата вида надценки на търговците на едро и търговците на дребно. Ние там вече ще имаме намаление на тези надценки с 2-та процента. Може би знаете, че имаше...
Водещ: От аптеките...
Д. Атанасова: Да, от аптеките...
Водещ: Все пак ДДС...
Д. Атанасова:...и стигаме до ДДС-то, което наистина е 20 процента в България. Водили сме нееднократно такива разговори, защото е имало предложения от колеги народни представители за диференцирана ставка на ДДС, но това не може да стане в момента...
Водещ: Защо?
Д. Атанасова: ...в средата на бюджетната година.
Водещ: А от догодина ще стане ли?
Д. Атанасова: Да, възможно е да се разиграят различни варианти и да се установи колко ще се отрази това на бюджета...
Водещ: Е, ще се отрази ли?
Д. Атанасова: ...колко ще се отрази на приходите и дали държавата може да си го позволи. Това за съжаление не мога...
Водещ: Защото хората...
Д. Атанасова: ...аз да го...
Водещ: Защото хората не могат.
Д. Атанасова: ...кажа и не мога да го взема като решение. Това е решение първо на Министерство на финансите и може би въпрос...
Водещ: Вие бихте ли призовали Дянков да намали ДДС?
Д. Атанасова: ...на разчет и, второ, на целия Министерски съвет, както и на Народното събрание с промяна на Закона за държавния бюджет и Закона за данък добавена стойност.
Водещ: Вие бихте ли призовали Дянков да намали ДДС върху лекарствата?
Д. Атанасова: Говорили сме вече по тази тема, обсъждаме я в момента.
Водещ: Още примери за цените на дребно с ДДС, примерът от Македония. Лекарство в България 72 лв., обърнато пак в левове, в Македония е 46 лв. Това е лекарство срещу мазнини в кръвта. И още два примера с антибиотик, пак сравнение с Македония - 11,64 лв. излиза, 37,68 лв. тук, 9,14 лв. срещу 24,96 лв. Това беше показано във филма "По следите на лекарствата".
Д. Атанасова: Да, аз също съм запозната с този...
Водещ: Огромна разлика.
Д. Атанасова: ...материал. Ами, да, огромна разлика. Ето разликата, която току-що коментирахме, има разлика около 600 лв. и тогава, ако бяха сравнявани тези цени, щеше наистина да звучи скандално, че има такава огромна разлика, но тя вече...
Водещ: Защо ни сравнявате с Македония?
Д. Атанасова: ...е установена. Разликата й е налице по-ниската цена. С Македония ... първо, това не е член на Европейския съюз. Второ, наистина по различен начин се формират цените на лекарствените продукти там. Наистина ДДС-то е в друг процент и е...
Водещ: Ами да се въведе този друг начин.
Д. Атанасова: ...диференцирана ставка.
Водещ: Явно е по-добър за хората.
Д. Атанасова: А освен това не знам дали става въпрос за лекарствен продукт по лекарско предписание и който се плаща от касата, или става въпрос за лекарствен продукт на свободния пазар, защото при нас...
Водещ: На свободния пазар е това - 72 срещу 46 е на свободния пазар. Това не е...
Д. Атанасова: Защото при нас...
Водещ: ... реимбурсирано.
Д. Атанасова: ...нормативната база е такава, че ОТС продуктите, които се продават на свободния пазар, не се регулират от държавата, а производителите само регистрират цена.
Водещ: Ами, хайде, да ги регулираме тогава.
Д. Атанасова: И вероятно...
Водещ: Явно е по-добре, ако се регулира.
Д. Атанасова: Става въпрос именно за такива лекарствени продукти.
Водещ: А не може ли да ги регулираме, след като това води до разлика от 72...
Д. Атанасова: Разбира се, че е възможно.
Водещ: ...срещу 46.
Д. Атанасова: Това се постига чрез промяна на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Този закон е приет от Министерския съвет и е в Народното събрание за първо четене в зала, включен е в дневния ред на първото пленарно заседание след ваканцията на Народното събрание.
Водещ: Включено ли е там да има такава държавна регулация?
Д. Атанасова: Не, не е включена такава държавна регулация там, но би могло да се приеме, ако има такова предложение от народен представител.
Водещ: Чакаме един от 240 народни представители да включи, да предложи такъв текст. Вие сте "за"?
Д. Атанасова: Да, аз не възразявам.
Водещ: За да може едно лекарство, което е 72 лв. тук, а 46 в Македония, евентуално да бъде 46 и в България.
Д. Атанасова: Да, в момента...
Водещ: Да си внесем македонския опит, колкото и абсурдно да звучи.
Д. Атанасова: ...такава промяна няма, защото Законът за лекарствата касае предимно въвеждане на текстове от европейски директиви, както и текстът, който урежда статута на комисията по цени и реимбурсиране или национален съвет по цени и реимбурсиране, както може би ще се приеме от Народното събрание.
Водещ: Защо този кошмар продължава да се случва - болницата не може да си го позволи, нямало нормативна уредба, внос нямало, родителите сами трябва да спасяват деца.
Д. Атанасова: Да, за съжаление това не е изолиран случай. Много пациенти са изправени пред ситуация, в която в лечебните заведения ги няма лекарствените продукти, но и от вашия...
Водещ: Ние плащаме осигуровки, защо да ги плащаме.
Д. Атанасова: И от вашия репортаж се установи, че вината не е в държавата, вината не е в лечебното заведение, вината е във фирмите производители или фирмите вносители, които обикновено винаги казват, че са много социално отговорни към обществото, а когато регистрират лекарствен продукт...
Водещ: Извинявайте, фирмите производители си търсят своя си интерес и съвършено не се интересуват от цялостната здравна политика в държавата.
Д. Атанасова: Ама, г-н Николаев, какво означава своя интерес, когато ти си заявил на държавата или на лечебното заведение по договор, че ще доставяш този лекарствен продукт, в един момент, ако имаш проблем с производството, както е случаят с една австрийска компания, или имаш проблем с вноса, просто да кажеш на държавата и на тези болни хора "ние не можем в момента, оправяйте се".
Водещ: Очевидно им е позволено, след като се случва и за болниците също се казва "купувайте си", а те казват "ние нямаме пари да ги купим тези лекарства". Накрая контрата е в родителите.
Д. Атанасова: Намерили сме начин още през месец април... в края на април този проблем излезе на дневен ред и това не е проблем само в България. Това е проблем в 17 държави от Европейския съюз. Тази фирма производител никъде не доставя лекарствени продукти в момента. Тогава...
Водещ: Не, тук за внос става дума. Така че те си ги купуват от чужбина. Възможно ли е германче или фрацузойче да е в тази ситуация според вас?
Д. Атанасова: Да, възможно е, имаше специално заседание, в което и Европейската комисия беше запозната с тези казуси, защото те не са само в България единични изолирани случаи, а, напротив, целият Европейски съюз е засегнат.
Водещ: И хората си купуват, ходят до съседни държави, родители да купуват лекарства за онкоболните си деца.
Д. Атанасова: Не. Искам да ви кажа, че тук сме намерили друг начин да се излезе от ситуацията, а именно чрез разрешение от Изпълнителната агенция по лекарства се дава разрешение на лечебно заведение, което няма на склад доставени такива лекарствени продукти, да купува неразрешени за употреба лекарствени продукти.
Водещ: Те казват "нямаме пари" и не доставят. Какво да правят хората? План Б явно няма.
Д. Атанасова: Напротив, план Б е лечебното заведение да осигури лекарствен продукт, ние сме му разрешили и сме му казали така да действа.
Водещ: Те казват "скъпо ни е, ние сме търговско дружество" и не купуват. Щом нямат в момента, значи не са купили.
Д. Атанасова: Не, напротив, трябва да купуват и това са указанията, които сме дали ние като министерство.
Водещ: Ама не са купили.
Д. Атанасова: Ами ще направя специална проверка, отново специално за болницата по онкохематология, защото сигналите за някои лечебни заведения наистина са много и се оказва, че пациентът е притиснат и че трябва да намира всякакъв начин да си купува лекарствени продукти...
Водещ: Ние точно това показахме.
Д. Атанасова: ...а всъщност лечебното заведение е длъжно и ние сме указали по какъв ред ще стане.
Водещ: Те казват, че... ето, не го правят, това е фактът. Той беше видим. Те не са го купили лекарството - родителите се оплакват при нас. Значи не работи тази система нормално.
Д. Атанасова: Редът е следният: лечебните заведения правят търгове за доставка на онкологичните... специално в този случай, на лекарствата за онкологични заболявания, явяват се фирмите, като в случая за 17 продукта мисля, че каза доцентът, който сте интервюирали, че не са се явили изобщо фирми представителки.
Водещ: Значи ние сме осигурени. Искаме това да ни бъде осигурено от държавата или от касата, защото не можем да... и на избори не ходим да избираме фармацевтични компании, да сравняваме морала им, избираме политици, управници и разчитаме целия този хаос те да го превърнат в порядък.
Д. Атанасова: Това е безспорно и затова ние сме намерили начин да бъдат осигурени лекарствени продукти. Специално този случай ще го проверим, защото е недопустимо едно дете...
Водещ: В 2012 година, казвате, в страна членка на Европейския съюз.
Д. Атанасова: Точно така, да, хората да си купуват по някакъв начин лекарствени продукти.
Водещ: Стана дума за дейността на самите болници. Имаше вчера пресконференция с обобщение. Можем ли да дадем допълнителна конкретика извън онова, което здравните репортери имаха възможност да разкажат, с драстични примери, които според вас са важни.
Д. Атанасова: Ами, може, например именно в тази специализирана болница по хематология, мисля, че точно нея отразихте. Или не?
Водещ: Докато разказвате, ще проверя, за да не бъдем неточни.
Д. Атанасова: Добре, ще говоря за специализираната болница по хематология, където също има проблем с лекарствата за онкологични заболявания... са установени редица нарушения, като закупвани са автомобили на стойност около 95 хиляди лева без проведена обществена поръчка. Тоест погазени са правилата на Закона за обществените поръчки, погазени са правилата на наредбата, правени са различни ремонтни работи, също при разделяне, явно разделяне на обществени поръчки и при избиране на определени изпълнители чрез три оферти или пряко договаряне, без да е спазен законът и без да е спазено указаното в него как се правят такива открити процедури, има...
Водещ: Това с цел измама ли е? С цел набавяне на облага или е някаква немарливост от административен порядък?
Д. Атанасова: Аз такива заключения не мога да дам, тъй като инспекторатът, правейки доклада си, установява нарушения и прави своите констатации. Съответно на тези лечебни заведения се дава срок за отстраняването, ако те са административно свързани с правилници за условия и ред при управлението на процесите. Но дали е с цел измама или не, смятам, че и държавната финансова инспекция би могла да се произнесе дали има вреди, настъпили за лечебното заведение, и дали са нарушени всичките разпоредби на закона, както и прокуратурата.
Водещ: Само да вметна, че репортажът беше от детската онкохематология в София.
Д. Атанасова: Всъщност не става за същия...
Водещ: Да, да уточним.
Д. Атанасова: ...за същото лечебно заведение въпрос.
Водещ: Проблемът е на друго място.
Д. Атанасова: Тоест бих искала да кажа, че, от една страна, с докладите на инспектората, защото само от началото на годината има 16 проверки, 7 от които на лечебни заведения, се констатират определени нередности при управленските процеси. Но всичко това се изпраща на компетентните органи, които могат да наложат санкции и съответно отново да проверят случая.
Водещ: Правят ли го от невъзможност, за да си скърпят бюджета, приход - разход, т.е., за да могат да функционират тези болници, или го правят, за да отклоняват средства с цел лично облагодетелстване?
Д. Атанасова: Причината, поради която се стига дотам, че има такива констатации, не се ангажирам да кажа каква е, защото най-добре наистина АДСИ и Сметна палата, прокуратура...
Водещ: Те да се произнесат.
Д. Атанасова: ...да се произнесат. Но мога да кажа следното: тъй като това явно е масово нарушение на финансовата дисциплина в тези лечебни заведения, ние сме решили да въведем единни правила за управление, т.е. да помогнем на тези изпълнителни директори да осъществяват своята дейност законосъобразно.
Водещ: Ясно.
Д. Атанасова: Именно да им помогнем с правилата при възлагане на обществени поръчки, при взимането на решения, при промяна на правилниците, които регулират разходването на средства, за допълнително материално стимурлиране, за граждански договори, за дарения и т.н.
Водещ: Много бързо ще се опитам с въпроси и отговори. Ако са кратки отговорите - повече въпроси. Случаят от вчера в Би Ти Ви Новините - в "Пирогов" отива възрастна жена, в момента с опасност за живота, не разбрали първоначално, че има счупен прешлен и казали ще й мине, да си го маже и да си ходи вкъщи.
Д. Атанасова: Запозната съм с вашия репортаж от снощи. След минути ще назнача проверка на медицинския одит.
Водещ: Друг въпрос - военноинвалиди и ветерани се оплакаха от геноцид, че искат да бъдат умъртвени едва ли не с промяна в достъпа им... директно досега са получавали лекарства от аптеките, а доколкото знам, общините са се разплащали. Те са отивали и са си ги вземали, което за тях е било лесно. Те са няколко хиляди души, живели по над 90 години хора. Сега трябва сами да си ги купуват и някога да им бъдат възстановени парите от Агенция за социално подпомагане, а те нямат пари в момента.
Д. Атанасова: Да, този ред беше променен, тъй като и вие включително с ваши репортажи алармирахте за много нарушения относно достъпа до лекарствени продукти на военноинвалидите. Имаше промяна и в закона, с който дадохме възможност пък те да ползват един допълнителен ресурс за изследвания, за медицински изделия, за дентална помощ. Министерството на здравеопазването имаше ангажимент по закона да изготви правилник. Този правилник е изготвен и той е вече факт.
Водещ: Хората нямат пари да си купят със свои пари лекарствата.
Д. Атанасова: Тази наредба относно отпускането чрез аптеките е предмет на разглеждане от няколко министерства. Тоест проблемът не е в Министерство на здравеопазването, че не сме свършили работата.
Водещ: А в социалното?
Д. Атанасова: Военното министерство, социалното министерство, финансовото и Министерството на здравеопазването са отговорни по изготвянето на тази наредба. Тя се съгласува в момента и ще бъде съвсем скоро обнародвана.
Водещ: Скоро... на тях всеки месец им трябват пари за лекарства. Да не починат тези хора, докато се изработи?
Д. Атанасова: Не, аз смятам, че през... в рамките на месец август ще решим проблема. Водещ: И отново ще имат улеснен достъп, защото хора на 90 години да обикалят и да търсят пари за лекарства с надеждата да им ги възстановят, физически няма да дочакат тази координация.
Д. Атанасова: Аз знам техните притеснения. Те желаят този ред да бъде запазен, но с оглед на многобройните нарушения и с всички финансови средства, които изтичат, трябва да има нов ред.
Водещ: И още един въпрос, бързам към него. Голяма дискусия във форумите - ваксини за рак на маточната шийка. Във Великобритания били забранени и са със спорен ефект, а пък сега касата или Министерството на здравеопазването, вие ще уточните, ще покриват... по 280 лева и по 260 лева, стрували двата вида. Включени са в позитивния лекарствен списък, няколко пъти трябва да се прави ваксината, за да е ефективна. Тоест 1000 лева струва на държавата имунизацията на едно момиче. Заделят ли се 1000 лева за нещо, което е със спорен ефект и дори са вредни според Великобритания, която ги е забранила тези ваксини?
Д. Атанасова: Първо искам да уточня нещо. Тези ваксина е доброволна. Тоест, ако родителите вземат решение, че желаят да ваксинират детето си, те могат да го направят и държавата е осигурила финансов ресурс това да се случи. И от 1 октомври започва имунизацията срещу рака на маточната шийка.
Водещ: Въпросът е дали е осигурена пазарна ниша за някой, който предлага продукт със спорни качества.
Д. Атанасова: Не, не мисля, че е осигурена пазарна ниша. Има експерти, които могат да говорят за качествата на ваксините. Това са ваксини за два от щамовете, защото се оказа, че този вирус има много различни щамове. За два от щамовете са осигурени ваксини. Те се продават не само в България и единствено в България, те се продават в рамките на целия Европейски съюз. Дори България е една от трите държави в рамките на Европа, която не беше осигурила защита на своите деца.
Водещ: А Великобритания луди ли са, че не са разрешили тази ваксина, а са я забранили?
Д. Атанасова: Не мога да коментирам каква е ваксинопрофилактиката във Великобритания, имунизационния календар. Но пак искам да повторя, тази ваксина е напълно доброволна. тоест, ако личният лекар или семейният гинеколог посъветва родителите, че е добре тази ваксина да се направи и родителите дадат своето съгласие...
Водещ: Тогава само.
Д. Атанасова: ...тогава ще бъде направена. В никакъв случай тя не е влязла в задължителния имунизационен календар. Напротив, в препоръчителния, само по желание и доброволно децата ще бъдат ваксинирани, момичетата... 12-годишни, с тази ваксина.
Водещ: Въпросът е да не се изхарчат в някаква грешна посока пари, а да е добра посоката.
Д. Атанасова: Не, защото отчетността...
Водещ: Дали ще купят предварително или който си поиска, тогава ще доставят.
Д. Атанасова: Не, отчетността точно по този начин ще бъде разписана. Тези ваксини ще се доставят до личните лекари и който поиска, на него ще бъде поставена тази ваксина и тогава ще се плаща от здравната каса. Тоест загуба на средства няма да има.
Водещ: Няма да има. Никога не стига времето за всички въпроси. Само погледнете тук колко въпроси има около мен. При следващо гостуване съм сигурен, че няма да са свършили темите в здравеопазването.
Д. Атанасова: Да, не можахме да поговорим за много неща, занапред надавам се, че ще можем да...
Водещ: Добре, ще ви поканим отново. Много ви благодаря. Десислава Атанасова беше гост.