Линк към интервюто на министър Кирил Ананиев "Лице в лице" БТВ
Водещ: Днес министър Кирил Ананиев представи предложението за пълна демонополизация на Здравната каса. Стана ясно, че ще се запази солидарният принцип на осигуряване, но Касата ще се конкурира при равни условия с частни здравни фондове. В студиото вече е министър Ананиев с детайлите за новия здравен модел и здравното осигуряване. Здравейте, господин Ананиев.
Кирил Ананиев: Здравейте, госпожо Ризова.
Водещ: Ще Ви помоля в началото да кажете това, което според Вас е най-важното от предложения от вас нов здравен модел и това, което засяга максимално голям брой хора, и което го различава от настоящия действащ.
Кирил Ананиев: Бих искал да започна, не какви са новите промени, а защо се налагат новите промени. Аз съм сигурен, че преди 20 години, когато беше приет от НС новият здравен модел, който действа от 2000 година, това е направено с най-благородни намерения, за да могат българските граждани да бъдат лекувани по най-добрия начин. За съжаление, през годините тази конструкция започна да се задъхва, появиха се разни пробойни, започна изтичане по нерегламентиран начин голям обем средства. Здравеопазването е една сложна система, в която има много публично-частни интересни, а нас ни интересува най-много интересът на пациента. Никой не е доволен – нито пациентите, нито работещите в системата, нито аз като министър. Ето защо считам, че е дошло времето, даже мисля, че сме закъсняли, да търсим промяната на модела. Ние направихме много други неща, които ще подпомогнат прилагането на модела. Например изграждането на Националната здравно-информационна система – това е електронното здравеопазване.
Водещ: Сериозно ли, откога го чакаме…
Кирил Ананиев: В същото време успешно върви проектът за модернизирането на спешната помощ – изключително важно условие за преструктуриране не само на болничната система, а на цялата здравна система. Провеждаме централизирани обществени поръчки за лекарствата, дай боже в най-скорошен период да влезнат и медицинските изделия. Разработваме новите медицински стандарти, разработваме алгоритмите на медицинските пътеки, провеждаме верификация на лекарствата, тяхното наблюдение, свързано с реекспорта. Създадохме много сериозна агенция – Изпълнителна агенция за медицински надзор, изключително важна, за да се контролира харченето на парите. Такива функции разбира се бяха възложени и на Националната здравноосигурителна каса – имам предвид контролни функции. Всичко това наистина е необходимо условие, но само с него няма да проведем самата реформа. Тези всичките неща спомагат успешно да се приложи новият модел. И като говоря за новия модел, трябва да ме попитате – какви са целите, които предследваме с този нов модел?
Водещ: Аз няма да Ви питам, защото, както казахте, никой не е доволен и се надявам да се целите малко повече да сме доволни от здравния модел.
Кирил Ананиев: Както Вие казахте, ние си запазваме солидарния модел, това го искат всички участиници в здравния процес. Другото, което искаме, пациентите, българските граждани, да имат право на избор и кой да управлява ефективно техните здравноосигурителни вноски. Те остават 8%, които ще финансират основния пакет дейности. На второ място - искаме всеки български гражданин да преценява сам къде ще получи най-доброто лечение на територията на страната. Трето - пациентът трябва да бъде напълно информиран за видовете медицински дейности и техните цени, за да може да вземе информирано решение. Този модел трябва да осигури контрол върху качеството на лечебната дейност, както медицинска, така и стоматологична. На следващо място този модел трябва да бъде финансово устойчив, за да бъдат българските граждани сигурни, че фондът няма да изпадне във фалит, макар че има и такива хипотези в разработения модел и гаранции, които да се задействат автоматично в такива случаи, но така или иначе едно от изискванията е тези фондове да бъдат финансово устойчиви. Моделът се основава на това, че ние предлагаме демонополизация на Здравната каса, което означава, че НЗОК ще се конкурира на равни начала с частните здравноосигурителни фондове. Като казвам на равни начала, веднага искам да спомена, че със законови промени ще гарантираме Касата да може да извършва застраховане, за да е конкурентоспособна. Ще има конкуренция между фондовете. Касата ще има още едно право – доброволно застраховане, което е сериозен инструмент, който би насочил пациентите към частните фондове. Ще има конкуренция и между лечебните заведения, които ще се стремят да сключат договори с възможно най-много фондове. Това би повишило качеството на услугите. Всеки пациент сам ще може да избира фонда си и лечебните заведения.
Водещ: Само да уточним тези неща – освен Здраваната каса ще има още няколко частни осигурителни фондове, които ще действат по начина, по който действа Касата в момента. Първият ми въпрос е, те как ще бъдат избирани, какви са условията ,за да може един частен фонд да действа като здравната каса?
Кирил Ананиев: Това е един важен въпрос и днес същият въпрос се обсъждаше на Кръглата маса. Всеки български гражданин ,който е здравно осигурен ще избира фонда, който да управлява здравноосигурителните му вноски. Естествено, за избора той трябва да е добре информиран за видовете медицински и дентални дейности, които му предлага здравният фонд, разбира се и за здравните заведения, с които е сключил договор, така че панциентът съвсем информирано ще вземе решение. Искам да кажа нещо, което сякаш днес не се разбра на Кръглата маса – избор ще имат не само пациентите, гражданите, които се осигуряват от работодателите им, но и тези, които сега се осигуряват от държавата – пенсионерите, родителите за децата си, държавните чиновници.
Водещ: Един друг въпрос, малко страничен – казват, че държавата е един от най-редовните платци на здравни вноски. Как един държавен служител ще е сигурен, че ако се премести в частен фонд, държавата щи продължи да внася парите?
Кирил Ананиев: Това не е вярно. Държавата е най-стриктният и отговорен платец. Държавните чиновници се осигуряват на реалната заплата, така че тук е най-малко съмнението, че няма да бъдат внесени необходимите вноски.
Водещ: По повод на фондовете – казвате, че има основен пакет за дейности, който покрива 8-те процента здравни вноски. Този основен пакет ще бъде еднакъв за всеки фонд и Касата, или всеки фонд и Касата ще определят различни основни пакети?
Кирил Ананиев: Основният пакет се определя, одобрява от министъра на здравеопазването, съвместно със съсловните организации. Така че пакетът е един, основен за всички фондове и Касата. Самата цена, която ще бъде за отделната медицинска и дентална дейност се договаря между здравния фонд и лечебното заведение, само че, забележете, тези цени не могат да бъдат по-ниски от базови цени, които ще определя МЗ заедно със съсловните организации. Защо е това? Наша основна грижа е да защитим интересите на пациентите и не може да допуснем такава търговия, при която да не може да бъде успешно осъществено лечението на пациентите.
Водещ: Как аз, например, ако основният ми пакет е един и същи от предлаганиге, какво трябва да ме привлече към един или друг фонд?
Кирил Ананиев: Няколко са инструментите. Първо, затова казах в самото начало, че пациентите трябва да вземат информирано решение, информиран избор, да имат пълна информация за дейностите, които гарантира този здравен фонд и цените за медицинските дейности и с кои болници този фонд има договор. Тогава всеки един фонд, като представи тази информация и човек може да избере съответния на неговия здравен статус фонд. Фондовете не могат да подбират по никакъв признак своите пациенти – това е лично решение на българските граждани, няма основание на здравен статус, на пол, възраст и т.н да се селектира този избор. НАП ще продължи да събира здравните вноски на всички български граждани, включ. и тези, осигурени от държавата. Тогава, за да се избегне риска от подбора, здравните вноски ще се осреднят, осреднена здравна вноска и тогава приходите за всеки един здравен фонд ще могат да се формират на базата на броя на пациентите, умножени по тази осреднена здравноосигурителна вноска. Другият инструмент, който ще привлече към един или друг здравен фонд българските граждани, е възможността за допълнително здравно застраховане. Т.е., този фонд, който даде по-добри условия за получаване на повече услуги. Веднага ще дам пример - ако аз се запиша в даден фонд, този фонд може да ми осигури надграждане на качеството на здравните услуги, от които аз имам нужда, или ако на мен ми се иска кешово плащане за дейности, които са извън основния пакет, за да ме привлече здравният фонд мен като пациент, фондът може да поеме някои мои кешови плащания, които не са в пакета на доброволното осигуряване.
Водещ: При това положение и Касата ще има такова право, тя също ще действа като един нормален здравен фонд, наравно с другите. Тоест, аз и ако към Касата реша да остана, мога към нея да добавя още някакви пари срещу допълнително?
Кирил Ананиев: Разбира се.
Водещ: Много ли ще бъде базов този основен пакет? Вие чухте вероятно и сте прочели критиките на мнозина ваши колеги, че на практика моделът, който предлагате, е модел за богатите страни, американски модел, а всички казват, че това не е най-доброто здравеопазване – да речем не сте взели пример от френския модел, който казват, че бил най-добрият европейски модел. Не познавам детайлите.
Кирил Ананиев: Най-добрия със сериозните кешови плащания. Ако това е най-доброто…Разбира се, че той е един от добрите модели, но в разговорите с моите колеги от ЕС, съвсем честно си споделяме – няма модел, който да е съвършен. Всеки модел има някакви проблеми, но в крайна сметка трябва да намерим нашия си модел. Добрите европейски практики, както днес имахме гости от Холандия и от Германия, и много от нещата, които ни разказаха, се доближават до нашия модел. Но си имаме и национални особености, които ние си ги отразяваме. Сега, какъв ще бъде основният пакет – ние в момента започнахме да работим по отношение на остойностяване на дейностите на този основен пакет.
Водещ: Ще има ли преоценка на клинични пътеки?
Кирил Ананиев: Разбира се. В момента ние правим новите медицински стандарти, алгоритмите на клиничните пътеки, правилата за добра медицинска практика. Всичко това е необходимо условие, за да формираме, да оценим, преоценим, остойностим тези дейности. И когато станем готови, а това не е лека дейност, предполагам, че някъде до края на годината ще бъдем готови, вече можем да кажем – това е основния пакет. От него остават еди какви си дейности, които могат да се покрият финансово чрез доброволна застраховка или чрез кешови плащания.
Водещ: Тоест, пациентите ще продължават да доплащат извън основния пакет, ако не направят второ, макар и доброволно осигуряване?
Кирил Ананиев: Надявам се дълбоко, че този основен пакет ще бъде много близък по обем за действащия пакет в момента, така че да няма толкова голямо доплащане към застрахователите. Но така или иначе става въпрос за някакви застраховки допълнителни, които ще се движат предполагам между 12-15 до 20 лева, а могат наистина услугите, които им се доставят, наистина да са сериозни, значителни, важни за здравето на хората и те само да имат полза от тази допълнителна застраховка.
Водещ: Добре, а кой въпрос на здравеопазването решава тази ваша реформа?
Кирил Ананиев: А, казахте за богатите – говорим за солидарен модел, тук няма значение кой какво внася в НАП като здравноосигурителни…
Водещ: За основния пакет няма, но за извън основния пакет има.
Кирил Ананиев: Да, и тук е възможно да се води дебат. Тук аз например ако съм родител на едно или две деца, няма ли да дам 12 лева месечно за моето дете, за да мога да съм сигурен, че е обхванат всички възможни медицински дейности, даже и някои екстри, които могат да получат от съответното лечебно заведение.
Водещ: А редките болести?
Кирил Ананиев: Това, редките болести ги предвиждаме да се финансират от самите здравни фондове, тъй като ние и сега ги финансираме от НЗОК, в рамките на бюджета на Касата. И когато този бюджет се разпредели и отиде в съответните здравни фондове, те ще поемат тези разходи.
Водещ: А онкоболните ще бъдат лекувани както досега, всичко, което досега е включвал пакетът, който те получават – ще бъде ли включен във вашия основен пакет?
Кирил Ананиев: Разбира се. Това са социалнозначими заболявания, които ще бъдат може би номер 1 и номер 2 в основния пакет. Ние в никакъв случай няма да допуснем тези тежки социалнозначими заболявания да останат с финансиране от доброволно застраховане, това е недопустимо.
Водещ: Кой ще лекува здравно неосигурените и как ще се лекуват? Те са май почти милион.
Кирил Ананиев: Това е различна статистика…
Водещ: Различна е, но са много. Добре, казваме – много са. С тях какво ще се случи?
Кирил Ананиев: Здравно неосигурените лица, има предвиден фонд към Министерството на труда и социалната политика, от който се финансират лицата, които влизат на болнично лечение и лицата, които ползват спешната помощ. А за тези, които са социално слаби и безработни, държавата при изискванията, които има Министерство на труда и социалната политика по отношение на помощите за отопление, ако те отговарят на тези изисквания, това са всъщност най-големия контингент, които са здравно неосигурени, съответно се плащат осигурителните вноски от държавата.
Водещ: Този здравен модел, който вие предлагате, кой въпрос на закъсалите болници решава – тази във Видин, тази в Ямбол, тази в Стара Загора? По някакъв начин ще подобри ли здравеопазването на хората, чиито болници са пред фалит или извършват минимални дейности?
Кирил Ананиев: Моделът сам по себе си не решава този проблем. Моделът определя правилата, при които на територията на цялата страна хората трябва да получат качествена медицинска помощ. Такива болници, например като видинската болница, там естествено след като няма на територията на тази област друга болница, дори няма и частна болница – държавата в лицето на принципала министъра на здравеопазването, ще положи всички необходими грижи работещите отделения и клиники да ги подпомогне за по ефективна работа и с по-голям обем дейности, съответно по-голям обем приходи. А тези, които има проблем с тях, ще трябва да ги оздравим. Казвам да ги оздравим, а не да закриваме отделения. От тази гледна точка могат да бъдат спокойни гражданите на област Видин, че в никакъв случай няма да бъдат лишени от медицинска дейност, тъй като всички български граждани имат право на равнопоставеност в лечението си.
Водещ: Сега, аз се надявам, че този модел още много дълго ще обсъждаме и с Вас, и с ваши колеги. И затова предлагам да спрем дотук с него, защото имам няколко, освен ако не кажете нещо много важно, имам няколко блиц въпроса към Вас – други, извън този модел.
Кирил Ананиев: Ами друго важно, за графика да Ви кажа евентуално.
Водещ: Да, докога?
Кирил Ананиев: До Нова година считаме, че ще бъдем готови и с остойностяването на клиничните пътеки, респективно с подготовката на нормативната уредба, тъй като ще трябва няколко закона да се променят. След Нова година, разбира се, ще започне дебатът в парламента и…
Водещ: И няма връщане назад?
Кирил Ананиев: Ами вижте, днес се опитаха някои от участниците да кажат, че това е едва ли не моделът на Ананиев, или това е моделът на Министерство на здравеопазването. Вие виждате, че аз непрекъснато търся диалога с всички участници в този процес. Неслучайно правя втора кръгла маса, търся консенсус, търся най-приемливия модел.
Водещ: Да и променихте това, което смущаваше предишните пъти.
Кирил Ананиев: Да, имаше работни групи.
Водещ: Да, но наистина искам, не мога да не се възползвам от Вашето присъствие в студиото, за да Ви задам два важни въпроса – първият е, тук „Лице в лице” обещахте, че ще има детска болница, че ще започне строеж на педиатрията. Кога ще започне този строеж и в двора на Медицинска академия ли ще бъде, както говорихме предния път?
Кирил Ананиев: Да, в двора на Александровска ще бъде. Вече е обявена обществената поръчка за детската болница. Заявките, предложенията ще ги очакваме до 20 август. На 21 август отваряме документацията и ще направим…
Водещ: Има ли кандидати да строят детската болница?
Кирил Ананиев: По моя информация има хора, които се интересуват много сериозно от участие в строителството на болницата.
Водещ: Дано. А какъв срок сте дали в задачката на строителите? За колко време трябва да я построят?
Кирил Ананиев: То не е само строителство, то е проектиране, строителство и строителен контрол.
Водещ: Всичко, всичко, свързано с това да имаме готова детска болница.
Кирил Ананиев: Ние сме дали 42 месеца, което означава три години и половина. Вие си спомняте, че аз казах, че строителството, завършването на болницата ще стане в рамките на две години. За съжаление обаче в разни нормативни актове се дават срокове на съответните етапи - колко месеца трябва да бъде идейният, колко месеца техническият, колко месеца строителството и колко контролът. Аз, за да не блокирам обществената поръчка, съм изпълнил и съм заложил тези срокове. Но аз съм убеден, че ще стане много по-рано.
Водещ: Сега, има едни 50 милиона, когато излязоха, обещахте да дадете за заплати, особено на медицинските сестри, които работят с много ниско заплащане. Наистина ми е мъчно. Обаче много хора казват, че вие нямате право да ги дадете тези 50 милиона и няма как да стигнат те до тях, за да си получат увеличение на заплатите.
Кирил Ананиев: Хората са прави и ние не ги дадохме. От тези 50 милиона дадохме само 6 милиона и то по линията на финансирането на дейностите, които са извън задължителното здравно осигуряване, през Наредба 3 на министъра на здравеопазването, където си е коректно, със закон са определени тези дейности и ние там финансирахме лечебните заведения, които изпълняват конкретните дейности. За останалите лечебни заведения използвахме резерва на Касата, увеличихме редица, над 100, клинични пътеки. А това е приход, без да увеличаваме обема дейност – това е един допълнителен приход, с който се създаде възможност да се увеличат заплатите в повечето болници.
Водещ: Дано е така. Благодаря Ви.