- Г-н Ананиев, през последните дни се изговори много за двата нови модела на здравно осигуряване. Както стана ясно, единият предвижда пълна демонополизация на здравната каса, а другият въвежда задължително допълнително застраховане...
- Да, това са нашите предложения, които представихме на Националната кръгла маса и в момента са подложени на широко обществено обсъждане. Предстои да създадем и работни групи, с които ще изкристализираме онзи вариант, който е с най-висока обществена подкрепа. Така че сега говорим за двата модела, но работата може да доведе и до предлагането на трети.
- Какво представляват модел А и модел Б?
- В първия вариант говорим за незабавна конкуренция между Националната здравноосигурителна каса и застрахователите, т.е демонополизация на касата. Това предвижда задължително здравно осигуряване с възможност за личен избор на осигурителен фонд между частни застрахователи. Всеки фонд трябва да отговаря на определени изисквания, за да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор. Например един от критериите към застрахователя е при него да са регистрирали минимум 500 000 български граждани. Но върху тази цифра се дебатира.
- Значи при този вариант всеки човек сам може да избере къде да внася парите си за здраве?
- Да, от една страна всеки сам избира фонда си, а от друга - застрахователят няма право да отказва. Това е двустепенен модел, който включва задължително здравно осигуряване и доброволно здравно застраховане. Освен това българските граждани ще бъдат осигурени срещу риска някой от тези фондове да фалира. За целта ще бъде създаден гаранционен фонд.
- А как ще бъдат избирани лечебните заведения - от фондовете или от пациентите, т.е цената ли ще е водеща или качеството на услугите?
- Както вече говорихме, за да бъде одобрено едно застрахователно дружество за участник в системата, т.е за да получи статут на здравен застраховател, то трябва да отговаря на определени изисквания. В това число трябва да гарантира договорите, които е сключило с лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ с цел покриване на потребностите от медицинска дейност на територията на цялата страна. Всеки застраховател ще публикува на сайта си с кои болници работи и има подписан договор. Така че за па-
циента изборът на фонд ще е обвързан и с избора на лечебни заведения. Ще има и т.нар. към момента национални цени за дейностите, извършвани от болниците. Ако обаче някое лечебно заведение прецени, че определената национална цена не го задоволява и определи различна, тогава гражданинът, ако иска да се лекува в тази болница, трябва да разчита или на кешово доплащане или да сключи допълнителна застраховка със своя фонд. Но тази конкуренция, която ще бъде много силна, както между застрахователи-те, така и между болниците, е предпоставка за обявяването на по-ниски цени.
- Добре, сега да обясним за втория модел, който включва едни допълнителни, задължителни 12 лв. на месец...
- При този вариант се преминава от солидарния модел на финансиране към персонализиран здравноосигурителен модел. Застрахователите отново са включени в процеса, като ще трябва да отговарят на същите критерии, които сме заложили и в първия вариант. Тук обаче имаме три стълба - задължително здравно осигуряване, задължително здравно застраховане и допълнително здравно застраховане.
- Една от основните критики към този модел е, че бърка в джоба на българина, какво показват изчисленията?
- Според проучване на „Алфа рисърч" българинът ежегодно дава допълнително 120 лв. за извънболнична помощ, 180 лв. за лекарства, 650 лв. за болнична помощ и около 300 лв. за профилактика и санаториум. В момента българинът плаща допълнително около 3,5 млрд. лв. От тях обаче 1,7 млрд. лв. са така наречените нерегламентирани плащания. Те не влизат в системата като ресурс, който да подпомогне финансирането на здравната система. В същото време, ако приемем, че задължителната застраховка остане 12 лв., в застрахователните дружества ще влязат допълнително около 864 млн. лв. за година. Като повече от половината от тази сума или около 500 млн. лв. ще ги даде държавата, а не гражданите. Това ясно показва, че хората няма да дават повече пари. Ето и друг пример - пациентът ще участва до 700 лв. с 10% от цената на клиничната пътека, което носи общ разход около 85 млн. лв. До този момент само за леглоден гражданите са плащали 90 млн. лв., които сега ще бъдат спестени.
- Споменахте проучването на „Алфа рисърч", според него едва 6 на сто от българите са готови да внасят повече пари за здраве...
- Не е точно такъв изводът. 25% от анкетираните граждани заявяват, че са в процес на изчакване - те са готови да дадат допълнително средства, но искат да знаят какво ще получат срещу тях. Приблизително 70% от запитаните пък отговарят, че парите, които са в НЗОК, са недостатъчни, т.е те оценяват, че трябва да влезе допълнителен ресурс в системата. Запитани как считат, че
трябва да се подходи, за да се осигури този ресурс, всеки втори посочва, че най-добрата форма е задължителното здравно застраховане.
- От БСП заявиха, че ще внесат вот
на недоверие заради тези предложения, защото според тях са изключени социално уязвимите групи. Смятате ли този аргумент за резонен?
- Познавам принципите на демокрацията и това, че всяка парламентарна опозиция е в правото си да поиска вот на недоверие. Но не мога да разбера как може да се иска вот на недоверие за нещо, което все още не е реален факт, поставено е на широк обществен дебат и в момента се обсъжда. Освен това неколко-кратно заявих, че държавата ще осигурява застраховките на децата, пенсионерите, социално слабите и безработните. Извън тях всички останали, които до момента ги осигурява държавата, в т.ч. и държавните служители, ще си плащат сами здравните застраховки.
- Всъщност от години българинът си задава въпроса „защо внасям здравни осигуровки?", след като почти всеки път когато се налага, те не вършат работа. Недостиг на направления, доплащане за редица медицински услуги и т.н...
- Именно това ни показва, че задължителната здравна осигуровка не е достатъчна, за да може да се осигури необходимото лечение, като качество и обем на българските граждани. Точно поради тази причина са толкова високи и личните плащания на всеки българин поотделно. Ние искаме да прекъснем тази порочна практика. При въвеждане на задължителна допълнителна здравна застраховка, след като се разплатят разходите по основния пакет, в НЗОК ще остане финансов ресурс от около 600 млн. лв. С тези средства ще имаме възможност да финансираме нови дейности, политики, програми, нови заболявания и т.н. Ще можем да преоценим стойността на някои клинични пътеки.
- При евентуална демонополизация на НЗОК говорим за конкуренция
между здравните каси, което би следвало да е в плюс за гражданите. Как обаче стои въпросът с контрола и невъзможността за нерегламентирано източване на средства?
- В няколко направления ще подобрим контрола. Освен НЗОК в този процес следва да бъдат включени пациентът и застрахователното дружество, т.е ще има троен контрол. Възнамеряваме да съберем финансовия и медицинския контрол в единна структура с ясно разписани правила за комплексен контрол. В момента здравната каса извършва финансовия контрол, а Изпълнителна агенция „Медицински одит" извършва медицинския контрол. Това разпокъсване не води до ефективни резултати. Поради тази причина ние предвиждаме двата вида контрол да бъдат събрани и да преминат към здравната каса. Третият инструмент ще бъде създаването на Държавна комисия за регулиране и контрол на медицинската дейност, като нейният ръководен състав ще се определя с решение на Министерския съвет. На следващо място предвиждаме изграждане на централизирана система за обществени поръчки на лекарствата и медицинските изделия, като по този начин очакваме да намалим цените. Много голяма роля за контролната дейност ще изиграе и изграждането на национална здравна информационна система, която ще обхваща пътя на пациента от влизането в съответното лечебно заведение, през терапиите, лечението, ефекта и постигнатите резултати до изписването му.
- Преди дни обаче стана ясно, че вие сте прекратил обществената поръчка, свързана с изграждането на тази система...
- Агенцията за обществените поръчки установи някои несъответствия, които ни бяха описани подробно и взехме незабавни мерки. Аз прекратих процедурата, в момента работим и в най-скоро време отново ще обявим обществената поръчка. Надявам се това да се случи до 1 -2 седмици.
- Какво предстои оттук нататък по отношение на реформата и кога очаквате новият модел, който и да е той, да влезе в сила?
- Това, което предстои, е след формиране на работните групи да седнем на масата
и да говорим по същество. Тези разговори ще продължат може би около 2 месеца, като ясно заявих, че няма да слагаме никакви ограничения - колкото време ни е необходимо, толкова време ще работим. Въпросът е да постигнем висока степен на консенсус за определен модел. Ако по време на тези дискусии възникне трето предложение и всички институции застанат зад него, аз с удоволствие ще го внеса в Министерския съвет и в Народното събрание. Целта е да се промени действащата система, защото според хората този модел не е социално справедлив, не дава равен достъп до здравеопазване, не проследява качеството на лечението, не стимулира хората да се осигуряват на реалните си доходи и не осигурява достойни доходи на работещите в здравния сектор. Всичко това показва, че трябва да има промяна.
- Кога очаквате тя да се случи?
- Надявам се от 1 януари 2020 г., но този срок не е самоцел. По-важен е дебатът и постигането на консенсус. Моето желание е с влизането на новия модел да заработи Националната здравна информационна система, да имаме изградена национална платформа за обществени поръчки на лекарствата и медицинските изделия и в същото време да сме на финала и на другия голям проект, свързан със спешната помощ. Той ще ни помогне много в процеса на преструктуриране и оптимизиране на системата.