Върни се горе

Водещ: Добро утро, започва „Гореща точка”. Докъде стигна държавата в намаляване цените на лекарствата. Разговор с министъра на здравеопазването Десислава Атанасова. Тя е гост тази сутрин, добро утро.

Десислава Атанасова: Добро утро.

Водещ: Това разследване, което екипът на ТВ 7 проведе за първи път излезе не само извън границите на страната, заради нашата телевизия. Оказа се, че колегите от RTL копират едно към едно нашето разследване, което за нас е чест, разбира се.

Десислава Атанасова: Запозната съм от вчера, да.

Водещ: Беше обратното досега, ние копирахме разследвания на западни медии. Само да видим накратко за какво става въпрос там. Изводът, разбира се е един и същ, когато държавата отстъпи територии на фармацевтичните гиганти, те нахлуват в живота на хората и буквално им съдират по девет кожи. Вижте разследването на колегите от RTL.

Репортер: Журналистическата проверка на колегите ни от Белгия показват драстичната разлика в цените на лекарствата в местните аптеки и в съседна Холандия. Така например препарат против стомашни киселини се продава за 23 евроцента в Белгия и за два цента в съседна Холандия. Разследването подкрепя новото изискване, което задължава аптекарите в Белгия от 1 май да предлагат на пациентите най-евтините препарати. Очаква се така бюджетът на страната да спести от 22 до 103 милиона евро годишно. Белгия въвежда и нова система, която ще следи промените на цените на лекарствата в съседните държави и при регистриран спад ще понижава автоматично цените в белгийските аптеки. Разследването на ТВ 7 за цените на лекарствата в Балканите показа, че Гърция вече има уникална система за контрол на цените на медикаментите. Цените на лекарствата, които успяхме да закупим с рецепта в Гърция се оказаха в пъти по-евтини от пределните цени на Здравната каса у нас. Таблетките „Вермокс”, които в България се продават на дребно за шест лева, в гръцката столица струваха само евро и шест цента. Т.е. около два лева или три пъти по-евтино. Какво беше учудването ни, когато посетихме Министерството на здравеопазването в Атина и разбрахме, че проектът за намаляване цените на лекарствата в Гърция започва преди две години от правителството на Георгиос Папандреу и е водещ проект за националната сигурност на страната.

„Наложи се, за да засечем цените да влезем в контакт с конкретни складове за лекарства. Защото получавахме ценоразписите от самите фирми. Те твърдяха, че това са им точните цени, а се оказа, че дават лъжливи данни.”

„Искам да ви подкрепя. Вие можете да намалите цените на лекарствата. Ние го направихме. Използвайте правилото за трите най-ниски цени на лекарството в другите страни от Европейския съюз. Това е закон, отидете в парламента и го променете. Направете цените, както в Гърция. Аз мога да ви изпратя цените в момента. Имате същите лекарства. Ще ви дам и механизмът за ценообразуване.”

Водещ: Сега ще разберете, че всъщност имаме и новина, когато става въпрос за това докъде стигнаха усилията и опитите на държавата да намали цените на лекарствата, госпожо Атанасова? Гърция показахме.

Десислава Атанасова: Да, припомнихме репортажът от Гърция. Когато аз гостувах беше излъчен. Всъщност, вече имаме конкретни стъпки. Това е писмото, с което посланикът на Република Гърция в София ни изпраща. След наша молба да ни предоставят цялата информация, която е налична относно цените на лекарствените продукти и въпросния софтуер, който вие отразихте. Да ни предоставят информация. Предполагам, че съвсем скоро ще стане, защото са заявили такава готовност гръцките колеги.

Водещ: Страхотно.

Десислава Атанасова: Заповядайте, благодаря, че чрез вашият ефир ни дадохте такава идея и това се случи.

Водещ: Това наистина е уникално, но става въпрос за сътрудничество между две европейски, две балкански държави. Знаете, Гърция инвестира пари в този софтуер. На практика ако това разположение на държавата и на здравния министър, нито една фармацевтична компания, включително и монополистът на пазара не може да се възползва от това положение, защото ще бъде задължена да продава лекарствата на цени, на които ги купуват европейските граждани. Какви конкретни стъпки други направихте през последните седмици освен това, че ще разполагаме с гръцкия софтуер и вие лично надзиравате,така да се каже политиката с лекарствата?

Десислава Атанасова: Да. Както знаете, няма назначен заместник-министър по лекарствена политика. Аз лично се ангажирах. Вече е факт наредба 10, която беше приета от Надзорния съвет на Касата. Вчера министърът на здравеопазването я обнародва на сайта на министерството за обществено обсъждане. Това е съгласно Законът за нормативните актове. Тече един 14-дневен срок, в който всеки, който има отношение по темата може да вземе становище и да предложи на министъра някакви промени. Т.е. факт е нашата амбиция да променим наредбата в частта, в която ще се договарят отстъпки от цените на лекарствата за всички лекарствени продукти, не само за 100% поетите от Касата. Това, което сме го говорили много пъти и много отдавна. Имаше известно забавяне. Тъй като, както знаете, д-р Пламен Цеков беше избран доста след моя избор за министър. Впоследствие трябваше да бъде сключен с него договор за управление от Надзорния съвет на Касата. Забавихме се малко във времето, но вече тази наредба е факт и се надявам, че в рамките на месец май тя ще бъде обнародвана и ще влезе в сила и реално ще работи. Но нещо друго, вчера поисках официална информация от Касата по двете наредби. Едната е наредба 40, която е за лечение на злокачествените заболявания. Т.е. наредбата за онкология. Всъщност, около 123 оферти за цени, за промяна на цени на лекарствени продукти са приети. Предложението за промяната и отстъпките са от 5% до 90%. Т.е. има много, действително сериозно постигнати отстъпки при договарянето в Националната здравноосигурителна каса.

Водещ: На доброволен принцип ли е все още?

Десислава Атанасова: Да. Националната каса кани всички притежатели на разрешения за употреба и сядат на масата на преговорите и започват да достигнат цена, която устройва държавата.

Водещ: Ще ви дам един пример от Здравната каса, защото той стана медийно популярен, заради родителите. Едно от лекарствата, което ние показахме, което се внася от определена фирма монополист на пазара „Гинотропин”, това е така наречения хормон на растежа. Доказано с неговата цена се извършва страшна манипулация у нас, защото в Турция примерно той се продава на двойно по-ниски цени, а през последните две години и половина в България той е поскъпнал над 300%. Сега Здравната каса предприема друга тактика, вместо да натисне производителя да свали цените вкарва алтернативно лекарство, обаче то не се приема от родителите?

Десислава Атанасова: Не, ще ви обясня. Защото аз имах среща с Асоциацията на родителите. Всъщност, влиза на пазара генеричен продукт, който се регистрира в Комисията по цени и реимбурсация и получава по-ниска цена.

Водещ: Да.

Десислава Атанасова: Здравната каса плаща по-ниската цена, защото публичният фонд плаща по-ниската цена.

Водещ: А защо не натисне монополистът да свали цената на гинотропина, за да го взимат децата в България, колкото в Турция се продава. Очевидно там се извършва манипулация с цената?

Десислава Атанасова: Така или иначе правилата са Здравната каса да плаща по-ниската цена.

Водещ: Т.е. там няма алтернатива?

Десислава Атанасова: В момента родителите единствено могат да плащат тази разлика в стойността от това, което заплаща Касата до това, което те искат като продукт. Но пък мога да кажа, че и тук имаше бърза реакция от страна на касата, защото възможността беше ако започнат да получават новото лекарство да са необходими нови протоколи. Т.е. ново посещение при лекари, нови протоколи заверени в Касата. Чак след това получаване на лекарството в аптеката. Управителят на НЗОК се разпореди старите протоколи да важат. Т.е. за деца, за които действително това новото лекарство е показано и няма да им навреди, да се ползва то без необходимите допълнителни протоколи.

Водещ: Без бюрократичните условности?

Десислава Атанасова: Да. По някакъв начин се търси наистина най-доброто решение за тези деца и тези родители.

Водещ: Просто, предлагам вариант също и аз, да натиснат да свалят цената, защото нашето разследване започна именно от въпросния „Гинотропин”. Пак ви казвам, последните три години е поскъпнал над 350% в България, в Турция се продава още два пъти по-евтино

Десислава Атанасова: Вие виждате, че когато има реални преговори от 5% до 90% има намаляване на цената на лекарствените продукти.

Водещ: Разполагаме сега с дълговете на болниците, държавните и общински болници. Това е крайно притеснително. Пак ще кажа, ще предупредя, че тече мащабно разследване на нашата телевизия относно тези дългове. Може би ще се окаже, че една или две фирми са почти монополисти на този пазар на дълговете на болниците. Те са от порядъка на, цитирам: 337 милиона са били към 2011 в началото. Сега в началото на 2012 са 378 милиона. Притеснява ли ви структурата на самите дългове, че те може би да са натрупани от скъпи лекарства, на завишени цени и, че една или две фирми държат основната част от тези дългове? Сега могат да предявят претенции, че се получава един затворен кръг, всъщност. Ако не ни купуваш скъпите лекарства ще си искаме парите обратно?

Десислава Атанасова: Сега. Първо да уточня, че тази информация е към 29 февруари 2012 година.

Водещ: Да, т.е. минали са два месеца оттогава?

Десислава Атанасова: Да, почти два. Вече голяма част от болниците са получили от здравната каса и от министерството по методика своите средства и дълговете са започнали да намаляват. И те са започнали да се разплащат към своите доставчици. Хубавото е, че просрочените задължения са около 70 милиона, бяха към този момент около 70 милиона. А през 2009 година бяха около 280 милиона. Т.е. имаме около четири пъти намаляване в просрочените задължения. Но дълговете основно се формират от здравно неосигурени лица, от задължения към доставчици на апаратура, на лекарствени продукти, на ел.енергия, на хранителни продукти и т.н. Аз смятам, че основната причина за формиране на тези дългове е и лошият мениджмънт.

Водещ: Да.

Десислава Атанасова: Т.е. ако някой управлява добре лечебното заведение и има стабилност и на приходите, и отчетност добра на разходите и търсен най-добрият баланс между двете, то няма да има такива резултати.

Водещ: Вече няма болниците сами да договарят лекарствата, нали така, както беше по времето на Гергана Павлова, защото това е много тънък момент? Когато им се даде възможност те да организират търговете сами, там наистина контролът на държавата е по-слаб?

Десислава Атанасова: В момента частта онкология, това, което е договорила Касата, на болниците се обявява и им се казва, че ако те при договаряне могат да достигнат по-ниски цени.

Водещ: Да купуват?

Десислава Атанасова: Да купуват. 

Водещ: Разбира се, така е правилно.

Десислава Атанасова: Ако не, просто, трябва да ползват цените, които Касата е договорила.

Водещ: Засега този проблем е решен в сферата на онкологичните лекарства?

Десислава Атанасова: Да. В сферата на всички останали, в също, обаче, както знаете, съгласно закона и наредбата само на 100% можеше да се договаря. Т.е. извършено е договаряне само 100% реимбурсираните и са ми дали данни, че средният процент намаление е около 8% - 10%. Т.е. около пет милиона са спестени от това договаряне. Което е малак процент на фона на всички средства, които отиват за лекарствените продукти извън наредба 40.

Водещ: Няма да ви е лесно, няма да ви е лесно, наистина, особено по болниците.

Десислава Атанасова: Смятам, че след като наредба 10 е факт вече Касата ще има възможност да договаря реално отстъпки така, както в наредба 40 се е получило. Действително, сериозна отстъпка от цената на лекарствен продукт.

Водещ: Има казус в болницата в Стара Загора.

Десислава Атанасова: Да.

Водещ: Защо там стачкуват медиците в двете болници? Не знам, какви са две болници в Стара Загора и колко са общо там. В две от болниците стачкували медиците?

Десислава Атанасова: Сега ще ви обясня. Това са университетската болница в Стара Загора и многопрофилната болница в Стара Загора, чийто принципал на едната сто процента е министърът на здравеопазването на университетската, т.е. държавата. На другата – 74%.

Водещ: Пак държавна?

Десислава Атанасова: Да. Т.е. и двете болници се управляват от министъра на здравеопазването, най-общо казано той е техният принципал. Двете болници са в един и същ двор разположени.

Водещ: Те не стига, че са собственост на държавата, но и на едно и също място се намират, пък са две?

Десислава Атанасова: Да. Което е действително. 

Водещ: Двойна администрация, двойно управление, двоен мениджмънт?

Десислава Атанасова: Всичко. Да, безспорно. 

Водещ: Двойни разходи?

Десислава Атанасова: Освен това двете болници до 31 декември 2011 година имат общо натрупани задължения от деветнадесет милиона и петстотин хиляди. Като към 29 февруари тази година вече стават 22 милиона. Едната има натрупани задължения от седем милиона и шестстотин хиляди университетската болница, другата има от единадесет милиона и осемстотин хиляди. Т.е. няма никаква логика и аз не знам дали някой изобщо, да речем в частния бизнес ще си позволи на един и същи терен да построи две или да разкрие като дейност две взаимно допълващи се.

Водещ: Допълващи ли се, те са еднакви, може би?

Десислава Атанасова: Допълващи се, конкуриращи се по-скоро. 

Водещ: Те лекуват едно и също?

Десислава Атанасова: И двете са търговски дружества, конкуриращи се помежду си, на един и същ собственик и трупащи безспорно много дългове, както е видно, лечебно заведение. Не знам дали в друга сфера това е възможно.

Водещ: Режете тогава, вие сте там човекът, те са и двете към вас?

Десислава Атанасова: Безспорно аз съм за обединението на тези две лечебни заведения трябва да се оптимизират структурата. Трябва хората да получават достатъчно качествена и ефективна медицинска помощ. Има работни места за всички лекари, които работят в двете болници. Ще стане една университетска болница „Киркович”, която в нея се влива университетската болница. Така, че има решение на всички проблеми, които са поставени вчера на така наречената стачка.

Водещ: Благодаря Ви много за това гостуване, госпожо Атанасова.

Десислава Атанасова: Благодаря и аз.

Водещ: Още един път да кажа, добрата новина е, че България и Гърция ще работят заедно след разследването на ТВ 7. Държавата, в лицето на министъра на здравеопазването, влезе в контакт с гръцките колеги. Ето, това е писмото. Може ли да го покажем още един път?

Десислава Атанасова: Да.

Водещ: Това наистина е така емблематичен пример за международно сътрудничество, за което помагат и медиите. И вие ако разполагате с този софтуерен апарат, вие със сигурност няма да имате никакви проблеми при определянето на най-ниските цени на лекарствата в България.

Десислава Атанасова: Надявам се, че съвсем скоро ще получим действително подкрепа от колегите от гръцката държава и реализация на нашите идеи.

Водещ: А ние ще продължим отблизо да следим този процес и да помагаме, когато е необходимо.

Сподели в: