Върни се горе

Интервю с д-р Ваньо Шарков - БТВ „Тази сутрин“

 

Водещ: „Тази сутрин” продължава с разговор за здраве. При мен е заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков . Добро утро.

Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.

Водещ: Гледахте ли включването малко по-рано в предаването на Ирина Жерева от Благоевград с пребитата санитарка?

Д-р Ваньо Шарков: Да.

Водещ: Какъв е коментарът Ви и докога лекарите ще са боксова круша?

Д-р Ваньо Шарков: Това, което… вижте веднага… на този въпрос не мога да отговоря - кога, но мога да кажа това, което се случва от една година насам. Всъщност всички добре помнят, че в края на миналата година Министерство на здравеопазването излязохме с една позиция какво трябва да бъде направено, защото имаше около 220 нападения над екипите на спешна помощ, някои от тях вербални, някои от тях физически. В крайна сметка осъществихме много срещи, направихме директна линия с прокуратурата, за да може по най-бързата процедура да бъдат прибирани и осъждани подобни лица. В рамките на миналата седмица правихме една проверка в нашите центрове за спешна помощ – нападенията бяха 35. Дори 10 да са, дори 5 да са, това е непоносимо и това е, как да кажа, някакъв тип отношение…

Водещ: Резултати има ли?

Д-р Ваньо Шарков: Идиоти винаги ще има, които ще нападат – баща си в случая -  освен санитарката той напада и баща си и го пребива. В крайна сметка усилията трябва да бъдат както на министерство на здравеопазването, казах това, което направихме…

Водещ: Добре, повече охрана ли трябва да има и какво се е случило, намаляха ли…

Д-р Ваньо Шарков: Определено! Това е, едно от нещата… е охраната, защото на голяма част от местата видяхме една охрана, която не е в състояние да се противопостави на един такъв насилник. Това са хора на пределна възраст, в голямата част от случаите пенсионери.

Водещ: Има ли, има ли осъдени?

Д-р Ваньо Шарков: Да, има издадени четири или шест такива присъди по бързата процедура - тоест вече действа… и прокуратура и съдебни органи, когато става въпрос за нападение над лекари. Това обаче, че е имало осъдени не означава, че те ще спрат по най-бързия начин, пак казвам, такива няма да ги наричам хора, които нападат лекари, докато спасяват човешки живот, вероятно ще има за в бъдеще. А взаимодействието между нашите спешни центрове и органите на МВР, те винаги са се отзовавали досега. Винаги, когато е имало повиквания в рискови квартали от една година насам, екипите на МВР ни придружават при осъществяването на транспортирането на пациентите при оказването на спешна помощ, прокуратурата си върши работата – осигурили сме взаимодействие.

Водещ: Но вижте от какво се оплакват, оплакват се от това, че се превръщат спешните центрове в отрезвителни – там се води всеки един паднал, напил се човек, за да му се помогне, а той може да действа по всякакви начини – невинаги пиянството е кротко, има и буйно.

Д-р Ваньо Шарков: Всеки един човек, който има някаква травма, който е наранен, независимо от това дали се е напил или не се е напил, бива обслужван по някакъв начин, защото има нужда от медицинска грижа, освен алкохолното му опиянение. Въпросът е да не бъдат карани в Спешна помощ тогава, когато нямат абсолютно никакви медицински показания – просто едно напиване не е въпрос на медицинска грижа от наша страна.

Водещ: А карат ли ги, практика ли е това да се случва, защото от това се оплакват служителите в спешните центрове?

Д-р Ваньо Шарков: Практика е тогава, когато има травма и практика е тогава, когато има алкохолно опиянение при деца и смятам, че това е нормално.

Водещ: Добре. Има ли обаче заповед, писмена или устна, защото такива информации се появиха, когато има особен случай на спешност да не се кара пациент например с инфаркт в частна болница, а в държавна болница?

Д-р Ваньо Шарков: Няма такава заповед. Първото, което искам да кажа е, че никой в Министерството на здравеопазването не работи с устни заповеди. Второто, което е, има си нормативен регламент, който казва, пациента на спешна помощ се транспортира в най-близкото лечебно заведение със съответното ниво на компетентност, където може да му бъде помогнато. Няма значение…

Водещ: Но си спомням, д-р Шарков, един разговор с министър Москов именно на тази тема, в която той потвърди слухове за устни споразумения за това конкретни болни, които по пътека носят повече пари и да бъдат карани обаче в частни болници? Спря ли тази практика, Вие установихте ли всъщност, Ваша проверка имаше ли, която да установи наистина подобна практика?

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, имаше такава проверка, която беше направена по повод на конкретен случай и журналистическо разследване – за пациент, който беше от Старозагорския район. Всички наши линейки имат GPS системи – техния път от оказването на спешна помощ, от адреса, до съответното лечебно заведение може да бъде проверен. Никой не си позволява вече да осъществява такава нерегламентирана медицинска грижа като транспорт до конкретно лечебно заведение. И конкретен пример мога да дам защо не е вярно твърдението да не бъдат транспортирани в частни болници – голямата катастрофа, която беше в тунела на „Витиня“, двама от пациентите бяха транспортирани в частна болница, просто защото беше най-близо в сравнение с останалите според нивото на компетентност.

Водещ: Това продължава да е критерий – най-близкото лечебно заведение?

Д-р Ваньо Шарков: Това винаги ще бъде критерий.

Водещ: Да, но пък не отричате ли предишната практика, ако я наричаме изобщо предишна, да се транспортират хора – защо в тези болници няма например спешни центрове или не са с приоритет, а с приоритет е нещо друго?

Д-р Ваньо Шарков: Да, малко е необяснима претенцията защо не ни карате пациентите по спешност, след нямаме разкрито спешно приемно отделение. Но пък от друга страна аз мога категорично да кажа, че един от критериите за това НЗОК да прави избор на лечебните заведения, с които да сключва договор при излишък на легла в конкретни региони, би трябвало да бъде именно наличието на спешно приемно отделение, защото се поддържа един огромен екип от хора.

Водещ: Казвате излишък на легла, а вижте какво пише днес на първа страница на „Дневник”, „Телеграф дейли” - държавата е свила почти наполовина леглата в столичните болници. Държавата е и готова със сметката колко болници в София ще получат пари от здравните вноски, но това, което се акцентира като ефект от свиването на тези легла е, че ще се увеличи списъкът с чакащите за операция.

Д-р Ваньо Шарков: Така, нека да кажем, че цялата процедура тепърва е започнала. Засега областните комисии по изработването на областните здравни карти са готови със своите предложения и ги изпрашат в МЗ. Областните комисии в своя състав имат представител на всяка една община от съответната област, представители на Лекарския съюз, на Зъболекарския, представители на пациентските организации. Така че да се казва държавата е малко пресилено.

Водещ: Добре, но свиват ли се леглата – ето сега цитирам информацията, хирургическите легла при 3161 за операции в софийските болници, в момента проектът на Здравната карта предвижда да станат максимум 882.

Д-р Ваньо Шарков: Не знам кой е този проект – Националната здравна карта тепърва ще бъде изработвана. Това, което мога категорично да кажа е, че, да, има излишък на болнични легла като цяло в цялата държава, който е над шест хиляди легла. Тепърва тези анализи ще покажат точното число. А това, което мога да кажа е, че част от тези легла няма необходимост да бъдат закривани, тъй като имаме разговори с НЗОК – от следващата година стартира за първи път, след като години наред се говореше за необходимостта от клинична пътека за продължително лекуване, тази клинична пътека ще бъде стартирана от следващата година, ще бъде финансирана и съответно част от тези легла могат да бъдат преобразувани в легла за продължително лечение. Всички знаете проблема на пациентите, особено след инсулт, инфаркт, след тежка коремна операция или ортопедична операция, след изчерпване на дните клинична пътека как биват изписвани и това предизвикваше недоволство сред пациентите. Ето възможността през клиничната пътека за продължително лекуване те да останат да получават грижи, да има физиотерапия за тях и това нещо, точно тези легла, които са в повече, част от тях да бъдат преобразувани в такива, за да има пълноценна и комплексна грижа за пациента.

Водещ: За да не стане така, че всъщност болните лягат върху плещите на роднините си, без те да могат качествено да им помогнат.

Д-р Ваньо Шарков: Те винаги, винаги са на плещите и това е нормално.

Водещ: То винаги са на плещите, но понякога хората, ние не сме специалисти и търсим помощта на лекарите. Само че лекарите са готови да протестират, ако влязат в сила законите, промените в закона за бюджета на НЗОК. Остават ли лекарите извън решението за това как ще се разпределят парите и страхувате ли се от протестите им?

Д-р Ваньо Шарков: Не. Точна аз като един от хората участвали в такива протести никога не мога да кажа, че някой няма право или че се страхувам от подобни протести. По-скоро тук въпросът беше в промяна в Закона за здравното осигуряване, което минаваше през Закона за бюджета на касата за следващата година. Ние имахме дълги разговори както с Лекарския съюз така и с НЗОК, утре започва второто четене на Закона за бюджета на НЗОК, имаме взаимното разбирателство, за текстове, които трябва да отпаднат, така че…

Водещ: А готови ли сте да ги чуете, защото те имат своите предложения, но казват, че остават като глас в пустиня?

Д-р Ваньо Шарков: Този разговор го проведохме. Ние сме показали, че сме готови да чуем не само БЛС, имахме разговори със Зъболекарския съюз, има конкретни предложения, постигнали сме съгласие по да кажа 99 % от нещата.

Водещ: Имаше изследване съвсем скоро за одобрението на част от мерките и реформите, които се случват в сектора Здравеопазване. Една от темите беше „данък вредни храни“, дали тя изобщо ще доведе до някакъв здравословен ефект или по-скоро само до фискален ефект, каквито са критиките от страна на опозиционно настроените на този данък.

Д-р Ваньо Шарков: Ние като Министерство на здравеопазването и като лекари се интересуваме повече от здравния ефект отколкото от фискалния ефект.

Водещ: Ще има ли изобщо здравен ефект, хората ще престанат ли да ядат вредни храни?

Водещ: „Тази сутрин” продължава с разговор за здраве. При мен е заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков . Добро утро.

Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.

Водещ: Гледахте ли включването малко по-рано в предаването на Ирина Жерева от Благоевград с пребитата санитарка?

Д-р Ваньо Шарков: Да.

Водещ: Какъв е коментарът Ви и докога лекарите ще са боксова круша?

Д-р Ваньо Шарков: Това, което… вижте веднага… на този въпрос не мога да отговоря - кога, но мога да кажа това, което се случва от една година насам. Всъщност всички добре помнят, че в края на миналата година Министерство на здравеопазването излязохме с една позиция какво трябва да бъде направено, защото имаше около 220 нападения над екипите на спешна помощ, някои от тях вербални, някои от тях физически. В крайна сметка осъществихме много срещи, направихме директна линия с прокуратурата, за да може по най-бързата процедура да бъдат прибирани и осъждани подобни лица. В рамките на миналата седмица правихме една проверка в нашите центрове за спешна помощ – нападенията бяха 35. Дори 10 да са, дори 5 да са, това е непоносимо и това е, как да кажа, някакъв тип отношение…

Водещ: Резултати има ли?

Д-р Ваньо Шарков: Идиоти винаги ще има, които ще нападат – баща си в случая -  освен санитарката той напада и баща си и го пребива. В крайна сметка усилията трябва да бъдат както на министерство на здравеопазването, казах това, което направихме…

Водещ: Добре, повече охрана ли трябва да има и какво се е случило, намаляха ли…

Д-р Ваньо Шарков: Определено! Това е, едно от нещата… е охраната, защото на голяма част от местата видяхме една охрана, която не е в състояние да се противопостави на един такъв насилник. Това са хора на пределна възраст, в голямата част от случаите пенсионери.

Водещ: Има ли, има ли осъдени?

Д-р Ваньо Шарков: Да, има издадени четири или шест такива присъди по бързата процедура - тоест вече действа… и прокуратура и съдебни органи, когато става въпрос за нападение над лекари. Това обаче, че е имало осъдени не означава, че те ще спрат по най-бързия начин, пак казвам, такива няма да ги наричам хора, които нападат лекари, докато спасяват човешки живот, вероятно ще има за в бъдеще. А взаимодействието между нашите спешни центрове и органите на МВР, те винаги са се отзовавали досега. Винаги, когато е имало повиквания в рискови квартали от една година насам, екипите на МВР ни придружават при осъществяването на транспортирането на пациентите при оказването на спешна помощ, прокуратурата си върши работата – осигурили сме взаимодействие.

Водещ: Но вижте от какво се оплакват, оплакват се от това, че се превръщат спешните центрове в отрезвителни – там се води всеки един паднал, напил се човек, за да му се помогне, а той може да действа по всякакви начини – невинаги пиянството е кротко, има и буйно.

Д-р Ваньо Шарков: Всеки един човек, който има някаква травма, който е наранен, независимо от това дали се е напил или не се е напил, бива обслужван по някакъв начин, защото има нужда от медицинска грижа, освен алкохолното му опиянение. Въпросът е да не бъдат карани в Спешна помощ тогава, когато нямат абсолютно никакви медицински показания – просто едно напиване не е въпрос на медицинска грижа от наша страна.

Водещ: А карат ли ги, практика ли е това да се случва, защото от това се оплакват служителите в спешните центрове?

Д-р Ваньо Шарков: Практика е тогава, когато има травма и практика е тогава, когато има алкохолно опиянение при деца и смятам, че това е нормално.

Водещ: Добре. Има ли обаче заповед, писмена или устна, защото такива информации се появиха, когато има особен случай на спешност да не се кара пациент например с инфаркт в частна болница, а в държавна болница?

Д-р Ваньо Шарков: Няма такава заповед. Първото, което искам да кажа е, че никой в Министерството на здравеопазването не работи с устни заповеди. Второто, което е, има си нормативен регламент, който казва, пациента на спешна помощ се транспортира в най-близкото лечебно заведение със съответното ниво на компетентност, където може да му бъде помогнато. Няма значение…

Водещ: Но си спомням, д-р Шарков, един разговор с министър Москов именно на тази тема, в която той потвърди слухове за устни споразумения за това конкретни болни, които по пътека носят повече пари и да бъдат карани обаче в частни болници? Спря ли тази практика, Вие установихте ли всъщност, Ваша проверка имаше ли, която да установи наистина подобна практика?

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, имаше такава проверка, която беше направена по повод на конкретен случай и журналистическо разследване – за пациент, който беше от Старозагорския район. Всички наши линейки имат GPS системи – техния път от оказването на спешна помощ, от адреса, до съответното лечебно заведение може да бъде проверен. Никой не си позволява вече да осъществява такава нерегламентирана медицинска грижа като транспорт до конкретно лечебно заведение. И конкретен пример мога да дам защо не е вярно твърдението да не бъдат транспортирани в частни болници – голямата катастрофа, която беше в тунела на „Витиня“, двама от пациентите бяха транспортирани в частна болница, просто защото беше най-близо в сравнение с останалите според нивото на компетентност.

Водещ: Това продължава да е критерий – най-близкото лечебно заведение?

Д-р Ваньо Шарков: Това винаги ще бъде критерий.

Водещ: Да, но пък не отричате ли предишната практика, ако я наричаме изобщо предишна, да се транспортират хора – защо в тези болници няма например спешни центрове или не са с приоритет, а с приоритет е нещо друго?

Д-р Ваньо Шарков: Да, малко е необяснима претенцията защо не ни карате пациентите по спешност, след нямаме разкрито спешно приемно отделение. Но пък от друга страна аз мога категорично да кажа, че един от критериите за това НЗОК да прави избор на лечебните заведения, с които да сключва договор при излишък на легла в конкретни региони, би трябвало да бъде именно наличието на спешно приемно отделение, защото се поддържа един огромен екип от хора.

Водещ: Казвате излишък на легла, а вижте какво пише днес на първа страница на „Дневник”, „Телеграф дейли” - държавата е свила почти наполовина леглата в столичните болници. Държавата е и готова със сметката колко болници в София ще получат пари от здравните вноски, но това, което се акцентира като ефект от свиването на тези легла е, че ще се увеличи списъкът с чакащите за операция.

Д-р Ваньо Шарков: Така, нека да кажем, че цялата процедура тепърва е започнала. Засега областните комисии по изработването на областните здравни карти са готови със своите предложения и ги изпрашат в МЗ. Областните комисии в своя състав имат представител на всяка една община от съответната област, представители на Лекарския съюз, на Зъболекарския, представители на пациентските организации. Така че да се казва държавата е малко пресилено.

Водещ: Добре, но свиват ли се леглата – ето сега цитирам информацията, хирургическите легла при 3161 за операции в софийските болници, в момента проектът на Здравната карта предвижда да станат максимум 882.

Д-р Ваньо Шарков: Не знам кой е този проект – Националната здравна карта тепърва ще бъде изработвана. Това, което мога категорично да кажа е, че, да, има излишък на болнични легла като цяло в цялата държава, който е над шест хиляди легла. Тепърва тези анализи ще покажат точното число. А това, което мога да кажа е, че част от тези легла няма необходимост да бъдат закривани, тъй като имаме разговори с НЗОК – от следващата година стартира за първи път, след като години наред се говореше за необходимостта от клинична пътека за продължително лекуване, тази клинична пътека ще бъде стартирана от следващата година, ще бъде финансирана и съответно част от тези легла могат да бъдат преобразувани в легла за продължително лечение. Всички знаете проблема на пациентите, особено след инсулт, инфаркт, след тежка коремна операция или ортопедична операция, след изчерпване на дните клинична пътека как биват изписвани и това предизвикваше недоволство сред пациентите. Ето възможността през клиничната пътека за продължително лекуване те да останат да получават грижи, да има физиотерапия за тях и това нещо, точно тези легла, които са в повече, част от тях да бъдат преобразувани в такива, за да има пълноценна и комплексна грижа за пациента.

Водещ: За да не стане така, че всъщност болните лягат върху плещите на роднините си, без те да могат качествено да им помогнат.

Д-р Ваньо Шарков: Те винаги, винаги са на плещите и това е нормално.

Водещ: То винаги са на плещите, но понякога хората, ние не сме специалисти и търсим помощта на лекарите. Само че лекарите са готови да протестират, ако влязат в сила законите, промените в закона за бюджета на НЗОК. Остават ли лекарите извън решението за това как ще се разпределят парите и страхувате ли се от протестите им?

Д-р Ваньо Шарков: Не. Точна аз като един от хората участвали в такива протести никога не мога да кажа, че някой няма право или че се страхувам от подобни протести. По-скоро тук въпросът беше в промяна в Закона за здравното осигуряване, което минаваше през Закона за бюджета на касата за следващата година. Ние имахме дълги разговори както с Лекарския съюз така и с НЗОК, утре започва второто четене на Закона за бюджета на НЗОК, имаме взаимното разбирателство, за текстове, които трябва да отпаднат, така че…

Водещ: А готови ли сте да ги чуете, защото те имат своите предложения, но казват, че остават като глас в пустиня?

Д-р Ваньо Шарков: Този разговор го проведохме. Ние сме показали, че сме готови да чуем не само БЛС, имахме разговори със Зъболекарския съюз, има конкретни предложения, постигнали сме съгласие по да кажа 99 % от нещата.

Водещ: Имаше изследване съвсем скоро за одобрението на част от мерките и реформите, които се случват в сектора Здравеопазване. Една от темите беше „данък вредни храни“, дали тя изобщо ще доведе до някакъв здравословен ефект или по-скоро само до фискален ефект, каквито са критиките от страна на опозиционно настроените на този данък.

Д-р Ваньо Шарков: Ние като Министерство на здравеопазването и като лекари се интересуваме повече от здравния ефект отколкото от фискалния ефект.

Водещ: Ще има ли изобщо здравен ефект, хората ще престанат ли да ядат вредни храни?

Д-р Ваньо Шарков: Така или иначе има доказателства за това, че има здравен ефект и той не е само в това, че хората ще спрат да консумират подобен тип храни, а той е свързан и с това, че например в Унгария 2011 година – след въвеждането на закона около 40 % от производителите са променили своята рецептура. В резултат на което точно тези вещества са намалени.

Водещ: Добре, но това, което е доста любопитно като предложение, защото сме правили дискусии на тази тема, ако ще се увеличава данъка на вредните храни, защо не се намалят цените или данъците, облагането на полезните храни, на храните, които можем да ги сложим в графа полезни?

Д-р Ваньо Шарков: Тук не говорим за вредни храни, тук говорим и винаги сме говорили за съставки във вредни количества в различните храни. Като най-важното е това, че нито една храна от основния пакет, който е необходим за нормалното съществуване на всеки един човек, не влиза в този пакет. Сега, съгласете се, че няма, въпреки мнението на доста хора, което изслушах, нито чипсът е основна храна на българския гражданин, нито пък човек може да не консумира храни, които имат прекалено много съдържание на сол.

Водещ: Със сигурност е така, но пък знаете – особено децата и младите хора са предразположени именно към това да ги искат.

Д-р Ваньо Шарков: Именно натам трябва да бъде насочено усилието на цялото ни общество, защото тогава когато броя на мастните клетки преди пубертета се увеличава и след пубертета те увеличават своя обем, тогава положението става неспасяемо. Вижте за какво става дума като излезете по улиците.

Водещ: Добре, благодаря Ви. Дано ефектът е и здравословен, не само фискален – за запълване на някакви дупки.

Д-р Ваньо Шарков: Нашата цел е здравословната.

Водещ: Благодаря. Д-р Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването, гост на предаването.

Така или иначе има доказателства за това, че има здравен ефект и той не е само в това, че хората ще спрат да консумират подобен тип храни, а той е свързан и с това, че например в Унгария 2011 година – след въвеждането на закона около 40 % от производителите са променили своята рецептура. В резултат на което точно тези вещества са намалени.

Водещ: Добре, но това, което е доста любопитно като предложение, защото сме правили дискусии на тази тема, ако ще се увеличава данъка на вредните храни, защо не се намалят цените или данъците, облагането на полезните храни, на храните, които можем да ги сложим в графа полезни?

Д-р Ваньо Шарков: Тук не говорим за вредни храни, тук говорим и винаги сме говорили за съставки във вредни количества в различните храни. Като най-важното е това, че нито една храна от основния пакет, който е необходим за нормалното съществуване на всеки един човек, не влиза в този пакет. Сега, съгласете се, че няма, въпреки мнението на доста хора, което изслушах, нито чипсът е основна храна на българския гражданин, нито пък човек може да не консумира храни, които имат прекалено много съдържание на сол.

Водещ: Със сигурност е така, но пък знаете – особено децата и младите хора са предразположени именно към това да ги искат.

Д-р Ваньо Шарков: Именно натам трябва да бъде насочено усилието на цялото ни общество, защото тогава когато броя на мастните клетки преди пубертета се увеличава и след пубертета те увеличават своя обем, тогава положението става неспасяемо. Вижте за какво става дума като излезете по улиците.

Водещ: Добре, благодаря Ви. Дано ефектът е и здравословен, не само фискален – за запълване на някакви дупки.

Д-р Ваньо Шарков: Нашата цел е здравословната.

Водещ: Благодаря. Д-р Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването, гост на предаването.

 

Сподели в: