Върни се горе

Интервю с д-р Ваньо Шарков - БНР „Преди всички“

 

Водещ: За здравната реформа и как ще изглежда тя след споледното решение на Конституционния съд (КС) , чиито мотиви също така вече са известни, е следващият разговор. Наш събеседник е заместик-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков. разговорът ще водим заедно със здравната ни репортерка Гергана Хрисчева, която е в студиото. Добро утро, г-н Шарков.

Ваньо Шарков: Добро утро.

Репортер: Добро утро и от мен. Доктор Шарков, нека да започнем с това дали вече имате яснота в Министерство на здрвеопазването как ще пренапишете тези текстове, така че в крайна сметка идеята Ви за основен и за допълнителен пакет да стане ясна най-вече на всички най-вече на пациентите?

Ваньо Шарков: Честно казано, още от вчера сме предприели необходимите действия. Наредбата за пакета здравни дейности, който се финансира от Националната здравна каса (НЗОК) е качен на сайта на Министерството на здрвеопазването за публично обсъждане така, както изискват законите на България. Започва да тече от вчера 14-дневният срок, който е за публичното обсъждане, след което е нейното приемане. Наредбата е във вида, в който иска да бъде Конституционният съд. Това, което Вие казахте да бъде ясно на пациентите, в крайна сметка ако прочетем още един път мотивите на КС, които изчетохме във вчерашния ден, там е ясно, че пациентите в лицето на тяхната Пациентска организация са защитили разделянето на пакетите на основен и допълнителен, тоест те са взели страна по време на обсъждането на КС. А и самият КС много ясно казва в своите мотиви, че разделянето на пакета на основен и на допълнителен не е противокоституционно и изискването на съда е единствено критериите за това разделяне да бъдат в закона. Това е, как да кажа, това е изискване, което ние ще спазим. В понеделник изтича 14-дневният срок, в който трябваше да бъдат обсъждани измененията и допълненията, които сме предвидили в Закона за здравното осигуряване, така че още другата седмица сме готови и с промени в закона. Така че драма няма, продължаваме по пътя. КС е казал, че разделянето на пакетите на основен и допълнителен е в името на това пациентите, които са с остри заболявания, които се нуждаят от спешна хоспитализация, да бъдат, как да кажа, с предимство пред пациентите, които са със заболяване, които не се нуждаят от спешна хоспитализация и да бъдат спешно приемани, съответно лекувани. Така че продължаваме по този път. Важно е да бъдем готови с пакета здравни дейности, защото в този пакет влизат и много нови дейности, за които пациентите не получаваха и нямаха възможност да получават медицински грижи срещу финансиране от НЗОК през изминалата година най-малкото, защото, да кажем така, в този пакет е и радиохирургията – нещо, за което миналата година пациентите ходеха да се лекуват в Турция. А кой има полза от това българските пациенти да продължават да ходят в Турция, а не да се лекуват в България, хората могат сами да си направят преценка.

Репортер: Г-н Шарков, КС все пак доста ясно настоява и е притеснен от това, че няма критерий по разделянето на двата пакета. Имате ли яснота какви критерии тепърва ще предложите в частта например, кога един пациент може да бъде прехвърлен от единия в другия пакет? Само да уточним, че има един голям брой заболявания, които са едновременно в двата пакета. Нямам предвид онези три диагнози, които са в допълнителния, които действително не биха били притеснително, за които и да било пациент, но има едни 60 и няколко заболявания, за които лекарят носи отговорност към кой пакет на да насочи пациента.

Ваньо Шарков: Категорично има яснота. Тази яснота е подробно разписана в наредбата, която съществуваше до момента, но тя не е била обект на /…/ обсъждане, така че да взима своето решение на базата на това, което е написано в закона. Но вижте, 15 години имаше основен пакет в България, нали. Всички знаем, че е така. И тези 15 години не е имало критерий кои заболявания влизат в основния пакет. Затова няма спор, всички знаем, че е така. Това какви са критериите е много ясно и то е разписано в наредбата и те са: пациентът има нужда от спешно лечение, заболяването на пациента е свързано с негово онкологично заболяване, става въпрос за бременни жени, става въпрос за деца. При тези само четири от изброените критерии, които са в наредбата, медицинските дейности при тези заболявания влизат в основния пакет. Това мисля, че е пределно ясно и мисля че никой не може да спори затова, че пациентите с онкологично заболяване, или деца, или хора, които се нуждаят от спешна помощ трябва да бъдар в основния пакет и от е разписано в наредбата.

Водещ: Д-р Шарков, обаче ако има заболяване от допълнителния пакет и междувременно очаквайки крайния срок от два месеца, се влошиш, кой би понесъл отговорност? Мисли ли се в тази посока, ако се влошиш?

Ваньо Шарков: Това е разписано в наредбата за достъпа, която още следващата седмица влиза в действие, тъй като срокът за публично обсъждане също изтече.

Водещ: Как е обяснено?

Ваньо Шарков: Там има разписани моменти, в които пациентът е хоспитализиран, независимо че има допълнително негово лечение, както и дадена възможност на пациента в зависимост от неговото собствено състояние, или неговото собствено желание той да излезе от този списък на пациентите, които са планирани за лечение.Това е предвидено в нормативните документи на Министерство на здравеопазването и по тях няма спор.

Водещ: Тоест пациентът сам да прецени..?

Ваньо Шарков: Не. Пациентът сам може да прецени, ако той не желае да бъде хоспитализиран или е преценил, че нещо се е случило, което е добро за него. Но в случаите, в които има влошаване на неговото състояние, той веднага преминава в действията на колегите веднага преминават в основния пакет, той се хоспитализира незабавно.

Водещ: Не очаквате да има съдебни дела, да се търсят обезщетения от лекари или болници?

Ваньо Шарков: Вижте, тогава, когато се опитваме да направим всичко, да променим системата на здравеопазването и наистина пациентът да бъде водещата фигура в него и когато срещу това нещо няма медицински или здравни мотиви, тогава опозицията търси някакви съдебни точки, клаузи или някакви, как да кажа, собствени мотиви да се противопоставя на всичко онова, което се върши, но в крайна сметка това да се опитваш да правиш политика от здравеопазването е едно то нещата, от които българското здравеопазване изклчително много си пати презпоследните 15 години. /…/ тези, които се занимават само с политика, набавят политически дивидент от това нещо, ги виждаме на какво положение са в момента.

Водещ: До първи април би ли могло да имаме основен и допълнителен пакет, така че…?

Ваньо Шарков: От първи април при всички положения ще имаме основен пакет, защото КС така се е разпоредил в момента. Но това да има допълнителен пакет, независимо от това как той се нарича, е нещо изключително важно, което ще бъде въведено, защото, вижте, категорично продължаваме да стоим на мнението, че един инфаркт и един кожен обрив не могат да бъдат третирани по един и същи начин от българските медици. И това е така в медицината като наука, а не защото на нас така ни се иска.

Репортер: Тоест идеята за разделянето на пакетите по начина, по който беше готова сега, как виждате във времето да се случи?

Ваньо Шарков: Идеята за разделянето на пакетите е идея, която КС е казал изрично в своите мотиви, че не е противоконституционно.

Репортер: Въпросът е в сроковете.

Ваньо Шарков: И това е ясно. Това, което ще направим, е да има и допълнителен пакет, освен основен пакет и това ще бъде направено с промените в Закона за здравното осигуряване, които, както вече казах, са готови и следващата седмица ще бъдат предприети мерки за внасянето им в Народното събрание, тъй като срокът за публичното им обсъждане приключва, но ще разпишем в Закона и критериите, за да има спокойст Вие и за да бъдат, както се казва, защитени дори от КС и от следващите министри на здравеопазването, когато и да се случи това.

Репортер: Законодателният процес все пак изисква време и Ваши колеги вече се опасяват, че влизаме в ситуация на хаос.

Ваньо Шарков: Не. Вижте, хаос няма. Тези приказки ги слушаме от една година. Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване беше качен за публично обсъждане преди повече от 10 дни. Казвам, че в понеделник изтича срокът за тяхното публично обсъждане. Имаме качен на сайта пакет от здравни дейности, които ще бъдат финансирани от НЗОК и знаем всички кои са клиничните пътеки, които влизат в този пакет. Там е и извънболничната помощ. Нещата са пределно ясни.

Водещ: Не очаквате затруднения, д-р Шарков, като представител на Надзорния съвет на Здравната каса по бюджета за болниците и другите договорни партньори през април?

Ваньо Шарков: Не виждам от какво могат да дойдат притесненията, при положение че в пакета от здравните дейности, които финансира НЗОК от първи април има над 240 милиона повече, отколкото бяха те през предходната година, имаме финансиране на нови дейности в болничната помощ и в извънболничната помощ, с над 5 милиона изследвания са увеличени дейностите в извънболничната помощ, имаме повече предвидени дейности в профилактиката и диспансеризацията, имаме нови клинични пътеки за продължително лечение. Вижте, много пъти казах досега и пак ще повторя, да продължим ли да държим на това пациент с инсулт или с инфаркт да бъде изписван на третия ден и хората да се чудят какво да правят или да въведем наистина пътеките за продължително лечение, за да може тези хора да бъдат рехабилитирани и да се върнат в нормалния си живот след една хоспитализация или близките им да се чудят в кое друго лечебно заведение да ги настанят, а колегите да ги пишат по други клинични пътеки, за да може да бъде продължено тяхното лечение. Аз мисля, че този спор е безсмилен и малоумен. Пациентът има правото и това е разписано в новия пакет от дейности да продължи неговото лечение след инфаркт, след инсулт, след тежки коремни и ортопедични операции и това е добре за пациента.

Водещ: Това е много важно наистина и тук, д-р Шарков, ще Ви помоля да преминем към другата важна тема на Националната здравна карта. За жалост, по нея също има образувано производство по искане на Сдружението на общинските болници в България. Те имат редица опасения. Опасяват се например, че Националната здравна карта е изготвена на базата на Областните здравни карти и ще даде предпочитания към големите лечебни заведения заради заложените критерии за специалисти и отделения. Нека да чуем, преди да дадете Вашия коментар какво е мнението на д-р Радко Велков, който е организационен секретар на Сдружението на общинските болници.

Радко Велков: Не приемаме възможността за подобно разделяне. Има неща, които не се коментират и аз използвам възможността да кажа , че имаме един фрапантен факт, който обаче ще бъде отчетен в Здравната карта, тъй като се обсъждат на областно ниво решенията и след това се слагат в Националната здравна карта. В една специалност, каквато е ендокринологията, където нямаме катастрофи, нямаме епидемии, имаме един сравнително плавен ход на заболявания, сравнима /…/ по облаасти в следст Вие на начина, по който е устроена системата на здравеопазване в България се е достигнало до състояние, при което честота на хоспитализираните случаи в област Пловдив е близо 40 пъти повече на 100 000, отколкото в област Кюстендил. Има достатъчно други факти които мога да Ви покажа, но това е пряк израз на нещо от което много се опасяваме да го кажем. То звучи долу-горе така: няма връзка между здравните потребности на населението, това което произвежда системата на здравеопазване и това, за което се харчат парите, които са събрани от здравно осигурените лица. Цялата система трябва да бъде препроектирана наново. Има подобно предложение, на 6 април вероятно ще го обсъждаме в една октрита дискусия пред цялата общественост на страната. Ще поканим съответно и представители на партии в парламента. Взето е това решение да се направи.

Репортер: С какво е свързано това предложение?

Радко Велков: Да бъде направена система, така че тя да бъде управляема – единен закон, два стандарта, които да казват как се правят клиничните ръководства по отделните заболявания - единият как се прави в тази част, която е за диагноза, другият как се прави тази част, която е за терапия, един стандарт за медицинската документация и клинични ръководства. Оттам-насетне сравнително лесно може да се икономизира здравеопазването. Ние предложихме на Социалния съвет на Република България преди година. Те го приеха и го внесоха в Народното събрание да има един единствен закон, който да урежда тези отношения, здравно-осигурителен кодекс или нещо подобно. С три закона това не може да се случи. Много прилича на орел, рак и щука.

Репортер: Министерство на здравеопазването вслушало ли се е в това ваше предложение до този момент?

Радко Велков: С това министерство не сме го обсъждали.

Водещ: Това каза в разговор с Гергана Хрисчева Радко Велков, организационният секретар на Националното сдружение на общинските болници и ние очакваме коментарът на д-р Ваньо Шарков, заместник-министърът, който все още е на линия. Чухте всичко, нали, д-р Шарков?

Ваньо Шарков: Да. Вижте, това което каза д-р Велков, ние с него се познаваме от много години, но това, което той каза, че трябва да преобразуваме или да преобърнем здравната система, така че тя да бъде управляема, ние нямаме тази цел. Нашата цел е да направим здравната система, така че тя да бъде от полза за пациента. А когато пациентът е доволен от здравната система, е доволен и неговият лекар и получава нормално, адекватно възнаграждение. Това, което мога да Ви кажа е, че вчера имахме среща с Националното сдружение на общините, представителите от тяхната Комисия по здравеопазване и мисля, че изчистихме всички техни притеснения. Срещата приключи с онова, което те имаха като притеснение, че едва ли не общинските болници няма да могат да работят по тези клинични пътеки, по които са работили миналата година, е изчистено. Тази възможност те я имат и НЗОК ще гарантира този обем дейности, който са имали лечебните заведения през предходната година. Така че нищо в тази област не е притеснително за тях. А това дали протича плавно заболяването на пациентите с ендокринолигични заболявания, с това не съм съгласен, защото за тези хора ежедневното следене поне на кръвната захар за диабетиците, как да кажа, е притеснително и те не смятат, че тяхното заболяване протича плавно и безпроблемно. Напротив – това, което ние даваме като възможност пред НЗОК и един от критериите, по които всъщност през миналата година беше правена оценка от националните консултанти затова как общопрактикуващите лекари обръщат внимание на своите пациенти, беше именно проследяването на диабетно болните. В това отношение компромис няма и ние няма да допуснем през Националната здравноосигурителна карта, или през която и да е друга, или през какъвто и да е нормативен акт грижата за пациентите с еднокринолигични заболявания да бъде по някакъв начин намалена, това е абсурдно.

Репортер: А с какво си обяснявате, д-р Шарков, че и Националната здравна карта е толкова атакувана и от пациентски организации в случая, и от Общинското сдружение на общинските болници? Посочва се от Центъра за защита правата в здравеопазването, че тя е в нарушение на Закона за нормативните актове.

Ваньо Шарков: Вижте, има хора, които се притесняват и това е нормално. Аз мога да кажа, че аз като лекар и всички мои приятели, които са лекари, 15 години чакаха нещо да се случи в системата на здравеопазването, нищо не се случваше и затова има едно обезверяване и как да кажа, една кричност към всеки един опит нещо да бъде променено в българското здравеопазване. Затова е трудно да се случват всякакви промени, но мога да кажа, че търсенето на някакви съдебни мотиви няма нищо общо с намирането на здравни такива и медицински. Аз съм категоричен, че няма да спрем да правим българското здравеопазване по-добро за пациентите от една страна и от друга страна за повече възможности за българските лекари. Само един пример ще Ви дам, тъй като вчера имахме среща и с представители на Европейската комисия, които продължаваха да трърдят една от критичните забележки беше лекарите, които напускат България, макар че това не е изолиран факт. Това е тенденция във всички европейски държави. Само преди дни видяхме, че Италия имат огромен проблем в таиз посока, но за последните 5 години и особено след промяната, която направихме след наредбата за специализация на българските лекари, забелязваме силно намаление на хората, които искат да напуснат страната, на колегите, които искат да напуснат страната и мисля, че това е добре и е показателно. Всъщност, можем да кажем, че от 585 преди 5 години миналата година колегите, които са взели документи, за да работят в чужбина са 360. Ако някой ми каже, че това не е добре…

Репортер: Това е добре, но нека да кажете, тъй като работата Ви по областните каети е в много активна фаза, вече имате ли яснота в кои области какви здравни грижи липсват у нас като видове медицинска услуга и като обезпечение с кадри?

Водещ: Най-общо, разбира се, защото това е дълъг отговор.

Ваньо Шарков: Има две неща, които категорично искам да кажа. Първо, да спрем две трежки спекулации и лъжи. Едната е, че ще бъдат намалени онкологичните легла и едва ли не щели да останат две-три онкологии, които да работят. Категорично не. И това е видно от Здравната карта. И втората спекулация, че имаме много повече от средното за Европа центрове за инвазивна кардиология и те няма да могат всички да сключат договори с Националната здравноосигурителна картал. Отново не. Защото те може да са повече, но са неравномерно разпределени на територията на страната. И ако в област, която и да е тя, примерно в Добружда има необходимост от достъпа на пациентите до инвазивна кардиология там е затруднен, Националната здравна карта позволява създаването на такъв център и това е отбелязано в едно от първите решения, когато е обсъждан проектът за тази Национална здравна карта от Националната комисия. Следващата седмица имаме заседание на Националната комисия за окончателното приемане, след като обиколихме цялата страна, видяхме се с областни управители, шефове на болници, тук-таме представители на Българския лекарски съз, при които срещи обсъдихме всички онези предложения. Взели сме предвди тези предложения. Те ще бъдат отразени в окончателния вариант на Националната здравна карта. И не на последно място Националната здравна карта съобразява потребността на населението, отчетена като обръщаемост на лечебните заведения.през изминалите три години и на базата на това тя казва какво е разпределението на територията на страната.

Водещ: Благодаря Ви. Д-р Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването в интервю на Гергана Хрисчева.

 

Сподели в: