Интервю с д-р Ваньо Шарков - БНТ „Денят започва“
Водещ: За реформата в здравеопазването, тема сега в „Денят започва”. Ще си говорим за една идея, която беше представена от министерството през миналата седмица – във всички 28 областни градове в страната на 1 септември трябва да заработят здравно-консултативни центрове за детско и майчино здраве. Това ще са места, където родители ще могат да заведат детето си с хронична или рядка болест и там то да получи индивидуален план за лечение и помощ от психолог, лекар и социален работник. Обещание, което сега оттук нататък наша работа е да следим дали ще бъде спазено. С повече информация тук в студиото, за да ни разкаже за това вече е заместник-министър Ваньо Шарков. Добро утро.
Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.
Водещ: За начало иска ми се да завършим обаче една тема, ние вчера я започнахме, за националната детска болница. Каква е позицията на министерството за изграждането на такава детска болница?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте това е тема, която е от много години и причината за поддържането на тази тема и идеята да бъде направена национална детска болница, в която да бъдат обединени всички структури, които в момента са пръснати в различни лечебни заведения и които касаят детското здраве. От началото на този мандат нашия екип не е преставал да обсъжда различни варианти за намиране на финансиране, защото сами разбирате, че основния проблем в тази насока е финансирането. Ако ние имаме 15 милиона капиталови разходи като министерство на година за цялата система на здравеопазването в България, построяването на едно такова лечебно заведение иска поне пет-шест пъти по-голяма сума от тази. Това е сериозен разход и в същото време, пак ви казвам, не сме спирали да търсим източник, който може да финансира подобно нещо. Но нека всяка една идея, която сме обсъждали, да не хвърляме някакъв прах в очите на хората, като ги разказваме, защото ако успеем да го направим, надявам се да успеем, нека тогава да съобщим новината.
Водещ: Всички ангажирани с тази идея обаче казват, че липсва политическа воля у нас?
Д-р Ваньо Шарков: Не, вижте, не е въпрос за политическа воля. Когато говорим за политическа воля по отношение на майчиното и детско здравеопазване, ето това е израз на политическа воля – програмата за майчино и детско здравеопазване и нейното финансиране, което стартираме от 1 септември. Защото аз само ще направя разликата, че миналата година за майчино и детско здравеопазване в България има 0 лева. Сега до края на годината финансовия ресурс е 2 милиона лева, а оттам нататък тази програма ще продължи и през следващата година. Не е само изграждането на тези диагностично-консултативни центрове в областните болници, 28 такива центъра. Имаме създаването на такива центрове и в специализираните болници, когато става въпрос за дечица, които имат сърдечни заболявания, разбира се, Националната кардиологична болница, когато става въпрос за деца с ендокринни или други заболявания в детската болница, при лицево челюстни наранявания или вродени дефекти – става въпрос за „Св. Георги” в Пловдив и така нататък. Плюс това имаме отделени средства за финансиране на профилактика, особено тогава когато става въпрос за ранно откриване на вродената глухота, за ретинопатиите при недоносените деца и така нататък, много неща са вътре в тази програма. Така че това е политическа воля – да стартираш подобно нещо, да осигуриш неговото финансиране и вярвайте ми, миналата седмица с министър Москов бяхме в петък в Кюстендил и в Благоевград, колегите вече работят за осигуряването на тези екипи, структурно могат да го направят, гарантираха го. В същото време те ще получат от наша страна договорите за осигуряването на това финансиране и процеса ще започне от началото на септември. Това има две цели, първо,д а направи по-добро майчиното и детското здравеопазване, защото тук влизат и профилактика на неонаталната бременност, затова говорим и за майките. Другата цел обаче, която също не е на последно място и също е важна, да се опитаме през тази програма да осигурим поне мъничко спокойствие на родителите на тези деца, защото всички можем да си представим в каква ситуация се намират и начина, по който трябва да се грижат за своите деца. Целта на този екип от педиатър, социален работник и психолог е ние на едно място да им осигурим цялостната грижа, а не те да търсят различни лечебни заведения, през които да обикалят и да търсят различни видове помощ, която им е необходима. Това да успеем да направим, заедно с всичко останало, което сме заложили в тази програма и да продължим неговото финансиране в следващите години, мисля, че е едно добро нещо.
Водещ: Има ли обаче достатъчно подготвени специалисти, които да захранят тези центрове навсякъде в България и нивото им да бъде едно и също?
Д-р Ваньо Шарков: Това, разбира се, имаме достатъчно специалисти и има нужда от един човек, който там да бъде координатор на това нещо. Тоест всяко едно семейство с такъв проблем, всяко едно детенце да знае неговия път вътре в Здравната система, да не губи време в различна администрация, в различни документи, които трябва да се извадят, да им се оказва пълно съдействие. Аз винаги съм твърдял, че българското здравеопазване има изключително компетентни лекари, които изключително съвестно си гледат работата. Особено тогава, когато става въпрос за детско здравеопазване.
Водещ: Липсата на ранна диагностика е един от най-големите проблеми специално за децата, с които се сблъскват родителите, ще се промени ли нещо след изграждането на тези 28 нови центъра?
Д-р Ваньо Шарков: Това, което правим във всяко едно родилно отделение в страната, тук не става въпрос само за областните болници, а всяко едно родилно отделение, всяко едно място, където има недоносени деца, да създадем през програмата механизми за скриниг, за изследване на всяко едно такова детенце още след неговото раждане за вродена глухота, за да може навреме да започнат да се вземат тези мерки. Второто, което е, мисля, че през президентството, през „Българската Коледа” осигури на някои от тези клиники специални уреди за изследване на ретинопатии при деца, които са недоносени. Такива ще бъдат осигурени и на другите места, а всички те ще бъдат свързани в общ софтуеър, за да може най-добрите специалисти в Александровска болница да получават визуални образи, да поставят диагнозата и да могат отрано да започне терапията при всички тези деца. Отделно в програмата сме заложили и обучение на все повече лекари и сега и през следващата година за ранно откриване на аутизма при децата. Както виждате всичко това са неща насочени към ранната диагностика, профилактиката, разбира се, да не забравяме и неонаталната диагностика, за която осигуряваме финансиране освен за реактивите, което правехме досега и за цялостната дейност по пренаталната, неонаталната диагностика. Разбира се, сигурно има още много какво може да се направи, всичко това, цялата тази програма е разписана заедно с националните консултанти, така че водещо е разбирането в министерството на здравеопазването, че всяко едно действие, което ние правим, трябва да го съгласуваме, обсъждаме заедно с водещите ни специалисти, защото никой от нас не е пенкилер, не разбира от всички и затова винаги търсим и тяхното мнение. Всъщност и затова започна да работи и Висшия медицински съвет, който беше забравен орган на управление.
Водещ: Сега, всички родители ли могат да стигнат до тези нови бъдещи детски центрове или децата трябва да имат редки или хронични заболявания?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, едва ли е необходимо всички да стигат. Дай Боже, колкото се може по-малко да имат нужда да стигат.
Водещ: Ама много по-лесно е да знаеш, че имаш един център, в който да си водиш детето.
Д-р Ваньо Шарков: Идеята е в този център да се осъществява консултативната помощ. Всъщност това е мястото, където тази тройка, да я наречем тройка, може да извика консултант от болницата, може да дойде кардиолог, може да дойде невролог, може да дойде друг специалист - всичко това, разбира се, се финансира през програмата за майчино и детско здравеопазване. А иначе всички онези дечица, които нямат и дай Боже да са все повече тези, които нямат хронично или вродено заболяване, разбира се, те могат да посещават този кабинет, но целта не е той да работи вместо техните педиатри или техните общопрактикуващи лекари, целта е да имаме по-силна грижа за децата, които ежедневно и ежеседмично се нуждаят от такива заради хроничните си заболявания.
Водещ: Само, за да приключим темата, Здравната каса ли финансира посещението при тези лекари?
Д-р Ваньо Шарков: Не, всичко в тази програма се финансира от бюджета на Министерство на здравеопазването.
Водещ: Няма да се взима от джоба на родителите?
Д-р Ваньо Шарков: Не, не, при всички положения, ако някой допусне да прави подобно нещо, разбира се, ние доказахме, че гледаме доста сериозно на всяко едно такова нарушение на правата на пациента, особено тогава когато става въпрос и пък за деца, няма да допуснем подобно нещо да се случва и категорично всичко това го финансираме точно, за да не се налага на родителите да заплащат подобно нещо.
Водещ: Споменавайки Здравната каса, днес видях тук из вестниците един материал – 9 процента от болниците, само в толкова не е открито нарушение. Това си е голямо източване на Здравната каса?
Д-р Ваньо Шарков: Не знам на какъв анализ и на каква база данни са всичките тези и за какъв период от време. Аз съм убеден в едно нещо, че…
Водещ: Пише тук, отчета на дейността на НЗОК за миналата година.
Д-р Ваньо Шарков: Това, което направихме и което променихме в Закона за здравното осигуряване, да нямаме подобни, как да кажа, един път да проверява касата, един път да проверява Изпълнителна агенция „Медицински одит”, трети път да проверява РЗОК, отделно Българския лекарски съюз (БЛС) да следи през Комисията по етика. Затова ние обединихме дейността и казахме, че тези институции ще правят съвместни проверки. Всички тези проверки са основание за налагане на санкции.
Водещ: Какви по-точни?
Д-р Ваньо Шарков: Обикновено са финансови. Министерство на здравеопазването предложи през промяната в Закона за здравното осигуряване при нарушения, които касаят неизпълнение на медицинските стандарти или неизпълнение на онова, което е задължение на лечебните заведения по отношение изпълнението на клиничните пътеки – при констатирани две поредни такива да се прекратява договора по съответната клинична пътека, защото това означава, че някой не си върши качествено работата. За съжаление това нещо не беше прието от парламентарната комисия по здравеопазване, но при всички положения ние миналата седмица показахме, че няма да търпим подобни нарушения и всеки един, който на практика краде от парите на българските граждани, които внасят своята лепта през солидарния фонд за здравеопазване какъвто е НЗОК, всъщност краде и от лекарския труд, защото той взима парите на хора, които качествено и почтено си вършат работата. Такива хора не можем повече да ги търпим, защото те уронват престижа на цялата лекарска професия.
Водещ: Към кого трябва да се обръщаме ако станем свидетели на такова очевадно източване на касата, знаете – водим се в болница, стоим си вкъщи и в крайна сметка болницата получава пари за нашия престой без изобщо да сме стигали до легло?
Д-р Ваньо Шарков: Има нещо, което е много простичко и което въведохме от началото на годината, две неща всъщност. Едното е, че пациента вече при хоспитализацията се чекира с личната си карта. Ако си спомняте имаше даже от някои бивши директори на болници вой как това нещо не трябва да се случва, как нямало да работи и така нататък- напротив, работи. И това е единия механизъм, с който можем да се справим, казвам само единия, с който може да се справим с фалшивите хоспитализации. Хора, които не знаят, че са лежали в болницата може да се окаже, че са отчетени в такива случаи. Второто, което е, всеки български гражданин може да отиде и нека да го направи, разбира се, който е здравно осигурен, може да отиде в РЗОК и да вземе ПИН код, персонален идентификационен код, с който може да влезе в своето здравно досие и да го види. Вече имаме случай, който сме предали на органите за пациент, който влиза да провери своята история и се оказва, че докато е лежал в една болница, е бил отчетен в съвсем друго лечебно заведение. Това е механизма, с който даваме възможност на всеки български гражданин, не само на пациент, всеки български гражданин да осъществява персонален контрол върху това как се разходват парите за неговото здравеопазване с парите от неговите здравноосигурителни вноски. Колкото повече български гражданин го направят, толкова повече ще помогнат при осъществяването на този контрол. Конкретно на отговора на вашия въпрос, разбира се, при всяко едно нарушение можем да бъдем сезирани както ние така и НЗОК – ние имаме подписано споразумение с Главна прокуратура. Вече сме подали няколко случая в прокуратурата, по които текат проверки, така че наистина ще бъдем безкомпромисни в това отношение и ще спрем всеки един такъв, как да кажа, лош изпълнител на здравни услуги, защото аз не бих го нарекъл и лекар.
Водещ: Подавайте сигнали, това е много важно, да го кажем пак на всички. Започвате мащабна информационна кампания за ползите от ваксинацията в отговор на страховете на родителите и акциите за отмяна на задължителни ваксини - ние и тук сме говорили по тази тема, противопоставяли сме родители срещу лекари. Как ще убедите обаче тези майки, че има право ваксините да бъдат задължителни и трябва да бъдат задължителни и това е отговорност към обществото?
Д-р Ваньо Шарков: Това, което правим в началото ще бъде едно проучване на всички страхове, да кажем така, проучване на страховете, проучване на познанието и непознанието.
Водещ: Ама вие сте се срещали най-вероятно с майките, те са много категоричн?
Д-р Ваньо Шарков: Да, срещали сме се. Но искаме, как да кажа, компетентното мнение на хора, които не са професионално ангажирани, тоест не са нито на едната страна както сме ние в Министерство на здравеопазването, нито на страната на онази част от обществото в цял свят, защото това движение не е само българско, да намерим пресечните точки, да видим кое е онова, което поради недостатъчна информираност плаши хората, за да може да насочим кампанията в тази насока. Вижте, имаме възможност да вървим по два пътя – единия път е да се върнем в средновековието, когато хората масово са измирали от подобни заболявания, когато децата им са измирали масово от подобни заболявания и имаме възможност да вървим напред и да се лекуват все повече и повече заболявания и продължителността на живота на човечеството да се увеличава все повече и повече. Имаше пробив, как да кажа, в имунизационния календар на европейски държави, които са много по-напред, имаше пробив в имунизационния календар и в САЩ. След това се харчат ужасно много повече финансови средства, след това възможността да настъпят някакви усложнения е много по-голяма, вероятността да се дадат жертви е много по-голяма. Затова хайде нека да се справяме така както се е справя развитото човечество, а не да се връщаме в първобитно-общинния строй. Разбира се, всичко това в рамките на тази информационна кампания ние ще оставим на специалистите, защото тук въпроса не е политически, въпроса е от една страна емоционален, от друга страна е много професионален. Хората, които са участвали в различни места, както в Европа така и в целия свят, в борба с особено опасни инфекции, в борба със заразни заболявания, нека те да разкажат всичко това, нека те да поднесат цялата тази информация, ако е необходимо да се водят дебати, но наистина да бъдем съвременно общество и да не позволяваме да умират стотици хиляди.
Водещ: Има ли някакъв вариант да бъде, някаква допирна точка да се намери – от една страна да има задължителни ваксини, които няма как да бъдат обсъждани и от друга да има такива, които родителите да решават да подложат децата си?
Д-р Ваньо Шарков: То и сега има такива. По-скоро дебатът и едно от исканията на тези хора е да получат повече информация, явно това не е достатъчно за това какви са страничните ефекти и кога има противопоказания и кога не трябва да се прилагат, за да бъдат самите те информирани и смятат, че тази информация е малко – в тази насока ще е насочена кампанията. Но всичко това, пак казвам, е работа наистина на професионалистите, ние разчитаме на тях в това направление.
Водещ: А ще бъде ли спазен имунизационния календар, имаше проблем с осигуряването на ваксини?
Д-р Ваньо Шарков: Осигурени са в момента ваксините. Имаме такива за изпълнение на имунизационния календар до края на годината – там, където е необходимо за нови ваксини, ще търсим варианти за решение или пък, или обявяване на обществена поръчка или други варианти, при които се справяме по-добре от преди.
Водещ: Другата болна тема – спешната помощ. Планирате подмяна на линейки, не по-стари от четири години трябва да са линейките и то в близък срок, до няколко години това трябва да се случи?
Д-р Ваньо Шарков: Планираме тотална подмяна. И то не е, как да кажа, това няма как да бъде еднократен акт, а то ще бъде процес, който ще продължи от 2020 година. От една страна той касае инфраструктурата на системата за спешна помощ – той касае както линейките, така и филиалите за спешна помощ, центровете за спешна медицинска помощ, спешните приемни отделения към болницата, където ще бъдат инвестирани сериозни средства. Там, където те не отговарят на стандарта, там, където нямат достатъчно пространство за работа в шокова зала, ще направим ново строителство там, където можем да се разширяваме ще се разширяваме и ще се дооборудваме. Всичко това ще бъде съоръжено със съвременна техника и апаратура за работа в тези отделения. През новия стандарт, стандарта за спешна медицинска помощ, вкарваме вече и алгоритъма за действие и триажа, или подреждането на пациента в зависимост от степента на тежестта на тяхното страдание, доколко тя е заплаха за техния живот в момента на контакта им с лекаря.
Водещ: Понеже споменахте триаж, това е дума, която много хора не разбират.
Д-р Ваньо Шарков: Да, аз затова се опитах веднага в момента, в който я споменах, да я обясня – това е групирането на пациентите още по време на приемането на повикването, по време на първичния преглед, по време на транспортирането, по време на влизането в болницата, групирането им в зависимост от степента на тежест на тяхното страдание. Основно бих могъл да кажа трите групи – първата, която е с код червен – това е пациент, при който имаме пряка заплаха, до минути, буквално в момента пряка заплаха за живота му или за трайна инвалидизация. Във втората група, която е примерно със зелен код, имаме пациент, който не е с пряка заплаха на живота, но непредприемането в рамките на следващия половин час на действие по неговото здраве, биха могли да се превърнат в заплаха. И в третата група са пациенти, при които няма заплаха за живота. Разбира се, във всички европейски държави, в Румъния го видяхме на живо, има и триаж за образно изследване, тоест пациенти, които имат необходимост от това. Но трябва да свикнем още от сега с едно нещо – тогава когато диагнозата, която ни е поставена, като пациенти, без пряко заплаха за живота, да бъдем така добри и да позволим на лекарските екипи да спасят човека, който е с код червен и тогава да ни обърнат внимание на нас, а не да бъдем непременно агресивни и да искаме първи да сме ние, независимо колко е тежко страданието на другия човек.
Водещ: Ето това е много важно нещо. Готови ли сме да приемем, че нашия случай не е чак толкова спешен колкото случая на съседа и как бихме преглътнали от една страна, а от друга страна, готови ли са на 112 да не използват репликата, ама той като е на 70 какво да му пращам линейка сега, защото и за такива случаи сме чували?
Д-р Ваньо Шарков: Всичко това е въпрос на как да кажа, въпрос на мерки, които ние ще вземем тогава, когато става въпрос за последното което казвате. Другото, дали сме готови като общество, за съжаление бих казал, че все още не. Не просто бих казал, направо си казвам не. И причините са, как да кажа, причините са вътре в нас като хора, вътре в нас като общество. Погледнете как минава линейката в другите европейски държави, когато има задръстване, вижте как минава в София, когато има задръстване.
Водещ: Пак понаучихме се, имаше един период, в който никой не даваше път на линейките.
Д-р Ваньо Шарков: Да, имаше, защото чалгата е надута до кроен предел вътре в колата или когато минава линейката. Така че усилията са комплексни. От друга страна аз мисля, че ако след като подобрим условията за работа в спешна помощ, след като вдигнахме заплатите с 20 процента и възнамеряваме да го правим всяка година, тоест да подобрим работата въобще в системата на спешна помощ, с това можем да подобрим и доверието на пациенвтите на Спешна помощ. И когато това го направим, тогава може би се надявам да променим и отношението помежду нас, когато става въпрос за съпричастност, защото честно казано колкото и да не сме готови, все пак мисля, че всекидневно има хора в България, които дават добри примери в тази насока.
Водещ: За реформите в здравеопазването – заместник-министър д-р Ваньо Шарков. Много теми, надявам се повечето са получили отговор. Благодаря ви за това гостуване.