Водещ: Пръстовите отпечатъци, които ще се взимат в болниците разбуниха духовете отново. С уточнението, че става дума не за отпечатъци, а за идентификация на пациентите, за необходимостта от тази мярка и за очаквания резултат от нея ще говорим със заместник-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков. Добро утро.
Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.
Водещ: Дайте сега да уточним, защо се получава това разминаване, което на мен ми прави впечатление? Всички, които се обявяват против тази мярка говорят, че са пръстови отпечатъци, а всъщност става въпрос за идентификация, която генерира код, а не запазва самия отпечатък никъде?
Д-р Ваньо Шарков: Да, точно така. От тази манипулация на общественото мнение имат полза хора, единствено, които се страхуват от това да има по-добър контрол в системата на здравеопазването. И Вие, и много други телевизии показаха вече, че става дума за устройство, което нито генерира, нито снема, нито съхранява, нито сканира, нито препраща някъде истинския пръстов отпечатък. Става дума за уникален идентификационен номер, който номер служи само за това пациентът всъщност да може да контролира дали касата плаща или не плаща за негово лечение. И това става много лесно, защото през октомври месец при стартирането и на приложението във всички лечебни заведения, вече пациентът може да получава чрез приложение на своя телефон данни за това, че някой е поискал да бъде платено за негово лечение в конкретно лечебно заведение и може той съответно да каже, че това не е вярно, нещо което сега не се случва, а го установяват хората едва по-късно. Това е уникална възможност, която се предоставя за първи път. Има редица европейски болници, които отдавна са го въвели, включително във Франция има болници, в които пациентът ползва този свой уникален идентификационен номер дори при получаването на лекарство по три пъти на ден, за да бъде гарантирано, че той наистина е получил лекарството, от което има нужда и което е необходимо за неговото лечение. Няма нито едно притеснение по отношение на лечебните заведения и колегите, които честно и почтено си вършат своята работа. Единственото притеснение е там, в тези лечебни заведения, в които и досега установяваме, но с доста голямо закъснение, че има подобни практики. Сега пациентът може да получи през октомври, разбира се, може да получи информация, че неговото лечение струва конкретно число, че от еди-коя си дата до еди-коя си дата е бил хоспитализиран и това на пациента не му струва абсолютно нищо. Това е механизъм, който един път дава възможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на НЗОК, но по-важното е, че той дава в ръцете на пациента възможност също да осъществява контрол – тоест нещата не зависят само от институциите, а зависят и от обикновения пациент и това вече е изключително важно.
Водещ: Добре, какво Ви накара обаче да тръгнете към този ход – най-напред беше сканирането на личните карти…
Д-р Ваньо Шарков: Така е.
Водещ: Те не дадоха ли очаквания резултат та стигнахте до варианта идентификация на пациента? Малко ми прилича на тези държави, в които оставяш пръстов отпечатък, че си гласувал.
Д-р Ваньо Шарков: Тук става въпрос за нещо съвсем различно. Вижте, в момента, в който стартирахме личната карта, всъщност решението за нея беше взето доста преди нас, но в крайна сметка в първите три месеца финансовия ефект или финансовото изражение беше около 3 милиона лева и установени доста, над 2500 фалшиви хоспитализации. След това ефекта започна много бързо да намалява, явно беше намерен механизъм, по който да бъде преодоляна тази мярка за контрол, включително и факта, че органите намериха в едно лечебно заведение едно чекмедже пълно с лични карти. Те си действат тяхната проверка, когато приключат ще видим какъв ще бъде резултата от нея, съответно ще има и санкции, но това е механизъм, който явно не даде толкова добър ефект колкото се очакВаше, поне в началото. Още преди да стартира този механизъм с личната карта, видяхте, всички български граждани видяха всъщност хора, които бяха против тази мярка, като показваха как може да бъде фалшифицирана личната карта, което е наказуемо по закон – фалшификация на личен документ. И те пак ни убеждаваха, че тази мярка няма да проработи. Пак казвам, след като всички ние като граждани на тази държава сме сигурно в това, че касата непрекъснато се източва, след като всички ние като граждани казваме, че трябва да има мерки за контрол действията против въвеждането на такъв ефективен контрол са само в полза на хората, които не работят почтено.
Водещ: Добре, всъщност източването на Здравната каса няма ли да бъде прекратено със създаването на конкуренция на пазара?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, това е, как да кажа, в момента има възможност…
Водещ: Тоест необходима ли е и тази стъпка, защото частните здравноосигурителни дружества сами по себе си ще бъдат силно ангажирани в това да контролират болниците?
Д-р Ваньо Шарков: Те са здравнозастрахователни дружества, които съществуват и в момента, въпросът е какво точно финансират, защото ако те дофинансираха лечението на пациентите извън рамките на това, което финансира НЗОК, щеше да бъде по-чист варианта на допълнително финансиране на системата, а всъщност те финансират и част от това, което НЗОК финансира. Това, което е създадено и което работи в България, този здравноосигурителен модел, най-доброто му и най-ценното му качество е солидарността. Тоест това, че примерно на Вас не ви се налага в продължение на две години, да Боже и повече, да не влизате в лечебно заведение, дава възможност на НЗОК да плаща на някой друг лечението, което е доста по-скъпо отколкото един обикновен преглед, защото знаем, че има клинични пътеки, които струват и над 10 хиляди лева. Темата за конкуренцията и създаването на няколко каси в една държава е тема, която би трябвало да се обърне към опита на съседни държави или такива от примерно от нашия ранг, като една Чехия, която имаше много такива каси, които след това фалираха, парите на хората изчезнаха, което затрудни изключително много системата. Така че това е дискутабилен въпрос, който се дебатира и на ниво парламент, на ниво ръководство на Министерството на здравеопазването. Това, което ние променихме е създаването на основния и допълнителния пакет - бих могъл да кажа, че тема на по-нататъшен разговор е създаването на така наречения пакет от медицински дейности, които в момента касата не финансира, защото нищо на този свят не може да бъде тотално и изцяло финансирано, просто няма такъв процент здравноосигурителни вноски, които могат да го осигурят, но тези дейности да бъдат финансирани чрез допълнително здравно застраховане или допълнително здравно осигуряване и тогава защо не и НЗОК да е конкурент на частните фондове за това осигуряване.
Водещ: Да минем към една друга тема, която нас също доста силно ни касае и интересува, това е темата с Фонда за лечение на деца. Кой написа новия правилник на фонда?
Д-р Ваньо Шарков: Новият правилник беше написан с участието, включително с мое участие, с участие на експерти на МЗ, хората, които работят в Център „Фонд за лечение на деца“, така че това са експертите, които го писаха – юристи, медицински специалисти.
Водещ: Запознахте ли се вече със становищата, включително и на нашата медия като част от обществения съвет на фонда, защото тези становища аз поне като ги чета, има доста притеснителни неща?
Д-р Ваньо Шарков: Всички тези становища, всъщност в края на миналата седмица някъде изтече минималният срок за публично обсъждане на проекта за нова наредба за дейността на фонда, всички тези становища ще бъдат обсъдени и ще бъдат взети решения за това, кои от тях ще влязат съответно в новия правилник, кои няма да влязат в новия правилник. За мен най-важното нещо е даването на възможност за съкращаване на пътя на децата до получаването на решение от страна на обществения съвет на фонда. Имаше изключително големи притеснения, че някой орязва някакви правомощия на обществения съвет на фонда – напротив, една единствена промяна има там и то е възможността всеки един от участващите институции, включително и Вие, да имате възможността да предложите постоянен и резервен член, за да може никога да не се случва отлагането на заседания на обществения съвет поради липса на кворум.
Водещ: Едно от нещата, срещу които обаче например и ние като медия възразяваме, това са тези декларации, които задължават членовете на обществения съвет да не разпространяват информация, която надхвърля защитата на личните данни. Което прилича на един обет за мълчание. Аз понеже се връщам от Турция, където има един натиск върху медиите и един страх и малко, честно да ви кажа, това ме притеснява, защото дори нарушава конституционното право за информация.
Д-р Ваньо Шарков: Има нещо, което е изключително важно и то трябва да бъде ясно на всеки – всеки един български лекар не може да разпространява всякаква информация за своите пациенти. Тук дори не става въпрос само за лекари, които участват в обществения съвет, така че разпространяването на информация за пациент, за негово заболяване, особено пък когато става дума за деца, знаете, че това не е едно от най-добрите неща, които се случват, едва ли е и с разрешението на родителите понякога, едва ли е с тяхно знание и едва ли е в полза на това дете. Така че това е единствената цел, нищо друго няма зад тази цел.
Водещ: Да, но реално погледнато декларацията за защита на личните данни в това отношение е абсолютно достатъчна. Защото нали разбирате, става въпрос не за моите пари или за Вашите пари, става въпрос за парите на всички български граждани и за контрола върху тяхното използване.
Д-р Ваньо Шарков: Така е, тук няма никакъв спор. Пак казвам, единствено е защита на интереса на тези деца, нищо друго няма зад това нещо, което е разписано вътре. Водещ: Добре, защо тогава се надминава границата на декларацията за защита на личните данни?
Д-р Ваньо Шарков: Защото става въпрос за медицинска информация. Това, какво е Вашето заболяване, или това, какво е заболяването на някое детенце, не може да бъде така лесно споделено в обществото и не може да бъде така лесно разказвано, защото все пак това е едно страдание и внасянето на допълнително страдание от понасянето на тази информация към онова, което е физическото страдание на детето или на неговите родители, е нарушение на правата на тези хора.
Водещ: Да, но в същото време, скромните ми юридически познания показват, че ако някой атакува пред съда тази разпоредба, тя ще падне – защото, ако аз съм член на Обществения съвет и имам притеснения около един случай и кажа, че за лечението на еди си какъв тип заболяване на едно дете, без да назовавам кое е детето, съдът приема, че аз защитавам обществения интерес и не изнасям лична информация. А аз казвам само диагнозата, без да я обвързвам с детето – затова Ви казвам, че…
Д-р Ваньо Шарков: Категорично. Ако няма информация за детето, за неговите имена, за неговото заболяване, за неговите симптоми, за всичко онова, което касае неговото заболяване и тази информация не може да бъде свързана с конкретния човек, конкретното заболяване – тогава няма такъв сериозен проблем.
Водещ: Затова Ви казвам, че декларацията за защита на личните данни така или иначе…
Д-р Ваньо Шарков: Добре, това е въпрос на обсъждане. Не е някакъв закрепостен документ – ако има нещо, което сме пропуснали, ще го поправим, няма абсолютно никаква драма в това.
Водещ: Всъщност ще направите ли едно обществено обсъждане с всички неправителствени организации, които влизат, реално обществено обсъждане, на една маса да седнете и да говорите около?
Д-р Ваньо Шарков: Да, разбира се. Аз още когато представих проекта, аз съм казал и лично съм поел ангажимента, аз с всеки един от хората, които са внесли предложения за промени, ще бъда на една маса и ще обсъдя всички онези предложения, които са направени.
Водещ: Понеже разговаряхме с Вас по темата и преди, говорихме и с проф. Пилософ – голямата тема са медицинските изделия. Защо ги оставяте да си финансират от Фонда, а не ги хвърлите в Здравната каса и въобще какъв е капацитетът на фонда да контролира цени, всичките неща свързани с, да си кажем – вратата на корупцията е точно в медицинските изделия.
Д-р Ваньо Шарков: По отношение на това какъв е механизмът да бъдат контролирани цени, това, което сме разписали сега в новия…
Водещ: Не, не, механизмът е едно, но капацитетът на фонда какъв е?
Д-р Ваньо Шарков: Само да кажа това, не може да бъде плащано медицинско изделие според новите промени в правилника, не може да бъде заплащано медицинско изделие на цена различна от цената, за която е закупено при провеждане на обществена поръчка и при цена, при която то се ползва в съответното лечебно заведение. От друга страна, дали можем да го направим, вероятно можем – бих казал, че за това нещо ще бъдат необходими още толкова средства колкото в момента има в бюджета на НЗОК. Защото нали разбирате, че ние не можем да кажем, че НЗОК заплаща само медицинските изделия на деца, трябва да се заплащат всички медицински изделия, които се прилагат. Сумата е колосална. В този смисъл не можем да постъпим дискриминационно спрямо българските граждани – затова Фондът в своето време назад е приел да заплаща тези медицински изделия, за да може да бъдат подпомагани децата, които имат нужда от тяхното прилагане.
Водещ: Въпросът е обаче защо тази сума е колосална в България, а не е колосална в Германия и защо в България едно медицинско изделие е два пъти по-скъпо отколкото същото медицинско изделие в Германия и Франция?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, това, което успяхме да направим по отношение на лекарствата и ще продължим да го правим по отношение на медицинските изделия, само че нещата няма как да се случат с магическа пръчка от днес за утре. Това е въвеждането на електронната платформа за търговия с лекарства, където ще видите как ще паднат цените още през следващите месеци, защото тя започва да работи вече реално. Освен това успяхме да постигнем връщането на над 50 милиона от фармацевтичния бизнес в бюджета на НЗОК с въвеждането на задължителните отстъпки – същото нещо ще се случи и по отношение на медицинските изделия и тогава вече ще има ред и в системата. Но тогава пак сигурно ще има някой, който няма да бъде доволен от извършването на тези промени.
Водещ: Е сега всичко, което е в името на прозрачността, ще е доволно обществото както се сещаме, пък това, че някой, който иска да прибира едни 5 лева в джоба си…
Д-р Ваньо Шарков: Не съм, честно казано, честно казано не съм сигурен, защото вижте, тогава когато отнехме разрешителното на една болница за това, че тя беше присвоила на практика над 200 хиляди от НЗОК и имаше пациенти, които бяха отчетени като били в нея, след това разкарвани таксите, за да видят къде е болницата, в която са лежали, за да дават фалшиви показания, тогава също имаше подписка и имаше събрани подписи на много граждани от една област в страната, но в крайна сметка всички сме наясно, че това е престъпление спрямо пациента. Тогава когато имаме пациент, който влиза в лечебното заведение и е отчетено, че му е опериран тумор на мозъка, а е в същото време му е махната е атеромно образувание, което е между черепа и кожата и което сигурно много български граждани знаят как изглежда, тогава пак има някакво недоволство от това, което правим. Но вижте, ако продължим да сме компромисни към хората, които нарушават и правилата за добра медицинска практика, нарушават и българските закони, хора, които гледат на здравеопазването единствено като търговия, положението ще продължава да бъде такова каквото беше досега. Ако можем и както ние искаме да сме безкомпромисни към всяка една такава проява, тогава нещата ще станат по-добре.
Водещ: Кога ще въведете платформата за медицинските изделия, какъв е срокът, който сте си поставили?
Д-р Ваньо Шарков: След стартирането в лекарствата, през следващата година започваме да работим върху платформата за медицинските изделия и добавянето им към тази платформа.
Водещ: Кога ще се срещнете с неправителствените организации?
Д-р Ваньо Шарков: Още тази седмица, когато видя какви предложения са постъпили, от кого са постъпили, ще бъдат поканени на разговор, за да обсъдим всичко онова, което има идея да бъде променяно, нещо ако сме пропуснали да предложим в правилника, изобщо всички онези предложения, които има. Има едно предложение, което видях, с което категорично не съм съгласен и то е предложението да бъде оттеглен проектът за нов правилник, защото това означава да се забавим с още два три месеца и единствено да си говорим в публичното пространство и да не предприемаме никакви действия.
Водещ: Там в различните становища, които видях, става въпрос например за увеличаване на правомощията на изпълнителния директор на Фонда и ограничаване пък на контролните функции на Обществения съвет?
Д-р Ваньо Шарков: Аз не виждам такова нещо. Ще го изговорим да видя кой къде, кога е видял такова увеличение на правомощията на директора на фонда. Това, което сме е разписали е, че той трябва да има медицинско образование и аз наистина смятам, че трябва да има медицинско образование, защото на практика проф. Пилософ почти всеки ден разговаря с шефовете на доста лечебни заведения из цяла Европа и мисля, че това е една положителна възможност и трябва да продължим. Разговорът между медици от различни държави по повод лечението на български деца мисля, че е по-добро отколкото липсата на такъв разговор.
Водещ: В същото време това обаче не поражда ли една възможност за конфликт на интереси?
Д-р Ваньо Шарков: В смисъл?
Водещ: Ами в смисъл, че например аз като имам една медицинска специалност естествено и съм директор на фонда, ще си тегля нещата и чергата към…
Д-р Ваньо Шарков: Не, няма такава възможност, защото …
Водещ: Защото е административна самата длъжност в същото време.
Д-р Ваньо Шарков: Главната и основната задача на обществения съвет е точно в това, да контролира на практика разходването на средствата, да изисква постоянно информация и да е запознат с хода на лечението на всяко едно дете. Целта на обществения съвет е никой във фонда или никой в държавата да не превишава своите права и аз мисля, че общественият съвет работи добре. Затова всички онези слухове, че някой иска неговото закриване на практика никога не са отговаряли на истината. Но как да кажа, това е пак една възможност да бъде манипулирано обществото.
Водещ: Добре де, но става въпрос за следното, ако аз съм ортопед и съм директор на фонда, естествено ще имам интерес да създавам повече работа за ортопедите и да обръщам повече внимание на децата с ортопедични проблеми.
Д-р Ваньо Шарков: Да, но има медицински показания. Има медицински показания, има ясно разписани възможности за лечение при тези заболявания – къде какво медицинско изделие или какво лекарство, което не е разрешено за употреба в България, може да бъде използвано. Между другото разширихме кръга и на лекарствата, за които фонда дава възможност да бъдат отпускани с решения на обществения съвет, защото досега възможността ако едно лекарство е разрешено за употреба в България, но вносителя не го внася поради липса на някакъв финансов интерес, по предишния правилник фонда нямаше право да го заплаща. Затова сега сме разписали такава възможност. Така че възможността за злоупотреба при ясно разписани правила и при ясно разписани медицински индикации, става минимална.
Водещ: Така наречените експертни съвети в болниците, пак по новия правилник, как ще бъдат създадени и кой ще плаща тяхната дейност?
Д-р Ваньо Шарков: Те са създадени, те работят. Тяхната дейност се заплаща. Това, което добавяме към тяхната дейност е те да дават становища за тези деца. Защото сега какво се получава – сега имаме ситуация, в която документите на едно детенце трябва да бъдат изпратени на двама, трима външни експерти. Те работят за три-четири лечебни заведения, те не си говорят помежду си, те не обменят информация за това дете и всеки сам дава становище. Понякога тези становище се разминават, едното е положително, другото е отрицателно. Тогава се иска становище от следващ експерт – той работи в друго лечебно заведение. Лечебно контролната комисия е в едно лечебно заведение, това са колеги, които са квалифицирани в съответната област, те се събират, решават конкретния казус в рамките на един ден дават становище по случая - не чакаме един да даде на петия ден, друг да даде на десетия. Когато пък има вече такава документация, която е издадена на това детенце от лечебно контролна комисия, тогава дори не се иска становище от външните експерти. Когато има становище от онкологичната комисия, тогава защо трябва да пращаме както в момента, да размотаваме някакви документи между някакви болници и да чакаме някой да дава становище и хората да се чудят какво става.
Водещ: Независимата експертиза ще отпадне, така ли да разбирам?
Д-р Ваньо Шарков: Не, независимата експертиза ще бъде ползвана и ще бъде необходима тогава когато нямаме тази възможност, тогава когато нямаме решение на лечебно контролна комисия, когато нямаме решение на онкокомитета, когато има необходимост от такава външна експертиза, тя ще бъде ползвана. Затова и тук внушението, че сме оставили само националните консултанти – не е вярно., националните консултанти, шефовете на научни дружества и определени от тях други колеги. А сега кой избира кои са външните експерти, по какъв механизъм се избират? Всеки може да стане в момента по действащия правилник външен експерт. И другото което е важно да се отбележи, че разписваме ясно възможностите и действията, тогава когато по системите за социална солидарност се финансира лечението на дете в чужбина, прочутото издаване на формулярите С2, което в предишни времена са били подписвани от предишния директор на фонда без той някога да е имал правото да подписва тези формуляри. Сега сме създали организацията в рамките на един ден, максимум два, когато те трябва да бъдат подписани от страна на НЗОК или в случаите когато става въпрос за трансплантации, трябва да бъдат подписвани от министъра на здравеопазването, това се прави по възможно най-бързия начин.
Водещ: Къде има такива консултативни звена, можете ли да ми дадете пример, за да се ориентирам?
Д-р Ваньо Шарков: Всяко лечебно заведение има такива.
Водещ: А въвеждането на консилиумите не смятате ли, че трябва по-добре да се формулира, какви са тези консилиуми? Защото разбирате ли, създава се илюзията, че когато няма насрещно мнение, решението влиза само в ръцете на директорите на фонда.
Д-р Ваньо Шарков: Не, няма възможност и механизъм, как това да се решава еднолично и само от директора на фонда. Консилиумът е крайния вариант, тогава когато становища, които получаваме или тогава когато ЛКК-то не може да се произнесе, тъй като е изключително тежък случая, когато становищата между различните външни експерти са диаметрално противоположни, тогава това, разбира се, ще бъдат изключително редки случаи, тогава има необходимост от консилиум – за да е ясно какво и как се работи, за да може това дете да получи адекватна медицинска помощ.
Водещ: А няма ли опасност тези звена, болничните консултативни звена да защитават интересите на болниците?
Д-р Ваньо Шарков: Не.
Водещ: Защо?
Д-р Ваньо Шарков: Защото те не са от едно звено, първото което е. Второ, директорът на лечебното заведение може да осъществява контрол и трето, това, което се случва в момента, примерно аз или проф. Пилософ, или някой друг от екипа на министерството да се обажда по телефона и да моли някой от външните експерти по-бързо да даде своето становище, сега става много по, става много по-лесно и уредено, през ръководството на болницата и съответната ЛКК комисия, въпроса става много по-бързо и много по-лесно се урежда, така че да няма забавяне на процедурата.
Водещ: Защо се отказахте от електронното подаване на документи?
Д-р Ваньо Шарков: Не сме се отказали от електронното подаване на документи. Това, което направихме, две промени всъщност – от септември ще започне да работи информационната система и то по начин, по който да може всеки един да вижда на какво ниво и къде точно се намира преписката по неговия случай. И другото, което е, знаете ли, досега родителите на тези деца попълваха 12 декларации – 12 декларации, които започваха…
Водещ: Става въпрос, че няма и дума за електронния подпис. И аз например ако съм родител на дете от Силистра или от Тутракан, много по-лесно ми е да си платя 30 лева за един електронен подпис и да подам документите по този начин, отколкото да пътувам от Тутракан или от Силистра до София и обратно, за да се справя с всичките тези неща. Не само, че ми е много по-лесно и по-бързо предвид пътуването, но и много по-евтино. А родителите на едно такова дете се нуждаят от максимум икономия на средства за други разходи, за да могат да се фиксират върху разходите за своето дете?
Д-р Ваньо Шарков: Това е така. Нека да видим къде са, как да кажа, тънките места в новия, в предложението за изменение и допълнение на правилника за дейността и това е тема, която ще обсъждаме. Но в момента не бих скочил толкова радикално да извършвам това нещо, защото това не е възможност, от която може да се възползва всеки един гражданин.
Водещ: Защо?
Д-р Ваньо Шарков: Защото не всеки един има електронен подпис.
Водещ: Е да де, но купуването на електронен подпис става много бързо, повярвайте ми.
Д-р Ваньо Шарков: Може, но вижте, да се занимаваме с лечението на детето и търсенето на възможност за това къде да бъде осигурено най-адекватното му лечение, или да се занимаваме с купуването на електронен подпис – аз предпочитам първото.
Водещ: Добре. Надявам се наистина бързо да се срещнете и да Ви бъде не само полезен, но и конструктивен диалогът с неправителствените организации, защото наистина така ще се получи и правилник, който да работи и да защитава максимално обществения интерес. Благодаря Ви за този разговор.
Д-р Ваньо Шарков: И аз благодаря.
БНТ, „Денят започва”