13 юли 2013 г.
Водеща: Темата, която ще разискваме днес с всички събеседници, е на шейсет и втория ден след предсрочните парламентарни избори за 42-о Народно събрание, на четиридесет и шестия ден от Кабинета „Орешарски”, на тридесетия ден от протестите с искане за оставка и нови избори, какви действия обещават политиците на обществото, за да стане животът ни по - добър, задава ли се вятър на промяната, Кабинетът „Орешарски” трябва да реформира съдебната система, за да ни освободи ЕК от шестгодишния мониторинг, да влезем в Шенген, да стабилизира авторитета на България в ЕС, а на Балканите да станем европейския представител, да усвояваме ефективно европейските фондове, да укрепи икономиката, да премахне монополите в икономиката и енергетиката, както и монопола и слугинстването на медиите, да направи нацията ни по-здрава и по-образована? Може ли това правителство и този парламент да успеят и как? С тази тема казвам добър ден на първия събеседник в ефира на „Радио К2”, това е министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева. Добър ден!
Д-р Таня Андреева: Добър ден на вас и на слушателите на „Радио К2“!
Водеща: Дано денят да е добър и перспективите да са добри. Д-р Андреева, вчера премиерът Пламен Орешарски направи своеобразен отчет на това какво е изпълнило правителството за 46 дни. Ако вие трябва да кажете на четиридесет и шестия ден като министър на здравеопазването, какво сте разбрала, какво сте свършила и какво сте планирала, можете ли?
Д-р Таня Андреева: Да, разбира се, аз ще започна с това, което в спешен порядък започна моят екип в министерството да върши, защото истината е, че това ровене непрекъснато в миналото на никого не е приятно, дори на управляващите. Аз намерих няколко основни приоритета, по които трябваше веднага да започна да работя, това са изработване на Национална здравна стратегия за следващия програмен период 2014-2020 година, защото сме притеснени със сроковете във връзка с изработването на програмите за следващия период, те ще бъдат в три основни приоритета – спешната помощ, превенция и профилактика и развитие на човешките ресурси. Основен проблем в момента в здравеопазването е спешната помощ и връзката на отделните звена на здравеопазването, доболничната, болнична помощ, спешна помощ. В момента те не работят както трябва и както бяха заложени в реформата, която стартира преди много години. Много сериозен проблем са малките лечебни заведения в труднодостъпните райони. Миналата седмица аз бях в Девин и наистина разбрах какво имат предвид хората, когато казват, че техни близки умират, защото нямат навременен и бърз достъп до лечебно заведение. В този аспект проведохме много разговори с Националното сдружение на общините, Сдружението на общинските болници, съсловните организации и се обединихме по две неща. Първо, реформа в общинските лечебни заведения, в смисъл на това там да се извършва първа помощ, неотложна помощ. И второто е субсидиране на тези по-малки лечебни заведения, защото в тези райони те не могат да печелят по смисъла на това, че са търговски дружества по много причини. Там живее по-застаряващата част от нацията ни, живеят по-бедни хора, хора, които не са в добро здравословно състояние, хора, които не могат да си плащат допълнително за здравни услуги.
Водеща: Може ли да ви прекъсна за секунда д-р Андреева? Може да ме обвинят в ляво мислене, или че правя крачка назад, но дали в състоянието, в което се намира здравеопазването ни в момента, болниците трябва да бъдат търговски дружества? И болничните заведения изобщо.
Д-р Таня Андреева: В ситуацията, в която са принудени да работят, те не могат да бъдат търговски дружества в истинския смисъл на тази дума, защото се предполага, че едно търговско дружество трябва да работи първо на конкурентен принцип и второ да печели от своята работа. В момента основен източник на финансиране на здравните заведения е НЗОК, всички знаем, че тя е въвела, или поне до момента така функционираше, лимити на финансиране и лимити на медицинска дейност. Не може, когато ти е ограничен финансовият ресурс, да се очаква, че ти ще развиваш дейност, от която да печелиш. Така че тук има една дисбалансираност на логиката за това как трябва да функционира едно търговско дружество. В този смисъл - или трябва да се промени финансирането на лечебните заведения, т.е. колкото работят, толкова да им се плаща, или ако се въвежда лимит, което е своеобразна форма на бюджет, да се търси друг начин на финансиране на лечебните заведения.
Водеща: Например, предвижда ли се възможност за държавно субсидиране?
Д-р Таня Андреева: Аз предвиждам да направим един голям дебат заедно със съсловните организации и с всички представители на лечебни заведения точно за това, в тази ситуация каква е по-добрата система за доболнична и болнична помощ.
Водеща: Между какво и какво ще избираме в този дебат?
Д-р Таня Андреева: Ще избираме дали да работим както досега, голямата медицина в кои лечебни заведения трябва да се случва, ще избираме при правенето на здравната карта кои лечебни заведения ще се пазят с приоритет, ще се разрешава или няма да се разрешава откриването на нови лечебни заведения на места, където те и без това вече са прекалено много. Има много теми, които трябва да се разискват, но на мен ми се иска да го правим в диалог с всички участници в системата на здравеопазване, не административно да се спуска от Министерството на здравеопазването.
Водеща: Ще си позволя да направя една хуманна забележка и то именно, защото вие предполага да чуете подобно нещо. Преди да станете министър на здравеопазването вие бяхте директор на родилния дом в София „Шейново“. Идвате от позиция, в която давате живот, гледате към бъдещето, гледате как една застаряваща и отиваща си нация трябва да стане по-млада и по-здрава. И тук искам да ви питам, формализирането на т. нар., казвам го с горчивина, не с ирония, здравна реформа, която не можем да проведем толкова години, дали не води до преливане от пусто в празно. Не е ли най-важно това да се помисли какви формални и друг вид трудности, комуникационни и всякакви, хората преживяват, за да оживеят понякога - попълване на различни документи, звънене на разни телефони 112 или незнам какви си, Бърза помощ, те не идват и т.н. След това човекът попада в лечебно заведение, там отново започва да се гледа колко дни ще стои той, защото едикоя си пътека предвижда едикакво си, лимитът е едикакъв си и в крайна сметка няма да отречете, че в повечето случаи хората излизат от болничните заведения не докрай излекувани и остава на тях да се доизлекуват, или, извинявайте, да има летален изход. Нека да разсъждаваме по философията - можете ли да промените философията?
Д-р Таня Андреева: Аз, както и в самото начало казах, и вие сте съвсем права, аз нямам намерение за времето, в което съм министър, да правя някакви нови, отново грандиозни реформи, защото съм дълбоко убедена, че тази дума, така, дори вече няма съдържание в нея. За мен е много по-важно отделните части на тялото на здравеопазването да функционират добре и да изпълняват своята функция. Така че по-скоро ние ще подобряваме връзки между отделните части на здравеопазването и максимално ще улесняваме достъпа на пациентите и до доболнична, и до болнична помощ, и до спешна помощ. Ще спрем с формализирането заради лимити, заради талони, заради бюджети хората да получат това, заради което по-голямата част от тях си плащат чрез своите здравноосигурителни вноски.
Водеща: Обаче, пак идва въпросът, госпожо Андреева, как? Това е една голяма бумащина, която вие трябва, а сте го знаела вероятно и преди това, но сега я четете с други очи, която трябва да се преразгледа, а в друга посока пък върви другата координата на парите.
Д-р Таня Андреева: Така е, аз имах разговор вече и с новия управител на НЗОК д-р Тодорова, с която си говорихме точно така, че наистина трябва да се преразгледа, преди всичко методиките, по които се разплащат дейностите в лечебните заведения, да се преосмисли по какъв начин. Най-вероятно това ще стане с по-строг контрол. Истината е не толкова, че нормативната уредба ни е лоша, колкото, че тя не се спазва. Ще се търси ефективност, ще се търси добра грижа за пациента и добър ефект от лечението му. Тези три компонента ще бъдат проверявани и само, ако те са изпълнени, ще бъдат заплащани съответно лечението и медицинската услуга, която пациентът е получил в съответното лечебно заведение.
Водеща: Така, да ви попитам в цифри колко болнични заведения биха подлежали на тази проверка буква А и буква Б, колко са съответните проверяващи от здравната каса?
Д-р Таня Андреева: Всички болници ще подлежат. Просто при отчитането на дейност, тя няма да става формално, както досега, т.е. дават се едни документи и се счита, че всичко, което е свързано с тях, е изпълнено в качеството и в обема, в който трябва. Ще се проверяват буквално ежедневно, ще има и мнения от страна на пациентите дали те са доволни от своето лечение и преди всичко от отношението. Защото медицински пациентът не е до такава степен подготвен, че да може да оцени професионално работата на лекаря, но е изключително важно. И всеки един от нас и като пациент се е сблъсквал с недобро отношение. Това не е масово явление, но все още в лечебните заведения се среща недобро отношение към пациента и аз смятам, че преди всичко трябва да се работи върху това.
Водеща: Колко е средната работна заплата на един нетитулуван лекар, не доцент, не професор?
Д-р Таня Андреева: Лекар без специалност имате предвид, нехабилитирано лице?
Водеща: Да.
Д-р Таня Андреева: В различните лечебни заведения е различно, но основните заплати се движат между 750 до 950 лева. Говоря за държавни и общински лечебни заведения, в частните е по различен начин.
Водеща: Нормално ли е това? Да не влизаме сега в цифри, колко пациенти обслужва един такъв лекар в рамките на своята работна смяна, в рамките на месеца и на годината. Ако го разхвърлим на броя на пациентите, това ще бъде по стотинки може би на един човек, който той лекува.
Д-р Таня Андреева: Абсолютно сте права и точно по тази причина освен, че ще правим ново остойностяване на дейността по клиничните пътеки, ще се опитаме за пръв път да остойностим и труда на лекарите във всяка една от тях. Защото сама казахте, всъщност лекарите получават стотинки за всеки пациент, за когото са се погрижили.
Водеща: Стотинки, които не са даже в десети, а в стотни.
Д-р Таня Андреева: Необходими са десетки години обучение и квалификации, стои много стрес, стои много отговорност и това всъщност ще бъде и един от основните въпроси, които ще дебатираме на тази голяма среща, която споменах.
Водеща: Кога я планирате?
Д-р Таня Андреева: Тя ще бъде в първите десет дни на август, точно не мога още дата да ви кажа, защото още договаряме, има възможност за участието на много участници.
Водеща: Така, но сякаш стана модно да се правят дебати, различни обществени съвети, кръгли маси и други, които, не говоря за вашето правителство само, а изобщо за маниера на властта, не довеждат до бързи резултати, защото, пак ще въведа координатата в нашата числова ос, наречена пари. Вие с радост съобщавате, че евентуално при актуализиране на бюджета за 2013 може да получите още пет милиона. Това е нищожно според мен в общата маса на нуждата.
Д-р Таня Андреева: Така е, но голяма част от нещата, от които страда съсловието, са не само пари. Безспорно ще се работи върху заплатите, но те са свързани с източниците на финансиране, а това е преди всичко НЗОК. Това, което министерството може да направи, е да зададе и за мен е важно това да бъде в диалог, за да е ясно, че всички сме съгласни, доколкото е възможно такъв консенсус да се постигне. Но за мен е важно да се зададе рамката. Пак казвам, как работи доболничната, как работи болничната, каква е връзката между тях, кои са лечебните заведения, в които ще се прави голяма медицина. Защото не може да се очаква от болницата в Димитровград или в Девин някой да ви направи мозъчна операция, ясно е, че тя ще се прави в големите болници. Просто трябва да има една философия за по-дългосрочни политики, които дори законово да бъдат облечени, а не всяко нещо да се случва година за година, мандат за мандат, всеки да работи на парче в зависимост от проблемите в една или друга област, защото когато се пипне едно нещо, то директно дебалансира цялата система.
Водеща: Колко са средствата, които в момента са планирани в държавния бюджет за тази година за здравеопазването?
Д-р Таня Андреева: В държавния бюджет за 2013 година - 350 милиона е бюджетът за Министерството на здравеопазването. А общо за здравната система над три милиарда, мисля че са. Над три милиарда общо за здравната система, имайки предвид, че бюджетът на касата е два 2,690 милиарда.
Водеща: Той често се дотира от държавата.
Д-р Таня Андреева: Да!
Водеща: Е, и тук идваме до Хипократовата клетва. Вие казахте преди малко ще опитаме отношението, хуманността, това да се върне обратно като подход при лечението, при общуването между лекар и пациент. Как ще се случи това?
Д-р Таня Андреева: Вижте, това доверие беше разбивано бавно и методично. Няма да напомням случаите и с Горна Оряховица, случаите и с други болници в България и софийски болници, при които без да са изяснени фактите и да са се произнесли институциите, които са компетентни за това, лекарите бяха анатемосани.
Водеща: Така де, но нека да погледнем и другата страна на монетата, без да считате, че защитавам някого. Пияни лекари, некомпетентни лекари, лекари, които не чуват оплакванията на пациента и не вземат необходимите мерки, починали пациенти от лоша грижа в началото на случая. Нали така, няма да отречете?
Д-р Таня Андреева: Да, има и такива случаи, но те са по-скоро изключение.
Водеща: Дали?
Д-р Таня Андреева: Да, аз съм убедена. В системата това са изключения и ние трябва да се борим с изключенията, безспорно, но като цяло аз продължавам да твърдя, че българските лекари са изключително компетентни и добре подготвени специалисти. И повярвайте ми, няма лекар, който би искал да причини зло на пациента, или да неглежира даден случай.
Водеща: Не, аз не казвам, че би искал, но просто нихилизмът рефлектира и там.
Д-р Таня Андреева: Така е, но аз виждам ежедневно, видях и миналата сряда вечер, как колегите от „Света Анна” се бориха за живота на тримата пострадали след катастрофата на „Цариградско шосе“. Не мога да имам упрек към никой, защото аз зная когато има такива ситуации, как всички се включват. Аз видях как всички екипи на болницата един след друг влизат в операционната, за да направят най-доброто за детенцето, за майката, за младата жена, която за съжаление почина. Аз смятам, че лекарите са доста отговорни и много добре подготвени. Това, което касае такива случаи, разбира се, към тях трябва да се подхожда безкомпромисно. Затова сега лекарският съюз е приел своя етичен кодекс, който аз ще подпиша. Ще има процедура, по която тези лекари ще понасят своята и морална, и не само морална отговорност.
Водеща: Но изискванията към лекарите могат да бъдат завишени, пак ви връщам обратно - когато има достойно заплащане. Вие добре знаете, и това може би трябва да се повтаря често, че първо входът да влезеш да учиш медицина е много висок, ти трябва предварително да си подготвен, за да влезеш. После образованието е дълго и много обременено от много знания, които ти трябва да придобиеш наистина. След това добиването на специалност и т.н. Как ще се мотивират тия хора финансово, преди малко казахме, аз ще сметна, препоръчвам и на вас да сметнете, колко части от стотинката, може би хилядни от една стотинката се пада на един пациент като възнаграждение на един лекар да го обслужи. Как ще бъдат мотивирани тия лекари, колко трябва да получават, условно говоря в момента, да получават на един пациент, за да са мотивирани?
Д-р Таня Андреева: Ако трябва да бъда честна днес за пръв път се замислям за това, колко получава един лекар за един пациент. В нашето ежедневие имам усещането, че този въпрос не седи.
Водеща: Аз съм повече от сигурна и моля да ангажирате някой да го изчисли, аз също ще се опитам, сигурна съм, че получава една хилядна от стотинка, или нещо такова. Честно ви казвам.
Д-р Таня Андреева: Вижте, лекарите и колегите, с които аз работя, наистина лекарската професия им е призвание. Вярно, тя е професия от която ние живеем и всеки получава някакво възнаграждение.
Водеща: Хубаво, но той има и жена и деца и нужди.
Д-р Таня Андреева: Не бях се замисляла за този аспект, който вие току що повдигнахте. Но безспорно, и това е голям проблем в системата, той много трудно ще се реши, защото финансовият ресурс е ограничен.
Водеща: Аз затова ви попитах ще се опитате ли да промените философията, обикновено все пак всички, които вие все пак знаете, и Франция, и Германия, има държавна дотация на медицината. Не може болницата в Девин да бъде търговско дружество. Това е абсурд.
Д-р Таня Андреева: Разбира се! Точно поради тази причина още първата седмица ние разговаряхме с националното сдружение на общините и общинските болници и за тези болници ще има държавна дотация. Отделно държавата помага на лечебните заведения за капиталови разходи, за ТЕЛК-овете, за част от спешната им помощ. Сега ще се опитаме не само да облекчим касата, но и да покажем ангажимента на държавата за интензивните грижи, които от следващата година министерството като дейност ще си вземе отново, заедно с фонда за асистирана репродукция и ваксините за децата. Така че държавата ще направи всичко възможно, но пак казвам, в условията на ограничен ресурс не можем с много бързи темпове да вървим към увеличаване на заплатите и на лекарите, и на специалистите по здравни грижи, които са изключително важна част от медицинските екипи. Още повече, че в момента функциониращата система предполага основния финансов ресурс от НЗОК.
Водеща: Която пък не може да си събере здравните вноски, защото част от хората наистина не могат да ги плащат.
Д-р Таня Андреева: В интерес на истината за първото шестмесечие на тази година е преизпълнена събираемостта, имаме сто и един цяло и седем процента събираемост. В същото време разходите са по-малко, деветдесет и осем процента и аз се чудя защо касата имаше толкова сериозен проблем за разплащане на медикаменти и на дейност, след като тя има спестени пари. И се надявам д-р Тодорова да каже къде са тези пари и къде са отишли, защото за мен ресурсът, с който касата работи на този етап, макар и с увеличаващ се брой лечебни заведения през последните три – четири години, този ресурс би могъл да стигне, ако се правят правилно разчетите при бюджетирането и след това има контрол при разплащането.
Водеща: Надявам се, че това не е политическа констатация, хвърляне на камъни в двора на д-р Пламен Цеков и предварително възхваляване на д-р Тодорова.
Д-р Таня Андреева: Д-р Цеков беше само последната година. Аз в началото казах, че ще се въздържам от политически критики. Става въпрос за това, че нещо там се промени, защото преди това болниците нямаха този проблем със забавяне на финансиране, с определяне на лимити за дейност. Сами разбирате, че не може на едно лечебно заведение да му се каже колко пациенти и с какво заболяване през кой период от месеца да приеме. Това е безумно.
Водеща: Това наистина е безумно.
Д-р Таня Андреева: Не може на пациентите да се каже разболейте се през септември и през октомври, защото през декември или през ноември няма да има средства за това или имаме нулев брой пациенти. Това е несериозно.
Водеща: Аз много ви благодаря за този разговор, ние успяхме да останем само, за съжаление, в голямата рамка на нещата. Но си мисля, че може би трябва и самите пациенти чрез нас медиите да бъдат информирани, по някакъв начин да бъдат насочвани да знаят къде биха могли да потърсят и алтернативни възможности. Давате ли си сметка, че повечето от хората, които посещават болничните заведения регулярно, са възрастни хора. Те не боравят с интернет, информацията, както и да достига до тях, е по – трудна за възприемане.
Д-р Таня Андреева: Готова съм винаги да бъда във връзка с тях по телефона или директно във вашето студио и да отговарям на всички въпроси, не само на лесните, защото си давам сметка за това.
Водеща: Добре, чакам от вас изчислението, колко хилядни от стотинката получава един лекар за контакт, най-общо казано, с един пациент. Това би дало може би един страшен отговор на нашия въпрос.
Д-р Таня Андреева: Да, така е госпожо Беновска.
Водеща: Надявам се да успеем с общи усилия да санираме нещата, много ви благодаря д-р Андреева за този разговор!
Д-р Таня Андреева: Аз също, желая ви хубав ден!
Водеща: Приятен ден, всичко хубаво!