Дата на публикуване: 09-06-2014
07 Юни 2014
Д-р Таня Андреева, министър на здравеопазването, в интервю за предаването „120 минути“ на БТВ
Първият гост – един от малкото министри от кабинета „Орешарски“, които все още вероятно биха дошли в телевизионно студио. За болната държава и болният народ – здравният министър д-р Андреева, заповядайте.
Таня Андреева е родена на 7 юли в София. Завършила е Медицинска академия. Специализира „Акушерство и гинекология“. Преди да стане министър на здравеопазването е директор на болница „Шейново“.
Госпожо Андреева, добре дошли. Все още ли сте министър?
Все още.
А има ли все още правителство?
Има правителство, което продължава да работи, независимо от всичко, което непрекъснато се говори, независимо от целия негативизъм, който това правителство понесе в последната една година.
А като човек, който чете вестници, гледа телевизия и слуша думите на политиците, тези които крепят това правителство поне? Другите да ги оставим настрана за малко. Не ви ли става неприятно, когато виждате основните политически лидери да се отричат от това правителство?
Знаете ли, това правителство беше отречено още в първите дни на мандата му. Нямаше и 100-те дни, които от добро възпитание се дават, за да може да стартира и да покаже на какво е способно.
Но не и от неговите крепители, те не се отрекоха от него.
Това, което аз мога да кажа отвътре, защото бях през цялата тази една година част от този кабинет и част от екипа, защото ние успяхме да създадем екип, мога да кажа, че всеки си вършеше работата.
И затова не ви ли е неприятно, когато виждате господата, които казват единият – „няма потенциал за пълен мандат“; другият – „да, наистина няма потенциал за пълен мандат“?
Вижте, това е преценката на политиците. В този кабинет и аз, и други мои колеги бяхме поканени като експерти. И в рамките на всички възможности, които и законът, и финансовият ресурс даваше, и решенията, които взимахме помежду си, ние сме си вършили работата. И това се вижда и в отчета на правителството.
Орешарски ви е похвалил в своя отчет. Вие чухте ли се с него, знае ли се докога ще работите в тази ситуация?
В този контекст не съм се чувала докога ще работим, защото аз много пъти съм казвала, че това няма никакво значение. Важното е аз докато съм на тази позиция и моите колеги, просто да си вършим работата. Особено в нашата система, която има много проблеми. Не е разрушена, не е затънала, както много хора се опитват да го втълпяват, такива едни апокалиптични картини. Но има проблеми и по тези проблеми работим.
Добре. Значи трябва да си напишете отчета – и господин Орешарски, и вие като министър, който може да е финален? До септември ли ще пишете отчет?
Моят отчет е готов и е представен пред премиера.
Обходните листа, както се казва?
Обходните листа, когато му дойде време – в джоба са. И обходните листа, и оставките от първия ден. В това няма драма. Всеки може да си тръгне…
Усмихвате се, когато казвате това. Да не би да си тръгнете вие лично с облекчение?
Може би в известен смисъл да. Пак ще кажа, че никой не можа да види какво се свърши, защото през цялото време негативизмът преобладаваше и някак си нито делата, нито думите ни се чуваха и се виждаха съответно.
Добре, да поговорим за нещо конкретно. Явно оценката, поне според господин Орешарски е добра, но ето например – смъртен случай отново свързан с Бърза помощ. Една жена – Елизабет, фотографка си отиде чакайки линейка. Миналата седмица, не знам дали сте гледали нашето предаване, неин приятел Младелин, в чиито ръце е издъхнала, направи едно обръщение. Искам да ви припомня част от него, след което да поговорим малко сериозно.
Лично аз заставам пред всички и казвам, аз не разбирам от медицина, не мога да бъда медик, не мога да бъда парамедик. Аз съм добър шофьор. Професионален шофьор съм от 1999 г. и съм готов всяка седмица да давам по едно дежурство, поне по едно дежурство от 12 часа като шофьор на линейка. Абсолютно безвъзмездно, не искам нищо насреща. Искам просто линейките да стигат навреме. Подел съм една кауза – каузата „Елизабет“. Апелирам към всеки, който мисли като мен, който мисли положително, да стане съпричастен. Всеки може да помогне с нещо, стига да поиска. Ели, съжалявам, че не можах да ти помогна с повече.
Ето докъде го докарахме, в ЕС вече от 7 години, близък на починал да зове доброволци да помагат на Бърза помощ. Аз се чудя в коя година сме.
Не е необходимо да помагат доброволци. Достатъчно е хората, които управляват системата да се отнасят отговорно към нея. Защото този случай с починалата млада жена е трагедия, но по-голяма трагедия е, че се допуска и точно поради тази причина ние предприехме съответните мерки, хора които са почти дезаинтересовани от системата да я управляват. И пътят за подобряване на услугата, не само в Спешната помощ, а изобщо в медицинската дейност, минава през управлението й.
За кого говорите?
За всеки един, който участва в тази система. В случая на Спешната помощ като се започне от министерство, директорите на центровете за спешна медицинска помощ, работещите в тази система…
Включвате ли и себе си в …?
Всички сме отговорни, за да върви тази система добре – от министъра до шофьора.
Младелин има един цял списък с въпроси, аз ще ви прочета един от тези въпроси. После, вярвам че ще се видите с него някой ден, защото след този призив миналата седмица, доста хора се свързаха с него с идеи, които ще споделим и ние публично, разбира се, та един от неговите конкретни въпроси – защо трябва някой да умре, за да започне разговор за кардинални решения?
О, не. Разговор за кардинални решения беше проведен отдавна и ние вече повече от 6 месеца след анализ на системата работим по разрешаване на проблемите в нея. Не само от гледна точка на финансиране, което и тази година е повече от 20 милиона, и следващите 7 години само по европрограми ще бъде около 160 милиона, но и по отношение на модернизиране на спешната помощ, от гледна точка на условия на труд, на линейки, на апаратура, от гледна точка на кадри, които се нуждаят от добро заплащане и възможност за реализация, включително и възможност за специализация по избрани от тях специалности, което също в подзаконов акт сме го регламентирали. И не на последно място пак казвам, от директори, от мениджъри, които имат отношение към системата и следят да се работи по правилата. Защото в системата има правила, но много често те не се спазват.
Един вчерашен случай – показахме го по БТВ – доктор по медицина в Китай, чиято диплома в България не е била призната, но добър ден, в Германия била призната и тя започва работа там със стартова заплата от 5 хиляди евро в престижна клиника?
Аз не мога да коментирам конкретният случай. Вероятно и в Германия не е била призната веднага, защото има директива в ЕС по отношение на признаване на дипломи от трети страни, каквато е и Китай, у нас също може да бъде призната такава диплома, но трябва да се държат изпити за приравняване.
Две години си е легализирала документите. Казали са й обаче, че трябва да си вземе още 10 изпита. Добре, да не се отклоняваме. В Германия не са й го казали, между другото. Един нов начин на участие в интервюто, когато има гост като вас, даваме думата и на неговата гилдия. Затова погледнете към видеостената. Ще видите четирима души, които ще ви зададат по един въпрос. Готова ли сте?
Да разбира се.
Стефан Константинов – лекар. Доктор Андреева, аз съм един от малкото хора, които със сигурност знаят колко неблагодарна работа имате. Въпросът ми към вас е – политическите партии, които стоят зад правителството знаят ли какво искате да се направи в здравеопазването и дали те ви подкрепят? Задам въпроса си, защото знам, че без политическа подкрепа здравният министър нищо не може да направи и рано или късно е обречен да си отиде. Въпрос право в целта, каквито и да са били вашите намерения през изминалата година усетихте ли подкрепа, усетихте ли за тези хора, които коментираха в началото здравеопазването да е приоритет или те по-скоро мислеха за собственото си оцеляване? Усетихте ли подкрепа наистина?
Да, аз имах подкрепа и всичко, което беше залегнало и в програмата на кабинета „Орешарски“ и в програмата на партията мандатоносител, която мен ме е излъчила. Имаме вече много свършени неща и други, за които в момента работим и до края на годината ще се види резултат от тях. Те знаят какво искат.
Ако имате време до края на годината доктор Андреева да направим тази уговорка.
Надявам се следващите да продължат.
А доктор Константинов беше миналата седмица тук и каза: „Аз имах идея как може да се оправи спешната помощ и бяха нужни 150 милиона лева и министерството на финансите ми затвори вратата под носа и ми казаха „Не, абсурд. Това не ни е приоритет“. Вие получихте ли подкрепа от министерството на финансите, защото след като отново имаме смъртен случай отговора е „Не“ или греша?
Пак казвам нека да ги разделяме нещата. За мен случая с починалата фотографка и центъра за спешна медицинска помощ е въпрос на погрешни управленчески решения. А що се отнася до финансирането аз пак казвам – тази година за първи път за спешната помощ отделят над 22 милиона. В споразумението за партньорство за следващите 7 години, първо България изведе здравеопазването като подприоритет и само за спешната помощ имаме около 140 милиона. Така че, в този смисъл, разбира се, че те не са достатъчни и това е скъпа сфера и в нея се изисква огромен ресурс.
Добре, доктор Андреева можем да си говорим много по тази тема, но да уважим другите трима колеги от гилдията, които ще ви зададат въпрос сега.
Моят въпрос е относно детското здравеопазване. Смятам че държавата е длъжница към него. Смятам че лекарствата за деца до 7 години при остри случаи да бъдат напълно безплатни. Труда на детските специалисти трябва да бъде многократно увеличен както в болнична, така и в доболнична помощ.
Госпожо министър искам да ви попитам. Всички знаем, че от години насам проблемите за болниците се инициират и увеличават в пъти от действията на ръководството на националната каса. Дали предвиждате някакви действия, с които размерът на този хаос да бъде намален?
Въпросът ми е следния – пазар или социално подпомагане в прилагането на медицинските услуги или казано по друг начин – не е ли по-добре пациентите чрез своя избор да определят броя и вида на лечебните заведения вместо администрацията да го прави?
Доктор Янакиев, да започнем от него. Държавата е длъжница и на децата и на детските лекари. Това е малко като риторичен въпрос, защото това е отговор нали така?
Да, длъжница е държавата.
Да, но чувствате ли се като поредния министър, който дойде с намерения да промени нещо, но не успя?
Не, напротив успях. За първи път в България се създаде национална програма за майчино и детско здравеопазване и на територията на цялата страна и във всички областни болници и в 16 общински по-големи изграждаме мрежа от кабинети за майчино и детско здравеопазване където всеки, който има проблем може да отиде и да бъде насочен или към конкретен специалист или на място да бъде решен проблема му, защото не само на децата, длъжници сме на всички по отношение на профилактиката, на логистичната подкрепа, на методическата подкрепа.
И го признавате това.
Да.
Добре, Кацаров ви попита – пазар или социално подпомагане всъщност ни предлагат болниците?
Поради много причини болниците в момента изпълняват и социална функция особено в по-малките градове и в по-отдалечените и трудно достъпни райони и в този смисъл не може да не се съобразим и с това. Разбира се, при положение, че те са търговски дружества и са поставени в конкурентна среда не може да не се говори и за елемент на пазарни /.../ отношения.
Въпросът за здравната каса. Моля ви за кратък отговор, защото гостите ще са много. Колко ще е дефицитът на касата имате ли идея?
Ще видя разглеждане на надзорен съвет. Чакаме официалните данни към полугодието как върви изпълнението на бюджета. Това, което аз мога да кажа обаче, е че в за законопроектът, в който опозицията се опозицията се противопостави в Здравна комисия е заложено именно това – нов начин на определяне и договаряне на цени и обеми за кое колко да отива, в което да участва не само касата, но да участват и съсловните организации и да участва министерството.
Съжалявате ли, че станахте министър доктор Андреева? Гледам ориентирали сте се в системата през тези месеци и сега това правителство ще трябва да си ходи.
Въпроса не е еднозначен. Съжалявам от гледна точка на това, че това правителство нямаше подкрепата, за да започне големите реформи, които между другото в законодателството сме ги заложили и то предстои да влезе в пленарната зала. Надявам се следващите след нас на базата на това законодателство и по отношение на електронното здравеопазване за първи път се регламентира… по отношение на регулацията на лечебните заведения и лекарствата.
Какъв съвет бихте дали на следващия министър?
На следващия министър бих дала два основни съвета – да не забравя майките и децата, защото наистина сме длъжници и държавата е длъжник на тях и да въведе ясни правила при изразходване на обществения ресурс като първа стъпка е електронното здравеопазване.
На финала, къде ще продължите да работите? В Шейново ли?
При всички положения ще се върна към клиниката. Надявам се, че в болницата, в която се оформих като специалист.
Дали това беше последното ви интервю като министър?
Не зная ще видим.