7 април 2011 г., "Денят започва"
Водеща: Веднага казвам добро утро на министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Здравейте. И честит празник, разбира се.
Стефан Константинов: Здравейте. Добро утро. Честит празник на всички колеги, които ни гледат, на техните семейства. И им пожелавам успех и здраве.
Водеща: Мислите ли, че днес наистина хората, които работят в здравеопазването, реално имат повод за празник?
Ст. Константинов: Вижте, това си е традиция. Винаги се събират хората, празнуват. Така че мисля, че е напълно, напълно реално. В крайна сметка животът не е толкова черен, колкото винаги се изкарва, да не говорим, че и в най-трудните моменти човек има нужда за секунди да се отдели и да празнува. Мисля, че хората ще го направят, колегите. Имат повод, нека да се радват на него.
Водещ: Така е наистина.
Водеща: Може ли нещо лично да ви попитам?
Ст. Константинов: Зависи какво.
Водеща: Е, не, не безкрайно лично. Каква е разликата между това да си заместник-председател на Българския лекарски съюз и да си министър на здравеопазването?
Ст. Константинов: Като заместник-председател на лекарския съюз може да си критикуваш колкото си искаш и каквото си искаш, да говориш, да отстояваш позиции и да си добър. Като си министър, започват да ти задават въпроса - защо преди четири години там сме направили едни неща, а не са ни платени парите. Така че отговорността е несравнима. Разликата е във … едното, че е доброволен, такъв доброволен пост, другото си е сериозна работа. Разликата е, че в единия случай имаш малко ангажименти, а в другия случай имаш ангажименти по 12-15 часа на ден. Общо взето, такава е разликата. Но мисля, че полезността, полезността и на двата поста може да бъде висока.
Водещ: Мисля, че трябва да добавим и още една разлика - че министрите трябва да имат и ученически бележници, защото сега трябва да получат оценки от депутатите.
Ст. Константинов: Ами, още не са ни казали в Министерски съвет да си вземем. Но ако се въведе и тази практика. . .
Водеща: Вие каква самооценка си поставяте? Депутатите от ГЕРБ ви оценяват хубаво, а вие как се оценявате?
Ст. Константинов: Това е много, това е много глупаво - човек да се самооценява, особено на такъв пост. Нека да го оценяват хората, нека да оценяват депутатите от ГЕРБ, обществото. В крайна сметка това е важното. Нали, аз какво мисля. . . е съвсем различно.
Водеща: Добре, сега, празник, празник, но по информация на колегите ви от Българския лекарски съюз повече от 500 лекари са напуснали страната през миналата година и са заминали да работят в чужбина. Най-масово напускат анестезиолози, хирурзи, уролози,
ортопеди, акушер-гинеколози, педиатри и патоанатоми. Всъщност в състояние ли сте да направите нещо, за да спрете тази тенденция, или тя ще се. . .
Ст. Константинов: В понеделник и вторник бяхме на неформална среща на министрите на Европейския съюз по здравеопазване в Гюдюло, Унгария, и една от темите, имаше три главни теми, които се разискваха, и една от темите беше точно движението на медицинските професионалисти, на работещите в сферата на здравеопазването. Много интересни доклади бяха казани. Това е общоевропейски проблем. Това обаче, което ме впечатли, беше,
първо, че оценките, когато са се присъединявали новите страни към Европейския съюз, са били, че ще има много голяма, масова вълна на напускащи. Всъщност това не се е случило, размерът на това движение е бил много по-малък. След това интересен доклад беше представен с анализ какво всъщност се случва. И бяха показани, че има най-различни движения. Има различни движения между страните, да речем, съседни страни като Холандия, Белгия, Люксембург, има движения от изток на запад, това, за което вие питате, има движения от юг на север, има движения от Европа към Северна Америка. И това са закономерни тенденции, които се подчиняват на различни фактори. Тези фактори също бяха
анализирани. Между другото България се оказа, че е една от страните най-леко засегната, най-малко засегната от подобни миграционни процеси на лекарите. И числата, които често се
казват, нали, по сто лекари на ден ни напускат, по един, по двама, нали, какви ли не бомбастични работи, всъщност се оказа, че се базират на не много точни данни. За да отиде човек да работи в друга държава, трябва да мине през нашето министерство, да си вземе документ, с който си приравнява след това дипломата. Същото нещо става и в лекарския съюз. Обаче изваждането на подобни сертификати изобщо не значи, че човекът е задължително заминал или човекът задължително работи вече като лекар там. Какво казват числата? Аз нарочно съм си ги взел тук тези много листа, защото това е една справчица, която имаме за това какво се е случвало. Примерно 2007 година - 1096 удостоверения, 2008 година - 766, 2009 година - 584, 2010 година - 684. Но от тези удостоверения една голяма част са всъщност на хора, които не са българи, а са завършили тук. Така че процесът не е толкова страшен. Самите числа, които се дават на работещите лекари, 27 хиляди, са константни последните 10 години. Тоест ние нямаме масиран отлив на лекарите. Същото е и в регистъра на лекарския съюз. Там. . . там пък от може би 20 години фигурира едно число, че 34 хиляди лекари стоят в България. Странна работа. Но проблем има наистина с тези
специалности, проблем има с младите хора. И на въпроса ви как да ги задържим, сигурно очаквате да кажа, и логичният отговорът е - да им се дадат високи заплати. Това е . . .
Водещ: Най-логичното, което . . .
Ст. Константинов: Но интересното беше, че говорейки там с колегите министри, слушайки презентациите на някои от тях, те подчертаха, че това е мултифакторен процес, не са само въпросите за заплатите. Въпросът е за начина, по който се работи. Например за младите
хора - дали младите колеги, като завършат, стават част от екипа, нали, и израстват в него, или всъщност се получава подчинението на господар и роб, нали, в смисъл - началникът на отделение като феодал започва, нали, да казва, или началникът на клиниката, и хората се чувстват неудовлетворени. Една серия от може би десетина фактора, които оказват влияние. И да ви кажа честно, заплащането не винаги е най-основното. Хората търсят реализация. Това е професия, която се избира с любов. Човек иска да се развива, човек иска да е почитан, да расте в нея. И ако това не се случва, ако младите хора не го виждат това нещо, те обикновено са тези, които напускат страната.
Водещ: Вижте, прав сте за това, че човек наистина търси мотивация, търси екип и професионална среда, за да се чувства добра, но все пак младите хора, студентите, следват 6 години, нали така, медицина. . .
Ст. Константинов: Шест години. . .
Водеща: . . . минават през едно от най-тежките следвания въобще …
Ст. Константинов: Не едно от най-тежките, ами си е най-тежкото. Аз не знам кой може да се. . .
Водещ: Така е, най-тежкото. Защото след като завършат, първо, господар и роб се случва, според приятелите, които аз имам и с които си говоря, които са завършили медицина, второ, отиват да работят за по 400-500 лева. Е, каква е мотивацията?
Ст. Константинов: Абсолютно вярно. И точно поради тази причина едно от нещата,
които исках и искам, непрекъснато го повтарям, че трябва да се случи, е да се оцени начинът, по който всъщност се дават средствата в здравеопазването. Защото, както ми говорите за
лекари с 400 и 500 лева заплата, което е практика, в някои части на България дори лекари със специалности и с много дълъг стаж получават такива основни заплати, така всъщност се натъкваме и на ситуации със. . . я да го сметна. . . четири и петцифрени работни заплати, и те никак не са малко, между другото, които, нали, се водят, че поради някакво стечение на обстоятелствата са изключително важни, елитни и т.н. Това е сбъркана работа. Отпорът е невероятен. Но докато не променим начините на финансиране, нещата няма да си дойдат на място. И докато някои неща не се също случат. . . хората всъщност са принудени, някои от лекарите, да работят на няколко места поради простата причина, че заплатите са им мизерни. Това ги амортизира, това ги уморява, това може да се случва до определена възраст, след
което човек трябва да работи по 8 часа на ден.
Водещ: Отпорът им. . .
Водеща: Въпреки че е криза, извинявай Андрей, като министър. . .
Водещ: Да, нищо. . .
Водеща: Въпреки че е криза, като министър склонен ли сте да поемете някакво обещание в тази посока, за повишаването на социалния статус на лекарите?
Ст. Константинов: Аз работя непрекъснато точно в тази насока. Ако от мен зависеше да се увеличат заплатите, бих го направил моментално. Бих, ако трябва, спрял работите на десет места и бих оставил само една, но да кажа, че заплатата ще започва от 2-3 хиляди лева нагоре. Това е решението на въпроса. Но трябва да ви кажа, че всички тези хора, които са много загрижени в някои моменти и се изказват колко лекарите страдали, какви им били заплатите, всяко действие, което се предложи, което е в дългосрочен аспект. . . защото краткосрочни решения няма. Дянков не дава пари, това е ясно. А и тук имаше въпрос - какво ще направите, парите там, 80 милиона. . . Ами, да питат Дянков, нали, в крайна сметка нали
той дава парите в тази държава. Това са парите, с които разполагаме. Но могат да се направят неща, които в дългосрочен аспект да имат положителен ефект. И точно често върху такива неща невероятен отпор. Хем да запазим статуквото, хем да успеем - ами, няма как да се случи това.
Водещ: По места отпор имате предвид, така ли?
Ст. Константинов: На всякакво, на абсолютно всякакво ниво - и на политика, и извън политиката организации. Тоест идеята за българските реформи е, че някой месия трябва да дойде, някакъв план, така, да щракне с пръсти, и никой не трябва да бъде засегнат, никой не
трябва да си развали моментния хатър в името на това, нали, след година да си по-добре.
Водещ: Само тук да вметна нещо, защото вие споменахте въпроса, който ви беше зададен от активиста за 80-те милиона, че по-късно в разговора, ако имате желание, може да отговорите на някои от.
Ст. Константинов: Нямам желание.
Водещ: Добре, хубаво. Ваша воля.
Водеща: Защо, не са ли важни въпросите, които. . .
Ст. Константинов: Не, нека, нека да го приеме. . . априлско чувство за хумор. Кажете, нали, ще отговоря на всеки въпрос.
Водещ: Това, което ви зададоха преди малко, нали помните, свързано с метадоновата програма, финансирането. . .
Водеща: Метадоновата програма.
Водещ: . . . както от държавата, така и частно.
Ст. Константинов: Държавата. . . каквито средства има, финансира. Това са възможностите на държавата. Здравният министър не е магьосник, той има един бюджет и този бюджет гледаме да го разпределим максимално за хората, максимално за пациентите. Разбира се,
слагаме различни приоритети, но парите като цяло са. . . тези пари, от които имаме нужда в здравеопазването, на практика може би са двойно повече от това, което държавата може да си позволи.
Водеща: Като заговорихме за пари, днес една от, как да кажа, водещите новини по вестниците е тази, че ще отделите милион и триста хиляди лева за профилактика на зъбите на малчуганите от 6 до 8 години. Как ги намерихте тези пари в бюджета?
Ст. Константинов: Ето това е въпрос на приоритезиране на нещата. В смисъл - гледаме дали нещо е полезно, дали от него има смисъл и дали ще доведе в дългосрочен аспект до нещо положително. Ясно е, че ако се профилактират зъбките на децата, ние. . . в следващите
примерно десет години тези деца ще имат много по-малко кариеси, много по-малко ще прибягват до прегледи от зъболекари, което има, първо, ефект върху здравето им и, второ, има и икономически ефект дори. Така че, ето, може лесно да обясниш, че е по-добре да дадеш милион и триста и седемдесет хиляди за тази година за профилактика, отколкото в следващите години да даваш още повече милиони за лечение на тези деца. Това е нещо приоритетно, това е работа на политика и поради тази причина сме ги заделили. В бюджета на здравеопазването са. . .
Водеща: От кога започва обаче тази профилактика?
Ст. Константинов: Тази профилактика. . . всъщност програмата върви вече, направени са оценките. Така че. . . парите също са заделени в бюджета. Всичко зависи от организацията на самите центрове и хората, които ще ги извършват.
Водещ: Мисля си, че трябва и за спешната помощ да ви попитаме и затова какво ще стане в крайна сметка там.
Водеща: Обещахте на 1 април да сте готов. . .
Водещ: С концепцията.
Водеща: . . . с концепцията. Какво се случи?
Ст. Константинов: Оказва се, че има малко забавяне в самата работна група. Ще стане, нали, в съвсем скоро време, този месец ще е, ще я имаме концепцията. Работи се. Нещата наистина са доста сложни. Но една концепция трябва да е документ, който да хвърля светлина за години напред, да очертава проблемите, да казва поради каква причина се налага са има промени и да дава някакви предложения за решения, да буди към дебат и решения.
Водещ: Тук една конкретна идея. Общинският съветник в София Петър Москов от ДСБ знаете какво предложи, за това разбиване на централизацията около Сточна гара и, така, концентрирането на 8 места в София, да кажем, в различни поликлиники, центрове. . .
Ст. Константинов: Ходих на посещение в спешния център в София и казах - добре де, защо тук всички сте концентрирани? И те казаха - ами, така, нали. . . Хубаво. Колко екипа има? Двайсет. Колко ви трябват? Примерно 60 екипа. Я да се срещна с хората, които в момента са
на смяна. Ами, викат, те хората, които са на смяна, те са непрекъснато в движение, те не спират там. Добре, аз разбирам, ако имахме хора, които седят на едно място, чакат някой да ги повика и тръгват от едно и също място, това не е хубаво за. . . (не се разбира - бел.ред.). . .
Обаче всъщност екипите са толкова малко, че те са непрекъснато в движение. И като направим стоянки. . . какво от това? Това е важно, това е хубава идея, но още по-важно е да имаме достатъчно екипи, защото линейните си седяха в двора, тях ги има, нали, купени са, седят. Но да имаме екипи. И когато имаме достатъчно екипи, да, могат да се разделят на определени райони. Сега, дали ще са 8, 20 или 4, е въпрос на планиране, не е въпрос просто така сега да ми хрумне какво да кажа, да се изчисли какъв е маршрутът, какво може да се
направи, за да стигне. Това е проблем за големите градове. Хубаво е да има подобна децентрализация. Но пак ви казвам, проблемите са далеч, далеч по-сложни от това да разделим екипите по някакви места да седят и да чакат. Те са в движение, те нямат секунда свободно време.
Водеща: Друго нещо казахте миналата седмица пред депутатите от здравната комисия, че в 25 от случаите линейките са използвани като таксита. Как наистина "Бърза помощ" може да бъде разтоварена разумно, ефективно от несвойствени за нея функции?
Ст. Константинов: Ами, ние това вече, това вече го започнахме и го правим. От тази година те не се занимават с хемодиализноболните, с транспортирането им. Това го прехвърлихме към лечебните заведения, дадохме им една добра сума и всеки добър мениджър вече на практика печели от това нещо, от транспорта на хемодиализноболните. Четиринадесет лева на човек даваме за процедура и за транспорт. Това не е работа на "Бърза помощ". Да не говорим, че. . . всъщност неща, които там трябва да се случат, е по модел, който има в другите държави. Има линейки за транспорт, които да водят болните от една болница в друга, има линейки, които да участват. . . екипи за абсолютно такава спешна помощ, има екипи с реанимобили, с абсолютно оборудвани екипи. За това трябва, така, да има ешелониране и за различните случаи да се използват различен вид транспорт. Така че това е, това е решението.
Водеща: Друго нещо важно попитахте депутатите от здравната комисия, питахте ги дали да се делегират права на частни структури във финансирането и организацията на спешната помощ у нас, като контролът все пак по регулацията си остане на държавата. Любопитно ми е вие какъв отговор имате на този въпрос.
Ст. Константинов: Не, не, аз няма да давам. . . На мен ми е любопитен отговорът, защото винаги, нали, се казва - кажете сега министърът каква концепция има, какво. . . и всичките чакат, особено политическите партии, особено опозицията, само да кажеш нещо и скачат яростно и започват да обясняват как това не може да стане, колко е грешно, а избягват да се ангажират. А това са много важни теми, на които е много интересно да се знаят отговорите. Защото е много лесно да кажеш - ама сега какво прави този министър. А на въпрос - вие какво правихте десет години. . . отговор няма. И ако попиташ - вие какво мислите да се направи, отговор е - не, не, кажете вие. И ти като кажеш, те ти пък скачат и започват да обясняват. В концепцията, която, пак ви моля за малко търпение, пишем, ще има предложения, варианти, които ще се обсъждат отново, и ако са приемливи за обществото,
би следвало да станат цел, по която да работят всички. И най-накрая трябва да се загърби това тяснопартийно мислене, че този, който е на власт, трябва да обира само шамарите,
останалите да ударят шамарите и да се надяват, че те ще станат, за да получават и те шамари, нали, и държавата наникъде да не върви. . .
Водещ: Добре, към момента, съвсем искрено ще ви помоля да кажете, оправдава ли се новата методика, по която лекарствата стигат до онкоболните, като по-добра. . .
Ст. Константинов: Да, общо взето, действията на министерството досега. . . досега има добри резултати. Всъщност анализът ще бъде направен след година, след две години. Така се случва в здравеопазването, че днес правиш едно нещо, но можеш да го разбереш дали е хубаво след време. Аз съм убеден, че това ще е така и с лекарствата, които преминаха към касата. Търговете вървят добре. До края на май месец абсолютното мнозинство от болници ще са. . . Най-големите болници вече са си приключили търговете, примерно "Св. Георги", "Св. Анна", онкологичната болница. Цените, по които са купени лекарства, практически не са увеличени. Така че всички страхове и ужаси, които ни се приписваха, ето, отново, нали, се показа, че не са факт.
Водеща: Г-н министър, остана ни една минута. Кажете за тютюнопушенето, кога България ще стане европейска нетютюнопушеска държава?
Ст. Константинов: Във вторник, във вторник между другото еврокомисарят, като ме видя, попита абсолютно същото и казва - докъде стигнахте с пушенето, това, което си говорихме, напредва ли, правителството има ли политическа воля. Аз, нали, така, викам - да, да, много
вървим напред, нали. . .
Водеща: Ама, вие го лъжете, нали. . .
Водещ:Естествено.
Ст. Константинов: Ами, не. . . знаете ли, има някои неща, в които човек трябва твърдо да вярва и да се мъчи, и да е оптимист, и да налага оптимизма си на останалите. Ако бъдем черногледи, че нищо добро не ни чака, че в държавата нищо хубаво няма да се случи, то
наистина няма да се случи. Трябва да бъдем оптимисти. Така че премиерът е казал 2013 година, последно това, което съм говорил с него, януари, най-късно, ще стане. Аз ще лобирам да стане още 2012 година, за да може да има един период от време, в който хората да оценят нашите, нашите положителни стъпки и на изборите 2013-та да гласуват отново за нас.
Водеща: Вижте, нали знаете, че никой не прави такива промени преди изборите.
Водещ: Да, в смисъл. . .
Водеща: Значи, това е да си направиш харакири. Винаги е било така.
Ст. Константинов: Ама, това са, това са неща, хубави, в крайна сметка държавата трябва да избере какво иска - дали да има честни и отговорни хора, които казват истината и движат напред, или популизъм да си правим и да говорим - ами, сега ще направим едни неща, ама хайде да не са сега, а да са след изборите. Това не е честно. Мисля, че хората са узрели и искат честните и откровени политици, които, когато има проблем, им го казват, когато имат
решения, ги предлагат, когато имат съмнения, ги споделят. Мисля, че това е нещо, което трябва да се случва в политиката.
Водеща: Добре. Благодаря ви за това интервю. . .
Водещ: И може ли само да кажа нещо - добър успех ви пожелаваме в училище в следващите дни, добра оценка да получите от депутатите.
Водеща: Ще видим какви. . .
Ст. Константинов: От обществото бих искал да получа добра оценка.
Водеща: Добре. Това беше интервюто с министъра на здравеопазването Стефан Константинов.