27.07.2011 г.
- В държавните болници у нас има 4 линейни ускорителя, с които се извършва спасителната лъчетерапия на българи с рак. След усвояването на европейските средства с колко ще се увеличи броят им, г-н министър?
- С получените от ЕС пари те ще се увеличат 4 пъти и ще станат 16. Това ще се случи до 2 г., тъй като толкова е технологичното време, за което могат да се изградят бункерите за апаратите, да се монтират и лечебните процедури да стартират. Логичният въпрос, който се появява, е какво прави Министерството на здравеопазването (МЗ) през този период? Както и министърът му, който е на поста вече 9 месеца.
- Да, как ще помагате на болните през тези 2 г.?
- Един от първите проблеми, с който се сблъсках веднага, идвайки в МЗ, беше точно с линеен ускорител. Става дума за пловдивската болница „Св. Георги", където имаше такъв купен апарат, но стоеше ей така и чакаше да му мине гаранционният срок. Нямаше и къде да се монтира. За сметка на това имаше стар апарат „Рокус" на общинския диспансер, който обаче се намираше в бункера, собственост на „Св. Георги". Тази техника бе на много години, с практически изтекъл живот и вече не можеше да се ресертифицира. От дълго време никой не бе намерил решение на проблема. Няколко пъти ходих в Пловдив, имах разговори с представители на диспансера, с кмета на града, с ръководството на „Св. Георги". В крайна сметка се реши старият апарат да се бракува и на мястото му да се постави линеен ускорител. С чиста съвест мога да кажа, че това бе едно от първите неща, за които скромно съм допринесъл да се случат. Естествено при оставянето на Пловдив с един линеен ускорител, отстранявайки стария „Рокус", се появи притеснението, че няма да има кой да обслужва болни от града.
- И тогава направихте план пациенти да се пренасочват към други болници при нужда.
- Точно така. За щастие не се стигна до приложението му, защото наличният апарат работеше на пълни обороти. Но при това положение предвидихме, че неговата тръба ще изгори много по-рано. Просто защото ще й свърши животът. По тази причина от съвсем оскъдните капиталови разходи на МЗ за тази година бяхме предвидили 300 хил. лв. за нова тръба за апарата. И смяната се наложи. Без обаче пациентите да разберат кога се е случило, кога частта е била подменена. Днес текат пробите за пускането в експлоатация на втори линеен ускорител в „Св. Георги", който ще заработи през идния месец. Т. е. МЗ си е свършило работата. Още нещо - много от директорите на болниците, в които имаше линейни ускорители, се оплакваха, че поддръжката им е изключително скъпа. Че парите по клиничната пътека не стигат и че процедурата е тотално нерентабилна. И какво направихме? През 2010 г. цената на пътеката за лъчетерапия бе 605 лв., през 2011 г. за лечение с линеен ускорител вече се плащат 1890 лв. Т. е. ръстът е от 312%. Няма подобен случай, откакто съществуват пътеките. И тук не говорим за лоби на този или онзи, а за осигуряването на качествено лечение на българите с рак. Да, разчетите за увеличението на средствата се направиха в комисия във финансовото министерство, но ние изключително настоявахме болниците да получават суми, отговарящи на реалните разходи.
- Какво обаче може да се направи в момента, за да не чакат онкоболните по 2-3 месеца за лъчетерапия?
- Скоро ще имаме 5 линейни ускорителя и всичко зависи от това да се направи взаимовръзка между отделните центрове, които разполагат апаратите. И там, където има по-малко пациенти, да се пренасочват от другите места. В интерес на истината досега нито един болничен директор не ми се е обадил да каже: „Вижте, имаме проблем, хората чакат с месеци." А това е нормалният път - да потърсиш принципала. Та, ако кажем, че има листа на чакащите - да, това е лошо. Да, не сме се придвижили много и напред. Но ако погледнем какво е било преди 1 -2 години?! Тук много държа да отбележа, че оперативна, I програма „Регионално развитие" е с период на действие 2007-2013 г. Кога всъщност се отварят тези проекти? Не и през 2007 г. На практика ние с болниците правим опити за кандидатстване за европари и подписахме документите в късната есен на 2010 г. Т. е. много, много късно. Още като дойдох на поста, при първия си разговор с министър Томислав Дончев уточнихме, че ако тръгнем да правим кардинални промени в подаването на документите за субсидията, има вероятност въобще да не усвоим парите. Затова и не го направих. Най-добре при тази ситуация е да приключим работата по настоящата отворена програма независимо дали е хубава или лоша.
- И да получим пари за жизненоважните апарати?
- Да. И още нещо, което касае диагностиката в онкологията. Да припомним, че PET-скенера в Александровска болница беше монтиран, но не работеше. Защото никой не беше предвидил, че той изисква изотопи. В крайна сметка след усилията на МЗ, след ангажимента на премиера Бойко Борисов този апарат вече работи. Сега търсим начин да се сдобием със собствен, български циклотрон (б. p., уред, който произвежда изотопи).
- В момента те се внасят със самолетни полети от Унгария и Австрия.
- Да. Искаме тук да се правят изотопите и, ако може, ние да си произвеждаме.
- И по-точно?
- Има три варианта: единият е да се произвеждат изцяло от държавна структура, другият - чрез публично-частно партньорство и третият - чрез частна инициатива. Обсъждаме кое е най-доброто. Ясно е, че трябва да е до мястото на PET-скенера, т. е. в Александровска болница. Така или иначе не липсват оферти за изграждането му. Важното е, че хората от Западна България вече не са принудени за диагностика да пътуват до Варна или до Турция. Могат да бъдат изследвани, в София. А за колкото повече PET-скенера циклотронът произвежда изотопи, толкова по-рентабилно е. Друг плюс на този екип на МЗ е осигуряването на пари за консумативите за операционния робот „Да Винчи", единствен на Балканския полуостров. За него никога преди това държавата не е давала средства. Затова често спираше да работи.