Върни се горе

14 март 2011 г. 

- Само за два месеца пациенти са изпратили толкова жалби до медицинската ДАНС, колкото за цяла година. Как си го обяснявате, г-н министър?

- С широкия медиен отзвук и с вероятността в новото ръководство на Министерството на здравеопазването болните да виждат сериозен защитник на правата си. Разбира се, това се дължи и на въвеждането на наредбата за таван от 950 лв. при избор на екип, на принципната ни позиция по важни казуси...

- В доста от проверените случаи пациенти са били бавени, дали от джипито или че са били в заведение, което не може да им окаже адекватна помощ. Защо така?

- Основният проблем и това, от което се оплакват хората, е грубото отношение. Виждал съм ситуации, при които лечението е било идеално, но лекарят се е държал грубо и следва оплакване за качеството на медицинските грижи. И обратното - когато докторът не е бил много точен медицински (виждал съм го в личната си практика), но отношението му към пациента е любезно. Тогава болният казва: “Ами да, лекарят направи всичко възможно, но нещата така и така се случиха”. Поради тази причина при всички срещи с директори, с отговорни кадри в здравеопазването, наблягам на отношението към пациента. То не струва пари. Нито български, нито европейски, а е изключително важно.

- А защо някои лекари са, да го кажем, серт?

- Защото животът е такъв, стана комерсиален, защото понякога пациентите и особено роднините са неоправдано агресивни, имат по-големи очаквания. Все пак трябва да знаем, че живеем в бедна държава, с много неуредици и не е възможно здравеопазването ни да бъде на абсолютно европейско ниво при ставащото у нас. Хората да си дават сметка за реалностите. И естествено има ли напрежение у пациентите, има и у лекарите, а това не трябва да се допуска.

- Санкции до 2000 лв. за първа лекарска грешка достатъчни ли са? С толкова може да накаже докторите медицинската ДАНС.

- Да не забравяме, че лекарите могат да бъдат санкционирани и от Регионална здравна инспекция (РЗИ), от здравния министър, за другите институции няма да говоря. Имаме право на наказание включително и на отнемане на лекарски права. А в крайна сметка всичко отива в съдебната система, където санкциите могат да са много сериозни.

- Пациенти постоянно се оплакват как чакат линейка по цял час. В над двумилионна София дежурят около 16 екипа. А те отговарят още и за 38 села. Какви действия обмисляте в тази насока?

- Трябва да са поне 2 пъти повече. Но въпросът е и какво трябва да правят тези линейки - дали да покриват ситуации, когато пациентът е решил, че се налага да го види лекар в удобно за него време, или когато не е намерил джипито. Или наистина при сериозни спешни състояния - като катастрофа, животозастрашаващи случаи. Нереформираната ни спешна помощ разчита на модели, които са на повече от 20 г., а тогава здравеопазването бе организирано по съвсем друг начин. На този фон няма да е честно да поемем ангажимент към хората, че всеки, който звънне на 112, веднага ще отиде да го прегледа лекар, ще му постави диагноза и ще му изпише лечение. Това не е спешна медицина! Не за това са линейките, а за тежки ситуации, неясни състояния, припаднали, на границата между живота и смъртта хора. А докторите бързо трябва да окажат първа помощ и да откарат пострадалия в специализирано заведение.

- Как ще действате в труднодостъпните региони?

- Там работата зависи от населението, от географията. Много ми се иска да кажа нещо окуражаващо, но това, което е възможно да се направи, е да се мисли за изграждането на близък филиал. И ако сме по-богати - за по-модерни начини на транспорт като бързи машини. Няма да говоря за вертолети. Защото, когато д-р Божидар Нанев (б. р. - бившият здравен министър) го заяви, медиите злоупотребиха с темата. Но така правят богатите държави. Ние, за съжаление, сме бедни.

- Според новите правила, които оповестихме в четвъртък, гарантирате ли, че болниците няма да връщат спешно болни. А такива случаи е имало и хора са умирали в линейки.

- Преди 3 дни имаше събиране на директорите на спешните центрове. Беше им казано да се обърнат към РЗИ, към местните каси и да получат информация за нивата на компетентност на всяко отделение на болниците в техните региони. Да видят по кои клинични пътеки са сключили договор и ако имат примерно пациент с инсулт, да знаят къде да го закарат. Възможно е да има единични случаи, при които да е трудно да се приложи новият модел, но се надявам наистина да са единични случаи. И да не забравяме, че медицината не е математика. Лекарят може да прегледа болния, да постави една диагноза, а после да я промени. И тогава може да се наложи прехвърляне в друго лечебно заведение. Но това не трябва да учудва хората.

- Кога Националната здравна карта ще стане задължителна и ще “ореже” по области легла, които са над допустимия максимум?

- Когато има политически консенсус. Аз съм твърд привърженик на идеята, но ми трябва подкрепа.

- А вие нямате ли я?

- Без коментар.

- Имате ли екшън план за неефективните структури, които нямат пациенти и трупат борчове?

- Когато нямат пациенти, а задължения, те си отиват. Вече имаме примери за такива болници. Не трябва да го смятаме за нещо лошо. Живеем в общество, в което властват определени икономически механизми, лечебните заведения са изключително много. Така че, ако някое си отиде, без значение каква е собствеността му, нищо лошо няма да се случи.

- Как върви въвеждането на диагностично-свързаните групи (ДСГ)?

- В момента процесът е в застой.

- Защо?

- Защото мнението на здравната каса е негативно. А останалите важни институции по-скоро са в изчакване и заемат неутрална позиция. Това не ми харесва въобще! Защото смятам, че целият труд, полаган от екипа на Министерството на здравеопазването, си заслужава единствено ако успеем да променим системата към по-добро. Ако има нещо, което ме дразни толкова много в момента, са празните приказки за реформи. А когато кажем, че имаме конкретен план и го покажем, всичко изведнъж замира и не се взема ясно становище. Здравната каса поне беше честна и показа, че идеята за ДСГ не й харесва.

- Как тя заявява, че нещо й харесва или не, като има решението на правителството от декември м. г. за въвеждането на ДСГ?

- В България се оказва, че това може да става. Ето, аз активно казвам, че касата не се включва в този процес, не иска да го подпомага и нещата не се случват. Тогава аз не знам кой всъщност управлява в здравеопазването.

- Само при ДСГ ли системата боксува и ви пречи да извършвате реформи?

- Във всичко, което се прави, има хора, оказващи съпротива. Въпросът е да я елиминираме постепенно и да вървим напред. Сигурен съм, че на всички министри досега им е оказвана същата съпротива.

- Ако привлечете премиера Бойко Борисов на своя страна, няма ли да елиминирате боксуващите “елементи”?

- След като ме е сложил на този пост, би трябвало премиерът да е на моя страна. И това не подлежи на дискусия. Въпросът е, че той се занимава с много сфери. Аз самият виждам какво ми е на главата с 300 болници, а когато имаш цяла държава... Представям си какво е. Защото проблемите не са само в здравеопазването...

- Инвазивната кардиология е една от невралгичните точки в системата. Как може да спрете източването на пари чрез изследвания на здрави хора?

- За съжаление здравеопазването предполага и подобни случаи, когато изпълнителите на медицинска помощ могат да индуцират търсене. Ето такъв е случаят с някои болници в инвазивната кардиология. Човек отива с доверие на лекар и не подлага под съмнение казаното - че трябва да се извършат следните изследвания. Ако видим, че някъде са направени нереален брой процедури, които чисто времево не могат да се вместят в денонощието, въвеждаме стандарти. И казваме, че над тази граница дейността няма да се плаща. Не е нужно да се поставя навсякъде контрольор и да мислим, че по този груб начин ще администрираме. Кардиолозите обаче имат регистър, който може да се използва, и се надяваме да го наложим на национално ниво. Така всяка процедура, извършена в клиниките, ще бъде следена и оценена дали се е налагала. А аз съм се ангажирал, че ако националният регистър заработи, аз ще бъда лобист за връщане на по-високата цена на клиничната пътека за лечение на инфаркт. За да развиваме тази дейност, защото с нея се спасява човешки живот, а не защото е скъпа и просто трябва да направим някого богат!

Сподели в: