27.12.2010 г.
- Д-р Константинов, отказахте да подпишете Националния рамков договор за 2011г., тъй като той не ви бе предоставен предварително. Въпреки това лекарите и здравната каса го парафираха. В крайна сметка те дадоха ли ви го след подписването и успяхте ли да се запознаете със съдържанието му?
- Имам изпратени от лекарския съюз два файлa, където пише НРД и проект за приложение 18 с уговорката, че по-късно ще бъде изпратен окончателно договореният текст. Това е към дата 23 декември. От здравната каса нямам официално изпратен текст. Разбира се, аз при тази ситуация не мога да го подпиша, ще искам първо да се запозная с него. Тъй като ние имаме определена политика, която въвеждаме с промените в Наредба 39, Наредба 40 и има определени цели, които гоним, искам да видя дали те са залегнали. Бях така любезен да изпратя дори предварителните текстове, които предстои да излязат в Държавен вестник, за да могат да бъдат съгласувани. Поради тази причина не съм го подписал. Разбира се, ще го подпиша между празниците в удобен за всички страни ден. Законът казва, че договорът трябва да се разпише до края на годината, и аз не разбирам защо беше цялото това бързане.
- Когато подписваха договора с касата, лекарите обясниха, че са недоволни, тъй като в него липсват цени, условия и обеми на медицинските дейности. В този случай вие ще го подпишете ли, или ще очаквате тези неща да бъдат добавени?
- В рамковия договор има това, което иска законът. Законът беше променен в края на миналата година. Цените са изработени от Министерство на финансите. Тоест тук не става въпрос за това, кой какво иска и дали трябва. А за съблюдаване на закона, така че това оплакване не знам към кого е адресирано, но в никакъв случай към Министерство на здравеопазването. Много по-важно е обаче, че цените ще са по-високи от миналогодишните. Някои от клиничните пътеки са значително повишени с над 60-70%. При това тези пътеки бяха дискутирани от всички, лекарите си стиснаха ръцете, така че не е точна констатацията, че цените липсват и не са обсъждани. Това е процес, който е извървян, който е законосъобразен и по никакъв начин не може да ми попречи на мен да подпиша рамковия договор.
- Как ви покани премиерът Бойко Борисов да заемете поста на здравен министър, какво ви предложи?
- С г-н Борисов сме говорили отдавна по проблемите на здравеопазването. Още през април - оттогава се и познаваме. Обсъждахме какво и как трябва да се случва в здравеопазването. Предложението беше всъщност в кабинета на министър-председателя, но премиерът тогава не ме канеше за здравен министър, а ми предлагаше други постове. Сега обаче, след като ме покани, се съгласих. Предполагам, че ще ме попитате защо го направих и ще ви кажа. Защото съм се занимавал от страна на лекарския съюз с проблемите на здравеопазването. Много пъти съм бил критичен, ето сега дойде моментът не само да се критикува, но и да се направи нещо. Второто, за което ще бъда абсолютно честен, е, че да си министър, е една изключително висока чест. И аз я приемам въпреки всички несгоди, скандали, проблеми, с които ежедневно съм засипан и се виждат. Но предизвикателството да можеш да помогнеш, докато си на този висок пост, е чест за всеки българин.
- Как балансирате между министъра на финансите Симеон Дянков и пациентите?
- Тук не става въпрос за балансиране между пациенти и финансов министър. Финансите във всяка една държава са ограничени до някаква степен. Когато държавата е богата, количеството пари е много по-голямо, когато е бедна, количеството е малко. Става въпрос това малко количество да видим как ще го изразходваме максимално ефикасно, т.е. ние тук с финансовия министър не водим някакви постоянни битки. Да, има моменти, когато спорим, но когато се вижда, че има смисъл и парите са необходими, те се намират. Хората обаче трябва да знаят, че има ограничени ресурси в здравеопазването.
- В такъв случай смятате ли да зарадвате лекарите за Коледа с 13-а заплата?
- От много години насам министърът не определя заплатите на хората в здравеопазването, за добро или за лошо. Мога да зарадвам само администрацията с 13-а заплата, но не съм го направил, защото годината е тежка - има икономическа криза.
- Какво мислите, че е необходимо да се направи, за да се задържат лекарите и сестрите в страната ни?
- Да работят при по-добри условия и да имат перспективата, че нещата ще се подобряват, и разбира се - да имат добри доходи. Обикновено се казва дайте само доходи, те са много важни, но хората трябва да имат стабилност и перспектива в развитието си. Невинаги хората биха били склонни да заминат в чужбина само заради няколко цифри в повече.
- Имате ли класация на най-добрите специалисти в България и мислите ли да се опрете на тях, правейки реформите в здравеопазването?
- Мисля да се опирам на асоциации и на организации. Но по принцип никога не правя класацията по-добър доктор, по-лош доктор, това е доста погрешно. Появяват се хора, които са популярни сред обществото, но невинаги са най-добрите доктори. Същевременно има и други лекари, които ежедневно тихичко, скромничко помагат на пациентите си и са прекрасни професионалисти, но никой не научава за тях освен кръга от хора, които обслужват. Така че не мисля, че подобни класации в медицината е редно да се правят, най-малкото от страна на министъра.
- Мислите ли, че представителите на Българския лекарски съюз отразяват категорично и правилно гласа на останалата част от лекарското съсловие?
- Лекарите са твърде разнообразни, било то заради различните специалности, които имат, било то поради различните места, в които работят - болници, кабинети. Затова гласът им е твърде разнороден и за съжаление отговорът тук е по-скоро не. Общите цели на лекарите са обект на една лекарска камара, която се различава малко от лекарски профсъюз. Точно тук според мен е ключът.
- Заговорихте за диагностично свързани групи за 2012 г. Не смятате ли, че те ще ви струват по-скъпо отколкото клиничните пътеки?
- Не, диагностично свързаните групи не значат повече разходи в здравеопазването, но дори и да покажат, че имаме нужда от повече разходи, аз ще бъда доволен, защото ще мога обективно да кажа "Да, ние имаме нужда от повече пари в здравеопазването!". Не ме е страх от това, че здравеопазването трябва да получи повече пари. Това се говори непрекъснато от всички и аз не съм човекът, който трябва да каже - не. Напротив наистина трябва да са повече парите, така че не ме е страх.
- Ще закривате ли болници?
- Не! Болници няма да закривам, но много искам да слея някои, да окрупня други. Искам да създам условия за тези болници, които се развиват добре, да продължат да го правят. Но там, където няма пациенти, където не се предоставя качествена услуга, ще държа да престанат с дейността си.
- Ако сега трябва да затворите очи и да направите класация на болниците, ще има ли в първите пет болници извън София?
- Да, категорично!
- Какъв според вас трябва да бъде успешният мениджър на една болница?
- Необходимо е той да съчетае доста противоречиви на вид неща. Да запазва персонала си, който да е доволен от работата, която върши, да не трупа дългове и да не разчита, че някой друг ще му ги оправи. Има такива мениджъри, които познавам. Да си успешен мениджър, не е невъзможно дори и в тези кризисни години.
- Вие кога за последно бяхте в болница като пациент и какво бе отношението към вас?
- Като пациент никога не съм бил в болница и се надявам да не ми се налага. Ходил съм единствено последно за профилактичен преглед при личния си лекар.
- Направени ли са ви всички имунизации по имунизационен календар?
- Задължително! Когато излезе нова ваксина, за която е доказано, че е ефикасна и подходяща, си я слагам. Ваксините са едно от големите постижения на медицината. Те спестяват страшно много пари, пазят от заболявания и така спасяват човешки живот. Да, могат да имат странични ефекти, но ако сложим плюсовете и минусите, кантарът ще се наклони в полза на плюсовете.
- Какво мислите за органното донорство?
- Мнението ми е положително и много се радвам, че в последно време много се говори за това и се правят трансплантации. Радвам се, че се намери начин хората дори след смъртта си да помагат на живите. Това е много хуманно и е много хубаво. Съпричастността сплотява обществото.
- Вие лично подписвали ли сте съгласие за органно донорство?
- Не е нужно да се подписва. У нас това се прави при несъгласие, но ако нещо се случи, бих искал да помогна с всичко.
- Какво ви е мнението за пациентите в кома и вегетативно състояние? Чий ангажимент смятате, че са те? На здравната каса, на социалното министерство, на здравното?
- Доколкото един въпрос засяга здравето, то няма начин здравното министерство да няма отношение. Първо има увеличение на цените на клиничните пътеки от следващата година. Второ продължава програмата болници с добре развити отделения по интензивно лечение и реанимация да получават субсидия за преминали пациенти. Виждате, че има грижи и от страна на здравната каса, и от страна на министерството.
- В личен план какво ви даде и какво ви отне властта?
- Ще започна с това, какво ми отне. Отне ми свободно време, отне ми възможността да съм с хората, които обичам и които имат смисъл в живота ми, защото така се получава, че в момента сме разделени. Какво ми дава? Дава ми надеждата, че нещата, които правя, ще са полезни за хората и дори ако в момента не могат да бъдат оценени. Надявам се един ден хората да си кажат - да, този човек се мъчеше и искаше нещо да направи. Така че надеждата и желанието да помогна е движещата сила за мен в момента. Мисля, че това е и движещата сила за моите колеги от Министерски съвет.
- Как гледат близките и семейството ви на критиките към вас?
- О, не, не. Ние не говорим за тези неща. Всъщност критиката винаги трябва да е конкретна, тя не може да бъде подметната просто така. Честно казано, досега не съм видял критика, на която да не мога да отговоря. Но като цяло близките ми ме подкрепят.
- Покрай всички ангажименти, които имате, остава ли ви достатъчно време за семейството и близките ви?
- Да, Бъдни вечер и Коледа ще са такива дни. Три дни на Коледа и три дни на Нова година.
- Какво обичате да правите, когато сте със семейството си?
- Да спя до късно, да пия кафе сутрин и да ям пържени филии.
- А през вашето лично време?
- Да се изпъна в хола, да си взема лаптопа и да си чета разни неща.
- Къде ви харесва повече - в София или Кюстендил?
- Знаете ли, живеем във век, в който след два часа мога да бъда на другия край на Европа и може би и заради това аз вече не ги разглеждам като някакви различни градове. Животът е толкова динамичен, толкова много пътуваме, така че се чувствам на всички места еднакво. Не е така както беше по време на студентските ми години, когато се качваш на влака, заминаваш, стоиш, пък се връщаш. Сега просто имаш възможността сутринта да отидеш в Брюксел и вечерта да се върнеш. Всичко зависи от хората, с които си. Не сградите и улиците правят живота.
- А какво не харесвате в София?
- Задръстванията, въздуха, шума, това са неща, които никой не харесва. От друга страна, в София има много големи предимства, хората, с които общуваш, задачите, които решаваш, динамиката, която понякога може да бъде дразнеща, но е и много стимулираща.
- С кого и къде бяхте на празниците?
- Коледа празнувах със семейството. Нова година ще е със семейството и приятели.
- Кой подготви коледната трапеза у вас?
- Е, това са женски работи, мъжът в домакинството не се меси.
- Какво традиционно ви се пада на коледната питка с късмети?
- А-а, както се случи. Иначе ще кажат, че съм манипулирал процесите. Във всички случаи не сме имали късметче министерски пост.
- Тази година какво ви се падна от късметите?
- Учудващо, този път ми се падна паричката. Миналата година не беше в мен. Дано моят късмет означава повече пари за здравеопазването.
- Какво ще пожелаете на българите за Коледа и Нова година?
- Да са здрави и да вярват в бъдещето!
- А на себе си?
- Същото.
- Какво ще пожелаете за новата година?
- През новата година ще пожелая нещата, с които съм се заел в здравеопазването, стъпка по стъпка да се изпълняват, а за мен - да съм здрав, за да мога да върша това, което съм си наумил!
- Днес имате имен ден. Къде ще празнувате?
- Няма да празнувам. Ще почерпя в министерството. На имен ден не се кани, затова вратите на министерството са отворени за всички.