Върни се горе

28.01.2011 г.


Българските пациенти все по-масово си търсят пациентските права. Ако не получат качествено лечение, те бързат да алармират медиите, пациентските организации, Медицинския одит, Българския лекарски съюз. Вече е факт и първото отнемане на лекарски права за една година на д-р Маджунов, който направи пропуски в лечението, които доведоха до смъртта на 4-годишно дете. Резултат на какви проблеми е този случай и на какъв етап е здравната реформа - попитахме министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

 

- Министър Константинов, страхувате ли се, че може да ви подслушват?

- Не се страхувам поради простата причина, че за да подслушват някого, той трябва да прави някакви зулуми. Тъй като си върша работата нормално,  не мисля, че има повод да бъда подслушван. Страхувам се обаче утре да чуя мои  лични разговори, които не бих искал да са обществено достояние. Все пак е много важно един човек на такъв пост да дава ясни послания към обществото, а не винаги лични или служебни разговори са най-подходящото послание. Могат да бъдат  тълкувани много превратно, от това се страхувам.

- Вашият проблем сега е грипната епидемия. Има ли достатъчно лекарства за всички пациенти?

- Още миналия месец взехме решение да бъдат уведомени личните лекари за тази възможност. Да, препарати има. Искам да кажа обаче, че те се дават по медицински показания, които са в компетенциите на личните лекари. Да няма сега обратната психоза всеки да се реди, понеже е безплатно, да си вземе по  три.

- Но нали епидемиолозите обясняват, че тези лекарства стопират развитието на вирусите до 48-ия час след първите симптоми?

- Лекарят сам преценява това. Има определени рискови групи,  знае се на кого трябва да се дават. Самите лекарства пък имат противопоказания,  така че това е въпрос на преценка.

- Достатъчно ли са джипитата в страната или има райони, където белите престилки не достигат?

- Статистиката показва, че 424 джипи практики в страната са незаети. В числа зад тези практики се крият 582 802 души. Всъщност тези пациенти  не са оставени без личен лекар, те обикновено са избрали лекари от други  практики. Но преведено на простичък език, значи, че те реално са лишени от бърз достъп до медицински услуги, защото лекарят посещава селището в определени дни или пък пациентите трябва да пътуват дълго, за да стигнат до лекарския кабинет. Тази ситуация поставя въпроса за равнопоставеността на пациентите - една от  големите ценности на Европейския съюз, която и нашето здравеопазване е редно да  съблюдава.

- Как може да се реши този проблем? Нали здравната каса дава бонуси на докторите в труднодостъпните райони?

- Така е, касата дава бонуси. Идеята, която лансирахме за дежурни кабинети на 24-часов режим, също дава възможност за бонус там, където е само един общопрактикуващ лекар. Той може да получава допълнителен финансов ресурс, без всъщност да стои денонощно в кабинета. Достатъчно е да бъде на разположение, за да може да даде консултация по телефона и при нужда да окаже медицинска помощ. За това ще получи по 11 ст. за всеки пациент от листата си,  т.е. ако има 500 пациенти, ще получи допълнително 55 лв. месечно. Въпреки това има незаети практики и смятам, че трябва да помислим как в тях да работят и  фелдшери. На практика те и сега обслужват тези хора, но трябва да потърсим  механизми, по които фелдшерите директно да сключват договори със здравната  каса.

- Бихте ли посочили някои региони, в които се търсят семейни лекари?

- В София няма. В Търговищко и Силистренско има по 27 незаети  практики, в Пловдивско и Варненско - по 26, в Кърджалийско са 51 и т.н.

- Колко са 24-часовите кабинети в момента?

- Вероятно още не са започнали да действат, защото трябва да имат договори с касата. До края на месеца се подават документите, договорите ще бъдат сключвани през февруари. Така че ако искаме да правим оценка на тази инициатива, вероятно ще трябва да я направим през юни.

- Какво се случва с избора на екип, спазва ли се новата наредба?

- Получихме сигнали само от една болница, която се опита да  иска от пациентите пари под формата на дарение или финансиране, което обаче е нерегламентирано. Мисля, че наредбата и нейните цели са ясни. Когато един  пациент е здравноосигурен, той трябва да знае, че може да се лекува безплатно в тази болница, която има договор със здравната каса. Разбира се, в рамките на пакета, който тя осигурява. Ако все пак иска някакви екстри, за тях също трябва  да има ясен регламент. Ако някога се въведе доплащане, то трябва да бъде в някакви разумни граници. Не може клиничната пътека да бъде една цена, а доплащането да бъде три пъти повече от нея. При клинична пътека от 400 лв. за  раждане не може да се доплаща 4000 лв. Тогава всъщност се оказва, че ти си плащаш услугата, а касата ти доплаща.

- Колко са подадените сигнали за нарушения?

- За януари вече имаме 33 сигнала на горещата линия. Тече проверка. Санкциите, които могат да получат болниците, са между 2 и 5 хил. лв. 

- Какво представлява методиката за финансиране на болниците на здравната каса, харесвате ли я?

- Погледнах проекта за методиката на НЗОК, смятам, че тя запазва досегашното статукво, от което никой не беше доволен, и бетонира пилеенето на пари. Парите за болниците се разпределят по 30% за първите три тримесечия и после 10% за последното. Нивата на компетентност в методиката не намират никакво място, тя е като миналогодишната, а самата здравна каса неведнъж я окачестви като лоша. Предполагам, че това се получава, защото касата не знае какво да направи.

- Вярно ли е, че НЗОК не иска да се мине към  Диагностично-свързаните групи?

- Да, има такова писмо от НЗОК, в което се казва, че не желаят да се използват средства от здравни вноски, за да се купуват ДСГ. Мисля, че това е явен саботаж на едно решение на МС и ми се изяснява защо 10 г. говорим колко е хубаво да се смени моделът на финансиране, а това не се прави. За мен поведението на НЗОК е абсолютно необяснимо.

- Доктор Маджунов от ИСУЛ бе лишен за година от лекарски права заради сериозни пропуски при лечението на 4-годишната Гери, които доведоха до нейната смърт. Какво следва?

- Случаят с д-р Маджунов беше тежък за решаване, защото той е добър лекар. Но бе наказан за проявена немарливост. Няколко пъти той е имал шанс да поправи допуснатата грешка, но е подценил състоянието на детето. Трябва болниците да взимат мерки, за да не стават тези грешки системни, защото това би означавало, че грешката е в системата. Дали на един лекар ще му вземем правата,  дали ще го линчуваме публично, това няма да върне живота. Идеята е да се заостри вниманието и хората много съвестно да изпълняват задълженията си. Нека обаче не се заблуждаваме - който не работи, той и не греши. Когато има такъв проблем,  трябва да се взимат мерки, но не трябва да е повод за атака към лекарското съсловие. По случая с д-р Маджунов още не съм чул мнението на лекарския съюз. А това e институцията, която първа трябваше да излезе със становище.

- Те казаха, че ще изчакат резултатите от всички проверки. 

- Няма защо да чакат. Те дори не дойдоха, докато текат проверките. Така не се гради авторитет на съсловна организация.

- Експертизите, които правят докторите за лекарски грешки, пораждат съмнения в хората, че резултатите не са конкретни, а колегиални. Смятате ли, че лекарите са по-снизходителни към грешките на колегите си? 

- Вероятно има такъв феномен, но медицината е специфична материя. Аз съм дълбоко убеден, че повечето български лекари, когато видят, че има сериозен пропуск, никога няма да застанат на позиция, която ще ги накара да търгуват със съвестта си. Не отричам, че има колегиална толерантност, но такава толерантност има и при юристите, и при вас, журналистите. Може би трябва да се направят корекции в организацията и начина на действие при болнични фалове. 

- През февруари в България ще дойде еврокомисарят по здравеопазването Джон Дали. Той ще вземе участие в конференция за развитието на електронното здравеопазване у нас. Кога родните пациенти ще се радват на досиета с чип?

- Това ще улесни работата на медицинските специалисти и ще помогне да се избягват грешки. Ще се знае от какви хронични заболявания страда един пациент, каква е неговата кръвна група, алергичен ли е към нещо, ще има резултати от различни изследвания. Така, когато и където и да отиде, лекуващите лекари ще могат да ползват тези данни. Обикновено реализацията на такъв проект отнема 4-5 години, в момента в Словакия се изгражда мрежата на електронните досиета. У нас покрай случая с бебето в Горна Оряховица ще стартира електронният регистър на ражданията, който ще бъде тестван. Ще започнат да се правят и други  регистри. Надявам се в рамките на тази година по програмата "Спри и се прегледай" за превенция на онкологичните заболявания пациентите да започнат да получават SMS, който ги кани да си направят профилактичен преглед. Пациентът има право да бъде информиран.

 

Сподели в: