Върни се горе

Все по-трудно ще намират лечение тези, които не плащат здравни вноски

 

11 април 2011 г.

 

-Д-р Константинов, измислихте ли вече как да се организира спешната помощ? Личните лекари отказаха да помагат с денонощни кабинети.

 

-Има работна група и тя прави концепция. Наистина бях обещал, че на първи април тя ще стане готова, но имаме известно забавяне и работната група още не е готова. Личните лекари дотолкова имат място в това нещо, доколкото ние трябва да осигурим на населението максимално време да има контакт с личния лекар през денонощието, за да може пациентът да отива при него или в някаква структура и да получава медицински грижи, а не за всяко нещо да звъни на Спешна помощ, защото има температура и да вика лекаря да проверява и да поставя диагноза и да изписва лечение. Такъв модел на спешна помощ почти не съществува никъде в Европа. Много по-богати от нас страни не могат да си го позволят това нещо. Поради тази причина започнахме да въвеждаме тези дежурни кабинети, тъй като 24-часовите разположения, които уж даваха личните лекари, на практика не действаха. Знаете, че те си изключваха телефоните или даваха телефонни консултации и на тях казваха: „Ходете в болницата, ходете в Спешна помощ“. Сега тези кабинети вече действат. В някои от тях дават дежурства лични лекари. В други кабинети дават дежурства хора, които имат интерес от това, защото нямат средства. Това са различни специалисти и дори лекари без специалност. Там може човек да отиде и да бъде прегледан в събота и неделя или през нощта. Тази система започва да действа в големите градове.

 

-А защо така се получава, че след всяко Ваше предложение съответната съсловна организация веднага застава против него?

 

-Много простичко се получава, защото винаги целта на едно сдружение, което представлява определена съсловна група, е да брани позициите си, да брани интереса си. Какво искаха от Сдружението на личните лекари? Те искаха да бъдат дадени тези стотинки на хората, да им падне дежурството и държавата да поеме останалото време, т.е. те да работят пет или шест часа в кабинета, след което кабинетът е затворен и пациентите да ходят в спешни центрове, които да се финансират от държавата. Само че държавата отдавна няма пари, тъй като имаме здравноосигурителна система. Касата явно също ги няма тези пари да финансира подобни центрове. Мисля, че оттам започна точно проблемът. Въпреки това много от общопрактикуващите лекари пък приеха добре системата, защото ако искат те да работят извънредно, могат да се организират и да си получат тези средства. Ако не искат, не им е интерес и 11 стотинки на човек им се виждат неприемливи и немотивиращи, те просто ги преотстъпват на друг медицински център, който извършва тази дейност, но за сметка на това са свободни събота и неделя и през нощта. Затова и няма напрежение, няма протести, няма стачки в София, няма и в Пловдив, в големите градове и въобще в страната. Всичко е спокойно, а това значи, че нещата се възприемат положително. Не се учудвайте, че всяка идея, която се казва, няма да срещне 100-процентова подкрепа.

 

-Отстрани изглежда, че не си говорите достатъчно с лекари и пациенти.

 

-Ние си говорим, просто интересите понякога са различни и аз трябва да балансирам. Интересите на пациента са да получава повече лечение, повече лекарства, повече грижи, повече изследвания. Интересът на финансовото министерство е да ми намали парите и да си върже бюджета. Интересът на лекарите е да получат повече възнаграждения и по-малко да работят. Ролята на министъра е да седне и да направи баланса между всички тези неща. Понякога правенето на баланса изисква някои интереси да бъдат ограничени за сметка на нещо друго. Пораждат се конфликти, което го считам за нещо съвсем редовно.

 

-На изчезване ли са наистина българските лекари?

 

-Изобщо не са на изчезване. Ние сме най-малко засегнатата от миграционните процеси държава в Източна Европа. Започват обаче да ни изчезват анестезиолозите, детските лекари, инфекционисти, вирусолози, патоанатомите. Особено анестезиолозите и патоанатомите са ни сериозен проблем.

 

-Какво може да се направи?

 

-Просто трябва да им се дават високи заплати. Може да звучи много трудносмилаемо за директорите, защото обикновено това са специалности, които директно не носят пари по скъпи клинични пътеки, както например при инвазивните кардиолози. Те като направят за ден три процедури, в болницата влизат 10 000-11 000 лева и директорът казва: „Това ми е много важен човек, ще му дам висока заплата“. Обаче не по-малко важен се оказва анестезиологът, защото без неговата помощ няма как да се осъществяват много от тези пътеки и би следвало директорите да се замислят и да им дават по-високи заплати. Министерството не може директно да стимулира тези механизми, защото болниците имат пълна финансова независимост, те са търговски дружества. Ние можем например да увеличим приема на анестезиолози в университетите. Това обаче пак не решава въпроса, защото ще обучим анестезиолози, те ще завършат и при перспективата да получават 1500 лева заплата в България, а да им се предлага във Франция 5000 евро, тези, които знаят език, ще избягат там.

 

-Вашите предшественици на поста – д-р Нанев и проф. Борисова, много настояваха да има солени санкции за всеки, който не си плаща здравните вноски. Вашето мнение какво е?

 

-Това, което ГЕРБ направи – да се увеличи значително сумата, която нередовните платци на здравни вноски, трябва да платят, за да влязат в системата, е правилна стъпка. Другите въпроси са по-скоро правно-финансови – дали и какви санкции да им се налагат. Ясно е, че трябва да се разбере, че нямаш ли здравна осигуровка, ти все по-трудно ще намираш лечение. Давам пример и с лекарствата, които като преминат от здравното министерство към касата, касата няма да плати и стотинка на човек, който не е здравно осигурен. Така че всички хора ще имат интерес да бъдат здравно осигурени, защото просто държавата няма вече да им поема тези неща.

 

-Хората обаче едва ли си дават сметка за това. Постоянно се увеличават тези, които не плащат вноски.

 

-Не, не се увеличават. Аз получих данни от НАП, че 1 900 000 българи са неосигурени. Забелязах обаче, че базата данни на НАП е върху 8 600 000 души. Същевременно имаме преброяване, което каза, че сме 7 300 000. Получава се една разлика от 1 300 000 между базата данни на НАП и реално живеещите в България. Това означава, че 1 300 000 или са умрели и не са изчистени от базата данни на НАП, или не живеят трайно в страната и не могат да се включат в преброяването. Това автоматично ни сваля тази шокираща цифра от 1 900 000 неосигурени на около 600 000, което не е малко, но това е елементарната сметка, която човек може бързо да си направи. Големият проблем е, че ние не знаем тези, които се водят в базата данни на НАП като неосигурени, какви са точно – дали са излезли в чужбина. От НАП ми пишат в писмо, че нямат тази информация. Явно обаче има голямо разминаване между базата данни на агенцията и преброяването. За мен преброяването е по-меродавният фактор.

 

 

Визитка


Д-р Стефан Константинов е роден на 2 януари 1966 година. Завършил е в Медицинския университет в София през 1989 г. Шест години по-късно придобива специалност акушерство и гинекология. Работил е в Тунис.
На 6 октомври миналата година д-р Константинов стана министър на здравеопазването на мястото на подалата оставка проф. Анна-Мария Борисова. Преди това той беше заместник-председател на лекарския съюз. Бил е и член на Съвета на директорите на болницата в Кюстендил.
Владее английски и френски език.

Нещо повече
Тютюн

През шестте месеца като здравен министър Стефан Константинов е поел като лична кауза тоталната забрана за пушене на обществени места. Твърди, че няма да се умори да убеждава и най-големите противници на идеята, колкото и време да отнеме това. Не е сигурен дали е успял да откаже премиера от любимите му пури. „Ако пуши, се крие от мен“, споделя министърът.
В свободното си време слуша музика. Любимата му група е АС/DC.

 

Сподели в: