08.12.2011 г.
Правителството прие вчера промени в Закона за лечебните заведения, с които се въвежда минимален брой легла: в специализираните болници-30, и в многопрофилните - 60. Болниците, които извършват еднодневна хирургия, ще могат да работят и само с ю легла. За ефектите от това решение разговаряме със здравния министър.
Защо, след като съдът отмени изискванията в Наредба 49 за броя на леглата 6 болниците, включихте отново тези изисквания в Закона за лечебните заведения?
- Съдът ги отмени с мотив, че не може с наредба да се въвеждат изисквания, които не съществуват в закона, и така ни показа правилния път. Опасявам се, че държавата ни е твърде малка и твърде бедна, за да си позволи неефикасни структури, които да лекуват ограничен кръг заболявания. Кажете ми една многопрофилна болница с 30 легла колко специалисти и отделения може да има? И ако човек отиде с множество заболявания, как трябва да бъде лекуван? Започват да го прехвърлят от болница в болница. Освен това всички големи външни експерти ни съветват да имаме големи болници, които да предлагат комплексно лечение.
В закона предвиждаме още лечебните заведения, които са специализирани в еднодневно лечение и на практика работят като дневен стационар, да имат минимум 10 легла. Такива са някои специализирани болници за очни операции. Ако някой иска да прави голяма хирургия на черен дроб или други дейности, то няма как да поддържа малка структура.
Колко болници няма да могат да отговорят на изискванията?
- Не са много. От началото на годината близо половината от тези, които не отговаряха на изискванията, или окрупниха дейността си, или я разшириха, а някои се пререгистрират. Целта на изискванията не е да се затварят болници. На първо време е напълно достатъчно да спрем негативната тенденция за раздробяване и разширяване на болничната мрежа. Ако сложим рамката и можем през следващите години на база на стандарти, сливания и окрупнявания на болници да оптимизираме болничната мрежа.
Кои болници ще са най-засегнати?
- В интерес на истината повече частни и общински. Държавните болници обикновено са големи. Изискванията не би трябвало да изненадат болниците, защото ръководителите им знаят за тях от повече от година.
Откога ще се прилагат ограниченията за максимален брой болници, с които НЗОК (Националната здравноосигурителна каса) може да сключва договори?
- Разумният срок за окончателното приемане от парламента на ограничението е 1 септември 2012 г., т.е. от 2013 г. НЗОК ще трябва да се съобразява с написаното в здравната карта за брой болници. По тази причина беше предложено дотогава да действа ограничението, ако се появи нова структура, да не може автоматично да сключва договор със здравната каса. Това е записано в Закона за бюджета на НЗОК за 2012 г. (предложението нови болници да не сключват договор с касата беше отхвърлено късно снощи от здравната комисия в парламента - бел. ред.).
Който е направил болница дo края на тази година, може да се счита за влязъл в играта, така ли?
- Не. Няма да упоменаваме болниците с техните имена по региони, а само техния брой. Ако се появи нова болница, няма проблем НЗОК да сключи договор с нея, но ще трябва с друга болница да не сключва. Идеята е болниците да се конкурират помежду си за договор с НЗОК. Ще оцелеят добрите болници и няма нищо лошо в това. Изрично записваме, че ако област X има брой легла над средния за страната, който е 5.87 на 1000 души, и тази година има договори с 10 болници, то догодина не може да подпише с 11.
Спрямо сегашната здравна карта има 9 области, където болничните легла са над средния брой за страната - София-град, София-област, Пазарджик, Пловдив, Кюстендил, Плевен, Стара Загора, Габрово. Там са добре дошли нови играчи, но всеки нов ще означава, че някой стар ще трябва да излезе. В останалите области, който желае, може да направи болница и да работи с НЗОК.
Конкретните критерии за избор на лечебните заведения НЗОК ли ще ги определи и в какъв срок?
- НЗОК е тази, която трябва да прецени кое от лечебните заведения най-добре ще обслужва населението в даден регион. Критериите трябва да са капацитетът на лечебното заведение, колко пациенти може да се лекуват и колко са лекувани за година, с каква апаратура, лекари разполага, дали комплексно може да обслужи пациента, или предлага един или два вида дейности, дали наблизо има друго лечебно заведение, което предлага дейности.
От друга страна, дефинираме високотехнологични методи на диагностика и лечение. Не е нужно да ги има във всяка област и трябва да се планират на национално ниво.
Защо вече всички болници ще трябва да правят търгове за медицински изделия?
- Целта е да се даде пълна прозрачност на процеса на използване на медицински изделия, които са извън заплатените от НЗОК. Когато човек отива в болница, той е осигурен и му се предлагат определен пакет дейности. Когато трябва да се ползва консуматив извън пакета, трябва да има ясен регламент колко струва и да се купува от болницата, защото тя може да гарантира качеството на продукта и пътя на доставката. При досегашната практика роднини на хоспитализирани пациенти се пращаха да купуват определени медицински изделия от търговци на дребно, чиято цена не се следеше, нито някой следеше, че точно то се поставя на пациента. Оказва се, че за едно и също изделие една фирма е определяла цени, чиято разлика варира в пъти. Никой няма да ограничава производителите и търговците да определят цена, но трябва да го правят прозрачно. Ще има регистър на сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата, където ще се публикуват цените, за да могат хората да проверят кое колко струва. Всяка фирма, която предлага медицински изделия, ще бъде задължена по закон да публикува цените в регистъра. От предлагането на тези изделия на пациентите болницата не трябва да реализира печалба, т.е. ще предлага изделието на цената, на която го е купила.
Болниците ще трябва да отделят ресурс за търгове, а няма да печелят. Положително ли приемат тази промяна?
- В част от болниците, които държат да имат високо качество на услугата, вече има търгове за изделията. Ясно е, че това е допълнително усилие, но то ще има възвращаемост, защото болницата трябва да печели от реномето си и от качеството на предлаганата услуга.
Виждате ли вариант за демонополизирането на НЗОК и кога?
- Механичното раздробяване на касата на няколко, ако се направи, и то в момент на криза, би имало по-скоро негативни последици за всички. Няма да увеличим общия ресурс, нито ще допринесем за нещо друго. Ние имаме доброволни фондове и трябва да им посочим нишата, в която те да могат да навлизат - а именно в дейности извън платените от НЗОК. Възможно е в следващия 4-годишен мандат, ако се стартира от началото и са ясни показателите, НЗОК да се демонополизира.
Колко са здравнонеосигурените?
- 900 000 не са осигурени. Проблемът е, че базата данни на НАП е несъвършена. В нея има хора, регистрирани преди около 20 г., като голяма част от тях не живеят в страната и не ползват здравни услуги тук. Трябва да се борим неосигурените да са максимум 3-4% от населението.