Върни се горе

Здравната каса разполага с нашите пари и тя трябва да избере най-добрите болници, с които да сключи договор

 

В по-малките населени места няма проблем със спешната помощ

 

 04 април 2011 г.

 

Половината общински болници в страната са заплашени от фалит заради орязаните бюджети от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), предупредиха преди седмица от националното сдружение на общините. Междувременно между касата и Министерството на здравеопазването прехвърчаха искри чии изисквания са създали напрежението в сектора. За състоянието на здравната система и за планираните промени разговаряме с министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

 

- Д-р Константинов, очаквате ли фалити на общински болници тази година, както обяви наскоро националното сдружение на общините?

- Трудно ми е да преценя дали ще има такива фалити, тъй като в държавата няма по-специална политика спрямо общинските болници. Ние разглеждаме всички лечебни заведения по един и същ начин, тоест ако болницата има пациенти, има апаратура, има лекари, би следвало да работи. Разбира се, в някои общини нещата са доста тежки - населението е намаляло значително и болниците имат големи дългове.

Пак ще се позова на изключително високата наситеност на лечебни заведения за болнична помощ в България, за да успокоя хората, че в никакъв случай няма да останат без болнично лечение, защото това е важното. Човек не се интересува дали болницата е общинска, областна или държавна, а се интересува от това дали ще бъде излекуван.

- Какво се случва с хората от Бобов дол например, където болницата вероятно няма да работи от тази година?

- Болницата не функционира отскоро, но не защото някой е решил, че тази болница трябва да бъде затворена. Просто в Бобов дол намаляха хората, значително намаля бизнесът, постепенно и персоналът на болницата я напусна и тя е с големи задължения.

Но на 10 км от Бобов дол е Дупница, където има две болници, на 25-30 км е Кюстендил, където има областна болница. В най-лошия случай хората от Бобов дол могат да стигнат за 30 минути до лечебно заведение. Нищо притеснително не е станало и това е пътят. Не е нужно във всеки град да има болница, това няма как да се случи.В по-малките населени места няма проблем със спешната помощ. Здравната каса разполага с нашите пари и тя трябва да избере най-добрите болници, с които да сключи договор

- Хората от по-малките населени места без болници явно ще трябва да разчитат на спешната помощ, която да ги откара до лечебно заведение. Какво се случва с реформата в този сектор?

- Истината е, че в по-малките населени места нямат проблем със спешната помощ. Много от филиалите, особено в периферията на страната, имат много ниска натовареност – едно-две повиквания на денонощие, но не ги закриваме именно заради тези ситуации. Със спешната помощ най-големи са проблемите в София и в големите градове заради високата натовареност и ниските заплати на екипите и задръстванията. Концепцията за реформа в спешната помощ ще я обявя, когато сме готови с нея. Все още се подготвя от работна група. Тя ще се подложи на обсъждане и после ще се правят евентуално промени в наредби и закони, тоест предстои ни много дълъг път.

- Какво се случи с идеята общопрактикуващите лекари, обединени в групови практики, да поемат хората с оплаквания след края на работния ден и в почивните дни?

- В големите градове не само общопрактикуващите лекари, но и специалисти работят в центрове, които оказват помощ през нощта и в почивните дни. Не съм имал изключително големи очаквания, имайки предвид финансовия ресурс, с който разполагаме, но анализът от първите три месеца показва, че сме на прав път. Тази практика трябва да се налага особено в големите населени места. Сега се подготвят промени в наредба за малките населени места, защото там броят на общопрактикуващите лекари не позволява създаването на групови практики. Търси се начин и там лекарите да получат тези 11 ст. на записан пациент. Хората трябва да знаят къде могат да намерят лекар през цялото време на денонощието. Колкото по-голям е достъпът на хората до първична медицинска помощ, толкова по-добре за цялата здравна система. Ако системата с груповите практики на общопрактикуващите лекари работи, не виждам проблем догодина средствата да станат 22 или 33 стотинки на пациент, което не са малко пари за лекари с много пациенти.

- Обещахте промени в Закона за лечебните заведения, които да задължат НЗОК да сключва договори с определени болници в даден регион, а останалите да се конкурират за работа с касата...

- Първите месеци - скоро ще станат шест, откакто поех този пост - бяха месеци, в които исках да внеса успокоение и малко ред в системата, включително да подредя и структурите на министерството. Много неща се случиха за това време, но умишлено не се заех с промени в закон, който беше променян само преди няколко месеца. Следващите месеци обаче ще бъдат подготвени точно такива промени. Все още нищо не е внесено като проект, но вече обсъждаме различните варианти. Аз многократно съм казвал мнението си, че трябва да кажем във всеки район колко болници ни трябват и да оставим здравната каса да избере най-добрите от тях.

- Това означава ли, че т.нар. базисни болници не са ясни, а ще оставите касата да ги избере? Кога всъщност ще се случи дългоочакваната реформа в болничната помощ, която предвижда и оптимизация на броя на лечебните заведения?

- Касата трябва да бъде активна като една институция, която разполага с моите и вашите пари. Тя поръчва медицински услуги от мое и от ваше име и тя трябва да избере кой е най-добрият. А за реформата - не може да се каже ето на тази дата тя ще се случи и на тази ще приключи. Реформата е един непрекъснат процес, не говорим за революции, за болниците тя ще изисква много години работа. Никой не казва, че днес едни болници ще бъдат закрити и защото сме решили да има 100, утре те ще са толкова. Такава беше идеята при предходния министър (проф. Анна-Мария Борисова – бел.ред.), че чрез пререгистрацията, чрез медицинските стандарти ние изведнъж ще се окажем с много по-малко болници. Това са неизпълними неща, промените в здравеопазването трябва да се случват бавно и постепенно. Виждате как при най-малката промяна с лекарствата веднага започват въпросите дали няма да пострадат пациентите. Какво ще стане, ако кажем, че затваряме половината болници? Ние трябва да имаме политика. Ето политиката за делегираните бюджети на болниците, които бяха толкова мразени, дава първите си резултати – броят на преминалите болни намалява и то не защото на хората е отказано лечение или има някаква листа на чакащите. Просто явно не се вкарват хора, които нямат нужда от болнично лечение.

- Има ли конфликт между Министерството на здравеопазването и НЗОК? Говорите ли си, обсъждате ли проблемите?

- Говорим си, дискутираме и няма конфликт. Моята цел е да има по-добро здравеопазване, който ме подкрепя, е добре дошъл, който смята, че не съм прав, нека да изложи възгледите си, както аз казвам своите. Мисля, че в спора се ражда истината.

- Ще успеете ли да въведете от 2012 г. диагностично свързаните групи, които трябва да заменят спорните клинични пътеки?

- От 2012 г. може да махнем клиничните пътеки и да събираме информация по диагностично свързаните групи. За съжаление малко закъсняваме с графика, който си бяхме начертали. Клиничните пътеки трябва да останат единствено като инструмент, като алгоритъм за поведение.

- Имате ли информация как се справят болниците с търговете за лекарства за онкоболни? Пациентски организации твърдят, че вече има проблеми с осигуряването на медикаменти за пациентите с рак.

- Една част от болниците се справят много добре и са почти на финала, една част леко се бавят, една част са в доста голямо забавяне. Виждам, че еднотипни болници се справят различно – в един случай много добре, а в друг има голяма забавяне и стигнах до извода, че има чисто субективен фактор. При тези, които искат да сътрудничат на новата система, резултатите са добри, а при тези, които не са съгласни, нещата се бавят. Многократно заявих, че министерството поема ангажимента да осигурява лекарствата до провеждането на търговете и това наистина е така – ние поемаме недостига на медикаменти, правим допълнителни търгове, за да ги купуваме. В крайна сметка хората не трябва да страдат от това, че правим реформи. Вероятно обаче у някои от директорите на лечебни заведения е останало погрешното впечатление, че това, което е замислило министерството, няма да се случи и те ще бавят нещата. Искам да кажа, че ако не вземат мерки до края на май, ще прехвърлим средствата към лечебните заведения, които са си направили търговете.

- От това няма ли да пострадат пациентите на болниците, които не са се справили с търговете, и кои са те?

- Нека да се замислят за пациентите самите болнични директори, които си позволяват да бавят процедурите. Те са малцинство. Не искам сега да казвам кои са, но нека да се замислят.

- Една от фирмите вносители на медицинска апаратура обяви наскоро, че в България се внася предимно стара техника за диагностика и лечение, защото няма стимул за работа с нова. Почти няма и стандарти, а по-старите скенери например облъчват с много по-висока радиация. Ще се промени ли този факт?

- Не съм съгласен, че няма стандарти. Има институт по радиационна защита, има и Агенция за ядрено регулиране. За да бъде използвана апаратура с йонизиращо лъчение, се минава през сериозен режим на проверки. А дали трябва да са втора ръка или нови - ще дам простия пример с това какви са леките коли в България. Примерът е груб, но в крайна сметка показва каква са възможностите да се плаща. Да, обмислят се изисквания за възрастта на апаратурата, но е нереалистично да предполагат купуването само на нова.

Сподели в: